Ad Config - Website header

 

Article_top

Изпълнителният директор на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев заяви, че през последните години в България се наблюдава тотален срив на чуждите инвестиции. 

Общият обем на инвестициите в България в периода 2007-2017 г. остава сравнително константен - около 18 млрд. лева годишно, с пик през 2008 г., когато достигат 24 млрд. лева. През 2017 година общите инвестиции са били 18.947 млрд. лева, като чуждите инвестиции са 1858 млн. лева (9.8 на сто), а местните - 17 089 млн. лева (90.2 на сто).

През 2007 г. например общите инвестиции в страната са били 17 962 млн. лева, като чуждите инвестиции са били 98.6%. През годините оттогава делът на преките чуждите инвестиции постепенно пада, отчита БСК.

“На България отпадат едно след друго уникалните преимущества като инвестиционна дестинация. Реално в момента остана плоският данък. Митът за висококвалифицирана и многобройна работна ръка отиде на кино. Цялото това чувство за несигурност, че ако направиш много хубав бизнес, може някой да те покани, да ти го вземе. Прогнозируема правна рамка на развитието на инвестиционния процес, това все още не можем да го дадем“, заявява Радосвет Радев.

Делът на местните инвестиции в общия обем на инвестициите нараства драстично при успореден срив на чуждите инвестиции. 

Според заместник-председателя на БСК Камен Колев страната ни е декапитализирана с очевидна нужда от инвестиции. Стандартите показват, че преките чужди инвестиции в една държава трябва да бъдат 10% от брутния вътрешен продукт. Това означава, че за България те трябва да са 10 млрд. лева (около 100 млрд. лева е БВП за 2017 г.), а сега сме много под тази граница.

За 2018 г. виждаме, че два пъти падат преките чужди инвестиции, съобщи Колев. Те са били 500 млн. лева през първата половина на 2017 година, а за първото полугодие на 2018 година - 250 млн. лева, посочи Камен Колев, като цитира данни на БНБ.

През 2017 г. парите, изпратени от българи в чужбина, вече сериозно надхвърлят размера на преките чужди инвестиции. БНБ отчита преводите над 2000 лева, като внесени по-малки суми и тези в брой никой не отчита. Тези пари най-вече отиват за потребление, само малка част са за инвестиции, но и така имат положителен ефект върху икономиката, каза Колев.

Секторът на преработвателната промишленост привлича най-много чужди инвестиции - една пета от всички. Недвижимите имоти, банковите услуги и застраховането са другите браншове с чужди инвестиции, посочи Колев.

Спрямо страните от региона България изпреварва Румъния като дял на чуждите инвестиции от БВП, но разликата е била много по-голяма в предишните години. Изоставаме обаче значително от Сърбия и Хърватия, отбеляза заместник-председателят на БСК.

"Радосвет Радев предлага да направим някои от най-тежките инфраструктурни проекти през концесии, а и строежът на АЕЦ - те биха дръпнали размера на преките чужди инвестиции до необходимите равнища. Тежката администрация, корупцията и големият брой разрешителни и сертификати пречат на по-малките инвеститори", заяви Колев.

 

Изпълнителният директор на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев заяви, че през последните години в България се наблюдава тотален срив на чуждите инвестиции. 

Общият обем на инвестициите в България в периода 2007-2017 г. остава сравнително константен - около 18 млрд. лева годишно, с пик през 2008 г., когато достигат 24 млрд. лева. През 2017 година общите инвестиции са били 18.947 млрд. лева, като чуждите инвестиции са 1858 млн. лева (9.8 на сто), а местните - 17 089 млн. лева (90.2 на сто).

През 2007 г. например общите инвестиции в страната са били 17 962 млн. лева, като чуждите инвестиции са били 98.6%. През годините оттогава делът на преките чуждите инвестиции постепенно пада, отчита БСК.

“На България отпадат едно след друго уникалните преимущества като инвестиционна дестинация. Реално в момента остана плоският данък. Митът за висококвалифицирана и многобройна работна ръка отиде на кино. Цялото това чувство за несигурност, че ако направиш много хубав бизнес, може някой да те покани, да ти го вземе. Прогнозируема правна рамка на развитието на инвестиционния процес, това все още не можем да го дадем“, заявява Радосвет Радев.

Делът на местните инвестиции в общия обем на инвестициите нараства драстично при успореден срив на чуждите инвестиции. 

Според заместник-председателя на БСК Камен Колев страната ни е декапитализирана с очевидна нужда от инвестиции. Стандартите показват, че преките чужди инвестиции в една държава трябва да бъдат 10% от брутния вътрешен продукт. Това означава, че за България те трябва да са 10 млрд. лева (около 100 млрд. лева е БВП за 2017 г.), а сега сме много под тази граница.

За 2018 г. виждаме, че два пъти падат преките чужди инвестиции, съобщи Колев. Те са били 500 млн. лева през първата половина на 2017 година, а за първото полугодие на 2018 година - 250 млн. лева, посочи Камен Колев, като цитира данни на БНБ.

През 2017 г. парите, изпратени от българи в чужбина, вече сериозно надхвърлят размера на преките чужди инвестиции. БНБ отчита преводите над 2000 лева, като внесени по-малки суми и тези в брой никой не отчита. Тези пари най-вече отиват за потребление, само малка част са за инвестиции, но и така имат положителен ефект върху икономиката, каза Колев.

Секторът на преработвателната промишленост привлича най-много чужди инвестиции - една пета от всички. Недвижимите имоти, банковите услуги и застраховането са другите браншове с чужди инвестиции, посочи Колев.

Спрямо страните от региона България изпреварва Румъния като дял на чуждите инвестиции от БВП, но разликата е била много по-голяма в предишните години. Изоставаме обаче значително от Сърбия и Хърватия, отбеляза заместник-председателят на БСК.

"Радосвет Радев предлага да направим някои от най-тежките инфраструктурни проекти през концесии, а и строежът на АЕЦ - те биха дръпнали размера на преките чужди инвестиции до необходимите равнища. Тежката администрация, корупцията и големият брой разрешителни и сертификати пречат на по-малките инвеститори", заяви Колев.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията