Няма да има не само осъдени, а и обвиняеми заради смъртоносното наводнение във варненския кв. Аспарухово през юни 2014 г., тъй като прокуратурата правомерно е отказала да обвинява когото и да било и е прекратила делото.

Това става ясно от окончателно постановление на Апелативен съд-Варна, с което отменят решението на колегите си от долната инстанция - окръжния съд, да заставят прокурорите да продължат разследването.

Досъдебно производство № 364/2014 г. е срещу неизвестен извършител, причинил смъртта на 13 лица - С. Е. С., З. С. Ш., Ю. И. Б., З. А. Ш., М. Д. М., И. К. П., Й. Г. И., М. Д. Ш., Ж. М. Ш., Т. С. С., М. В. М., М. И. Б. и А. С. Д. "поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност".

Клуб Z припомня, че наводнението стана на 19 срещу 20 август преди 4 години, а след него излезе доклад на работна група от общината, която сочеше:

Непочистване на деретата, за които си стои недокоснат бюджет, тотално човешко безхаберие, нито една образувана прокурорска проверка за незаконно строителство в последните 5 години, масово прекратяване на делата за незаконна сеч, липса дори на регистър в „Горското“ къде са обезлесените територии, струпване на дървета и клони от незаконно изсечена гора, затрупване на дерето с изхвърлени битови уреди и всевъзможни други отпадъци.

Между другото наша проверка показа, че към днешна дата докладът на работната група общинари, изготвен и посочващ причините на трагедията, е... изчезнал от сайта на общината.

Досъдебното производство е образувано по "класическия" за такива случаи чл. 123 ал. 1 от НК -  за причинена смърт поради небрежно изпълнение на служебни задължения.

"Досъдебното производство било приключено и впоследствие изпратено от разследващите органи с мнение за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление", пишат апелативните съдии.

Това става на 4 януари 2018 г. На 9 август окръжният съд отменя акта за прекратяване на прокуратурата с думи прости - задължава разследващите да продължат да работят по случая.

Например в метеорологичната станция във Варна, намираща се в района на спирка „Почивка”, са били измерени 75 мм валеж. Метеорологичната експертиза обаче е кредитирана от прокурора отчасти... Всъщност става въпрос за експертиза, която е взела под внимание единствено констатираното количество валежи на спирка „Почивка“ в гр. Варна (на 9,9 км от мястото), а не данните на Националния институт по метеорология и хидрология.

От справка на НИМХ-филиал Варна, за измереното количество валежи край „Почивка“ става ясно, че на 19/20.06.2014 г. е паднал валеж 109,2 литра на квадратен метър. За периода от 15.06 до 20.06.2014 г. е паднал валеж 175,6 литра на квадратен метър, което представлява 382% от нормата за юни.

Обобщено след всички изпратени справки от НИМХ е, че интензитетът на валежа само за времето от 18:30 до 19:00 часа на 19.06.2014 г. е бил 138,8 литра на квадратен метър, което определено показва реалната екстремалност на събитието, заключават разследващите.

Окръжната прокуратура не възприема изцяло и хидротехническата експертиза по случая.

Ето и още примери защо "неизвестният извършител" е напълно невинен - от мотивите, споделяни от АС:

"За време от 30 минути са паднали 138,8 литра на квадратен метър и това няма как да не обоснове екстремалност на явлението...

Вещите лица са установили, че незаконното изграждане на сгради и постройки в леглата на деретата е повече от 30 години. Не било открито изграждане в проблемните зони на общински и държавни структури...

В заключението на експертизата е отразено, че строителството по горепосочените улици е извършено в отклонение от Застроителен и регулационен план...

От заключението на организационно-техническата експертиза е видно, че е налице екстремно природно явление, предизвикало бедствието, което има внезапен характер. Същото не е или не е могло да бъде точно прогнозирано по време и място...

Единствената възможна мярка за защита, която е можело да бъде приложена, е била навременната евакуация на населението. Общинският план обаче не предполага провеждане на евакуация при поройни наводнения. Опасността от такива бедствия е маркирана като възможна, но не е разработена като анализ и оценка на риска..."

Така прокурорите заключават, че в изготвените експертизи, посочващи проблемите, "се анализират изолирано отделните акспекти на бедствието" а вещите лица "дават частичен отговор на поставените въпроси, дори и липса на отговори на зададени такива".

Затова генералният извод на съда в подкрепа на държавното обвинение е:

"...Че ОП-Варна се е мотивирала подробно, като се е аргументирала с конкретни примери, имайки предвид доказателствения материал по делото."

Затова виновни са намалената водопроводоимост в квартала, битовите и строителните отпадъци, намиращи се по скатовете и коритото на дерето, и дори "недостатъчната осведоменост на жителите за опасността от наводнение и подготвеността за адекватна индивидуална реакция за защита".

Струва си и това изречение от заключенията на съда:

"Териториалните органи на изпълнителната власт (БД на Черноморския район за управление на водите, областен управител на област Варна и кмет на община Варна) не идентифицират риска за кв. Аспарухово както от дъждовни (поройни), така и от речни наводнения. Независимо че през 1951 г. в гр. Варна се е проявило катастрофално дъждовно наводнение, в Плана за управление на риска от наводнения на Черноморски район не са включени конкретни мерки за ограничаване на негативните последици. Мотивът за това е, че в Националната методика за оценка на риска от наводнения не е включена конкретна методика за оценка на дъждовните наводнения. Тъй като извън урбанизираната част на деретата, които преминават през територията на кв.Аспарухово, не са идентифицирани като „потенциално опасни водни обекти“ поради липсата на постоянен воден отток, те не са идентифицирани и като източник на речни наводнения и рискът от тях не е оценяван, съответно липсват мерки за ограничаване на вредното въздействие.“

Поради това и превантивните мерки, заложени в общинския План за защита при бедствия, били приложени само към урбанизираните територии, а не и към терените извън регулация... Малшанс.

По това време областен на Варна е Иван Великов - бивш прокурор, кмет е Иван Портних - ГЕРБ.

Освен местните власти невинни са също така институциите, които е трябвало да контролират незаконната сеч и обезлесяването, както и от тези, призвани да осигуряват водопроводимостта на местността Темелково (Западно) дере.

Забележителен е и този извод:

“За поддържане водопроводимостта на извънурбанизираната част на Темелково (Западно) дере преди бедствието/наводнението реално не са предприети действия както от централните (министър на ОСВ), така и от териториалните (областен управител на гр. Варна, директор на БД на Черноморски район, кмет на община Варна) органи на изпълнителната власт.“

„Поради неидентифициране на опасността от речен тип наводнение (дерето е сухо и липсва информация за случило се подобно минало/историческо наводнение) кметът на община Варна не предприел действия... за уведомяване на областния управител на област Варна за потенциално опасните дерета и за необходимостта от почистване на извънурбанизираната част на Темелково (Западно) дере.“

„В останалата извънурбанизирана част от Темелково (Западно) дере, стопанисвана от ДП ДГС-Варна, не са възлагани дейности за почистване на линейни обекти и съоръжения от дървета, клони, храсти, сухи треви и други горими материали..."

И така прокуратурата правилно прекратява разследването, защото: 

"... Екстремността на природното събитие е основната причина за последиците от така настъпилото водно бедствие, а останалите фактори като свлачища, битови и строителни отпадъци, постройки, изградени по протежението на дерето и в него, не са основната причина за драстичния размер на нанесените щети и за съжаление брой загинали лица."

АС-Варна уважава протеста на окръжната прокуратура срещу окръжните съдии, които са им отменили постановлението за прекратяване. 

Определението не подлежи на обжалване.