Ad Config - Website header

 

Article_top

"Аз щях да я залея с асфалт тази държава. И въпреки всичко ще го направя", каза Бойко Борисов в 11-ия си месец като премиер през далечната 2010 г., размечтал се пред журналистически микрофони какво би било, ако управляваше по времето на излишъците. Сиреч по станишево-тройнокоалиционнно време. 

Осем години по-късно проба от тоя бойкоборисовски асфалт показа, че е некачествен. Дежурните по щаб това лято Тома Биков и Александър Ненков опонират, че асфалтът не е от времето на ГЕРБ, а при двойката БСП-ДПС, сиреч кабинета "Орешарски". С тази опорна точка на практика признават, че е некачествен, след като вече се прехвърля вина.

Дали наистина е полаган в някой месец от тая една година управление на Орешарски или в Борисовите времена, но е приет без никакви забележки от Държавна приемателна комисия през декември 2016 г. Не че ако беше при властта на социалистите, може да се очакват чудеса освен братски хранилки.   

Договорът е сключен при първия кабинет на Борисов, когато регионален министър беше Росен Плевнелиев и тръгна заливането с асфалт. На него принадлежи фразата: "Хората не ядат асфалт, но без него нищо няма да ядат." Съдейки по срива на чуждестранните инвестиции и окопаването на България като най-бедната в ЕС, асфалтът не е привнесъл някаква качествена промяна в менюто.

Некачественият асфалт е от мястото, където на 25 август - поради хлъзгавост, лошо сцепление или нещо друго, автобус, пълен с уморени възрастни хора с мизерни пенсии, но щастливи от деня си и пеенето, се обръща в Искърското дефиле и смъртта си намират близо половината от тях. Пеели са минути преди старият МАН да се обърне - научаваме го, защото една дъщеря е говорила с майка си, с която вече няма как да разговаря.

Повечето са от Световрачене, където кандидатът на ГЕРБ Светла Николова спечели местните избори през 2015 г. Своге пък се управлява от прочулия се някогашен областен управител на София-област по време на тройната коалиция Емил Иванов (ДПС). Същият, прославил се с това, че при същата тройна коалиция разпродаде за джобни над 38 000 дка гори в района на Своге на близки до ДПС.

Прави впечатление, че по темата за катастрофата Иванов е ням, говори само заместникът му Георги Петков (ГЕРБ). Но и онемелият, и говорещият не казват нито дума за мантинелите "като вафлички" в района на катастрофата, които са отговорност на общината.

Това, което започват от ГЕРБ сега, е замитане на следи и прехвърляне на вина. Но в асфалта следите остават. "Днес стана ясно, че използваният материал в асфалта на пътя е недопустим. Въпреки че в документалните книжа, предавани на Агенция "Пътна инфраструктура", материалът е с характеристики, които отговарят на изискуемите", каза вчера регионалният министър Николай Нанков.

Открито е наличието на варовик, недопустимо за слагане в износващата част на асфалта, тъй като има свойството да се полира при употреба, стана ясно от обясненията му.

Обаче не е станало ясно "днес". А още в края на юли - началото на август, когато от Института за пътна безопасност са сезирали АПИ, МРРБ и самия министър, до когото са изпратили и снимки по думите на Богдан Милчев от Института. А само допреди три дни един от заместниците на Нанков - Валентин Йовев, уверяваше, че всичко му е наред на пътя. Пак експерти на Института първи обявиха, че асфалтовото покритие е некачествено, същото казаха и шофьори, минавали по този път - твърде хлъзгаво, като полирано.

"Признанието" на Нанков е комуникационен ход, нищо повече. Така и така истината е напънала да излиза, затова - кажи си пръв, за да не влизаш после в ролята на нонстоп оправдаващ се. 

Защо пробите от асфалта край Своге са били изпратени не в държавната лаборатория към Института за пътища и мостове към АПИ, а в частна лаборатория* в Стара Загора, където е седалището на "Трейс", Нанков не казва. Не казва и оттам ли уверяват, че асфалтът е наред.

(На 30 август в изявление до медиите "Трейс" на практика потвърди, че имат такава лаборатория, акредитирана е - и че работят с много акредитирани лаборатории...)

Не казва и защо пътната агенция, която пуска обществената поръчка и се разплаща, не определя и състава на асфалта, който да се полага. Не казва и колко на брой са пробите и дали показват некачествено асфалтово покритие само от мястото на катастрофата, или би трябвало да бъде обследвано цялото реконструирано от "Трейс Своге" ЕООД трасе от 81.773 км по Искърското дефиле за близо €24 милиона.

Не казва и защо чак след катастрофата решиха да съдят "Трейс", вместо това да стане по-рано, след като от фирмата са отказали да поправят констатираните от АПИ дефекти. Не казва защо пътят е приет през декември 2016 г., две години след асфалтирането и пускането му в експлоатация, без нито една забележка.

Ако слушаме Нанков, излиза, че няма престъпно бездействие от страна на държавните органи в лицето на АПИ и чиновници от МРРБ. Които, в опит да намалят ПТП-ата по отсечката, след като от "Трейс" не оправят дефектите, сложили ограничение за скоростта.

Строители казват, че николайнанковото "разкритие" е практика в България - и ако се бодне на още много места, и на ония, дето бяха открити с рязане на ленти и менчета вода, плисната от Плевнелиев, Лиляна Павлова и Николай Нанков, топ отговорниците за строителството, ремонтите и рехабилитацията на републиканската пътна мрежа от август 2009 г. насам, все ще се намери варовик или доломит.

Причината - по-евтино е, а при търговете за пътищата, особено в първите Борисови години, най-ниската цена в оферта имаше най-голяма тежест при оценката. Стигаше се дотам при някои оферти за пътни отсечки разликата да е в десетки милиони левове. А ако от тази оферта с най-ниска цена трябва и да се заделя за нечий джоб и с остатъка да се изпълнява поръчката, вече е животозастрашаващо.

Да си представим, че освен от 54-тия километър на републикански път II-16 Институтът за пътна безопасност, не АПИ - на тях не им вярваме, вземе още стотици проби - от магистрали, от рехабилитирани пътища, и ги изпрати за изследване в лаборатории в чужбина. И се окаже, че не само на 2 км от Своге асфалтовото покритие е некачествено и създава рискове. 

Това означава компрометиране на тримандатната премиерска гордост на Бойко Борисов - новите пътища. Просто хипотеза. 

Това лято беше трудно за премиера. Но този път скандалите няма да се оправят с махането на един бушон. Или поредна партийна "калинка", физически запълнила държавно кресло, защото е угодна, изгодна и лоялна някому. 

Досега практиката на Борисов, когато гръмне бушон, е като на обикновена домакиня - сменя дефектиралия бушон и токът светва. Но инсталацията си остава същата. Затова пък няма скандални разкрития, нито търсене на отговорност. Сега той обеща махане на много бушони - "всички по веригата ще понесат отговорност". Обаче инсталацията пак остава същата.

Търговският регистър не се оправи с махането на Зорница Даскалова. Нито тръгна със завъртането на следващия бушон - Габриела Козарева, назначена по същите неизвестни на обществото критерии, по които бе монтирана и Даскалова. Лъсна цялата несъстоятелност на обещанията за е-правителство. Избитите стада и морът по домашните животни разкриха пълния провал на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и ветеринарните служби относно способността им да осъществяват превенция на заболяванията. Шефът на БАБХ Дамян Илиев йезуитски заяви: "Ако си дам сега оставката, значи не съм се справил." Оставката на Ралица Агайн от заместник-председателския пост на Комисията за финансов надзор (КФН) няма да промени схемата, по която се избират членовете на уж независимите регулатори - угодни, изгодни и лоялни. 

Ако по някакво съвпадение не са лишени и от професионализъм, няма полза от това - всяка експертиза е изтрита от горните три критерия, които са водещи. 

А в случая с катастрофата край Своге има нещо също толкова гадно, жалко и мерзко като некачествения асфалт, като веригите от рушвети, като алчността и дебелоочието на държавни чиновници, като партийния чадър - покров за държавността.

И то е, че почти никой от преминалите покрай мястото на катастрофата не е спрял, за да се включи в спасителните екипи. Пътуваш покрай място, където са разхвърляни окървавени тела, изпадали през счупените прозорци на автобус, живите са в шок, плачат, суетят се медици и полиция, но продължаш с гадничкото облекчение: "Ох, добре, че не съм аз."

Споко, този път те подмина. Давай по асфалта. Въпреки всичко Борисов го е направил.

Катастрофата край Своге потвърди, че политиците нямат свян и срам в опитите да натрупат рейтинг - ще се качат и на катафалка. Неуместната поява на президента Румен Радев на 24 август вечерта в "Пирогов", където бяха закарани част от пострадалите, потъна в последвалата информационна лавина. Щеше да е жест на милосърдие и съпричастност, ако не беше извършена в момент, в който стана ясно, че местната полиция в Харманли и самото президентство цяла седмица са укривали информация за пътен инцидент, при който 81-годишният баща на държавния глава блъска инвалид в триколка на кръстовище и дори не слиза от колата. Честито на президента Радев - вече е политик. 

*Споменатата първоначално в публикацията лаборатория Център за изпитване и европейска сертификация (ЦИЕС)- Стара Загора, не е на "Трейс". Авторът се извинява за допуснатата грешка.

 
Снимка Клуб Z

"Аз щях да я залея с асфалт тази държава. И въпреки всичко ще го направя", каза Бойко Борисов в 11-ия си месец като премиер през далечната 2010 г., размечтал се пред журналистически микрофони какво би било, ако управляваше по времето на излишъците. Сиреч по станишево-тройнокоалиционнно време. 

Осем години по-късно проба от тоя бойкоборисовски асфалт показа, че е некачествен. Дежурните по щаб това лято Тома Биков и Александър Ненков опонират, че асфалтът не е от времето на ГЕРБ, а при двойката БСП-ДПС, сиреч кабинета "Орешарски". С тази опорна точка на практика признават, че е некачествен, след като вече се прехвърля вина.

Дали наистина е полаган в някой месец от тая една година управление на Орешарски или в Борисовите времена, но е приет без никакви забележки от Държавна приемателна комисия през декември 2016 г. Не че ако беше при властта на социалистите, може да се очакват чудеса освен братски хранилки.   

Договорът е сключен при първия кабинет на Борисов, когато регионален министър беше Росен Плевнелиев и тръгна заливането с асфалт. На него принадлежи фразата: "Хората не ядат асфалт, но без него нищо няма да ядат." Съдейки по срива на чуждестранните инвестиции и окопаването на България като най-бедната в ЕС, асфалтът не е привнесъл някаква качествена промяна в менюто.

Некачественият асфалт е от мястото, където на 25 август - поради хлъзгавост, лошо сцепление или нещо друго, автобус, пълен с уморени възрастни хора с мизерни пенсии, но щастливи от деня си и пеенето, се обръща в Искърското дефиле и смъртта си намират близо половината от тях. Пеели са минути преди старият МАН да се обърне - научаваме го, защото една дъщеря е говорила с майка си, с която вече няма как да разговаря.

Повечето са от Световрачене, където кандидатът на ГЕРБ Светла Николова спечели местните избори през 2015 г. Своге пък се управлява от прочулия се някогашен областен управител на София-област по време на тройната коалиция Емил Иванов (ДПС). Същият, прославил се с това, че при същата тройна коалиция разпродаде за джобни над 38 000 дка гори в района на Своге на близки до ДПС.

Прави впечатление, че по темата за катастрофата Иванов е ням, говори само заместникът му Георги Петков (ГЕРБ). Но и онемелият, и говорещият не казват нито дума за мантинелите "като вафлички" в района на катастрофата, които са отговорност на общината.

Това, което започват от ГЕРБ сега, е замитане на следи и прехвърляне на вина. Но в асфалта следите остават. "Днес стана ясно, че използваният материал в асфалта на пътя е недопустим. Въпреки че в документалните книжа, предавани на Агенция "Пътна инфраструктура", материалът е с характеристики, които отговарят на изискуемите", каза вчера регионалният министър Николай Нанков.

Открито е наличието на варовик, недопустимо за слагане в износващата част на асфалта, тъй като има свойството да се полира при употреба, стана ясно от обясненията му.

Обаче не е станало ясно "днес". А още в края на юли - началото на август, когато от Института за пътна безопасност са сезирали АПИ, МРРБ и самия министър, до когото са изпратили и снимки по думите на Богдан Милчев от Института. А само допреди три дни един от заместниците на Нанков - Валентин Йовев, уверяваше, че всичко му е наред на пътя. Пак експерти на Института първи обявиха, че асфалтовото покритие е некачествено, същото казаха и шофьори, минавали по този път - твърде хлъзгаво, като полирано.

"Признанието" на Нанков е комуникационен ход, нищо повече. Така и така истината е напънала да излиза, затова - кажи си пръв, за да не влизаш после в ролята на нонстоп оправдаващ се. 

Защо пробите от асфалта край Своге са били изпратени не в държавната лаборатория към Института за пътища и мостове към АПИ, а в частна лаборатория* в Стара Загора, където е седалището на "Трейс", Нанков не казва. Не казва и оттам ли уверяват, че асфалтът е наред.

(На 30 август в изявление до медиите "Трейс" на практика потвърди, че имат такава лаборатория, акредитирана е - и че работят с много акредитирани лаборатории...)

Не казва и защо пътната агенция, която пуска обществената поръчка и се разплаща, не определя и състава на асфалта, който да се полага. Не казва и колко на брой са пробите и дали показват некачествено асфалтово покритие само от мястото на катастрофата, или би трябвало да бъде обследвано цялото реконструирано от "Трейс Своге" ЕООД трасе от 81.773 км по Искърското дефиле за близо €24 милиона.

Не казва и защо чак след катастрофата решиха да съдят "Трейс", вместо това да стане по-рано, след като от фирмата са отказали да поправят констатираните от АПИ дефекти. Не казва защо пътят е приет през декември 2016 г., две години след асфалтирането и пускането му в експлоатация, без нито една забележка.

Ако слушаме Нанков, излиза, че няма престъпно бездействие от страна на държавните органи в лицето на АПИ и чиновници от МРРБ. Които, в опит да намалят ПТП-ата по отсечката, след като от "Трейс" не оправят дефектите, сложили ограничение за скоростта.

Строители казват, че николайнанковото "разкритие" е практика в България - и ако се бодне на още много места, и на ония, дето бяха открити с рязане на ленти и менчета вода, плисната от Плевнелиев, Лиляна Павлова и Николай Нанков, топ отговорниците за строителството, ремонтите и рехабилитацията на републиканската пътна мрежа от август 2009 г. насам, все ще се намери варовик или доломит.

Причината - по-евтино е, а при търговете за пътищата, особено в първите Борисови години, най-ниската цена в оферта имаше най-голяма тежест при оценката. Стигаше се дотам при някои оферти за пътни отсечки разликата да е в десетки милиони левове. А ако от тази оферта с най-ниска цена трябва и да се заделя за нечий джоб и с остатъка да се изпълнява поръчката, вече е животозастрашаващо.

Да си представим, че освен от 54-тия километър на републикански път II-16 Институтът за пътна безопасност, не АПИ - на тях не им вярваме, вземе още стотици проби - от магистрали, от рехабилитирани пътища, и ги изпрати за изследване в лаборатории в чужбина. И се окаже, че не само на 2 км от Своге асфалтовото покритие е некачествено и създава рискове. 

Това означава компрометиране на тримандатната премиерска гордост на Бойко Борисов - новите пътища. Просто хипотеза. 

Това лято беше трудно за премиера. Но този път скандалите няма да се оправят с махането на един бушон. Или поредна партийна "калинка", физически запълнила държавно кресло, защото е угодна, изгодна и лоялна някому. 

Досега практиката на Борисов, когато гръмне бушон, е като на обикновена домакиня - сменя дефектиралия бушон и токът светва. Но инсталацията си остава същата. Затова пък няма скандални разкрития, нито търсене на отговорност. Сега той обеща махане на много бушони - "всички по веригата ще понесат отговорност". Обаче инсталацията пак остава същата.

Търговският регистър не се оправи с махането на Зорница Даскалова. Нито тръгна със завъртането на следващия бушон - Габриела Козарева, назначена по същите неизвестни на обществото критерии, по които бе монтирана и Даскалова. Лъсна цялата несъстоятелност на обещанията за е-правителство. Избитите стада и морът по домашните животни разкриха пълния провал на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и ветеринарните служби относно способността им да осъществяват превенция на заболяванията. Шефът на БАБХ Дамян Илиев йезуитски заяви: "Ако си дам сега оставката, значи не съм се справил." Оставката на Ралица Агайн от заместник-председателския пост на Комисията за финансов надзор (КФН) няма да промени схемата, по която се избират членовете на уж независимите регулатори - угодни, изгодни и лоялни. 

Ако по някакво съвпадение не са лишени и от професионализъм, няма полза от това - всяка експертиза е изтрита от горните три критерия, които са водещи. 

А в случая с катастрофата край Своге има нещо също толкова гадно, жалко и мерзко като некачествения асфалт, като веригите от рушвети, като алчността и дебелоочието на държавни чиновници, като партийния чадър - покров за държавността.

И то е, че почти никой от преминалите покрай мястото на катастрофата не е спрял, за да се включи в спасителните екипи. Пътуваш покрай място, където са разхвърляни окървавени тела, изпадали през счупените прозорци на автобус, живите са в шок, плачат, суетят се медици и полиция, но продължаш с гадничкото облекчение: "Ох, добре, че не съм аз."

Споко, този път те подмина. Давай по асфалта. Въпреки всичко Борисов го е направил.

Катастрофата край Своге потвърди, че политиците нямат свян и срам в опитите да натрупат рейтинг - ще се качат и на катафалка. Неуместната поява на президента Румен Радев на 24 август вечерта в "Пирогов", където бяха закарани част от пострадалите, потъна в последвалата информационна лавина. Щеше да е жест на милосърдие и съпричастност, ако не беше извършена в момент, в който стана ясно, че местната полиция в Харманли и самото президентство цяла седмица са укривали информация за пътен инцидент, при който 81-годишният баща на държавния глава блъска инвалид в триколка на кръстовище и дори не слиза от колата. Честито на президента Радев - вече е политик. 

*Споменатата първоначално в публикацията лаборатория Център за изпитване и европейска сертификация (ЦИЕС)- Стара Загора, не е на "Трейс". Авторът се извинява за допуснатата грешка.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

???????????????

Братски хранилки.. Ама що не ни пускат снимки с дупки от Прохода на републиката..
Дет бил незаконен - според Бацето, щот бригадирите не му били извадили Акт 16.

С изключение на магистралите,

С изключение на магистралите, второстепенните асфалтови пътища между села и градчета не са пипани от 50 години. Не дай Боже, напълно възможно е и там да стане някоя беля. Скоро пътен инженер сподели, че за да се оправи цялата пътна мрежа са необходими пари от порядъка на 12-15 милиарда евро. По времето на Живков също ставаха катастрофи.
Трагедията край софийското село Кривина, когато самолет ТУ 134 LZ 104 с 50 пътници на борда на връщане от Берлин е принуден да осъществи „сляпо кацане”, само по уреди. Загинали – 50 души. Скъсана стена на хвостохранилище погребва 500 души във Враца и Згориград…и т.н. и т.н.
Та се питам къде бяха тези журналисти с напоителни репортажи от трагедиите. А те не са само тези, които изброявам.
Каква гробовна журналистическа тишина имаше тогава. Тръпки да те побият.
Сега е много добре, че се отразява всичко. Така трябва да бъде.
Тогава трябваше да научаваме какво се случва в страната от Радио „Свободна Европа”.
А много от тогавашните журналисти и сега пишат…
Всичко това навява много тъжни мисли за журналистиката.
Сега например дори ни уведомяват как пенсионери, страдащи от еректилна дисфункция, подемат гладната стачка на Босия, А БСП застава зад тях, до пълното решаване на проблема.
Надсловът на гладната стачка е „ ДЕМОКРАЦИЯТА НИ ОТНЕ МНОГО”.
Поради тази причина БСП иска оставка на цялото правителство.


Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията