Чувал съм, че най-добрите рок групи трябва да са малко провокативни – да прескачат границите на това, което се нарича добър вкус, да шокират, да изненадват.

Е, U2 започва своето турне от Берлин тази седмица и току-що ни дойде една от нашите провокативни идеи – по време на шоуто ще развяваме голямо яркосиньо знаме на ЕС.

Предполагам, че дори и за рок публиката да развяваш днес знаме на ЕС е досадно, скучно, кичозно напомняне за конкурса Евровизия, но за някои от нас това вече е радикален акт.

Дълго темата за Европа ни караше да се прозяваме, но днес вече разпалва горещи спорове дори и на маса. Европа е сцена на мощни емоционални и конфликтни сили, които ще определят бъдещето ни. Казвам бъдещето ни, защото не можем да отречем, че всички заедно сме в тази лодка, а морето бушува заради екстремното време и екстремистката политика.

Европа днес трудно се продава в Европа

Европа днес трудно се продава в Европа. Това е вярно, въпреки че никога през последните 50 години не е имало по-добро място да се родиш от Европа. Въпреки че трябва да работим доста по-здраво, за да стигне благоденствието до повече хора, европейците са по-добре образовани, по-добре защитени от злоупотребите на големите корпорации и водят по-добър, по-дълъг, по-здравословен и много по-щастлив живот от хората в другите региони на света. Да, по-щастлив. Тези неща се измерват.

Ирландия е място, което има специална емоционална връзка с Европа и европейската идея. Може би заради това, че Ирландия е малка скала в голямото море, копнееща да е част от нещо по-голямо от нас (а повечето неща са по-големи от нас). Може би защото се чувствахме по-близки до Европа, отколкото до други хора на нашия остров.

Принадлежността към Европа ни даде възможност да се превърнем в по-добра и по-самоуверена версия на самите себе си. Ние вече сме по-високи сред приятелите ни. А и колкото повече се приближаваха Северът и Югът на Ирландия до Европа, толкова повече се сближавахме помежду си. Близостта пресече границата и събори бариерите.

По болезнени исторически причини ние не приемаме леко суверенитета. Ако определението за суверенитет е властта на една държава да управлява себе си, Ирландия знае, че заедно с други страни е постигнала повече, отколкото би могла сама, и повече е променила собствената си съдба.

Като европеец аз се чувствам горд, когато си спомням как германците посрещнаха наплашените сирийски бежанци (щях да съм още по-горд, ако и други държави се бяха изправили). Горд съм от борбата на Европа срещу крайната бедност и климатичните промени. И да, изключително съм горд от Белфасткото споразумение и как други страни застанаха зад Ирландия в подновения от „Брекзит“ спор за границата. Чувствам се привилегирован, че съм видял най-дългия период на мир и благоденствие на европейския континент.

Но всички тези постижения са заплашени, защото се поставя под въпрос един от елементите на цялата европейска система – уважението към различията. Както моят сънародник Джон Хюм е казал:

„Всички конфликти са заради различие - било то раса, религия или народност. Европейските визионери решиха, че различието не е заплаха... Различието е част от есенцията на човечеството“ и трябва да бъде уважавано, празнувано и дори отглеждано.

Играта с нулев резултат е договор за самоубийство

Наблюдаваме забележително отстъпление от тази идея. Подхранвани от неизвестните на глобализацията и от провала да се справим с мигрантската криза, националистите наричат разнообразието опасност. Търсете закрила, казват те, в еднаквостта, изгонете различните.

Тяхната визия за бъдещето ми изглежда като на нещо от миналото – политика на идентичността, гняв, насилие. Национализмът дискриминира всички, без разлика.

Поколението, което преживя световната война, плати цената на подобно мислене. Те намериха изход от развалините, през бетонните стени и бодливата тел да премахнат Желязната завеса, нарисувана от Сталин, и отхвърлиха идеята, че нашите различия са всичко, което ни определя.

Те разбраха, че играта с нулев резултат е договор за самоубийство.

Аз обичам нашите различия – нашите диалекти, нашите традиции, нашите особености, „есенцията на човечеството“, както е казал Хюм. И вярвам, че те не пречат на това, което Чърчил нарича „разширен патриотизъм“ - двойната обвързаност, двете идентичности да си ирландец и европеец, германец и европеец, не само едно от двете.

Думата „патриотизъм“ ни бе открадната от националисти и екстремисти, които искат всички да сме като в униформи. Но истинските патриоти търсят единството отвъд хомогенността. Да потвърдим това според мен е истинският европейски проект.

Можем ли да влезем със сърцата си в тази битка? Може да няма романтика в един „проект“, нито бюрокрацията да е секси, но както е казала великата Симон Вейл, „Европа е големият строеж на XXI век“. Нейните ценности и стремежи правят Европа нещо много повече от географско понятие. Те достигат сърцевината на това, което ни прави човешки същества, и онова, което искаме да бъдем. Тази идея за Европа заслужава да се пишат за нея песни и да се веят големи и ярки сини знамена.

За да победи в тези бурни времена, Европа трябва се превърне от мисъл в чувство.

...

Текстът на Боно от U2 е публикуван в някои от най-големите вестници в Германия. В петък групата започва от Берлин своето европейско турне.