Ad Config - Website header

 

Article_top

Разривът между Турция и САЩ все повече се задълбочава. А това подхранва хипотезата за заменянето на досегашния им съюз с някакъв „Източен блок“, включващ Турция, Русия, Китай и Иран. Същевременно проличават и трудностите, с които ще бъде свързан евентуален развод между Турция и Европа. Задълбочаващата се финансова криза свидетелства за високата икономическа и геополитическа цена на намеренията на Реджеп Ердоган. Идеологическите щампи, възхвалата на миналото величие и риториката се сблъскват със суровата реалност на ситуацията в Турция.

Сегашният силов двубой между Тръмп и Ердоган поставя на изпитание бъдещето на съюза между Турция и САЩ, който бе в основата на американската близкоизточна стратегия от управлението на ХариТруман в средата на миналия век насам. Американските санкции под формата на удвоени такси за турски стоки - поради задържането на пастора Ендрю Бронсън -доведоха до по-нататъшна криза на турската икономика. Това обаче нямаше да се случи, ако вътрешната ситуация в страната бе стабилна, а външните ѝ отношения се развиваха възходящо. Кризата на турската лира обаче до голяма степен отразява и засилващите се инфраструктурни проблеми, и липсата на доверие в икономическата политика на Ердоган, които се усложниха в резултат на дипломатическата война с Вашингтон. В разрез с хвалбите на Ердоган за „турско икономическо чудо“, Турция е изправена пред редица инфраструктурни предизвикателства, а инфлацията достигна рекордни стойности – през юли тя бе 15.9%.

Това означава спадане на покупателната стойност на лирата и повишаване на безработицата, която е около 17%. Засили се и задлъжнялостта в долари на голям брой компании. Общата стойност на техния дълг в твърда валута е 230 млрд.долара в момент, когато котировката на лирата е най-ниската в историята на страната. При подобни условия миналата година зачестиха фалитите в частност на строителни фирми, увеличи се и дефицитът в държавния бюджет.

Контролът на Ердоган върху икономиката

Очевидно е, че засилването на контрола на Ердоган върху икономиката след преизбирането му през юни т.г. не е успокоило пазара и потребителите. За колебанията допринесе и натискът върху Централната банка на Турция за повишаване лихвите, който бе интерпретиран като паника от спада на икономическия ръст (7.4% през 2017 г.). А както се знае, поддържането на високи нива на ръста на турската икономика през миналото десетилетие бе главното достижение на Партията на справедливостта и развитието. Вместо обаче да се вслуша в съветите на работодателите и икономистите, Ердоган назначи своя зет начело на финансовото министерство, като на практика му предостави ръководството на правителството.

И вместо да промени фискалната си политика, турският президент предпочете да разиграе картата на „американския заговор“, като заговори за „удар в гърба“ и за „измяна на стратегическия съюзник по НАТО“.

Политическата риторика обаче не бе достатъчна, за да реши проблемите с турската лира. Така се наложи да бъдат пуснати в обръщение част от резервите на страната, за да се стабилизира частично пазарната цена на националната валута. Самият Ердоган, който след неуспешния опит за преврат наложи еднолично управление на страната, не се поколеба да заплаши с репресии онези ползватели на интернет, които използваха социалните мрежи, за да заклеймят правителствената политика. За президента те са нищо друго освен „икономически терористи“. 

Източен съюз

Всичко това засилва обезпокоеността на чуждестранните инвеститори. А както е известно, Турция се нуждае от допълнителни 100 млрд. долара, за да стабилизира икономическото си положение. Очевидно е, че обещаната от Катар финансова инжекция от 15 млрд. долара е крайно недостатъчна за тази цел. Затова Ердоган реши да заложи на европейските опасения от евентуалните последици на турската криза за икономиките на страните-членки на ЕС. С оглед сближаване на позициите с лидерите на Германия и Франция, Турция побърза да освободи задържаните двама гръцки военнослужещи, обвинени в незаконно влизане в страната. Само този жест обаче не е достатъчен, за да промени негативното отношение към Турция на Запад, възникнало под въздействието на демократичния регрес през последните няколко години.

Ердоган е наясно, че евентуален „Източен съюз“ няма да реши неговите икономически проблеми, поради което предпочита да използва европейските опасения от турски срив, който би имал и последствия за световната икономика. Така например, може с увереност да се очаква, че подобно развитие на нещата в Турция би предизвикало трусове и в Еврозоната, поради обвързаността на турската икономика с испански, италиански, френски и германски банки, както и поради затрудненията на турските банки да си плащат евровите задължения.

Но не само Европа би пострадала от очертаваща се икономическа катастрофа на Турция. Миналата седмица например южноафриканският ранд, както и руската рубла загубиха около 8% от стойността си спрямо долара, а в Латинска Америка бразилският реал и аржентинското песо загубиха съответно 4 и 6 пункта спрямо долара. Всичко това води до негативни отражения в резултат на повишаване цените на вноса, респективно до инфлация. Очертава се и риск от повторение на глобалната финансова криза от 2009 г.

Казното дотук означава, че сегашната криза не може да бъде сведена единствено до задържането и процеса срещу американския пастор от страна на турските власти. Както е известно, тази репресивна мярка е част от опита на Ердоган да го размени за живеещия в САЩ проповедник Фетхулла Гюлен, обвиняван от Анкара в организирането на проваления заговор срещу Ердоган от юли 2016 г. За алтернативен вариант се смята и евентуална размяна с турския банкер Хакан Атаалла, обвинен от американските власти в нарушаване на ембаргото срещу Иран.

Несъмнено сегашната криза в отношенията между Анкара и Вашингтон е продължение на натрупалите се проблеми, свързани с частичното оттегляне на САЩ от Близкия изток, започнало още при Барак Обама. В частност, не са преодолени големите разногласия между двете държави по отношение на кюрдския въпрос, както и на проблема за бъдещето на Сирия. Към тях се добавиха и противоречията в самата външнополитическа стратегия на Турция, раздвоена между принадлежността си към западния лагер, от една страна, и добрите си отношения с Русия и Изтока, от друга. Така наред с политическото и икономическото измерение на кризата, все повече се очертава и нейното военностратегическо измерение. Зачестяват внушенията за евентуално закриване на базата в Инджирлик, респективно за замразяване доставката на самолетите Ф-35 на Турция. 

Това на свой ред подхранва версиите за възможността от излизане на Турция от НАТО и от западната конфигурация. Подобни версии са в унисон с очакванията Ердоган да продължи налагането на своята лична власт, както и засилването на явните и необявени амбиции за ролята му на „император на ислямския свят“. В тази връзка може да се отбележи, че след потушаването на опита за преврат през юли 2016 г. все повече се налага влиянието на военното крило, което отдава предпочитания на развиване на връзките с Русия, Китай и Индия (т.нар. „евразийско лоби“), за сметка на традиционната прозападна и светска ориентация на турския генералитет.

В стратегическо отношение „евразийското лоби“ е изкушено от извършването на геополитически преврат по подобие на Ислямска република Иран, с което да бъде загърбено наследството на Ататюрк. Според привържениците на тази линия придържането на Турция към „златната среда“ между Изтока и Запада би позволило възраждането на миналото величие на турската държавност. Подобни кроежи обаче крият огромни рискове. Същевременно Ердоган е притиснат в ъгъла и не е в състояние да даде заден ход. Затова най-вероятно турският президент ще продължава да балансира върху ръба на пропастта. 

 

 

Разривът между Турция и САЩ все повече се задълбочава. А това подхранва хипотезата за заменянето на досегашния им съюз с някакъв „Източен блок“, включващ Турция, Русия, Китай и Иран. Същевременно проличават и трудностите, с които ще бъде свързан евентуален развод между Турция и Европа. Задълбочаващата се финансова криза свидетелства за високата икономическа и геополитическа цена на намеренията на Реджеп Ердоган. Идеологическите щампи, възхвалата на миналото величие и риториката се сблъскват със суровата реалност на ситуацията в Турция.

Сегашният силов двубой между Тръмп и Ердоган поставя на изпитание бъдещето на съюза между Турция и САЩ, който бе в основата на американската близкоизточна стратегия от управлението на ХариТруман в средата на миналия век насам. Американските санкции под формата на удвоени такси за турски стоки - поради задържането на пастора Ендрю Бронсън -доведоха до по-нататъшна криза на турската икономика. Това обаче нямаше да се случи, ако вътрешната ситуация в страната бе стабилна, а външните ѝ отношения се развиваха възходящо. Кризата на турската лира обаче до голяма степен отразява и засилващите се инфраструктурни проблеми, и липсата на доверие в икономическата политика на Ердоган, които се усложниха в резултат на дипломатическата война с Вашингтон. В разрез с хвалбите на Ердоган за „турско икономическо чудо“, Турция е изправена пред редица инфраструктурни предизвикателства, а инфлацията достигна рекордни стойности – през юли тя бе 15.9%.

Това означава спадане на покупателната стойност на лирата и повишаване на безработицата, която е около 17%. Засили се и задлъжнялостта в долари на голям брой компании. Общата стойност на техния дълг в твърда валута е 230 млрд.долара в момент, когато котировката на лирата е най-ниската в историята на страната. При подобни условия миналата година зачестиха фалитите в частност на строителни фирми, увеличи се и дефицитът в държавния бюджет.

Контролът на Ердоган върху икономиката

Очевидно е, че засилването на контрола на Ердоган върху икономиката след преизбирането му през юни т.г. не е успокоило пазара и потребителите. За колебанията допринесе и натискът върху Централната банка на Турция за повишаване лихвите, който бе интерпретиран като паника от спада на икономическия ръст (7.4% през 2017 г.). А както се знае, поддържането на високи нива на ръста на турската икономика през миналото десетилетие бе главното достижение на Партията на справедливостта и развитието. Вместо обаче да се вслуша в съветите на работодателите и икономистите, Ердоган назначи своя зет начело на финансовото министерство, като на практика му предостави ръководството на правителството.

И вместо да промени фискалната си политика, турският президент предпочете да разиграе картата на „американския заговор“, като заговори за „удар в гърба“ и за „измяна на стратегическия съюзник по НАТО“.

Политическата риторика обаче не бе достатъчна, за да реши проблемите с турската лира. Така се наложи да бъдат пуснати в обръщение част от резервите на страната, за да се стабилизира частично пазарната цена на националната валута. Самият Ердоган, който след неуспешния опит за преврат наложи еднолично управление на страната, не се поколеба да заплаши с репресии онези ползватели на интернет, които използваха социалните мрежи, за да заклеймят правителствената политика. За президента те са нищо друго освен „икономически терористи“. 

Източен съюз

Всичко това засилва обезпокоеността на чуждестранните инвеститори. А както е известно, Турция се нуждае от допълнителни 100 млрд. долара, за да стабилизира икономическото си положение. Очевидно е, че обещаната от Катар финансова инжекция от 15 млрд. долара е крайно недостатъчна за тази цел. Затова Ердоган реши да заложи на европейските опасения от евентуалните последици на турската криза за икономиките на страните-членки на ЕС. С оглед сближаване на позициите с лидерите на Германия и Франция, Турция побърза да освободи задържаните двама гръцки военнослужещи, обвинени в незаконно влизане в страната. Само този жест обаче не е достатъчен, за да промени негативното отношение към Турция на Запад, възникнало под въздействието на демократичния регрес през последните няколко години.

Ердоган е наясно, че евентуален „Източен съюз“ няма да реши неговите икономически проблеми, поради което предпочита да използва европейските опасения от турски срив, който би имал и последствия за световната икономика. Така например, може с увереност да се очаква, че подобно развитие на нещата в Турция би предизвикало трусове и в Еврозоната, поради обвързаността на турската икономика с испански, италиански, френски и германски банки, както и поради затрудненията на турските банки да си плащат евровите задължения.

Но не само Европа би пострадала от очертаваща се икономическа катастрофа на Турция. Миналата седмица например южноафриканският ранд, както и руската рубла загубиха около 8% от стойността си спрямо долара, а в Латинска Америка бразилският реал и аржентинското песо загубиха съответно 4 и 6 пункта спрямо долара. Всичко това води до негативни отражения в резултат на повишаване цените на вноса, респективно до инфлация. Очертава се и риск от повторение на глобалната финансова криза от 2009 г.

Казното дотук означава, че сегашната криза не може да бъде сведена единствено до задържането и процеса срещу американския пастор от страна на турските власти. Както е известно, тази репресивна мярка е част от опита на Ердоган да го размени за живеещия в САЩ проповедник Фетхулла Гюлен, обвиняван от Анкара в организирането на проваления заговор срещу Ердоган от юли 2016 г. За алтернативен вариант се смята и евентуална размяна с турския банкер Хакан Атаалла, обвинен от американските власти в нарушаване на ембаргото срещу Иран.

Несъмнено сегашната криза в отношенията между Анкара и Вашингтон е продължение на натрупалите се проблеми, свързани с частичното оттегляне на САЩ от Близкия изток, започнало още при Барак Обама. В частност, не са преодолени големите разногласия между двете държави по отношение на кюрдския въпрос, както и на проблема за бъдещето на Сирия. Към тях се добавиха и противоречията в самата външнополитическа стратегия на Турция, раздвоена между принадлежността си към западния лагер, от една страна, и добрите си отношения с Русия и Изтока, от друга. Така наред с политическото и икономическото измерение на кризата, все повече се очертава и нейното военностратегическо измерение. Зачестяват внушенията за евентуално закриване на базата в Инджирлик, респективно за замразяване доставката на самолетите Ф-35 на Турция. 

Това на свой ред подхранва версиите за възможността от излизане на Турция от НАТО и от западната конфигурация. Подобни версии са в унисон с очакванията Ердоган да продължи налагането на своята лична власт, както и засилването на явните и необявени амбиции за ролята му на „император на ислямския свят“. В тази връзка може да се отбележи, че след потушаването на опита за преврат през юли 2016 г. все повече се налага влиянието на военното крило, което отдава предпочитания на развиване на връзките с Русия, Китай и Индия (т.нар. „евразийско лоби“), за сметка на традиционната прозападна и светска ориентация на турския генералитет.

В стратегическо отношение „евразийското лоби“ е изкушено от извършването на геополитически преврат по подобие на Ислямска република Иран, с което да бъде загърбено наследството на Ататюрк. Според привържениците на тази линия придържането на Турция към „златната среда“ между Изтока и Запада би позволило възраждането на миналото величие на турската държавност. Подобни кроежи обаче крият огромни рискове. Същевременно Ердоган е притиснат в ъгъла и не е в състояние да даде заден ход. Затова най-вероятно турският президент ще продължава да балансира върху ръба на пропастта. 

 

Коментари

Питащият 's picture
Питащият
Питащият

Турция е хермафродит

Ако не я изгонят, Турция няма да напусне НАТО по икономически причини С много думи Минчев е казал нещо просто . Турция е хермафродит със европейски "балкони " и анадолско достойнство в потурите . И така е било винаги включително по времето на възхваляваният Ататюрк . Грешката на великите сили , е още от времето на Първата световна война , когато си поделиха като хиени наследството на Османската империя и не позволиха всеки народ да си направи държава , като кюрдите например.или създадоха марионетки като Кралството Египет . Няма ислямска страна и народ , които да не са била обект на агресия , да не е била колония и т.н. Исляма в някои страни беше донякъде изтласкан от национализма както в Турция и под влияние на СССР-то се появиха светски режими . Дори Египет бе в тази група на арбски страни за известно време . Доктрината на СССР бе да подпомага борбата за независимост на колониите и разпространява комунизма . Кой мислите им противопостави религиозният фанатизъм ? Ами САЩ като изключим шаха диктатор на Иран . Днес във всички тези страни смятат запада за враг и са прави да си го мислят . Лошото е ,че щом Запада е враг, значи и неговите ценности са неприемливи.Същото беше и с комунизма .И черешката на тортата е създаването на Израел, на еврейска държава след 2 000 години отсъствие на такава по "светите " земи . Кой я създаде, ами кръстоносците . Така че грешките и греховете на бившите колониални империи са много , а най-голямата е , че искат да наложат своята истина и ценности с насилие и в разрез със здравият разум. Не може насила да дадеш , а само да вземеш. Насила хубост не става . Идеята за истина свише от последна инстанция и универсални ценности е грешна и следствие от християнството и човешката природа . Комунизмът също имаше тази претенция, ислямът я има , средностатистическият американец и той е убеден, че са богоизбрани и имат мисия . Светът е лудница И някои луди са овластени и се възползват от другите луди . Тръмп и Пенса са логичен резултат , както Доган и Путин ..

Или ще го напусне, или няма

Или ще го напусне, или няма да го напусне. Според зависи. Там нависоко акъл или има, или няма.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията