Ad Config - Website header

 

Article_top

Септември започна с изявление на бившия цар Симеон Сакскобургготски. Поводът: съдът му отне двореца „Врана“ край София, в който той живее от завръщането си в България. Думите са емоционални: „заслужавам ли да ме лишат от моя дом и заставят да напусна Родината “, „след 75 години (...) да бъда принуден към второ изгнание“. Но най-важното изречение е това:

„Питам се и доколко защитено е правото на собственост на всеки български гражданин и на чуждестранния инвеститор от подобни политически продиктувани посегателства".

От което разбираме, че според Сакскобургготски България днес е държава, в която правото на собственост не е защитено, а правосъдието може да се използва за „политически продиктувани посегателства“. Тази оценка звучи познато - споделят я много български граждани, изричат я често и политици. Въпросът е каква е ролята на самия Сакскобургготски в изграждането на точно такава държава. И не се изисква чак слонска памет, за да си спомним какво се случи, след като бившият цар спечели изборите през 2001 и зае за четири години най-овластения пост в републиката - този на министър-председателя.

Казусът "Царски имоти"

Ето историята накратко: през 1947 година е приет Закон за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници, като преди това Министерският съвет на комунистическа България е изготвил опис с разграничени частни и държавни имоти, използвани от царското семейство. Сред частните е например дворецът „Врана“, а сред държавните - дворецът в центъра на София, където днес се помещава Националната художествена галерия. На това разграничение се позовава едната страна във все по-политизирания спор. През 1998 година Конституционният съд отменя цитирания закон и държавата започва да връща имотите. През 2009 година Народното събрание приема мораториум над разпореждането с царските имоти до приемането на специален закон, какъвто все още няма. А без закон няма и основание за връщане на имотите - това пък е сред основните аргументи на другата страна. Липсата на закон е и мотив за държавата да отправи искове, след които съдът започва да отнема един по един имотите, за да стигне накрая до „дома на царя“.

Дворецът "Врана"

Сега Симеон Сакскобургготски се уповава „само на това, че посегателствата над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната собственост е неприкосновена“. Отвъд България са насочени надеждите и на неговите юристи, и на набързо събраната „група за реакция“ от бивши негови министри и депутати. Едните ще съдят държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, другите обсъждат да информират чужди посланици и европейски политици. Предстои съдът в Страсбург да се произнесе по мораториума и отнемането на двореца „Ситняково“ и на ловната хижа „Саръгьол“. Позицията на държавата по тези жалби е една и съща - те са „нeдoпycтими и нeocнoвaтeлни“. Очевидно темата няма да приключи дотук. Но вече мина достатъчно време, за да разбере и Симеон в каква държава реши да се върне през 2001 година. И в какво я превърна и той.

По негово време

Правителството на Сакскобургготски продължи част от реформите на Иван Костов, успешно завърши започналите преговори за ЕС и НАТО, а икономиката не спря да расте. Това е голямата картина, която не бива да се забравя. Но има и други факти, които също не бива да бъдат забравяни. След идването на Сакскобургготски олигарсите на прехода отново станаха публични фигури и започнаха да влизат в парламента. Буквално. Бившият цар опита да назначи за свой съветник генерала от комунистическото разузнаване Бриго Аспарухов. На високи позиции започнаха да се появяват кадри на ДС. За вицепремиер бе избран покойният вече бивш кмет на Русе Димитър Калчев, обвързан с „Мултигруп“. Правителството на Сакскобургготски прие решение за отваряне на проекта „Белене“. В Правец бе тържествено открит паметник на Тодор Живков, като на церемонията присъстваше и Бойко Борисов, който няколко седмици по-късно бе назначен за главен секретар на МВР. ДПС за първи път влезе официално във властта - тоест, цялата власт бе прехвърлена в ръцете на Ахмед Доган. Делян Пеевски пък застана начело на младежката организация на „царската партия“, а на 21-годишна възраст оглави борда на „Пристанище Варна“. И така нататък.

В резултат от всичко това България тръгна по хибридния път хем да е европейска страна, хем да прилича на „Троянски кон“ на Русия; хем да е демократична и западна, хем бившите ченгета да надигат глави, а комунистическите символи да ни гледат отвсякъде; хем да е правова държава с работещи институции, хем нещата да се решават от някакви скрити сили, далеч от очите на гражданите. Всичко това започна активно тъкмо по времето, когато Сакскобургготски беше министър-председател. Да, несправедливо е да бъде обвиняван за всичко това, но е справедливо да се припомни, че именно той го легитимира и не се противопостави. На всички критики Сакскобургготски отговаряше с призива „да гледаме позитивно“. Дано днес вече е осъзнал ролята си в изграждането на точно такава България.

Дойче веле.

 

Септември започна с изявление на бившия цар Симеон Сакскобургготски. Поводът: съдът му отне двореца „Врана“ край София, в който той живее от завръщането си в България. Думите са емоционални: „заслужавам ли да ме лишат от моя дом и заставят да напусна Родината “, „след 75 години (...) да бъда принуден към второ изгнание“. Но най-важното изречение е това:

„Питам се и доколко защитено е правото на собственост на всеки български гражданин и на чуждестранния инвеститор от подобни политически продиктувани посегателства".

От което разбираме, че според Сакскобургготски България днес е държава, в която правото на собственост не е защитено, а правосъдието може да се използва за „политически продиктувани посегателства“. Тази оценка звучи познато - споделят я много български граждани, изричат я често и политици. Въпросът е каква е ролята на самия Сакскобургготски в изграждането на точно такава държава. И не се изисква чак слонска памет, за да си спомним какво се случи, след като бившият цар спечели изборите през 2001 и зае за четири години най-овластения пост в републиката - този на министър-председателя.

Казусът "Царски имоти"

Ето историята накратко: през 1947 година е приет Закон за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници, като преди това Министерският съвет на комунистическа България е изготвил опис с разграничени частни и държавни имоти, използвани от царското семейство. Сред частните е например дворецът „Врана“, а сред държавните - дворецът в центъра на София, където днес се помещава Националната художествена галерия. На това разграничение се позовава едната страна във все по-политизирания спор. През 1998 година Конституционният съд отменя цитирания закон и държавата започва да връща имотите. През 2009 година Народното събрание приема мораториум над разпореждането с царските имоти до приемането на специален закон, какъвто все още няма. А без закон няма и основание за връщане на имотите - това пък е сред основните аргументи на другата страна. Липсата на закон е и мотив за държавата да отправи искове, след които съдът започва да отнема един по един имотите, за да стигне накрая до „дома на царя“.

Дворецът "Врана"

Сега Симеон Сакскобургготски се уповава „само на това, че посегателствата над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната собственост е неприкосновена“. Отвъд България са насочени надеждите и на неговите юристи, и на набързо събраната „група за реакция“ от бивши негови министри и депутати. Едните ще съдят държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, другите обсъждат да информират чужди посланици и европейски политици. Предстои съдът в Страсбург да се произнесе по мораториума и отнемането на двореца „Ситняково“ и на ловната хижа „Саръгьол“. Позицията на държавата по тези жалби е една и съща - те са „нeдoпycтими и нeocнoвaтeлни“. Очевидно темата няма да приключи дотук. Но вече мина достатъчно време, за да разбере и Симеон в каква държава реши да се върне през 2001 година. И в какво я превърна и той.

По негово време

Правителството на Сакскобургготски продължи част от реформите на Иван Костов, успешно завърши започналите преговори за ЕС и НАТО, а икономиката не спря да расте. Това е голямата картина, която не бива да се забравя. Но има и други факти, които също не бива да бъдат забравяни. След идването на Сакскобургготски олигарсите на прехода отново станаха публични фигури и започнаха да влизат в парламента. Буквално. Бившият цар опита да назначи за свой съветник генерала от комунистическото разузнаване Бриго Аспарухов. На високи позиции започнаха да се появяват кадри на ДС. За вицепремиер бе избран покойният вече бивш кмет на Русе Димитър Калчев, обвързан с „Мултигруп“. Правителството на Сакскобургготски прие решение за отваряне на проекта „Белене“. В Правец бе тържествено открит паметник на Тодор Живков, като на церемонията присъстваше и Бойко Борисов, който няколко седмици по-късно бе назначен за главен секретар на МВР. ДПС за първи път влезе официално във властта - тоест, цялата власт бе прехвърлена в ръцете на Ахмед Доган. Делян Пеевски пък застана начело на младежката организация на „царската партия“, а на 21-годишна възраст оглави борда на „Пристанище Варна“. И така нататък.

В резултат от всичко това България тръгна по хибридния път хем да е европейска страна, хем да прилича на „Троянски кон“ на Русия; хем да е демократична и западна, хем бившите ченгета да надигат глави, а комунистическите символи да ни гледат отвсякъде; хем да е правова държава с работещи институции, хем нещата да се решават от някакви скрити сили, далеч от очите на гражданите. Всичко това започна активно тъкмо по времето, когато Сакскобургготски беше министър-председател. Да, несправедливо е да бъде обвиняван за всичко това, но е справедливо да се припомни, че именно той го легитимира и не се противопостави. На всички критики Сакскобургготски отговаряше с призива „да гледаме позитивно“. Дано днес вече е осъзнал ролята си в изграждането на точно такава България.

Дойче веле.

Коментари

...

Добър анализ. Хареса ми. Всички правителства в годините на прехода имат отговорност за облика на държавата ни днес, в т.ч. и това на г-н Сакскобургготски.

Най-вече г-н Сакскобурготски!

Защото с негово най-активно участие бе подменен естествения ход на историята!
д-р Петрoff's picture
д-р Петрoff
д-р Петрoff

Много добра статия.

Само ще припомня нЕкои детайли. Преобразуването на външният дълг от понижаващ се долар в евро, донесе 2 млрд лв загуби за първите 5 години, по признанията на тогавашният финансов министър Орешарски. "Корумпираният и крадлив" Костов не продаде БТК за 650 млн долара на гърците, а "честният и почтен" Симеон го продаде, с лиценз за телеком, за 250 млн. на приятелите на Милен Велчев - финансов министър. Пребивавал в и учил в чужбина с откраднатите пари на БГА Балкан от баща му. И като обвинява българският съд, защо не казва, че присъдите се потвърждават и Страсбург.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Мони Короната

Целият батак у нас започна с идването на Монката , но нали точно това са вечните планове на Москва , да няма просперитет в България , да сме вечно разединени , да има хаос , както е казал Аксаков - всяко добро за България е смърт за Русия , навремето Мони беше тайният им коз за свалянето на Костов останалото си го знаем … Да живее кочината и нейните златни прасета .

Че е така - така си е, но...

Не го ли избраха все пак нашите сънародници? Това е обезкуражаващото, а не че Кремъл е спуснал поредния продажник. Кремъл има голям запас от варианти, но гласуваме ние.

"и магаре да предложа ще го изберат"

Това кой го беше казал?
Kremena Valcheva's picture
Kremena Valcheva
hard-working lady

Ако правилно си спомням,

Ако правилно си спомням, когато синът на Цар Борис дойде тук заяви, че няма да си връща имоти ..!?! а стана точно обратно + горите в Боровец ...
Но най-абсурдното от всичките му дела е ,че се съюзи именно с комунистите, тези които ексрадираха семейството му и тези , чиято идеология уж трябва да е в пронтивовес на монархичестката Няма такъв абсурд в историята.
Затова не е достойно да бъде наричан Цар.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Г-н Бедров,

не знам кои точно реформи на Иван Костов е продължил Кобургготски, но е факт, че дръпна аварийната спирачка на преговорите за влизане на България в ЕС. Особено през първите три години от неговият мандат само се имитираше дейност. Затворени са няколко глави за които практически работата е свършена на 100% от предишното правителство и са отворени няколко за които има представени преговорни позиции пак от предишното правителство. А "...успешно завърши започналите преговори за ЕС и НАТО" защото видя, че вече е бита карта, не беше лесно да се предвиди кой ще спечели следващите избори и дали същият нямаше само за два дена същият да свърши останалите 3% работа и да вкара България поне в ЕС. Така щеше много яко да лъсне подривната дейност на г-н Кобургготски. Като осъзна това, неговият главен преговарящ, г-жа Меглена Кунева, се зае урбулешката, по стахановски да затваря глава след глава, нанасяйки опустошителни вреди на България, само и само премиерът Кобургготски да се увенчае с лаврите на победата. Да, икономиката не спря да расте, но значително намали темпа на растеж (като през първите две години даже се увеличи заради инерцията от предишното правителство и след това започна устойчив тренд на спад). Драстично спадна броят на работещите фирми, пазарът се картелира, появиха се стотици разрешителни режими и това постави началото на брутална и безогледна корупция в държавните институции. И тези неща които изредихте нататък в статията са верни до едно! Премиерът Симеон Сакс Кобургготски спря и обърна посоката на развитие на България. Но за частната собственост (по принцип) е прав - тя е и трябва да бъде свещена и неприкосновена. Това е един от основните стълбове на демокрацията.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Руска и Симеонова ненаситност!

Ако искаме България да не е такава,трябва да осъзнаем, че главната виновница за това състояние на България е Русия, която никога не е била и няма да бъде наш благодетел, а враг номер 1 на българската държавност! Русия е империя и не може да бъде друга! Винаги ще се меси користно във вътрешните ни дела, винаги ще бъде готова да повтори „подвига” си, извършен в Катинската гора, винаги ще поставя предатели да ни управляват!.

Народе български, ако искаш да промениш сегашното робско статукво, на изборите не гласувай за тези, които ни управляват, особено за тандема Борисов-Цветанов! Иначе ще останеш руско дойно добиче и на гърба си ще носиш, Доган, русофилите, гербаджиите, фалшивите патриоти.

Събуди се, народе, и осъзнай причината за твоята бедност и неуредена държава.

А Симеон заради далаверите с Милен Велчев и нанесените огромни финансови щети, заслужава най-малкото да бъде прогонен от Отечеството ни!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията