Фактът, че бе позволено Корпоративна търговска банка да не погаси свой заем, повдига въпроси за това доколко може да се има доверие в българските власти.

Некоректното отношение към депозитарите поставя под съмнение ангажираността на тези власти с отговорностите на членството в ЕС. А увеличаващите се свидетелства, че Българската народна банка е едновременно некомпетентна и политически зависима, поставят под съмнение стабилността на банковата система в България".

Това пише Франсис Копола от сп. "Форбс" в статия, публикувана от агенция БГНЕС.

В анализа, озаглавен "Българската банкова катастрофа", тя цитира близък до Цветан Василев източник, който предупреждава, че крайната цел на хората зад провала на КТБ е да дестабилизират българската банкова система, да разрушат валутния борд и да предизвикат повторение на финансовата криза от 1996 г. и хиперинфлацията.

Копола припомня и мнението на проф. Стив Ханке, който също изрази притеснение, че валутният борд може би е изложен на риск, ако проблемът с КТБ не бъде решен бързо, в идеалния случай чрез банкрут и загуби за притежателите на облигации и на вложителите. Според авторката финансов колапс в България би бил бедствие за Балканите като цяло и смята, че ЕС трябва да се намеси.

Копола пита как е възможно банка, която е поставена под надзора на централната банка, да не си плати дълговете. Докато банката не бъде рекапитализирана или обявена в несъстоятелност, работата на БНБ е да гарантира, че тя разполага с ликвидни средства, за да изпълнява задълженията си. Твърденията, че КТБ няма достатъчно активи, за да допълни помощта на централната банка са просто невероятни. Фактът, че беше разрешено на КТБ да не погаси задълженията си по облигации е чисто и просто нехайство от страна на централната банка, категорична е Копола.

Това не е първият случай на некомпетентност от страна на БНБ. Една от интересните характеристики в историята с масовото теглене на пари от българските банки е разликата между отношението към КТБ и Първа инвестиционна банка. И от двете банки бяха теглени пари в резултат на информации в медиите и социалните мрежи.

БНБ позволи масовото теглене на пари от КТБ да продължи, докато то отвори огромна дупка в счетоводните й сметки, след което я затвори. За сметка на това Първа инвестиционна банка получи спешни ликвидни средства както от БНБ, така и в крайна сметка от ЕС – президентът отправи успокоителни послания за сигурността на депозитите, а БНБ призова виновните за "разпространяване на слухове" за нестабилност на банките да бъдат съдени. Защо двете банки бяха третирани толкова различно?

Отношението на БНБ към КТБ преди колапса също не създаваше впечатление, че регулаторът знае какво прави. КТБ плащаше много високи лихви, за да привлича депозити, признак за проблеми с ликвидността – тя имаше необичайна концентрация на държавни активи и наруши регулаторните лимити относно кредитирането. Но БНБ възхваляваше КТБ, като я обяви за "Банка на годината" и се правеше, че не забелязва нарастващите рискове, пише още авторката.