Ad Config - Website header

 

Article_top

Един по един на пазара се появяват продукти, които никога няма да се превърнат в смет: блузи, книги, килими, козметика, дори цели сгради. Те са направени все от материали, които могат 100 процента да се употребят отново според принципа Сradle to Сradle, или „от люлка до люлка“ – кръговрат, в който не се губи нищо. Както в природата, където няма нужда от събиране на падналите от дърветата листа – попадайки в почвата, те пак носят полза. И процесът не следва обичайния си ход от раждането до смъртта, а върви от раждане към следващо раждане. 

Доколко приложим е обаче този кръговрат при хората? Тим Янсен от движението Сradle to Сradle отбелязва, че т.нар. „регенеративна икономическа система“ изисква производството не на „еднодневки“, а на такива материали, които позволяват да се използват многократно. Или поне части от тях. Велосипедните гуми, например, хем замърсяват при амортизацията си въздуха с фин прах, хем увреждат цялостно околната среда като източник на пластмасови микрочастици. А ако същите тези гуми се направят от био-разградим материал, тези проблеми биха отпаднали. 

Смет няма – има само суровини

Както показва опитът в Германия, производителите на мебели например проявяват известна склонност към преработването на стар дървен материал и превръщането му в нови вещи. Същевременно обаче спекулациите не са изключение и ако някой съзнателен клиент, загрижен за опазването на природата, купи мебел, за която смята, че е преработена от някогашна лодка-еднодръвка в Мозамбик, не е невероятно да попадне на поредното китайско менте.

Германският химик Михаел Браунгарт и американският архитект Уилям Макдона са пропагандаторите на идеята Сradle to Сradle (C2C), съгласно която всичко трябва да е част от един безкраен кръговрат.

За целта продуктите трябва да се състоят от здравословни за хората и околната среда материали. И когато изслужат службата си, трябва да допускат от съставните им части да се създадат нови продукти, с ново качество. Теорията на Баунгарт гласи, че смет няма – има само биологични или технически суровини.

Пилотните продукти вече са факт

Засега идеята има най-много последователи в скандинавските страни, където е доста популярна. В останалата част от Европа все още звучи по-скоро екзотично, макар за да намериш, например, в Германия дреха със сертификата C2C, няма нужда да търсиш дълго. Производителят на спортно облекло Puma пуска първата си био-разградима колекция още през 2013, но експериментът е прекратен след промени в ръководството на фирмата. Германската верига за облекла C&A (с близо 1000 магазина в Европа) е далеч по-последователна: тя е първата в световен мащаб, която през пролетта на 2017 пуска на пазара цяла серия тениски със сертификата C2C и продължава в същата посока.

През 2017 на европейския пазар е пусната цяла серия тениски със сертификата C2C.

Дрехите са произведени от био-памук, а потреблението на енергия и вода при направата им е максимално редуцирано. Боите пък са подбрани така, че по никакъв начин да не увреждат околната среда, т.е. принципът на кръговрата е спазен напълно. #WearTheChange (Носѝ промяната) е мотото на тази експериментална колекция.

Мащабите, в които работи предприятието за производство на платове Lauffenmühle, са по-скромни. Но пък то е сред малкото, които още при набавянето на суровините за платовете съблюдава принципа Cradle to Cradle. Шефът на фирмата Фолкер Щайдл споделя, че е вложил много време, нерви и капитал в офанзивата:

„Според мен идеята има големи шансове и възможности – чрез кръговрата, позволяващ да се спасят много суровини, които иначе биха отишли на боклука.“

Именно с тази тема - приложението на вечния кръговрат в текстилната и модната индустрия, ще се занимае и предстоящият в средата на септември Пети международен конгрес Сradle to Сradle, който ще се проведе в германския град Люнебург. 

Веригата C&A се гордее, че е най-големият в света доставчик на дрехи от био-памук.

Мястото със сигурност не е избрано случайно, в контекста на намерението на Германия да увеличи още повече приложението на „кръговрата“ при използването на суровините.

При електронните устройства например през 2019 г. трябва се достигне 80 процента рециклиране. Същата година влиза в сила и изискването за рециклиране на 63 процента от пластмасовите опаковки, а при останалите – метал, стъкло и хартия – 90 процента. Поредното намерение е за увеличаване на използваните при производството на нови стоки рециклирани материали – от 14 процента, колкото е сега, на 70. Крайната цел – установяването на т.нар. „зелен капитализъм“ и 100 процента кръговрат на материалите. Привържениците на тази идея отсега са убедени, че тя по никакъв начин не е утопия.

 

Един по един на пазара се появяват продукти, които никога няма да се превърнат в смет: блузи, книги, килими, козметика, дори цели сгради. Те са направени все от материали, които могат 100 процента да се употребят отново според принципа Сradle to Сradle, или „от люлка до люлка“ – кръговрат, в който не се губи нищо. Както в природата, където няма нужда от събиране на падналите от дърветата листа – попадайки в почвата, те пак носят полза. И процесът не следва обичайния си ход от раждането до смъртта, а върви от раждане към следващо раждане. 

Доколко приложим е обаче този кръговрат при хората? Тим Янсен от движението Сradle to Сradle отбелязва, че т.нар. „регенеративна икономическа система“ изисква производството не на „еднодневки“, а на такива материали, които позволяват да се използват многократно. Или поне части от тях. Велосипедните гуми, например, хем замърсяват при амортизацията си въздуха с фин прах, хем увреждат цялостно околната среда като източник на пластмасови микрочастици. А ако същите тези гуми се направят от био-разградим материал, тези проблеми биха отпаднали. 

Смет няма – има само суровини

Както показва опитът в Германия, производителите на мебели например проявяват известна склонност към преработването на стар дървен материал и превръщането му в нови вещи. Същевременно обаче спекулациите не са изключение и ако някой съзнателен клиент, загрижен за опазването на природата, купи мебел, за която смята, че е преработена от някогашна лодка-еднодръвка в Мозамбик, не е невероятно да попадне на поредното китайско менте.

Германският химик Михаел Браунгарт и американският архитект Уилям Макдона са пропагандаторите на идеята Сradle to Сradle (C2C), съгласно която всичко трябва да е част от един безкраен кръговрат.

За целта продуктите трябва да се състоят от здравословни за хората и околната среда материали. И когато изслужат службата си, трябва да допускат от съставните им части да се създадат нови продукти, с ново качество. Теорията на Баунгарт гласи, че смет няма – има само биологични или технически суровини.

Пилотните продукти вече са факт

Засега идеята има най-много последователи в скандинавските страни, където е доста популярна. В останалата част от Европа все още звучи по-скоро екзотично, макар за да намериш, например, в Германия дреха със сертификата C2C, няма нужда да търсиш дълго. Производителят на спортно облекло Puma пуска първата си био-разградима колекция още през 2013, но експериментът е прекратен след промени в ръководството на фирмата. Германската верига за облекла C&A (с близо 1000 магазина в Европа) е далеч по-последователна: тя е първата в световен мащаб, която през пролетта на 2017 пуска на пазара цяла серия тениски със сертификата C2C и продължава в същата посока.

През 2017 на европейския пазар е пусната цяла серия тениски със сертификата C2C.

Дрехите са произведени от био-памук, а потреблението на енергия и вода при направата им е максимално редуцирано. Боите пък са подбрани така, че по никакъв начин да не увреждат околната среда, т.е. принципът на кръговрата е спазен напълно. #WearTheChange (Носѝ промяната) е мотото на тази експериментална колекция.

Мащабите, в които работи предприятието за производство на платове Lauffenmühle, са по-скромни. Но пък то е сред малкото, които още при набавянето на суровините за платовете съблюдава принципа Cradle to Cradle. Шефът на фирмата Фолкер Щайдл споделя, че е вложил много време, нерви и капитал в офанзивата:

„Според мен идеята има големи шансове и възможности – чрез кръговрата, позволяващ да се спасят много суровини, които иначе биха отишли на боклука.“

Именно с тази тема - приложението на вечния кръговрат в текстилната и модната индустрия, ще се занимае и предстоящият в средата на септември Пети международен конгрес Сradle to Сradle, който ще се проведе в германския град Люнебург. 

Веригата C&A се гордее, че е най-големият в света доставчик на дрехи от био-памук.

Мястото със сигурност не е избрано случайно, в контекста на намерението на Германия да увеличи още повече приложението на „кръговрата“ при използването на суровините.

При електронните устройства например през 2019 г. трябва се достигне 80 процента рециклиране. Същата година влиза в сила и изискването за рециклиране на 63 процента от пластмасовите опаковки, а при останалите – метал, стъкло и хартия – 90 процента. Поредното намерение е за увеличаване на използваните при производството на нови стоки рециклирани материали – от 14 процента, колкото е сега, на 70. Крайната цел – установяването на т.нар. „зелен капитализъм“ и 100 процента кръговрат на материалите. Привържениците на тази идея отсега са убедени, че тя по никакъв начин не е утопия.

Коментари

...

Идеята много ми харесва и напълно я подкрепям. Важно е населението у нас и по света под заплаха от солени санкции да се научи да хвърля разделно отпадъците си и да пази природата.

В България отношението към

В България отношението към боклука и суровините е отвратително просташко! По-назад сме и от Босна и от Турция!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?