Въздухът в България е по-мръсен от този в Китай.

Това се казва в специален доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), огласен в Брюксел. Той е озаглавен „Замърсяване на въздуха - здравето ни все още не е достатъчно защитено“.

Екип от ЕСП посетил 6 държави членки на ЕС и наблюдавал по една зона във всяка от тях – София (България), Брюксел (Белгия), Милано (Италия), Острава (Чехия), Краков (Полша) и Щутгарт (Германия).

Заедно с България "двойкаджии“ в ЕС по замърсен въздух са Чехия, Унгария и Латвия. Румъния е малко по-добре – въздухът там е по-мръсен от този в Индия, уточниха авторите на доклада.

Китай и Индия са взети за сравнение, защото са двете страни, които най-често се асоциират с лошото качество на въздуха.

Страната ни е убедителен първенец по критерия за загуба на години живот в добро здраве поради замърсяване на въздуха. У нас тя е 2.4 на 100 жители (виж графиката). В това отношение превишаваме повече от два пъти средния показател на ЕС.

От ЕСП припомнят, че според данни на Световната здравна организация (СЗО) замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето в ЕС, свързан с околната среда. Всяка година в то води до около 400 000 случая на преждевременна смърт в страните членки на Съюза и е причина за външни разходи в размер на стотици милиарди евро, свързани със здравето.

Особено уязвими са жителите на градските райони. Фините прахови частици (ФПЧ), азотният диоксид, серният диоксид и тропосферният озон са замърсителите на въздуха, които причиняват повечето от тези преждевременни смъртни случаи. Азотният и серният диоксиди са токсични газове. Тропосферният озон не се отделя пряко в атмосферата, а се образува чрез химическа реакция на замърсители в присъствието на слънчева светлина.

Но каквито и усилия да полага Европа, тя не е в състояние – поне засега, да налага глоби на страните нарушителки. Не го позволяват сегашните закони, стана ясно от думите на Януш Войчеховски. Той е член на ЕСП от страна на Полша и представи доклада пред журналисти в Брюксел.

От документа е видно, че България има твърде лоши показатели и по други критерии.

Тя е единствената страна членка на ЕС, срещу която Еврокомисията е предприела действия за налагане на изпълнението на Директивата за качеството на атмосферния въздух (КАВ). Мярката е взета заради превишаването на пределно допустимата стойност на серен диоксид на деноноищие. Но пък и тази стойност не е особено стриктна, се отбелязва в доклада.

През 2016 г. страната ни единствена в целия ЕС нарушава допустимите норми на три замърсителя – ФПЧ, серен диоксид и азотен диоксид (виж графиката).

В 4 случая Еврокомисията е успяла да постигне положителни съдебни решения срещу държавите членки във връзка с превишаването на пределно допустимите стойности за замърсяване на въздуха. Но това не е задължило тези държави да предприемат корективни действия. Става дума за Словения, Швеция, Португалия и Италия.

В резултат ЕК е преразгледала своя подход и наскоро е спечелила съдебно дело срещу България през 2017 г. и срещу Полша тази година. В своите решения Съдът на Европейския съюз (СЕС) потвърждава, че само приемането на план за качество на въздуха с цел спазване на Директивата не е достатъчно, и постановява, че двете страни не са изпълнили своите задължения да ограничат възможно най-много периода на превишаване на нормите.

България обаче се справя с Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП). Това е основният инструмент на ЕС за регулиране на емисиите на замърсители на въздуха от промишлени инсталации. 

ДЕП позволява на държавите членки да определят не толкова строги пределно допустими стойности за емисиите, ако прилагането на най-добри налични техники (НДНТ) би довело до несъразмерно по-високи разходи в сравнение с ползите за околната среда. Директивата позволява и използването на известни „инструменти за гъвкавост“ чрез дерогация, т.е. частична отмяна на нормите, определени за големи горивни инсталации. В резултат България и още 14 страни от ЕС са приели „преходни национални планове“, които позволяват по-високи норми за емисиите до 2020 г.

За сметка на това България единствена от посетените от експертите на ЕСП страни е  намалила значително – с цели 58 на сто, целевото финансиране по кохезионната политика на ЕС за качеството на въздуха през програмния период 2014-2020 г. В сравнение с предишния период. От 120 милиона евро сумата е намаляла на 50 милиона, т.е. повече от двойно.

Всъщност финансирани са били само България, Полша и Чехия. Но единствено Полша е увеличила значително сумите по това направление (виж таблицата).

В одита си Сметната палата препоръчва  по-ефективни действия от страна на Евроомисията, актуализиране на Директивата за КАВ, приоритизиране и включване на въпросите за качеството на въздуха в други политики на ЕС, както и подобряване на осведомеността на обществеността.

Замърсяването у нас е предимно от транспорта

„Според нас главният проблем, свързан със замърсяването в България, е транспортът“, сподели пред Клуб Z пожелал анонимност член на екипа на ЕСП, участвал в инспекциите.

В същото време в страни като например Полша и Чехия проблемът иде от домашното отопление.

В София екипът установил, че въпреки строежа на метрото хората продължават масово да ползват собствен автомобилен транспорт. Което означава или че трасето на подземната градска железница не е сполучливо, или че мрежата й трябва да се разшири и да обхваща повече райони.

От екипа на ЕСП забелязали и липсата на политическа воля за решаването на проблема със замърсяването на въздуха. Но нашият източник допълни, че такава е картината в почти всички посетени от емисарите места в Източна Европа. Просто политиците не обичат да се занимават с неща, които малко интересуват хората в техните страни. А замърсяването на въздуха все още не привлича сериозно внимание в бившите комунистически страни.