Ad Config - Website header

 

Article_top

Нямам огледало вкъщи и ползвам екрана на телевизора, който почти никога не включвам. Струва ми се много голяма грижа да имам огледало, защото ме е страх да не го счупя, че седем години нещастна любов ми се виждат много тежко проклятие. Освен това не съм и много сигурна къде да го сложа – нали не трябва краката ми да сочат към него, когато си легна, а стаята ми е много малка. Понеже съм непохватна, спрях и да си купувам сол, защото разсипя ли я, ме чакат само кавги. На петък, 13-и, си вземам отпуск, но след курса по испански разбрах, че за испанците фатален е вторник, 13-и, италианците пък се страхуват от числото 17, а не ме пускат толкова често от работа, затова започнах просто да си носят една подкова и да разчитам лошият късмет да мине през нечий друг праг и да навреди на някой, имал неблагоразумието да се върне, след като вече веднъж е излязъл...

Това са препоръки, доказали истинността си през годините, и не разбирам защо приятелката ми плака, когато през миналия месец валя през целия ден на сватбата ѝ и съсипа роклите на всички, а не прие, че просто бракът ѝ ще върви по вода?

Сестра ми също не взе за знак на късмет това, че счупих любимата ѝ чаша, въпреки опитите ми да я убедя, че счупеното е на щастие.

Спомням как като малка ми беше забавно да се въртя четири пъти надясно и после да плюя наляво, за да неутрализирам факта, че черна котка ми е минала път, и да не се налага да се връщам. Само че пораснах и всички тези суеверия спряха да са ми толкова забавни. Не че нямам нужда от доза магия в живота си, дори напротив, много бих се радвала, ако намеря някой елф, седнал на ръба на леглото ми, да мърда уши и да прилича на Орландо Блум... Но приемам суеверията по-скоро като липса на желание да поемаш отговорност за собствените си решения и да си понесеш последствията от тях. Вместо да разсъждаваш и действаш, много по-лесно е да подадеш отворена длан и някой да разчете какво предсказват линиите по нея. Защо да търсиш изход от дадена ситуация, като просто може да пиеш едно кафе и да намериш решението в утайката, останала на дъното на чашата?

Има ли възраст за суеверията?

На теория би трябвало да има. Всяко следващо поколение е по-информирано, технологиите се развиват, стремим се към това да намираме обяснение за нещата и се опираме на логиката. И въпреки това всеки има поне един приятел или познат, който е суеверен. След това може да си даде сметка, че в определени моменти и самият той е бил същият. Дали ще си вземе предмет, което да му бъде талисман, или просто ще избере число, което и преди му е носило късмет. За някои и хороскопът попада в графата на суеверията, за други е наука, която им помага да разберат по-добре себе си и околните. Към която и група да спадате, общото е елементът на нещо, което не може да се обясни съвсем и от което всъщност се нуждаем. Под една или друга форма. Но и в определени граници.

Ако вярваш, че ако си обуеш първо дясната обувка, ще имаш успешен ден, може и да си създадеш положителна нагласа и денят ти наистина да се окаже такъв. Проблем би се появил, когато човек подчини живота си на разни предавани през поколенията поличби, които в даден момент вземат превес и го превърнат в пленник. Защото не черната котка, която ти чупи огледалото, е причината бизнесът ти да фалира и жена ти да ти изневерява. Както и една ливада с четирилистни детелини не би ти донесла печалба от тотото.

Всеки сам е отговорен за живота си и както понякога може да е забавно да хвърлиш сол през рамо, така да разчиташ на някой маг, на когото диктуваш по телефона рождената си дата, да решава какво да правиш, няма да доведе до нищо добро. Дали ще търсите гърне със злато в края на дъгата, си решавате вие. Малко цвят в живота не е излишен.

Внимавайте само не ви изпреварят, защото черна котка ви е минала път и сте се върнали вкъщи.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Нямам огледало вкъщи и ползвам екрана на телевизора, който почти никога не включвам. Струва ми се много голяма грижа да имам огледало, защото ме е страх да не го счупя, че седем години нещастна любов ми се виждат много тежко проклятие. Освен това не съм и много сигурна къде да го сложа – нали не трябва краката ми да сочат към него, когато си легна, а стаята ми е много малка. Понеже съм непохватна, спрях и да си купувам сол, защото разсипя ли я, ме чакат само кавги. На петък, 13-и, си вземам отпуск, но след курса по испански разбрах, че за испанците фатален е вторник, 13-и, италианците пък се страхуват от числото 17, а не ме пускат толкова често от работа, затова започнах просто да си носят една подкова и да разчитам лошият късмет да мине през нечий друг праг и да навреди на някой, имал неблагоразумието да се върне, след като вече веднъж е излязъл...

Това са препоръки, доказали истинността си през годините, и не разбирам защо приятелката ми плака, когато през миналия месец валя през целия ден на сватбата ѝ и съсипа роклите на всички, а не прие, че просто бракът ѝ ще върви по вода?

Сестра ми също не взе за знак на късмет това, че счупих любимата ѝ чаша, въпреки опитите ми да я убедя, че счупеното е на щастие.

Спомням как като малка ми беше забавно да се въртя четири пъти надясно и после да плюя наляво, за да неутрализирам факта, че черна котка ми е минала път, и да не се налага да се връщам. Само че пораснах и всички тези суеверия спряха да са ми толкова забавни. Не че нямам нужда от доза магия в живота си, дори напротив, много бих се радвала, ако намеря някой елф, седнал на ръба на леглото ми, да мърда уши и да прилича на Орландо Блум... Но приемам суеверията по-скоро като липса на желание да поемаш отговорност за собствените си решения и да си понесеш последствията от тях. Вместо да разсъждаваш и действаш, много по-лесно е да подадеш отворена длан и някой да разчете какво предсказват линиите по нея. Защо да търсиш изход от дадена ситуация, като просто може да пиеш едно кафе и да намериш решението в утайката, останала на дъното на чашата?

Има ли възраст за суеверията?

На теория би трябвало да има. Всяко следващо поколение е по-информирано, технологиите се развиват, стремим се към това да намираме обяснение за нещата и се опираме на логиката. И въпреки това всеки има поне един приятел или познат, който е суеверен. След това може да си даде сметка, че в определени моменти и самият той е бил същият. Дали ще си вземе предмет, което да му бъде талисман, или просто ще избере число, което и преди му е носило късмет. За някои и хороскопът попада в графата на суеверията, за други е наука, която им помага да разберат по-добре себе си и околните. Към която и група да спадате, общото е елементът на нещо, което не може да се обясни съвсем и от което всъщност се нуждаем. Под една или друга форма. Но и в определени граници.

Ако вярваш, че ако си обуеш първо дясната обувка, ще имаш успешен ден, може и да си създадеш положителна нагласа и денят ти наистина да се окаже такъв. Проблем би се появил, когато човек подчини живота си на разни предавани през поколенията поличби, които в даден момент вземат превес и го превърнат в пленник. Защото не черната котка, която ти чупи огледалото, е причината бизнесът ти да фалира и жена ти да ти изневерява. Както и една ливада с четирилистни детелини не би ти донесла печалба от тотото.

Всеки сам е отговорен за живота си и както понякога може да е забавно да хвърлиш сол през рамо, така да разчиташ на някой маг, на когото диктуваш по телефона рождената си дата, да решава какво да правиш, няма да доведе до нищо добро. Дали ще търсите гърне със злато в края на дъгата, си решавате вие. Малко цвят в живота не е излишен.

Внимавайте само не ви изпреварят, защото черна котка ви е минала път и сте се върнали вкъщи.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията