Най-важното в гласуването за процедура срещу Унгария бе, разбира се, първо резултатът.

Над две трети гласуваха за началото на тази процедура.

Най-важното вътре в това гласуване е фактът, че мнозинството от ЕНП – партийната фамилия на Орбан, гласува срещу него. Това е много важно, защото Орбан е от десетилетия член на ЕНП и от много, много години е подкрепян, дори в много голяма степен е създаден от политиците най-вече на ХДС и ХСС – германските християндемократи,които помагаха много на лидерите пред 90-те г., включително на българските християндемократи.

Много е важно да се разбере, че това гласуване беше дълбоко принципно за ЕНП и затова имаше и разделение, макар и мнозинството да беше според мен в правилната посока.

Орбан се опита да внуши, че гласуването срещу него е гласуване срещу Унгария, срещу нейната политика за квотите, че това е някакъв либерален заговор. Той получи много тежък удар обаче, защото Себастиан Курц – може би най-убедителният лидер от новото поколение, в европейската християндемокрация, заяви, че той трябва да бъде санкциониран. Същото важи за Манфред Вебер, който е заместник-председател на баварския ХСС – човек, който има много голяма вероятност да оглави следващата Европейска комисия. Същото важи и за хора с несъмнена твърда антиимигрантска политика – от Испания, от Португалия, от Италия.

Така че това беше едно принципно гласуване и всички бяха вперили очи в ЕНП, защото ЕНП има този маниер на прекалена толерантност, да не кажа на всеядност, към политически лидери, които са на високи позиции. Искам само да напомня, че един от най-срамните моменти бе с член на ЕНП, който фактически не следваше нашите принципи, дори работеше работеше срещу тях. Това беше Груевски – премиерът на Македония, за кoгото днес никой не иска да си спомня.

Но за мен най-важното е, че санкциите срещу Унгария бяха подкрепени, макар и засега на символично ниво, от Европейския парламент. Дори да не се стигне до финала, става ясно, че дори да спечелиш мнозинство в твоята страна на избори, ти трябва да спазваш принципите на Европейския съюз. Защото когато членството в ЕС стане факт - а то е доброволно - то налага тежки ограничения върху най-отвратителните и отблъскващи практики на премиери като Орбан.

Той не е единствен от тази категория в Европа и затова в момента иска да се изкара прекалено смел, мъченик, едва ли не най-десният лидер в Европа. Но всъщност това е един човек, който, след като спечели последните избори, наистина се самозабрави. И надеждата му да се обърне към старите християндемократи и да им каже: „Подкрепете ме, защото социалистите са срещу мен“ беше разрушена напълно.

Защото понякога основното разделение в Европейския парламент е на проевропейски и антиевропейски сили. Антиевропейските сили са крайните националисти – Фараж, Льо Пен, хората, които искат да разрушат ЕС. Те гласуваха заедно с Орбан.

Орбан вече не е част от ЕНП, макар и формално партията му да е сред нас. Той или ще трябва да направи компромис и да признае грешката си – нещо, в което не вярвам – или рано или късно ще бъде изключен. Радвам се, че ЕНП започна да възстановява образа си не само на най-голямата, но и на най-принципната партия, която защитава ценностите на ЕС дори когато това не й е изгодно чисто политически. Но затова пък може смело да гледа в бъдещето и мисля, че днес с най-голяма сигурност можем да кажем, че ЕНП ще спечели следващите европейски избори.

* Светослав Малинов е политик от ДСБ и евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП). Той бе един от българските представители, гласували за активирането на член 7 срещу Унгария. Коментарът му по този повод е във видеоклип в профила му във фейсбук. Заглавието е на редакцията.