Ad Config - Website header

 

Article_top

Бившият премиер Иван Костов призова за промяна на данъчната система у нас на конференция "10 години плосък данък в България", организирана от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт". Според него сегашното неадекватно и недобро данъчно облагане е причина за много вредни процеси в държавата.

"Препоръката ни, която очевидно не е изпълнима при сегашните предпочитания на българските избиратели, е да се възстанови данъчно-осигурителната система от реформата преди 2001 година. Тя беше с необлагаем минимум, имаше прогресивна скала, която пречеше да има тези големи заобикаляния на данъчните и осигурителните вноски", обяви Костов.

Плоските преки данъци са една от основните причини за укриване на доходите, каза директорът на Центъра за анализи и управление на рискове към НБУ.

Костов посочи, че за работодателя е по-изгодно да получава ниско облагане и лични доходи и от тях да заплаща нерегистрирани доходи на заетите, защото по този начин избягва заплащането на всички предвидени по закон осигурителни вноски в размер на 32.7 процента. Според него това ще е невъзможно, ако се приеме прогресивна скала и се облага с 32 процента максималната печалба.

"Ако тя се облага с толкова, ако доходите на работодателя се облагат, както беше до 2001 година - с прогресивна скала до 38 процента, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от фирмата парите като личен доход и да ги плаща нелегално на хората", обясни Иван Костов.

Той препоръчва да се възстанови данъчноосигурителната система от реформата преди 2001 г., но по думите му това е очевидно неизпълнима препоръка при сегашните предпочитания на българските избиратели. Тогава доходите бяха с необлагаем минимум, нямаше необлагаем минимум за печалбата на предприятията, имаше прогресивна скала, която пречеше да има тези заобикаляния на данъчните и осигурителните вноски, допълни бившият премиер.

По думите на Костов в сегашната икономическа обстановка, когато произведеният БВП е с около 3.5 пъти по-голям от тогавашния, държавата трябва да предвиди и данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване печалби. В противен случай няма да се стимулира натрупването на капитал и създаването на работни места, допълни Костов.

Бившият премиер и бивш финансов министър анализира, че в момента вън от съмнение е, че облагането на брутните трудови договори с данъци и осигурителни вноски не е пропорционално. Костов отбеляза, че колкото повече растат над максималния осигурителен доход доходите на облаганото лице, толкова повече делът на данъчните и осигурителните вноски клони към десет процента.

"Общото облагане на хората с високи доходи клони към 10 на сто, а на тези с работна заплата под максималния осигурителен доход данъчната и осигурителната тежест е 42.7%", каза Иван Костов.

По думите му всичко това означава, че хората с високи доходи не са ангажирани с контрола на изпълнението на функциите на българската държава.

"При приблизително едно и също натоварване на БВП с данъци и осигурителни вноски - 29.9 на сто през 2001 г. и 30% през 2017 г., приходите от облагането с данък доходи физически лица и здравноосигурителни вноски са с много по-малък дял от общите данъчни и осигурителни приходи - през 2001 г. те са 44%, докато през 2015 те са 38.9% от общите, което е за сметка на увеличаването на приходите от ДДС", допълни Костов.

Според него този намален дял е причина за други съществени рискове в управлението на бюджета - извършват се големи преразпределителни процеси между приходите от косвени данъци и разходите, които прави бюджетът, като трансфера към НОИ. Тук е и причината за износа на евтин труд от страната, допълни Костов.

Според бившия премиер в България действат и други негативни фактори, които произтичат от недофинансирането на поетите от държавата жизненоважни за обществото функции. Той очерта кои са тези основни функции - в сферата на сигурността, където мнозина доплащат, особено фирми за своята сигурност, на образованието, където родителите плащат допълнителни уроци, в здравеопазването, където всички доплащаме за здравна услуга.

 

Бившият премиер Иван Костов призова за промяна на данъчната система у нас на конференция "10 години плосък данък в България", организирана от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт". Според него сегашното неадекватно и недобро данъчно облагане е причина за много вредни процеси в държавата.

"Препоръката ни, която очевидно не е изпълнима при сегашните предпочитания на българските избиратели, е да се възстанови данъчно-осигурителната система от реформата преди 2001 година. Тя беше с необлагаем минимум, имаше прогресивна скала, която пречеше да има тези големи заобикаляния на данъчните и осигурителните вноски", обяви Костов.

Плоските преки данъци са една от основните причини за укриване на доходите, каза директорът на Центъра за анализи и управление на рискове към НБУ.

Костов посочи, че за работодателя е по-изгодно да получава ниско облагане и лични доходи и от тях да заплаща нерегистрирани доходи на заетите, защото по този начин избягва заплащането на всички предвидени по закон осигурителни вноски в размер на 32.7 процента. Според него това ще е невъзможно, ако се приеме прогресивна скала и се облага с 32 процента максималната печалба.

"Ако тя се облага с толкова, ако доходите на работодателя се облагат, както беше до 2001 година - с прогресивна скала до 38 процента, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от фирмата парите като личен доход и да ги плаща нелегално на хората", обясни Иван Костов.

Той препоръчва да се възстанови данъчноосигурителната система от реформата преди 2001 г., но по думите му това е очевидно неизпълнима препоръка при сегашните предпочитания на българските избиратели. Тогава доходите бяха с необлагаем минимум, нямаше необлагаем минимум за печалбата на предприятията, имаше прогресивна скала, която пречеше да има тези заобикаляния на данъчните и осигурителните вноски, допълни бившият премиер.

По думите на Костов в сегашната икономическа обстановка, когато произведеният БВП е с около 3.5 пъти по-голям от тогавашния, държавата трябва да предвиди и данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване печалби. В противен случай няма да се стимулира натрупването на капитал и създаването на работни места, допълни Костов.

Бившият премиер и бивш финансов министър анализира, че в момента вън от съмнение е, че облагането на брутните трудови договори с данъци и осигурителни вноски не е пропорционално. Костов отбеляза, че колкото повече растат над максималния осигурителен доход доходите на облаганото лице, толкова повече делът на данъчните и осигурителните вноски клони към десет процента.

"Общото облагане на хората с високи доходи клони към 10 на сто, а на тези с работна заплата под максималния осигурителен доход данъчната и осигурителната тежест е 42.7%", каза Иван Костов.

По думите му всичко това означава, че хората с високи доходи не са ангажирани с контрола на изпълнението на функциите на българската държава.

"При приблизително едно и също натоварване на БВП с данъци и осигурителни вноски - 29.9 на сто през 2001 г. и 30% през 2017 г., приходите от облагането с данък доходи физически лица и здравноосигурителни вноски са с много по-малък дял от общите данъчни и осигурителни приходи - през 2001 г. те са 44%, докато през 2015 те са 38.9% от общите, което е за сметка на увеличаването на приходите от ДДС", допълни Костов.

Според него този намален дял е причина за други съществени рискове в управлението на бюджета - извършват се големи преразпределителни процеси между приходите от косвени данъци и разходите, които прави бюджетът, като трансфера към НОИ. Тук е и причината за износа на евтин труд от страната, допълни Костов.

Според бившия премиер в България действат и други негативни фактори, които произтичат от недофинансирането на поетите от държавата жизненоважни за обществото функции. Той очерта кои са тези основни функции - в сферата на сигурността, където мнозина доплащат, особено фирми за своята сигурност, на образованието, където родителите плащат допълнителни уроци, в здравеопазването, където всички доплащаме за здравна услуга.

Коментари

geg's picture
geg
geg

Ха

Иска си "голямата държава" Костов и това е.
Какво "недофинансиране" на "поетите от държавата жизненоважни за обществото функции" като разходите за тези дейности драстично са увеличени, а резултат - йок. Колкото по-малко има в държавата, толкова по-малко ще има за крадене и, съответно, по-неатрактивно ще е за разните христобисеровци, йорданцоневци, богомилбоневци и подобни лентяй по места, които се уморяваха само от разнасяне на куфарчетата с откраднатото...

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията