Ad Config - Website header

 

Article_top

"Предвид факта, че Пенчо Кубадински е исторически свързан с дейността на БКП в качеството му на ръководен деец на партията, поставянето на негов паметник противоречи на чл. 3, ал. 1 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен", пише в решението на Общинския съвет на разградската община Лозница. Така съветниците отмениха предишно свое решение - за откриване на паметник на дългогодишния член на ЦК на БКП. Но завъртането на 180 градуса не е най-интересното в тази история. По-значимо е позоваването на приетия през 2000 година Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Според този закон, комунистическият режим от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 година е престъпен, а Българската комунистическа партия е престъпна организация, която в дейността си е била насочена „към потъпкване на човешките права и демократичната система".

Само преди три месеца Административният съд в Пазарджик образува дело по жалбата на „Демократична България“ срещу решение на Общинския съвет във Велинград за изграждане на паметна плоча на Атанас Семерджиев, началник на Генералния щаб на Българската народна армия в годините, когато българската войска участва в потушаването на Пражката пролет и на бунтовете на българските турци срещу насилствената смяна на имената по време на т.нар. Възродителен процес. Делото се позовава на същия закон и спира временно изграждането на меморила. Тези два сюжета обаче са изключение. Много повече са случаите, в които местните власти предпочитат да забравят за съществуването на този закон.

Престъпленията на БКП

Цитираният закон е съвсем кратък. Той казва, че БКП идва на власт „с помощта на чужда сила, обявила война на България“ и носи отговорност за управлението на България във времето до 10 ноември 1989 година, „довело страната до национална катастрофа". Законът казва също така, че „ръководствата и ръководните дейци" са отговорни за редица престъпления, сред които са изредени „съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи", т.нар. Народен съд, упадъкът на държавата, отмяната на правото на собственост, „провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните" и т.н. В десетина точки са изредени престъпленията срещу правата на личността, като въз основа на всичко това законът обявява БКП и нейния режим за престъпни. Толкова. Въпросният закон не казва в прав текст, че е забранено да се поставят паметници на комунистически лидери или да се продават чаени чаши с лика на Тодор Живков. Но казва ясно, че тези хора и техният режим са престъпни.

Това обаче не е достатъчно за мнозинството представители на местната власт из цяла България, които организират чествания на свои земляци от върхушката на БКП или пък поставят портрети на видни комунистически дейци, паметни плочи, цели паметници дори. Това е част от същността на Българската социалистическа партия, която все още брои конгресите си заедно с тези на БКП. Но в решенията на общинските съвети на Лозница и Велинград - съответно за Кубадински и Семерджиев, участват единодушно съветниците от ГЕРБ и ДПС. Едната партия се възприема като дясна антикомунистическа алтернатива на БСП, а другата се роди от съпротивата на българските турци срещу комунистическия режим. Днес техни активисти издигат паметници на комунистически дейци и очевидно не виждат никакъв проблем в това.

Неизвършената декомунизация

Днес паметникът на Пенчо Кубадински е ограден от полицейска лента, но това не попречи на местния актив на БСП да организира откриване. Общинският съвет може и да отмени решението си, но паметникът е факт. В разгара на този сюжет много хора с изненада научиха, че в Златица отдавна има паметник на Вълко Червенков - комунистически лидер на България по времето на Сталин. И не само това - в деня на Съединението общинското ръководство в Златица заедно с активисти на БСП честват едновременно и официалния празник, и рождението на комунистическия вожд. „Вълко Червенков е човек, отдал живота си на мечтата да живеем в една икономически силна и политически смела страна“, е цитиран да казва депутатът от БСП Лало Кирилов. В този случай и общински служители, и народен представител без да им мигне окото нарушават Закона за обявявяне на комуническия режим за престъпен. И понеже нищо не следва, тези случаи ще продължават.

А всичко започна само година след приемането на закона. На 7 септември 2001 година в Правец бе открит паметник на Тодор Живков - в присъствието на бъдещия президент Георги Първанов и на бъдещия премиер Бойко Борисов. Не се намери областен управител, който да атакува това общинско решение в съда. Не се намери и достатъчно политическа воля за реакция. После страната бе залята от сергии със сувенири с лика на Тодор Живков, селски кметове изтупаха праха от старите портрети и отново ги окачиха в кабинетите си, а през 2012 година на входа на Несебър „грейна“ билборд по повод рождения ден на комунистическия лидер - портретна снимка и надпис „Тодор Живков - дългогодишен ръководител на МАЙКА БЪЛГАРИЯ“. И тогава не се намери кмет, който да реагира и да приложи закона. Не се намери и областен управител. Не се намери и политическа воля за реакция. Така България си живее с един закон, който никой не спазва. И който си остава самотна и единствена стъпка по пътя на неизвършената декомунизация.

Дойче веле.

 

"Предвид факта, че Пенчо Кубадински е исторически свързан с дейността на БКП в качеството му на ръководен деец на партията, поставянето на негов паметник противоречи на чл. 3, ал. 1 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен", пише в решението на Общинския съвет на разградската община Лозница. Така съветниците отмениха предишно свое решение - за откриване на паметник на дългогодишния член на ЦК на БКП. Но завъртането на 180 градуса не е най-интересното в тази история. По-значимо е позоваването на приетия през 2000 година Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Според този закон, комунистическият режим от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 година е престъпен, а Българската комунистическа партия е престъпна организация, която в дейността си е била насочена „към потъпкване на човешките права и демократичната система".

Само преди три месеца Административният съд в Пазарджик образува дело по жалбата на „Демократична България“ срещу решение на Общинския съвет във Велинград за изграждане на паметна плоча на Атанас Семерджиев, началник на Генералния щаб на Българската народна армия в годините, когато българската войска участва в потушаването на Пражката пролет и на бунтовете на българските турци срещу насилствената смяна на имената по време на т.нар. Възродителен процес. Делото се позовава на същия закон и спира временно изграждането на меморила. Тези два сюжета обаче са изключение. Много повече са случаите, в които местните власти предпочитат да забравят за съществуването на този закон.

Престъпленията на БКП

Цитираният закон е съвсем кратък. Той казва, че БКП идва на власт „с помощта на чужда сила, обявила война на България“ и носи отговорност за управлението на България във времето до 10 ноември 1989 година, „довело страната до национална катастрофа". Законът казва също така, че „ръководствата и ръководните дейци" са отговорни за редица престъпления, сред които са изредени „съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи", т.нар. Народен съд, упадъкът на държавата, отмяната на правото на собственост, „провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните" и т.н. В десетина точки са изредени престъпленията срещу правата на личността, като въз основа на всичко това законът обявява БКП и нейния режим за престъпни. Толкова. Въпросният закон не казва в прав текст, че е забранено да се поставят паметници на комунистически лидери или да се продават чаени чаши с лика на Тодор Живков. Но казва ясно, че тези хора и техният режим са престъпни.

Това обаче не е достатъчно за мнозинството представители на местната власт из цяла България, които организират чествания на свои земляци от върхушката на БКП или пък поставят портрети на видни комунистически дейци, паметни плочи, цели паметници дори. Това е част от същността на Българската социалистическа партия, която все още брои конгресите си заедно с тези на БКП. Но в решенията на общинските съвети на Лозница и Велинград - съответно за Кубадински и Семерджиев, участват единодушно съветниците от ГЕРБ и ДПС. Едната партия се възприема като дясна антикомунистическа алтернатива на БСП, а другата се роди от съпротивата на българските турци срещу комунистическия режим. Днес техни активисти издигат паметници на комунистически дейци и очевидно не виждат никакъв проблем в това.

Неизвършената декомунизация

Днес паметникът на Пенчо Кубадински е ограден от полицейска лента, но това не попречи на местния актив на БСП да организира откриване. Общинският съвет може и да отмени решението си, но паметникът е факт. В разгара на този сюжет много хора с изненада научиха, че в Златица отдавна има паметник на Вълко Червенков - комунистически лидер на България по времето на Сталин. И не само това - в деня на Съединението общинското ръководство в Златица заедно с активисти на БСП честват едновременно и официалния празник, и рождението на комунистическия вожд. „Вълко Червенков е човек, отдал живота си на мечтата да живеем в една икономически силна и политически смела страна“, е цитиран да казва депутатът от БСП Лало Кирилов. В този случай и общински служители, и народен представител без да им мигне окото нарушават Закона за обявявяне на комуническия режим за престъпен. И понеже нищо не следва, тези случаи ще продължават.

А всичко започна само година след приемането на закона. На 7 септември 2001 година в Правец бе открит паметник на Тодор Живков - в присъствието на бъдещия президент Георги Първанов и на бъдещия премиер Бойко Борисов. Не се намери областен управител, който да атакува това общинско решение в съда. Не се намери и достатъчно политическа воля за реакция. После страната бе залята от сергии със сувенири с лика на Тодор Живков, селски кметове изтупаха праха от старите портрети и отново ги окачиха в кабинетите си, а през 2012 година на входа на Несебър „грейна“ билборд по повод рождения ден на комунистическия лидер - портретна снимка и надпис „Тодор Живков - дългогодишен ръководител на МАЙКА БЪЛГАРИЯ“. И тогава не се намери кмет, който да реагира и да приложи закона. Не се намери и областен управител. Не се намери и политическа воля за реакция. Така България си живее с един закон, който никой не спазва. И който си остава самотна и единствена стъпка по пътя на неизвършената декомунизация.

Дойче веле.

Коментари

Калин

Ами просто трябва да се сменят три поколения. Михаил Вешим казва : " Българите сме малък, но много прост народ ".

...

Колкото и поколения да се сменят, фактите са налице и всеки може да сравнява - за периода на соца и за периода на криминалния преход. Вярвам не искате зорлем да налагате идеология върху хората в една демократична държава. Фактът, че носталгията е толкова силна - обърнете внимание, че и новите заставки на БНТ напомнят на миналото й - означава, че има причини за това. Проблемът не е толкова в неизпълнената декомунизация, а в липсата на качествена алтернатива за тези 30 години. Защото ако имаше правителство или правителства в годините на прехода, които бяха въздигнали държавата и духа на народа, определено носталгията щеше да отстъпи на по-позитивната промяна от ново време.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията