Езерото Сарес на Таджикистан е зашеметяващо. Но според някои експерти е бомба с часовников механизъм, пише американското онлайн издание Ozy.com.

Още в първите мигове от съществуването си язовирът Усой убива цяло село. През 1911 г. при силно земетресение огромно парче скала се отчупва и погребва под отломките си малкото селище Усой - там, където от векове се вие кипящата планинска река Мургаб, по стръмно ждрело в подножието на Музкол Памир. 

Масивното свлачище блокира реката и така се образува езерото Сарес в Таджикистан. На около 1860 фута височина (около 3263 м над морското равнище) водната чаша е най-високият естествен язовир в света. В тази "бомба със закъснител" има 16 кубични километра вода.

Езерото Сарес е изолирано и сега, но през 1911 г. изолацията е още по-голяма - отнема шест седмици, докато новината за бедствието достигне цивилизацията. Днес в долината Бартанг има поне 30 села, разпръснати в околните райони. И всички те са в смъртна опасност.

Ако язовирът пропадне, това ще е най-голямото природно бедствие в човешката история, което ще окаже влияние върху живота на 5 милиона души. И това е най-консервативната оценка.

Как и защо ще се случи това? Изберете си.

Най-вероятният и очевиден фактор, който ще задейства спусъка на бедствието, е земетресение - дори и да не е от мащабите на труса, който е създал язовира. Ако язовирът пропадне, може да предизвика друго смъртоносно свлачище, но това няма да е най-лошото. Водата на езерото може да тръгне във вид на стофутова приливна вълна по установените водни пътища, засягайки 5 милиона души не само в Таджикистан, но и в Афганистан, Узбекистан и Туркменистан.

Най-смъртоносните наводнения, описани в историята, са настъпили в Китай през 1931 г., когато са загинали 4 милиона души. Оценките, че наводнение от езерото Сарес би засегнало 5 милиона, са направени преди две десетилетия и доколкото проучванията за популацията на речните долини са оскъдни, данните от 2010 г. сочат, че населението в района се е увеличило няколко пъти от 1998 г. насам.

Не е нужно да е земетресение. Анализатори се опасяват, че Сарес може да бъде цел на терористите, които с една добре поставена бомба може да причинят сериозни щети на местните общности. Дори ако язовирът не се срути, свлачище може да предизвика вълна, която да задейства други пропадания и лавини върху десетки местни села.

И докато тероризмът е свързан с въпроса "дали", то - предвид сеизмичната активност в Таджикистан, земетресението е въпрос на "кога". Ричард Стоун, изследовател, който проучва езерото Сарес отпреди близо 10 години - казва, че не е постигнат голям напредък в предотвратяването на катастрофата.

"Когато започнах да проучвам ситуацията в езерото Сарес, открих, че това е една от най-великите истории на Централна Азия. Дори и днес си остава бедствие, което е въпрос на време да се случи", казва Стоун.

Когато Таджикистан беше част от Съветския съюз, ситуацията беше контролирана от система за раннно предупреждение - но предупрежденията трябваше да бъдат изпратени в Москва и Душанбе, столицата на Таджикистан, на повече от 2000 и 200 мили. Тази система се срина с рухването на съветската империя.

Фаизмамад Давлатбеков от Памир, Таджикистан, автор на публикации за езерото, казва, че не само милиони човешки животи са изложени на риск, но и цялата екосистема. "Заплахата е много по-голяма от домовете в Таджикистан", обяснява той. "Много е вероятно голямо замърсяване да дойде в резултат на катастрофа в езерото Сарес". В допълнение към това, Давлатбеков казва, че въздействието върху околната среда вероятно ще се разпространи в съседните на Таджикистан страни.

През 2000 г. Световната банка инициира програма за намаляване на риска в размер на 4.2 милиона долара около езерото Сарес, но главно е фокусирано върху това как да бъдат предупредени околните райони, ако се наложи евакуация в случай на внезапна катастрофа. Според проучване на Организацията на ООН за прехрана и земеделие, инженерните решения за язовира се оказват практически невъзможни поради отдалечеността на езерото, достъпно само от два пътя - и двата затворени през по-голямата част от годината поради метеорологични условия.

На конференция през 2007 г. някои съветници препоръчаха Таджикистан да проучи възможността за прокопаване на тунел под езерото, за да бъдат източени част от неговите 16 кубични километра вода и така да се намали риска от преливане. Междувременно много местни учени твърдят, че няма опасност язовирът да се разруши, което - заедно с липсата на финансиране - може би е причината, поради която правителството на Таджикистан е пренебрегнало до голяма степен приключването на програмата на Световната банка.

Вместо това езерото Сарес се разглежда като потенциална икономическа възможност. Президентът на Таджикистан Емомали Рахмон посети Узбекистан миналия месец за първи път, откакто е на поста от 1992 г., отчасти, за да обсъди използването на вода от езерото като питейна вода за двете страни.

Това би могло, обяснява Давлатбеков, да смекчи евентуалния катастрофален ефект на водата, като същевременно донесе сериозни приходи на Таджикистан. Дали двете държави могат да  се споразумеят, за да се намали навреме нивото на водата - когато земетресение може да удари още утре - е въпрос на догадки.