Можеше ли Народното събрание да гласува внесените от премиера Бойко Борисов промени в Министерския съвет и без преди това президентът Румен Радев да е подписал указ за освобождаване на кандидата за министър на вътрешните работи Младен Маринов от поста главен секретар в МВР? Въпросът е актуален, след като планираният ремонт на правителството бе отложен в четвъртък по искане на управляващите от ГЕРБ с един единствен мотив - липсата на указ на държавния глава. 

Конституцията и законодателството обаче по никакъв начин не възпрепятстват избора на Младен Маринов за министър преди формалното му освобождаване от висшия административен пост в силовото ведомство. 

Това е мнението на конституционалисти, които Клуб Z потърси за мнение. Тази теза сподели пред БНР и професорът по конституционно право и бивш служебен премиер в кабинет, назначен от Росен Плевнелиев Георги Близнашки. Той припомни, че за разлика от други европейски страни, в България няма изискване за неизбираемост на хора, заемащи пост в държавната администрация, на политически позиции, каквато е тази на министъра. Освен това, макар да няма срок, в който президентът да подпише предложението на Министерския съвет за указ, той няма друг ход, освен да го подпише.

„Народното събрание можеше да вземе решението си и без да дочака указа на президента, още повече, че за разлика от редица западноевропейски държави, у нас няма изискване за неизбираемост. Подозирам, че в случая председателят на Народното събрание се е застраховал, защото, ако се стигне до питане до нашия Конституционен съд, не се знае какъв ще бъде отговорът. Малко са конституционалистите там и поведението на този състав носи много изненади напоследък“, обясни проф. Близнашки. 

Според самия президент пречка към момента е само това, че не е имало съгласуване на предложението от страна на правителството, каквато е процедурата. Според неофициалната информация към момента - очаква се указът да е факт до дни.

Още по-любопитното е, че дори един от юристите в ГЕРБ - депутатът Димитър Лазаров, заяви в прав текст пред БНТ, че ако Народното събрание беше гласувало министерските оставки и новите министри въпреки отсъствието на указ на президента, то Маринов не би попаднал в ситуация на "несъвместимост". С други думи - и той е на мнение, че липсата на указ не беше пречка за осъществяване на министерските рокади, планирани от самите управляващи за миналия четвъртък. Друг е въпросът, че в същия ден и един от кандидат-министрите - Александър Манолев, предложен за мястото на Ивайло Московски, се отказа. 

Какво казва конституцията?

В чл. 110 от основния закон е записано на какви условия трябва да отговаря кандидатът за министър в българското правителство, преди да бъде подложено името му на гласуване от Народното събрание. Ето го и текстът: 

Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.

Ето какви са условията за народни представители в чл. 65 на конституцията:

(1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.

С други думи - Младен Маринов, дори формално неосвободен от поста главен секретар на МВР, отговаря на условията да бъде избран за министър.

Темата за несъвместимостта се третира в новия закон срещу корупцията и предотвратяване на конфликта на интереси. В него (както и в стария закон, който стана част от настоящия - б.р.) срокът за предприемане на действия за отстраняване на обстоятелства, които водят до несъвместимост с работата на дадена политическа ипи публина позиция, е 1 месец. В случая действие по освобождаване на Маринов като главен секретар на МВР - искането към президента да издаде указ - вече е факт. Реализацията на това формално обстоятелство пък е въпрос на време. 

По темата за несъвместивостта има и няколко решения на Конституционния съд, припомниха юристи.

Остава въпросът защо от ГЕРБ използваха формално липсващия указ, за да отложат ремонта на кабинета със седмица. Според депутата Лазаров - това било "жест на етика" от страна на ГЕРБ към държавния глава - да бъде изчакан да подпише.