Ad Config - Website header

 

Article_top

"Виж, виж - що е красота, брате! Да ти минава най-голямата река в Европа - това е благодат за туризъм, за бизнес!"

Майстор Миро с уникалната си енергия като за 65-годишен прави широк жест към накитената речна градина в Лом. След като цяло лято е бил по "турнета" из България, славата му и бизенс нюхът му го довели за пръв път в Северозапада, в крайдунавския град, който празнува, точно както и столицата на 17 септември – Вяра, Надежда, Любов и майка им София.

Дунавската градина и Дунав. Снимка "Да представим живота в гр. Лом"

Като някакъв генералисимус на плескавиците трескаво командери в жегата домакините си – тук лятото въобще не си е тръгвало – кое къде да се разположи.

Миро се представя на празника на града с рибена чорба с 3 риби - толстолоб, шаран и бял амур, плюс... пушен бекон. Освен това носи от Лесковац 4 оки дюлева ракия, с която също ще подправи казана със супата. Сърби, брате...  

После - бидейки нещо като хедлайнер на тридневните тържества, ще представи плескавици различни видове, ущипци и т.н.

Накрая ефектно подарява на кметицата Пенка Пенкова бутилка дюлева - гордостта на сръбските ракии.

Дунавският град прави 3-дневна празнична фиеста, ако тази дума изобщо е съотносима към комбинацията от кебапчета с големината на бейзболна бата, сръбско до спукване и сергии с казанлъшки понички (за които в Казанлък и не подозират).

Или майсторите са дребнички, или кюфтетата са внушителни

На сами площада пред „Валентино/Friends“ пък майстор Роберто от София върти кебапчета, които могат да предизвикат някои по-леки и лечими форми на кома у онзи младеж - председателя на веганското движение... как му беше името. Или повод за военен преврат в някои по-бедни африкански държави.

Тук на събора голяма наливна бира е 1,20 а кебапчетата са по левче. Мястото е едно от любимите на ломчани.

Отвсякъде дънят паралелно поне 3 различни класически „голдън олдийс“ от т. нар. турбо сръбско от средата на 1980-те. Само Миле Китич разби пустата хегемония с неустоимите си нови жежки хитове...

Дори имаше съспенс, защото Амар Гиле претърпял тежък пътен инцидент в Сърбия (слава Богу, всички са живи и здрави!), и на площада Драган Коич-Кеба изкара ломчани от безденсието.

Извън шегите, общината е направила тридневна пограма, покриваща всички вкусове. В петък на центъра пя Графа, изправен пред наистина радушно посрещане и препълнен „до козирката“ градски мегдан. По ирония на съдбата – освещаванията и модерните събития са точно пред стоящия мирно и тихо паметник на партизанското движение. Паметник, за който 65-годишният Майстор Миро задочно коментира: "Защо ломчани страдат по "покойниците" - електрокарния, военния, захарния завод? Те няма да се върнат -- човек трябва да гледа напред."

Той и неговата рибена чорба с ракия бяха само черешката на... рибената чорба с ракия.

И всичко това - докато Майстор Миро се чудеше кога ли ще дойде бизнес възходът на Лом.

 

"Виж, виж - що е красота, брате! Да ти минава най-голямата река в Европа - това е благодат за туризъм, за бизнес!"

Майстор Миро с уникалната си енергия като за 65-годишен прави широк жест към накитената речна градина в Лом. След като цяло лято е бил по "турнета" из България, славата му и бизенс нюхът му го довели за пръв път в Северозапада, в крайдунавския град, който празнува, точно както и столицата на 17 септември – Вяра, Надежда, Любов и майка им София.

Дунавската градина и Дунав. Снимка "Да представим живота в гр. Лом"

Като някакъв генералисимус на плескавиците трескаво командери в жегата домакините си – тук лятото въобще не си е тръгвало – кое къде да се разположи.

Миро се представя на празника на града с рибена чорба с 3 риби - толстолоб, шаран и бял амур, плюс... пушен бекон. Освен това носи от Лесковац 4 оки дюлева ракия, с която също ще подправи казана със супата. Сърби, брате...  

После - бидейки нещо като хедлайнер на тридневните тържества, ще представи плескавици различни видове, ущипци и т.н.

Накрая ефектно подарява на кметицата Пенка Пенкова бутилка дюлева - гордостта на сръбските ракии.

Дунавският град прави 3-дневна празнична фиеста, ако тази дума изобщо е съотносима към комбинацията от кебапчета с големината на бейзболна бата, сръбско до спукване и сергии с казанлъшки понички (за които в Казанлък и не подозират).

Или майсторите са дребнички, или кюфтетата са внушителни

На сами площада пред „Валентино/Friends“ пък майстор Роберто от София върти кебапчета, които могат да предизвикат някои по-леки и лечими форми на кома у онзи младеж - председателя на веганското движение... как му беше името. Или повод за военен преврат в някои по-бедни африкански държави.

Тук на събора голяма наливна бира е 1,20 а кебапчетата са по левче. Мястото е едно от любимите на ломчани.

Отвсякъде дънят паралелно поне 3 различни класически „голдън олдийс“ от т. нар. турбо сръбско от средата на 1980-те. Само Миле Китич разби пустата хегемония с неустоимите си нови жежки хитове...

Дори имаше съспенс, защото Амар Гиле претърпял тежък пътен инцидент в Сърбия (слава Богу, всички са живи и здрави!), и на площада Драган Коич-Кеба изкара ломчани от безденсието.

Извън шегите, общината е направила тридневна пограма, покриваща всички вкусове. В петък на центъра пя Графа, изправен пред наистина радушно посрещане и препълнен „до козирката“ градски мегдан. По ирония на съдбата – освещаванията и модерните събития са точно пред стоящия мирно и тихо паметник на партизанското движение. Паметник, за който 65-годишният Майстор Миро задочно коментира: "Защо ломчани страдат по "покойниците" - електрокарния, военния, захарния завод? Те няма да се върнат -- човек трябва да гледа напред."

Той и неговата рибена чорба с ракия бяха само черешката на... рибената чорба с ракия.

И всичко това - докато Майстор Миро се чудеше кога ли ще дойде бизнес възходът на Лом.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията