Всяка власт, дошла през демократични избори, която се задържи прекалено дълго, започва да се изражда в посока авторитаризъм. Отсъствието на конкуренция и задължителното озониране на политическия елит, почти винаги в историята избутват на преден план нуждата от доктрина, която да осмисли - и най-вече оправдае, ерозията на базисните ценности като демокрация и човешки права.

Гласуването в Европейския парламент, чрез което се стартира процедурата по член 7 неминуемо ще провокира страсти около темата за самоопределението в лагера "за" и "против" Орбан. Жалките опити  споровете да се вкарат в идеологически рамки и особено опаковането на унгарския лидер в някакви стойностни идейни формати - консервативни, националистически, изобщо базисни за ЕС ценности, грозно стърчат над идейната пустош и истинските опасности за Европа от орбанизма.

Хора и общества, с неукрепнали демократични институции и най-вече инстинкти, започнаха да поучават Западна Европа по това що е демокрация и има ли тя почва у нас?

Самата претенция, че в Будапеща, в София или Варшава управниците знаят по-добре как да строят пазарна икономика, как се утвърждават демократични ценности и човешки права, на фона на насилието на здравия разум, на авторитарния крен и отсъствието на инклузивна политика, е точно толкова абсурдна, колкото и контрапретенцията, че в Лондон, Париж и Берлин знаят кое е по-добро за страните от Източна Европа в отношенията им с Русия.

Липсата на обикновен и разбираем европейски репер в действията на правителството на Орбан, чието дълго пребиваване  във властта му създаде устойчив авторитарен рефлекс, докато поддържат идейна задкулисна свързаност с Кремъл, принуди унгарският премиер да превърне дефицитите си в претенция за идейно лидерство на по-висока сцена - в ЕС и света.

В допълнение идват и опитите да се придаде интелектуално лустро и доктринален формат на неговия сурогатен национализъм. За това той се самообяви за спасител на Европа, за гуру на консерваторите в битката срещу гей Европа и либерализма – изобщо за ултра сред мачо лидерите в Източна Европа.

Тази плитка драматургия намира привърженици в някои страни в Източна Европа, но не скрива базисния факт, че мнозинството в неговото семейство в ЕНП и в Европа гласува против Орбан и орбанизма.

Ако сте забелязали, често лидери, които узурпират власт и когато стане прекалено явен антидемократичният им и тоталитарен характер, измислят някаква доктрина, която постепенно придобива чертите на религия, за да заменят отсъствието на равнопоставена политическа конкуренция.

Между Ердоган, Путин и Орбан няма особена разлика, те имат единен генотип - антитеза на всичко, което наричаме демокрация, човешки ценности и пазарна икономика. Формално имате избори, но нямате равнопоставеност, имате пазар, но нямате равен достъп до поръчки и кредити, имате права, но постоянно се подчиняват на някаква въшна субординация – национална сигурност, гордост, мисия. Изобщо фасадата е демократична, а зад нея прозират явните признаци на груб и насилствен авторитаризъм, който се представя за национална потребност и патриотично достояние.

Прекалено повърхностна претенция е да се представя унгарския премиер за борец срещу либерализма и защитник на Европа. Без либералните ценности, без опитомяването на националните страсти Европа никога нямаше да бъде това, което е, включително да служи за притегателен център на страните от Източна Европа.

Има много грешки в европейската политика, включително непростими, но претенцията, че решението им е в налагането на единствено правилния поглед на богоизбрания Орбан е отрицание на всичко европейско.

Тук бодрите привърженици на унгарския вожд обикновено прилагат идейните щампи на живковизма и тоталитаризма, като изтъкват огромните заслуги за вдигането на средните доходи, за раждаемостта, изобщо за превръщането на Унгария в земен рай. Няма никаква разлика между хвалбите от онова време на носталгиците по комунизма, които не са престанали да си търсят Вожда., който да им "вдигне" заплатите, да им "плати" образованието, да им "осигури" медицинското обслужване, да им осигури семейни или всякакви други надбавки, изобщо да им реши проблемите в живота.

Привържениците на Орбан у нас тотално съвпадат с харесващите Живков – не случайно Борисов и Нинова демонстрират такова ярко единомислие в подкрепата на Орбан.

Но за нас не Орбан е проблемът - той е прекалено малък, за да определя съдбата на ЕС. Проблем е идеологията и тенденциите, които вървят с индоктринацията с орбанизъм – свикването и приемането за нормалност на авторитаризма, обезсилването на демокрацията и нейните институти, деградацията на демократичния процес, атаките срещу гражданското общество, сривът на върховенството на закона, които съвокупно се представят за ценност и достойнство.

Това, което той прави в Унгария, е тотален демонтаж на европейските ценности, връщането към нормите и ценностите на времето преди създаването на Европейския съюз, към Ваймар, към търгуването с граници – неща, които Европа иска да забрави. Той продава на унгарците идеята за голямата нация и примата на националните идеи над европейските. Заиграва се с националната карта, с унгарските етнически малцинства в съседните държави, с идеята чрез предоставяне на унгарско гражданство на етнически унгарци в съседни държави той може да даде на унгарците това, което Путин даде на руснаците в Крим - и всичко това са брънки от една и съща верига.

Орбан унищожава политическата конкуренция или поне я формалириза до степен тя да изолира опозицията или инакомислието от властта. Не става въпрос за абстрактни терзания, а за лишаването на институциите на властта от ключов ресурс и от гаранции за оптималност и ефективност на управлението. На края на този път стои нов Сталин или Хитлер, нови национални проекти на величие за сметка на съседа и разпад на общия ЕС. Фашизмът не прояви чертите си в ранните години на 20-те, мина през демократични избори и спечелването им, за да затвори страницата на демокрацията и свободата.

В Унгария почти всички медии и вестници са под контрола на новия Вожд, както и у нас. Олигарсите са негова проекция - установената система няма нищо общо със стандартите за политическа и стопанска конкуренция и сменяемост, които дават равен шанс на различния, на стартиращия, на алтернативния. Както у нас.

Или се вписваш в модела на Орбан, или се маргинализираш.

Да ви звучи познато?

За да наложи своят мироглед, Орбан измисля виртуална политическа реалност и проблеми – които отсъстват в реалния живот, поне в зададения от него мащаб. Нито Унгария, нито България, нито Полша имат текущ, да не говорим остър проблем с бежанците. Плашат ви с клипове от насилие на чужденци в Западна Европа, на хиляди километри от вас, за да се съгласите с ограничаване на правата ви като избиратели сега и тук. Като истеризират темата с насилието на чужденци над жени, деца и полицаи, ви изваждат от душевното ви равновесие, лишават ви от рационална и спокойна преценка, отнемат ви здравия разум, за да могат в края на тази операция да приемете с готовност размяната на реални интереси за сигурност срещу мнима заплаха.

Колкото реално според вас е да видите имигранти да бият полицаи на улицата у нас? По-близко до действителността е да видите полицаи да бият и арестуват не толкова чужденци, защото ги няма, а протестиращи българи и това е реалната, а не измислена действителност, която Орбан и хора като него не искат да забележите.

Истинските проблеми на Унгария, на Полша и на България изобщо не са в полето на заплахата от неконтролирана имиграция. В Унгария е изключителна рядкост да видите по улиците, както и у нас чужденци с друг цвят на кожата. Ако сигурността и просперитета на една нация се мереше по ниския процент на имигрантите, то тогава нямаше да видим в първите редици на световното развитие страни като Сингапур, САЩ, Люксембург, Австралия, Канада. И спомнете си каква е съдбата на всички вождове на "чисти" нации. Още по-абсурдно е с такива тези да се практикуват в страни, които се намират на географски кръстопът като България.

Едно е да защитавате нацията си чрез изпреварващ растеж, благоденствие и демографски баланси, по-конкурентни и иновативни политики, които естествено раждат национална гордост и самочувствие, друго е да търсиш спасение в насаждането на недоверие и да превръщаш съседа си във враг.

Защото няма съмнение, че Орбан и последователите му у нас търсят да ви продадат именно образа на врага в Брюксел, в Западна Европа, във Вашингтон, а в по-общ план в Африка, в Азия, когато проблемите ви и решенията им са у дома.

Няма нищо по- нормално от това в процеса на премахване на границите, на свободно движение на хора, зад което има и движение на стоки, услуги и капитали, от което се възползваха и над 2 милиона българи, да се увеличава числото на имигрантите в ЕС и у нас. Това, което може да се определи като критични равнища на имиграция в България, които могат да заплашат социалната кохезия, религиозните и етнически баланси, е далеч отвъд дори най-песимистичните сценарии за развитие на имигрантските потоци.

Дори при най-тежки варианти на бежански кризи, броят на оставащите у нас е пренебрежим. Тъй като няма факти за промяна в ситуацията, на преден план излизат пропагандните клишета. Адептите на българския консерватизъм, също като Орбан, градят виртуална среда, с която да оправдаят реална авторитарна политика и държавната репресия срещу конкретни хора и партии. Следя еволюцията на българските "консерватори" – страстта и липсата на толерантност към чуждото мнение – ги превръща надежни участници в кастинг за нова власт и слава.

Не се залъгвайте – орбанизмът и неототалитарните тенденции не са от вчера. Те се вписват идеално в хибридната война на Кремъл, черпят сили, вдъхновение, а нерядко и материална помощ от там. По същия начин, по който Москва успя да мобилизира всички свои съюзници и цялата мрежа от полезни идиоти за да блокира навлизането на технологииите за добив на шистов газ, сега същите мрежи са мобилизирани, за да ви внушават, че западноевропейските страни са ни врагове, че Европейският съюз се разпада, а Виктор Орбан ви е новият спасител.

Колкото и снимки и клипове на насилие от имигранти да показват – огромната част от тях се продуцира, разспространява и заплаща от руските пропагандни центрове – ние не можем да имаме проблемите на гетата във Франция и Германия, Белгия  и Британия. Никога не сме били империи с колонии, от които постоянно да навлизат огромни маси от хора, които сме "задължени" да приемаме и които не могат да бъдат "преварени" в имиграционен котел. Да плашите унгарците, българите или поляците с неминуема имиграционна катастрофа е все едно да твърдите, че само защото сте влезнали в ЕС ще станете толкова богати, колкото германците, без да си мръднете пръстта.

Няма никаква причина някой от "лошите" имигранти да остане у нас - нито имаме социални помощи, нито има стандарт на живот, нито имаме елементарна етническата или религиозна толерантност. Но ви спестяват добрата страна на имиграцията - никой не ви казва, за това че една четвърт от растежа на икономиката, на повишението на производителността на труда, на конкурентоспособността, на жизнения стандарт в Турция се дължи на имигрантите.

Това, което губим като национален капитал от напускащите страната работоспособни българи, се печели от страните, в които те се установяват – и квалификация, детероден потенциал, потребление, спестявания, бизнес, иновации.

Само безнадежден оптимист може да се твърди, че по-голяма част от емигриралите ще се върнат. Мина това време, в което можехме да имаме илюзии. Тъжната и страшна истина е, че в чужбина се родиха следващите поколения на българските емигранти, които нямат никаква връзка с Родината.

Нашият проблем е демографската катастрофа, не защо имаме прекалено много имигранти, а защото все по-малко хора остават - и българи, и чужденци. Тук обикновено бодрите поддръжници на властта изтъкват, че се увеличава броят на пенсионерите от богатия Север, които се заселват в пустеещите ни села. Но на колцина минава през ума, че тези хора няма да напълнят България с деца, че и за тях трябва добро здравеопазване, инфраструктура, административни и други услуги, за които пак трябват хора и ресурси.

Сравнете енергията, която се вкарва в измисления проблем на "орбанистите" и тази, която и общество и правителство разходва в решаване на истинските жизнени проблеми.

Всяка година, за да съществува, ЕС има нужда от близо 2 милиона имигранти извън ЕС. На повече от 500 милиона население, това не е проблем. Още по-малко за Източна Европа, която именно такива политически манипулатори като Орбан не й позволяват да прогледне и осъзнае размерите на истинската катастрофа - няма кой да работи, няма кой да изкарва пенсиите, няма кой да насели запустелите места.

Не случайно - под сурдинка Полша вкарва имигранти. И Орбан започна, но през задния вход, защото не е удобно на предния да громиш имигрантите, а на задния да ги вкарваш. Отначало залъгваше унгарците, че няма да има проблем, защото ще раздаде унгарско гражданство на етническите унгарци в съседните страни. Но се оказа, че дори след раздаването на над милион унгарски паспорта, нищожна част от тях се премести в Унгария. Само през 2018 години Унгария има нужда от близо 100 000 души внос на работна ръка, при това все повече неквалифицирана.

Разбира се, "полезните идиоти" сред орбанистите ще ви снесат яйца от всякакви кошници, за да убедят, че роботите ще решат проблема с недостига на работна ръка, че има други начини, без имигранти. Точно както преди време гърмяха, че ВЕИ ще реши всички енергийни проблеми.

Не се хабете с излишни спорове около Орбан - той е историческа аберация, която може да се появи само в страна с неукрепнала демокрация и незатихнал Ваймарски комплекс.

Спорете за бъдещото на България, на ЕС и как ще решите реалните проблеми, без да забравяте че най-големият проблем и решението е в хората и реалните им проблеми.