След по-малко от година, откакто оглави Комисията за регулиране на съобщенията, Росен Желязков ще я напусне, за да поеме Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Така 50-годишният Желязков ще ознаменува своя пореден политически връх.

Той е новата номинация за министерския пост, след като предишният номиниран - Алексанър Манолев, се оттегли след медийни публикации.

Кариерата на Желязков, който е с диплома по право от Софийския университет, тръгва от местната власт - в Столичната община.

 Още по време на следването си започва работа в районното кметство “Средец”, където е секретар и и.д. кметски наместник до 1995 г. После става адвокат, но само за четири години. Връща се отново в местната власт - 2 години като заместник-кмет на район “Лозенец”. После пак адвокатства за четири години - и пак се връща, но вече в Столична общината, през 2003 г., където става главен секретар при кмета Стефан Софиянски.

Запази поста си и при кметското управление на Бойко Борисов, който после го взе в Министерски съвет, където също беше главен секретар в първия кабинет на Бойко Борисов, и по-късно в служебното правителство на Марин Райков.

При ГЕРБ кариерата на Желязков вървеше само нагоре. След поста на главен секретар на Министерския съвет, в третия мандат на Борисов той оглави Държавната агенция "Електронно управление", а после - и Комисията за регулиране на съобщенията, чийто шеф беше Веселин Божков в продължение на 10 години. 

През 2016 г. се провали опитът Желязков да бъде уреден с поста шеф на Комисията за защита на конкуренцията, за която беше единственият номиниран. Той обаче се оттегли, след като Радан Кънев, тогава депутат от Реформаторския блок, заяви, че процесът на избор на новия състав на КЗК е опорочен. В крайна сметка КЗК оглави друг изпитан кадър на ГЕРБ - Юлия Ненкова, която работеше в Столична община от 1980 г., а преди да оглави КЗК бе зам.-кмет с ресор "Направление, законност, координация и контрол". 

Името на Желязков нашумя по време на скандала през 2013 г. по т. нар. афера с изборните бюлетини в Костинброд. Той беше обвинен за манипулация на предсрочните парламентарни избори, но по-късно напълно оневинен от Софийския градски съд.

Костинбродската афера

Случаят "Костинброд" стана известен, след като в деня за размисъл преди предсрочните парламентарни избори през 2013 г. Мая Манолова, тогава депутат от левицата, сигнализира - чрез някогашната TV7 и журналиста Николай Бареков, че е подала сигнал за надпечатани бюлетини в печатницата "Мултипринт" в Костинброд.

Прокуратурата и ДАНС извършиха специализирана операция в печатницата, собственост на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев, за когото се твърдеше, че е близък на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Държавното обвинение обяви, че откритите в печатницата бюлетини са 480 000, като 351 075 от тях били напълно годни за употреба.

На 16 декември 2013 г. Софийската градска прокуртура внесе в съда обвинителен акт срещу Росен Желязков за престъпление по служба - заради неосъществен контрол върху бюлетините като главен секретар на МС. 

Делото приключи през 2015 г. с решение "невинен" за Желязков.