При случая с отравянето в Солсбъри на руския двоен агент Сергей Скрипал Москва се саморазобличи. Нещата излязоха извън контрол, след като президентът Владимир Путин увери, че заподозрените в престъплението двама руснаци са невинни. Това пише в свой коментар за швейцарския всекидневник «Нойе Цюрхер Цайтунг» Анреас Рюеш.

Предлагаме ви неговите аргументи.

Починалият наскоро американски сенатор Джон Маккейн никога не е крил възгледите си относно опасността, произтичаща от руския президент Владимир Путин. Маккейн беше споделил, че когато погледнал в очите Путин по време на Мюнхенската конференция по сигурността, съзрял три букви – К, Г и Б, сиреч КГБ.

Критиците на Маккейн се намръщиха. Не било редно за Путин да се мисли единствено с категориите от времето, когато е работил за съветската тайна служба КГБ и заклеймиха специалиста по политиката на сигурност от Аризона като отявлен привърженик на студената война.

Въпреки всичкко Маккейн, който съумяваше аргументирано да се изказва за руската политика на надмощие, при тази обострена полемика в крайна сметка имаше право: нищо не е оказало толкова голямо влияние върху Путин, както принадлежността му към кастата на руските тайни агенти. Техните възприятия относно националните интереси на Русия, към вътрешни и външни врагове, трайно са формирали светогледа на стопанина на Кремъл. През почти 20-годишното му господство на Путин не се удаде да замени тесногръдието на «оперативник» със стратегическия светоглед на истински държавник. Резултатът е, че макар Кремъл непрестанно да постига отделни тактически успехи, от стратегическа гледна точка Русия е така изолирана, както никога не е било и е обречена на политическа и икономическа стагнация.

Късоглед акт на отмъщение

Пример в тази посока е аферата около опита за убийство на бившия руски двоен агент Сергей Скрипал. Британските следователи представиха поредица от убедителни индикации, според които атентатът е дело на руски тайни агенти. Обстоятелствата навеждат на мисълта за мотива на Москва – отмъщение към предател и предупреждение за възможни негови последователи.

Самият Путин ясно даде израз на презрението си към подобни изменници. За да се чуе това послание, убийците, както и при ликвидирането в Лондон на критика на Кремъл Александър Литвиненко, умишлено оставиха следи, които водят към Русия: създадена в Съветския съюз невропаралитична отрова, агентурна операция, извършена не под прикритието на нощта, а посред бял ден и под лупите на камери за наблюдение.

От агентурна гледна точка целта може и да е била постигната. Скрипал преживя атентата, но урокът от Солсбъри със сигурност е втрещил потенциални изменници.

Щетите за Русия обаче са далеч по-драматични. Аферата «Скрипал» доведе до най-масовото изгонване на руски дипломати след края на студената война, САЩ обостриха санкциите си срещу Русия, най-вероятно стъпката ще бъде последвана и от ЕС.

Русия непрестанно се оплаква, че на международната арена е представяна като бандитска държава. Но с поведението си при аферата «Скрипал» и с циничните си действия спрямо жертвите сред гражданското общество, в крайна сметка Русия циментира точно този си образ. Особено отблъскващ беше начина, с който руското външно министерство обвини британците за престъплението в Солсбъри, същевременно забърка и Швейцария, като разпространи фалшива информация – швейцарска лаборатория установила, че отровата не била новичок, а произведена на Запад невропаралитична отрова.

Личната намеса на Путин

Руската пропаганда си вкара фатален автогол с излъчено по тв РТ интервю с двамата заподозрени отровители на Скрипал. Тези мъже, които са се намирали в Солсбъри точно по времето на атентата срещу Скрипал и по време на краткия си престой там са се възхищавали на готическата архитектура на местната катедрала, бяха толкова неубедителни, че неволно сами се разобличиха. Не бяха в състояние да обяснят и най-простите неща, като например защо на два пъти последователно са пътували до Солсбъри, защо са се озовали в квартала, където живее Скрипал и защо липсва каквато и да била информация за бизнеса им, с какъвто твърдят, че се занимават.

Ако те биха били безобидни турсти, водещи нормален живот в Русия, то би било много просто това да се докаже. До този момент обаче Москва не прояви никакво намерение за изясняване на случая, допринесе единствено за затъмнение. Че Путин лично застана зад невинността на двамата руснаци и е наредил да се вземе интервю с двамата заподозрени, е стъписващ провал за някогашния агент. Най-сетне окончателно е ясно кой прикрива престъплението – най-високопоставеният човек в държавата.