Джузепе Консоло - италианският адвокат, известен като защитника на Сергей Антонов, обяви в специално изявление, че иска да посредничи в разрешаването на спора между Симеон Сакскобургготски и България за собствеността на "Врана".  На 23 август Софийският градски съд на първа инстанция постанови, че дворецът, паркът и комплексът принадлежат на държавата.

 
Консоло обяснява в позицията си как Симеон Сакскобургогтски бил от малцината, които по време на процеса срещу Сергей Антонов, обвинен за атентат срещу папа Йоан-Павел Втори, го подкрепили и се включили в битката за защитата на доброто име на обвиняемия, но "също и най-вече репутацията на тази неголяма, но достойна държава България".

Защитникът на Антонов бил изумен, когато прочел, че "моите български приятели се съдят помежду си за влизане във владението на царските покои, където много по-уместно и адекватно бих си представил да живеят цар Симеон и семейството му".

Адвокатът подчертава, че не е запознат с документите по делото "Врана", но по думите му не било нужно да ги е видял, "за да разбера колко неуместно е, въпреки всичко както преди, така и сега, да продължава да съществува подобен съдебен спор между хора от такова високо ниво".

"Именно поради това бих помолил за цялата документация по казуса предвид неутралната позиция, която заемам и любовта, която питая към българския народ, надявайки се, че тази любов, заедно с всичките ми сили, ще прекрати битката между спорещите авторитетни страни", завършва той.

Ето и цялата му позиция (преведена от италиански, така както е публикувана в оригинални текстове на БТА):

"Четейки винаги богатите на информация интернет сайтове, попаднах на една новина, която поне за мен, заслужава особено внимание - имам предвид спора за собствеността на имота ,,Врана" който, доколкото ми е известно, от доста време е обект на остър спор между българските властимеющи които аз, междувпрочем, още от времето на процеса ,,Антонов" съм срещал, защитавал и обичал.

Според изнесените в уеб пространството съдебни слухове и двете спорещи страни са искали и все още искат да бъде поверено на Магистратите решението за това кой има право по случая.
Питам се и аз, но и мигновено си отговарям, че преди всичко не може... или всъщност, не бива... да се образуват дела между видни представители на прекрасната България, за която аз самият искам да продължа да правя още и дори повече от това, което съм направил досега.

На всички е добре известно как защитих с всички сили Сергей Иванов Антонов - онзи заместник-директор на бюрото на БГА ,,Балкан" в Рим, станал в последствие известен на летописите; тази защита бе причината аз да се окажа длъжник на цар Симеон - свидетел бях, как по целия свят се чуваше зовът на неговия самотен глас в защита на Антонов, придружен от личното му влияние и връзки, с които се стремеше да увери, че ,,българската следа" е само една измислица.

Цар Симеон беше от онези малцина, ако трябва да бъда честен, които застанаха редом до мен, за да се включат в битката за защита доброто име на Сергей Антонов, но също и най-вече репутацията на тази неголяма, но достойна държава България.

Затова можете да си обясните изумлението ми, когато прочетох, че моите български приятели се съдят помежду си за влизане във владението на царските покои, където много по-уместно и адекватно бих си представил да живее цар Симеон и семейството му отколкото, например, някое държавно учреждение, в което надали ще се намери някой който "да отговаря на висотата на царския чертог".

Говорят ми, че сега мнозина застават на фронтовата линия, за да бранят позицията на монарха, наследник на цар Фердинанд, но доколкото разбирам същите тези хора, макар и известни на общественото мнение, са предпочели да вървят по дългия път в търсенето на истината и да отстояват убежденията си, скрити зад щита на анонимността.

Аз пък, тук долуподписаният, бих бил горд, ако бъда избран да намеря решение за двете страни, но с ясно открито лицето - такъв е навикът на Джузепе Консоло, който никога не може да забрави какво Царя направи за защита правдата на Сергей Антонов.

Както изложих по-горе, не съм се запознал с документите по делото ,,Врана", но считам, че дори не е нужно да съм ги видял, за да разбера колко неуместно е, въпреки всичко както преди, така и сега, да продължава да съществува подобен съдебен спор между хора от такова високо ниво.

Именно поради това, бих помолил за цялата документация по казуса предвид неутралната позиция, която заемам и любовта, която питая към българския народ, надявайки се че тази любов, заедно с всичките ми сили, ще прекрати битката между спорещите авторитетни страни.

Достойна постъпка, която би правила чест не само на онзи, който по настоящем се съди, но преди всичко на моята любима България."