Ad Config - Website header

 

Article_top

Наричат се „Граждани на райха“, тъй като за тях единствено легитимна е държавата в границите си от 1937-а. И понеже отхвърлят законността на държавата, отказват да правят изискваните от нея плащания, не признават съдебните ѝ решения, нито съблюдават административните разпоредби. 50 процента от „останалите“ германци ги смятат за безобидни, 10 процента са безразлични, 40 процента виждат в тях заплаха. Става дума за около 20 000 души.

Диапазонът от квалификации е доста широк – от „откачалки“ през „аутсайдери“ до „десни екстремисти“. И докато първите два варианта са безобидни, третият решително не е, особено ако се стига до актове на насилие, до каквито се е стигало. Затова и от известно време насам контраразузнаването ги наблюдава много по-внимателно и се опитва максимално да ги неутрализира – включително чрез изземването на разрешителните за оръжие, с които някои от тях разполагат.

Самите германци (представители на останалите 80 милиона) неохотно и с неприязън говорят за сънародниците си от „другия вид“ и смятат, че ако на „Гражданите на райха“ се дава трибуна, това само ще увеличи популярността им. Засега поне тя в никакъв случай не е опасно висока, макар статистиката да сочи, че в последно време броят им е нараснал значително – с 56 процента за една година. Обяснението за това е по-скоро прозаично и се крие в обстоятелството, че от 2016-а насам вътрешното разузнаване ги следи по-изкъсо.

На светло са отскоро

Тогава - през 2016 г. - актовете на насилие, извършени спрямо представители на закона зачестяват, дори се стига до убийството на полицай от специалните части. „Гражданите“ са класифицирани като „враждебно спрямо държавата движение“, започват да ги броят и да ги следят. Вътрешните министри на някои федералните провинции решават да отнемат на тези хора разрешителните за оръжие, дори се обмисля да им вземат и шофьорските книжки – щом така и така не признават правилата на държавата, в която живеят.

По последни данни на контраразузнаването, около 1200 „Граждани на райха“ все още притежават разрешителни за оръжие, макар от началото на 2017-а досега да са били иззети 450 от тях. Т.е. притежателите на оръжие сред тях са повече, отколкото сред населението като цяло. Освен това се смята, че само за период от две години тези хора са извършили над 10 500 престъпления. Както обаче казва вътрешният министър Хорст Зеехофер, само 5 процента от тях се числят към класическите десни екстремисти.

Според Зеехофер едва 5% от "гражданите" са крайнодесни екстремисти.

Какви са обаче тези „граждани“, какво е известно за тях? Научните сведения са оскъдни, само се предполага, че повечето са мъже над 50 години. Коментарът на политолога Ян Ратие е, че движението обединява хора, за които мъжествеността и нейното утвърждаване играе решаваща роля. Респективно – щом тази роля в днешно време е някак разклатена, се търсят идеологии, които по-интензивно я поддържат. Криминалният психолог Ян-Герит Кайл обяснява нещата по-просто: „Някои търсят финансови облаги, други не са постигнали в живота си това, което са искали, и смятат, че потенциалът им е по-голям. Заради това наред с канцлерката Ангела Меркел имаме още 35-ма самозвани канцлери“.

Платформата им е доста своеобразна

Теоретичната обосновка на движението се крепи на твърдението, че Третият райх от 1937 г. продължава да съществува, тъй като Ваймарската конституция никога не е била отменяна. Днешната Федерална република Германия не е идентична с райха, незаконна е от гледна точка на конституционното и международното право, т.е. де юре не съществува.

Същевременно „гражданите“ се позовават на член 146 от Конституцията, съгласно който тя (основният закон, приет след обединението и освобождението на Германия) ще изгуби валидността си в деня, в който влезе в сила конституция, одобрена от германското население по собствена, свободно изявена воля.

Подобни на „гражданите“, но и малко по-различни от тях са т.нар. „Суверенни“ (един вид подгрупа), които също не признават законодателството. Но не защото все още поддържат идеята за райха от 1937-а, а защото се възприемат като напълно автономни, не се чувстват подчинени на никакви държавни или общински разпоредби – сами преценяват как да живеят.

За „Гражданите на райха“ днешна Германия е незаконна.

И изобщо като цяло движението не е хомогенно, по-скоро е съставено е сектоподобни образувания, които при това се и конкурират помежду си. Общият брой на съставляващите движението групи е около 20, но в тях членуват само 10 процента от „гражданите“, сочат данните на вътрешното разузнаване.

От какво се финансират

Паспорти, шофьорски книжки, разрешителни за работа и всякакви подобни „Райх-документи“ се издават и популяризират, макар стойността им да е нула. На купувачите на тези „документи“ се казва, че по този начин излизат извън юрисдикцията на Федералната република, а всъщност не става дума за нищо повече от блъф. Издателите обаче не подлежат на съдебно преследване дотогава, докато някой от тези документи не бъде използван (или по-скоро – не бъде направен опит за използването му) пред официални и реално съществуващи институции или банки.

Още един източник на приходи са вноските, които някои от групировките (наричащи се правителства) събират от своите симпатизанти. А се произвеждат и сувенири – игли за вратовръзки, тениски, стикери и т.н.

Дали обаче печелят, или иначе казано – пестят, от това, че отказват да плащат данъци? И дали подобно нещо въобще е възможно? Случаите, в които тези „граждани“ се опитват да се спасят от плащането на осигуровки, данъци за автомобилите или пък наложени глоби, съвсем не са малко. Но в повечето от тях е трудно да се направи разграничение дали съответният човек принципно отхвърля плащането на задълженията си или има някакви идеологически мотиви.

Източник на главоболие за властите

При това се е случвало служители на съда и другите власти да получават смъртни заплахи под предлога, че нарушават на валидната според „гражданите“ Хагска конвенция относно законите и обичаите на сухоземната война (приета през 1899 г.). Съдебните процедури се проточват до безкрайност с различни видове псевдоюридическа аргументация, а към представителите на общинските власти се отправят изисквания от типа – да извадят като доказателство за легитимността си учредителното удостоверение на съответната община.

Нещо повече – регистрирани са и случаи (без последствия досега), при които „гражданите“ са настоявали пред сегашните общини, че те им дължат данъци на тях. Все пак успели да създадат известен смут, покрай което е издаден специален наръчник, препоръчващ определено поведение на общините – нато например в никакъв случай да не влизат в дискусия. Кореспонденцията с „гражданите“ трябвало да бъде сведена до минимум, а на прокламациите им да не се реагира. Освен това всички твърдения, оспорващи правомерността на Федерална република Германия, трябвало незабавно да бъдат отхвърлени като необосновани.

 

Наричат се „Граждани на райха“, тъй като за тях единствено легитимна е държавата в границите си от 1937-а. И понеже отхвърлят законността на държавата, отказват да правят изискваните от нея плащания, не признават съдебните ѝ решения, нито съблюдават административните разпоредби. 50 процента от „останалите“ германци ги смятат за безобидни, 10 процента са безразлични, 40 процента виждат в тях заплаха. Става дума за около 20 000 души.

Диапазонът от квалификации е доста широк – от „откачалки“ през „аутсайдери“ до „десни екстремисти“. И докато първите два варианта са безобидни, третият решително не е, особено ако се стига до актове на насилие, до каквито се е стигало. Затова и от известно време насам контраразузнаването ги наблюдава много по-внимателно и се опитва максимално да ги неутрализира – включително чрез изземването на разрешителните за оръжие, с които някои от тях разполагат.

Самите германци (представители на останалите 80 милиона) неохотно и с неприязън говорят за сънародниците си от „другия вид“ и смятат, че ако на „Гражданите на райха“ се дава трибуна, това само ще увеличи популярността им. Засега поне тя в никакъв случай не е опасно висока, макар статистиката да сочи, че в последно време броят им е нараснал значително – с 56 процента за една година. Обяснението за това е по-скоро прозаично и се крие в обстоятелството, че от 2016-а насам вътрешното разузнаване ги следи по-изкъсо.

На светло са отскоро

Тогава - през 2016 г. - актовете на насилие, извършени спрямо представители на закона зачестяват, дори се стига до убийството на полицай от специалните части. „Гражданите“ са класифицирани като „враждебно спрямо държавата движение“, започват да ги броят и да ги следят. Вътрешните министри на някои федералните провинции решават да отнемат на тези хора разрешителните за оръжие, дори се обмисля да им вземат и шофьорските книжки – щом така и така не признават правилата на държавата, в която живеят.

По последни данни на контраразузнаването, около 1200 „Граждани на райха“ все още притежават разрешителни за оръжие, макар от началото на 2017-а досега да са били иззети 450 от тях. Т.е. притежателите на оръжие сред тях са повече, отколкото сред населението като цяло. Освен това се смята, че само за период от две години тези хора са извършили над 10 500 престъпления. Както обаче казва вътрешният министър Хорст Зеехофер, само 5 процента от тях се числят към класическите десни екстремисти.

Според Зеехофер едва 5% от "гражданите" са крайнодесни екстремисти.

Какви са обаче тези „граждани“, какво е известно за тях? Научните сведения са оскъдни, само се предполага, че повечето са мъже над 50 години. Коментарът на политолога Ян Ратие е, че движението обединява хора, за които мъжествеността и нейното утвърждаване играе решаваща роля. Респективно – щом тази роля в днешно време е някак разклатена, се търсят идеологии, които по-интензивно я поддържат. Криминалният психолог Ян-Герит Кайл обяснява нещата по-просто: „Някои търсят финансови облаги, други не са постигнали в живота си това, което са искали, и смятат, че потенциалът им е по-голям. Заради това наред с канцлерката Ангела Меркел имаме още 35-ма самозвани канцлери“.

Платформата им е доста своеобразна

Теоретичната обосновка на движението се крепи на твърдението, че Третият райх от 1937 г. продължава да съществува, тъй като Ваймарската конституция никога не е била отменяна. Днешната Федерална република Германия не е идентична с райха, незаконна е от гледна точка на конституционното и международното право, т.е. де юре не съществува.

Същевременно „гражданите“ се позовават на член 146 от Конституцията, съгласно който тя (основният закон, приет след обединението и освобождението на Германия) ще изгуби валидността си в деня, в който влезе в сила конституция, одобрена от германското население по собствена, свободно изявена воля.

Подобни на „гражданите“, но и малко по-различни от тях са т.нар. „Суверенни“ (един вид подгрупа), които също не признават законодателството. Но не защото все още поддържат идеята за райха от 1937-а, а защото се възприемат като напълно автономни, не се чувстват подчинени на никакви държавни или общински разпоредби – сами преценяват как да живеят.

За „Гражданите на райха“ днешна Германия е незаконна.

И изобщо като цяло движението не е хомогенно, по-скоро е съставено е сектоподобни образувания, които при това се и конкурират помежду си. Общият брой на съставляващите движението групи е около 20, но в тях членуват само 10 процента от „гражданите“, сочат данните на вътрешното разузнаване.

От какво се финансират

Паспорти, шофьорски книжки, разрешителни за работа и всякакви подобни „Райх-документи“ се издават и популяризират, макар стойността им да е нула. На купувачите на тези „документи“ се казва, че по този начин излизат извън юрисдикцията на Федералната република, а всъщност не става дума за нищо повече от блъф. Издателите обаче не подлежат на съдебно преследване дотогава, докато някой от тези документи не бъде използван (или по-скоро – не бъде направен опит за използването му) пред официални и реално съществуващи институции или банки.

Още един източник на приходи са вноските, които някои от групировките (наричащи се правителства) събират от своите симпатизанти. А се произвеждат и сувенири – игли за вратовръзки, тениски, стикери и т.н.

Дали обаче печелят, или иначе казано – пестят, от това, че отказват да плащат данъци? И дали подобно нещо въобще е възможно? Случаите, в които тези „граждани“ се опитват да се спасят от плащането на осигуровки, данъци за автомобилите или пък наложени глоби, съвсем не са малко. Но в повечето от тях е трудно да се направи разграничение дали съответният човек принципно отхвърля плащането на задълженията си или има някакви идеологически мотиви.

Източник на главоболие за властите

При това се е случвало служители на съда и другите власти да получават смъртни заплахи под предлога, че нарушават на валидната според „гражданите“ Хагска конвенция относно законите и обичаите на сухоземната война (приета през 1899 г.). Съдебните процедури се проточват до безкрайност с различни видове псевдоюридическа аргументация, а към представителите на общинските власти се отправят изисквания от типа – да извадят като доказателство за легитимността си учредителното удостоверение на съответната община.

Нещо повече – регистрирани са и случаи (без последствия досега), при които „гражданите“ са настоявали пред сегашните общини, че те им дължат данъци на тях. Все пак успели да създадат известен смут, покрай което е издаден специален наръчник, препоръчващ определено поведение на общините – нато например в никакъв случай да не влизат в дискусия. Кореспонденцията с „гражданите“ трябвало да бъде сведена до минимум, а на прокламациите им да не се реагира. Освен това всички твърдения, оспорващи правомерността на Федерална република Германия, трябвало незабавно да бъдат отхвърлени като необосновани.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията