В миналия управленски мандат Бойко Борисов направи всичко възможно, за да унищожи политическото представителство на автентичната десница/демократичната общност. Приласкаваше, изкушаваше, заплашваше, медийните бухалки играеха неуморно... В този мандат обаче като че ли Борисов се опитва да направи точно обратното - да възстанови същото това представителство.

Само преди няколко месеца правителството отказа да изгони руски дипломати, заради аферата "Скрипал". По същото това време бе възобновена и идеята за рестартиране на АЕЦ "Белене". А самият Борисов посети Москва и реализира такава наколенка на Владимир Путин, на която вероятно е завидял дори Георги Първанов. Тези дни Борисов прибави още един "евроатлантически" подвиг - заяви, че подкрепя Виктор Орбан в спора му с ЕС. Докато същият този Орбан се оказа противник на евроатлантическата интеграция на Македония.

Дали Борисов е загубил доброто си политическо чувство? Или пък е дошло време, в което зависимостите му вече няма как да бъдат прикрити? А може би просто се старае да запази управляващата коалиция с патриотите? Обясненията за поведението му вероятно биха могли да бъдат различни. Фактът обаче е един - обществената представа за ГЕРБ, че ако не друго поне твърдо подкрепя евроатлантическата ориентация на България, окончателно рухна.

Въпросът е обаче дали политиците, претендиращи да преставляват автентичната десница/демократичната общност се възползват максимално от пистата, която доброволно им отстъпи Борисов. Отговорът не е еднозначен. Най-сериозният претендент за доверието на тези избиратели е "Демократична България". Защото в нея са събрани онези политици, които напуснаха управлението на Борисов по време на неговото второ правителство, когато с активното съдействие на депутатите на ГЕРБ бяха бламирани промените в Конституцията, свързани с реформата в съдебната система. Едно действие, което също, меко казано, не допринесе за евроатлантическата ни интеграция.

Факт е, че в "Демократична България" се стараят да бъдат актуални и не пропускат възможност да заклеймят евразийските завои на Борисов. Това обаче едва ли ще се окаже достатъчно за добро представяне на следващи парламентарни избори, които нищо чудно да са предсрочни. Усилията на Борисов вероятно ще са достатъчни за "Демократична България", за да влезе в парламента. Защото в настоящия мандат липсата в народното събрание на партия, която да е категоричен защитник на евроатлантическата ориентация и интеграция е крещяща. Евразийщината на ГЕРБ се посреща с възторг от уж опозиционната БСП.

Потенциалът на подобна партия обаче е много по-голям от това просто да прескочи бариерата от 4%. За да се реализира този потенциал обаче трябва активна организационна работа в цялата страна, за каквато не се е чуло да се развива в "Демократична България". От формацията все още не са дали ясен отговор на въпроса дали в следващ мандат отново ще опитат да облагородят ГЕРБ, влизайки в коалиция с тях. Шикалкавенето по темата, вместо категоричен отказ от подобна коалиция, едва ли ще им донесе дивиденти. Има и някои други неизяснени въпроси от миналото, които обаче вероятно са важни с оглед на бъдещето. Най-вече защо "Да, България" отказа да влезе в коалиция с ДСБ още преди последните парламентарни избори, а го направи чак сега.

Доброто представяне на "Демократична България" на следващите избори не е важно само за тази формация, а и за България. 11 години след влизането ни в ЕС опасността да останем на втора и трета скорост и дори на практика да изпаднем от съюза и да се върнем в добре познатото ни евразийско пространство е повече от реална. Дано политиците в "Демократична България" бъдат на висотата на своите отговорности.