Оплаквания валят и от двете страни: преподавателите са претоварени, а родителите се безпокоят дали децата им усвояват необходимото, не на последно място – при какви условия. По данни на Германския учителски съюз, непопълнените места за тази учебна година са били цели 40 000. За 30 000 е намерено решение по спешност, макар и с хора без нужното педагогическо образование, 10 000 обаче така и са си останали незаети.

Учителите, които са по постовете си, пък изнемогват, защото заради отсъствието на колеги постоянно им се налага да заместват и са към края на силите си. Освен това в такава ситуация не е толкова лесно да се реагира на индивидуалните потребности на децата, още повече, ако класовете по принуда са твърде големи.

Проблемът с кадрите

По данни на фондация „Бертелсман“, през следващите години в Германия недостигащите учители ще бъдат до 35 000. А като основни причини се сочат ръстът в раждаемостта и притокът на мигранти – два фактора, които политиците така и не са предвидили.

Учителите в Германия са на ръба на силите си.

„Очаквам още по-голямо изостряне на проблема в източните провинции и в големите градове, както и в Бавария, Баден-Вюртемберг, Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия“, казва неособено успокояващо председателят на Германския учителски съюз Хайнц-Петер Майдингер. Той няма съмнение, че ако се стигне до заболявания на учители, няма да се намери кой да ги замести. „В крайна сметка потърпевши ще са децата, тъй като няма да има кой да им преподава пълноценно“, признава Майдингер.

„Времената, в които се радвахме на отпадането на един или друг час, отминаха“, казват от своя страна учениците, които се опасяват дали ще излезат от училището достатъчно подготвени. „Ако часовете са по-малко, и материалът ще е по-малко, след което няма да има кога да наваксам“, оплаква се един абитуриент.

Междувременно отделните провинции търсят начини да обърнат тенденцията – в Бавария увеличават местата за студенти с педагогически профил, в Саксония въвеждат премии за тези, които се съгласяват да се насочат към по-малките и отдалечени населени места, в Бранденбург пък разрешават на достигналите пенсионна възраст преподаватели да продължат да работят. Успокояване на ситуацията се очаква обаче едва след 2025 година, прогнозират експертите.

Проблемът с базата

Независимо от продължителната лятна ваканция, в редица берлински училища преподаването в началото на новата учебна година така и не могло да започне навреме – строителните и ремонтните работи не били приключили. В едно от училищата дори се наложило първите уроци да се проведат в парка, тъй като класните стаи били все още твърде прашни. Твърди се и, че някои от учителите трябвало да помогнат за почистването.

В това берлинско училище първият учебен ден преминал в парка, тъй като стаите били прашни.

Иначе като цяло проблемите са сходни – покрити с мухъл стени, капещи покриви, лоша изолация, ронеща се мазилка. Според последните преценки - за санирането на нуждаещите се от това училищни сгради ще са нужни към 48 милиарда евро. Само че – дори общинските власти да правят единствено и само инвестиции в училищата и детските градини, пак ще са нужни седем години, докато се решат всички проблеми в сектора.

При това в никакъв случай не може да се каже, че градовете и общините не инвестират в училищата и детските градини – точно обратното е. Но покрай повишаването на цените в строителството, голяма част от средствата се „изяждат“, посочва банкерът Йорг Цойнер. Административни и планови проблеми също спъвали на свой ред ефективното приложение на инвестициите.

Проблемът с тоалетните

„При нас чистят тоалетните повърхностно, и то само веднъж в седмицата“, разказва една учителка.

Добавя и, че по коридорите, на двора и във физкултурния салон цари хаос. Изразява съмнения, че старите спортни уреди, с които се занимават децата, са достатъчно надеждни, и споделя тревогите на родителите по същия повод.

„Хем са мръсни, хем са повредени“, казва на свой ред един училищен домакин за тоалетните, за които носи отговорност.

Но нямало кой да ги чисти – нито тях, нито масите в стола, целите облепени с дъвки. Спасително се оказало едно нестандартно решение, взето буквално от отчаяние, както признава домакинът: учениците украсили стените на училището със свои рисунки (след предварително почистване) и оттам нататък всички започнали да пазят повече.

„Дъщеря ми избягва да пие вода в училище, за да не ѝ се налага да посещава мръсната тоалетна“, споделя майка, за която това съвсем не е единствената грижа – и при двете ѝ деца (на 9 и на 16 години) постоянно отпадат часове, което носи несигурност дали ще научат това, което им е необходимо.

Видеонаблюдение, специални пропуски и такси за вход

Колкото и да се избягва да се говори за тоалетните, за германските училища очевидно проблемът става все по-сериозен и заема все по-голямо място в медиите. Допитване на благотворителната German Toilet Organization сочи, например, че 70 процента от учениците в Берлин избягват да посещават училищните тоалетни. Родителите пишат петиции, а училищните власти вече се чудят какво да предприемат, за да запазят нещата под контрол. Най-новото – в едно училище в Хесен са въвели такса от 10 цента, а в гимназия във Витен (Северен Рейн-Вестфалия) са раздали електронни пропуски за достъп до тоалетните, иначе вратата не се отваря. Данните се протоколират, целта е - повече контрол, гарантиращ в по-голяма степен чистотата. Училищните власти изтъкват, че всичко е доброволно, а и родителите са доволни: „Важното е тоалетните да са чисти и в ред“.

Видеонаблюдение по входовете на училищни тоалетни също има или пък се имитира – например в едно училище в Бавария, където чиниите постоянно бивали запушвани с тоалетна хартия. Впоследствие се оказало, че камерата е само камуфлаж, но въпреки това е определена като недопустима от органите за защита на личните данни – макар принципно видеонаблюдението в германските училища да не е забранено, ако е достатъчно обосновано. Има и училища, където дори и фалшива камера не слагат – само табела, че има видеонаблюдение, и което вече носело известен положителен ефект.