Ad Config - Website header

 

Article_top

Дори Доналд Тръмп намигва на малката страна Македония. Западът води мащабна кампания в полза на преименуването на балканската държава в Северна Македония. Когато това стане, въпреки съпротивата на Москва, страната би могла да се присъедини към НАТО.

Това пише специалистът по международни отношения Енвер Робели в швейцарския в. “Тагес-Анцайгер”, като същевременно посочва и прелюбопитни факти относно референдума, насрочен за 30-и т. м.

Преди всичко ставаше по-бързо. Когато през 334 г. преди Христа Александър Велики, владетелят на антична Македония, започва своя поход, вероятно никой не е предполагал, че през следващите 11 години ще победи персийци, египтяни и индуси и ще превземе световна империя. Този дързък човек измина 32 000 км.

Обратно – на Македония и Гърция им беше необходим повече от четвърт век, за да сложат край на спора за едно име. Конфликтът ескалира през 1991 г., когато по мирен път Македония се отцепи от Югославия и обяви независимост.

Според правителството в Атина съседната страна няма право да се нарича Македония, както се назовава северногръцка провинция. И двете страни претендираха за античното наследство, взаимно се провокираха. С балкански емоции и символи на елините драмата често се обостряше.

Протест в Солун срещу името на Македония.

В началото на 90-те години на миналия век Македония дори нямаше право да осъществява външната си търговия през пристанището на Солун. Страната беше приета за членка на ООН под унизителното име Fyrom – Бивша югославска република Македония. Това вдъхнови циниците. Те започнаха да наричат жителите на балканската държава “бивши югославяни”.

Гражданите решават в края на септември

Атина блокира приема на Македония в НАТО и интегрирането й в ЕС. От 1994 г. американският дипломат Матю Нимиц прави опити да разреши спора за името. Първо по заръка на Вашингтон, след тава като пълномощник на ООН. На 17 юни т. г. той успя да прегърне премиерите на Гърция и Македония на брега на Преспанското езеро, излаз на което имат двете съседки (също и Албания).

Алексис Ципрас и Зоран Заев бяха сключили споразумение, което предвижда преименуването на Македония в Северна Македония. За пръв път двамата политици се срещнаха в края на януари по време на Световния икономически форум в Давос. След това преговорите се водеха далеч от обществеността. Сега историческото решение трябва да бъде взето окончателно. По време на референдум на 30 септември гражданите на Македония ще гласуват за смяна на името на страната. Атина обеща да не блокира приема на Северна Македония в НАТО.

8 милиона долара срещу руска пропаганда

Западът води истинска кампания, за да убеди македонците да кажат “да”. Включи се дори Доналд Тръмп. В писмо, което американското посолство в Скопие направи публично достояние, президентът на САЩ приветства споразумението и се врича: членството на Македония в НАТО ще повиши сигурността, стабилността и благополучието в целия регион.

В понеделник американският отбранителен министър Джеймс Матис се срещна в Скопие с водещи македонски политици. Той заяви, че гласуването за промяната на името е най-важният избор в историята на Македония и добави:

“Ние сме готови да ви приветстваме с добре дошли както 30-и член на НАТО.”

Неговото посещение беше и предупреждение към Москва, която подкрепя русофилски групировки в Македония.

“Те (руснаците) преведоха суми и същевременно провеждат масирана кампания за оказване на виляние”, заяви Матис.

Във фейсбук гражданите се призовават да горят бюлетините.

В средата на юли македонският премиер Заев заяви, че руски бизнесмени са дали пари на фенове на футболния клуб “Вардар”, за да провокират насилие в навечерието на референдума. Социалдемократът не даде повече подробности.

Руското посолство в Скопие окачестви казаното като безотговорно и русофобско.

В началото на януари т. г. в Скопие беше близкият до Кремъл идеолог Александър Дугин, за да създава настроения срещу Запада и да лобира за “славянското братство”.

Американският Конгрес отпусна на малката балканска държава 8 милиона долара, за да води битка срещу дезинформационни кампании.

Най-вероятно Москва действа и в Гърция. През юли гръцкото правителство изгони двама руски дипломати, които са искали да торпилират слагането край на спора по името на Македония. Опитвали са се чрез подкупи да влияят върху държавни служители и висшия клир на  Гръцката православна църква, съобщиха гръцките медии.

Височайши визити в Скопие

Редом с Джеймс Матис през последните дни на посещения в Скопие бяха германската канцлерка Ангела Меркел, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, дипломат номер 1 на ЕС Федерика Могерини, австрийският правителствен ръководител Себастиан Курц и редица външни министри на държави от ЕС. Всички те отправиха почти същото послание, като комисарят по разширяването на съюза Йоханес Хаан. В началото на седмицата той заяви:

“На 30 септември вие имате уникална възможност да изградите бъдещето си. Това е уникална възможност да вземете решение, което ще се отрази върху гражданите, техните деца и поколения, които още не са родени.”

Според социологически проучвания повечето от имащите право на глас ще гласуват в полза на промяната на името. Не е ясно обаче дали участието във вота ще е минимум 50 на сто, което е изискване за валидност на всенародно допитване.

Изборният регистър обхваща 1,8 милиона граждани. Според ЦИК обаче между тях има много мъртви души, преди всичко числящи се към албанското малцинство, които живеят в Италия, Австрия и Германия, но продължават  да са с адресна регистрация в Македония.

Една четвърт от почти двумилионното население на Македония са албанци. При референдума те ще играят решаваща роля. Ето защо през последните дни албански партии отправят призиви към известни свои сънародници в Цюрих да подкрепят кампанията в полза на участие в референдума.

Относно въпроса за името славянското мнозинство е разединено. Към бойкот призовават не само проруски движения и националисти от диаспората, а и членове на консервативната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ. Промяната на името застрашавало националната идентичност на македонците. Впечатляващо мълчание пази дългогодишният премиер Никола Груевски.

Чрез клиентелската си клика ВМРО-ДПМНЕ той изгради процъфтяваща корупционна система. Междувременно заради корупция на първа инстанция беше осъден на две години затвор. Едно от обвиненията е, че по време на управлението си неправомерно е закупил служебен автомобил за сума, равняваща се на близо 700 000 швейцарски франка, при което при сделката е получил комисионна, която не е обявил.

 В Скопие твърдят, че е обещал да не зове за бойкот на референдума при едно условие, съдържащо 9 букви: ПОМИЛВАНЕ.

 

Дори Доналд Тръмп намигва на малката страна Македония. Западът води мащабна кампания в полза на преименуването на балканската държава в Северна Македония. Когато това стане, въпреки съпротивата на Москва, страната би могла да се присъедини към НАТО.

Това пише специалистът по международни отношения Енвер Робели в швейцарския в. “Тагес-Анцайгер”, като същевременно посочва и прелюбопитни факти относно референдума, насрочен за 30-и т. м.

Преди всичко ставаше по-бързо. Когато през 334 г. преди Христа Александър Велики, владетелят на антична Македония, започва своя поход, вероятно никой не е предполагал, че през следващите 11 години ще победи персийци, египтяни и индуси и ще превземе световна империя. Този дързък човек измина 32 000 км.

Обратно – на Македония и Гърция им беше необходим повече от четвърт век, за да сложат край на спора за едно име. Конфликтът ескалира през 1991 г., когато по мирен път Македония се отцепи от Югославия и обяви независимост.

Според правителството в Атина съседната страна няма право да се нарича Македония, както се назовава северногръцка провинция. И двете страни претендираха за античното наследство, взаимно се провокираха. С балкански емоции и символи на елините драмата често се обостряше.

Протест в Солун срещу името на Македония.

В началото на 90-те години на миналия век Македония дори нямаше право да осъществява външната си търговия през пристанището на Солун. Страната беше приета за членка на ООН под унизителното име Fyrom – Бивша югославска република Македония. Това вдъхнови циниците. Те започнаха да наричат жителите на балканската държава “бивши югославяни”.

Гражданите решават в края на септември

Атина блокира приема на Македония в НАТО и интегрирането й в ЕС. От 1994 г. американският дипломат Матю Нимиц прави опити да разреши спора за името. Първо по заръка на Вашингтон, след тава като пълномощник на ООН. На 17 юни т. г. той успя да прегърне премиерите на Гърция и Македония на брега на Преспанското езеро, излаз на което имат двете съседки (също и Албания).

Алексис Ципрас и Зоран Заев бяха сключили споразумение, което предвижда преименуването на Македония в Северна Македония. За пръв път двамата политици се срещнаха в края на януари по време на Световния икономически форум в Давос. След това преговорите се водеха далеч от обществеността. Сега историческото решение трябва да бъде взето окончателно. По време на референдум на 30 септември гражданите на Македония ще гласуват за смяна на името на страната. Атина обеща да не блокира приема на Северна Македония в НАТО.

8 милиона долара срещу руска пропаганда

Западът води истинска кампания, за да убеди македонците да кажат “да”. Включи се дори Доналд Тръмп. В писмо, което американското посолство в Скопие направи публично достояние, президентът на САЩ приветства споразумението и се врича: членството на Македония в НАТО ще повиши сигурността, стабилността и благополучието в целия регион.

В понеделник американският отбранителен министър Джеймс Матис се срещна в Скопие с водещи македонски политици. Той заяви, че гласуването за промяната на името е най-важният избор в историята на Македония и добави:

“Ние сме готови да ви приветстваме с добре дошли както 30-и член на НАТО.”

Неговото посещение беше и предупреждение към Москва, която подкрепя русофилски групировки в Македония.

“Те (руснаците) преведоха суми и същевременно провеждат масирана кампания за оказване на виляние”, заяви Матис.

Във фейсбук гражданите се призовават да горят бюлетините.

В средата на юли македонският премиер Заев заяви, че руски бизнесмени са дали пари на фенове на футболния клуб “Вардар”, за да провокират насилие в навечерието на референдума. Социалдемократът не даде повече подробности.

Руското посолство в Скопие окачестви казаното като безотговорно и русофобско.

В началото на януари т. г. в Скопие беше близкият до Кремъл идеолог Александър Дугин, за да създава настроения срещу Запада и да лобира за “славянското братство”.

Американският Конгрес отпусна на малката балканска държава 8 милиона долара, за да води битка срещу дезинформационни кампании.

Най-вероятно Москва действа и в Гърция. През юли гръцкото правителство изгони двама руски дипломати, които са искали да торпилират слагането край на спора по името на Македония. Опитвали са се чрез подкупи да влияят върху държавни служители и висшия клир на  Гръцката православна църква, съобщиха гръцките медии.

Височайши визити в Скопие

Редом с Джеймс Матис през последните дни на посещения в Скопие бяха германската канцлерка Ангела Меркел, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, дипломат номер 1 на ЕС Федерика Могерини, австрийският правителствен ръководител Себастиан Курц и редица външни министри на държави от ЕС. Всички те отправиха почти същото послание, като комисарят по разширяването на съюза Йоханес Хаан. В началото на седмицата той заяви:

“На 30 септември вие имате уникална възможност да изградите бъдещето си. Това е уникална възможност да вземете решение, което ще се отрази върху гражданите, техните деца и поколения, които още не са родени.”

Според социологически проучвания повечето от имащите право на глас ще гласуват в полза на промяната на името. Не е ясно обаче дали участието във вота ще е минимум 50 на сто, което е изискване за валидност на всенародно допитване.

Изборният регистър обхваща 1,8 милиона граждани. Според ЦИК обаче между тях има много мъртви души, преди всичко числящи се към албанското малцинство, които живеят в Италия, Австрия и Германия, но продължават  да са с адресна регистрация в Македония.

Една четвърт от почти двумилионното население на Македония са албанци. При референдума те ще играят решаваща роля. Ето защо през последните дни албански партии отправят призиви към известни свои сънародници в Цюрих да подкрепят кампанията в полза на участие в референдума.

Относно въпроса за името славянското мнозинство е разединено. Към бойкот призовават не само проруски движения и националисти от диаспората, а и членове на консервативната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ. Промяната на името застрашавало националната идентичност на македонците. Впечатляващо мълчание пази дългогодишният премиер Никола Груевски.

Чрез клиентелската си клика ВМРО-ДПМНЕ той изгради процъфтяваща корупционна система. Междувременно заради корупция на първа инстанция беше осъден на две години затвор. Едно от обвиненията е, че по време на управлението си неправомерно е закупил служебен автомобил за сума, равняваща се на близо 700 000 швейцарски франка, при което при сделката е получил комисионна, която не е обявил.

 В Скопие твърдят, че е обещал да не зове за бойкот на референдума при едно условие, съдържащо 9 букви: ПОМИЛВАНЕ.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията