Ad Config - Website header

 

Article_top

Темата за плоския данък отново се завъртя в публичното пространство, след като някои от основните противници на десятъка, в т.ч. синдикатите, организираха преди седмица дискусия, на която присъства и финансовият министър. Ползваме случая да уточним, че никой от ИПИ не е бил канен под никаква форма на тази дискусия. През последните няколко години обаче сме влизали в дебати с всички, които са представили своите становища на това събитие, така че позициите остават напълно ясни. Няколко неща обаче следва да бъдат казани:

1. Организираните усилия за демонтирането на плоския данък са постоянни през последните 10 години и не е изненадващо, че кампанията срещу десятъка се вдига преди всяко обсъждане на бюджета за следващата година. Важно е обаче да се борави с конкретни факти и изследвания по темата, които да позволят нормален дебат. Такива почти винаги отсъстват в становищата срещу плоския данък;

2.  Пример за това е т. нар. гражданска инициатива за въвеждане на необлагаем минимум, която внесе официално предложение в парламента, без то да бъде придружено с каквито и да е било аргументи или сметки за ефектите. Подобни предложения имат по-скоро кампаниен, а не експертен характер. 

3. В последните години и конкретно на последното събитие фокусът на критиката стъпва върху два стълба: 1) плоският данък е неуспешен (като ефекти върху приходи, заетост, заплати и т.н.) и 2) неравенството е голямо и трябва промяна в данъчната система. По-отношение успеха на плоския данък обаче съществуват множество данни, които опровергават критиците. Огромна част от тях могат да бъдат намерени в книгата на ИПИ: „Плосък данък в България –предистория, въвеждане и резултати”. Данните са категорични, че плоският данък донесе повече приходи, направи системата по-ефективна и доведе до ръст на заплатите и разполагаемия доход на работещите;

4. Аргументът за неравенството пък винаги се представя в общи рамки, без реално да се търси конкретната ролята на плоския данък в това неравенство. Изследванията за бедността и неравенството в страната ясно показват, че голямата бедност и неравенство са там, където няма трудови доходи, тоест при хора, които са дългосрочно извън пазара на труда. Не плоският данък е виновен за това състояние на нещата. Виж повече в друга книга на ИПИ: „Бедността в България: Образованието и заетостта като фактори за доходите и неравенството”;

5. Също изключително важно е, че противниците на плоския данък всъщност не предлагат просто неговото демонтиране и отмяна, а предлагат рязко покачване на преките данъци. Всички са и в подкрепа на чувствително по-голямо преразпределение, което няма как да стане без по-високи данъци. Дори в уж безобидното предложение за необлагаем минимум се крие чувствително покачване в ставката на подоходния данък – финансовият министър също е казал, че чисто технически ставката става минимум 15% само от въвеждането на необлагаемия минимум. При една прогресивна скала ще се върнем и на нива на данъка над 20-25%. Това автоматично ще повдигне със сходен темп и корпоративния данък, както и този върху едноличните търговци.

В заключение можем да кажем, че двете големи теми на противниците на плоския данък – ефектите от неговото функциониране и дискусията за неравенството са изследвани в дълбочина и всеки може да провери кое е истината. По-високите приходи от плоския данък са видими и от най-простата статистика на Министерство на финансите. Факторите, които водят до бедност и неравенство – основно образованието и трудовата заетост, също са видими от данните на Националния статистически институт. В същото време кампанийното говорене срещу плоския данък всъщност прикрива идея за чувствително покачване на преките данъци и ролята на държавата. Последното едва ли ще се хареса на данъкоплатците.

Институт за пазарна икономика

 

Темата за плоския данък отново се завъртя в публичното пространство, след като някои от основните противници на десятъка, в т.ч. синдикатите, организираха преди седмица дискусия, на която присъства и финансовият министър. Ползваме случая да уточним, че никой от ИПИ не е бил канен под никаква форма на тази дискусия. През последните няколко години обаче сме влизали в дебати с всички, които са представили своите становища на това събитие, така че позициите остават напълно ясни. Няколко неща обаче следва да бъдат казани:

1. Организираните усилия за демонтирането на плоския данък са постоянни през последните 10 години и не е изненадващо, че кампанията срещу десятъка се вдига преди всяко обсъждане на бюджета за следващата година. Важно е обаче да се борави с конкретни факти и изследвания по темата, които да позволят нормален дебат. Такива почти винаги отсъстват в становищата срещу плоския данък;

2.  Пример за това е т. нар. гражданска инициатива за въвеждане на необлагаем минимум, която внесе официално предложение в парламента, без то да бъде придружено с каквито и да е било аргументи или сметки за ефектите. Подобни предложения имат по-скоро кампаниен, а не експертен характер. 

3. В последните години и конкретно на последното събитие фокусът на критиката стъпва върху два стълба: 1) плоският данък е неуспешен (като ефекти върху приходи, заетост, заплати и т.н.) и 2) неравенството е голямо и трябва промяна в данъчната система. По-отношение успеха на плоския данък обаче съществуват множество данни, които опровергават критиците. Огромна част от тях могат да бъдат намерени в книгата на ИПИ: „Плосък данък в България –предистория, въвеждане и резултати”. Данните са категорични, че плоският данък донесе повече приходи, направи системата по-ефективна и доведе до ръст на заплатите и разполагаемия доход на работещите;

4. Аргументът за неравенството пък винаги се представя в общи рамки, без реално да се търси конкретната ролята на плоския данък в това неравенство. Изследванията за бедността и неравенството в страната ясно показват, че голямата бедност и неравенство са там, където няма трудови доходи, тоест при хора, които са дългосрочно извън пазара на труда. Не плоският данък е виновен за това състояние на нещата. Виж повече в друга книга на ИПИ: „Бедността в България: Образованието и заетостта като фактори за доходите и неравенството”;

5. Също изключително важно е, че противниците на плоския данък всъщност не предлагат просто неговото демонтиране и отмяна, а предлагат рязко покачване на преките данъци. Всички са и в подкрепа на чувствително по-голямо преразпределение, което няма как да стане без по-високи данъци. Дори в уж безобидното предложение за необлагаем минимум се крие чувствително покачване в ставката на подоходния данък – финансовият министър също е казал, че чисто технически ставката става минимум 15% само от въвеждането на необлагаемия минимум. При една прогресивна скала ще се върнем и на нива на данъка над 20-25%. Това автоматично ще повдигне със сходен темп и корпоративния данък, както и този върху едноличните търговци.

В заключение можем да кажем, че двете големи теми на противниците на плоския данък – ефектите от неговото функциониране и дискусията за неравенството са изследвани в дълбочина и всеки може да провери кое е истината. По-високите приходи от плоския данък са видими и от най-простата статистика на Министерство на финансите. Факторите, които водят до бедност и неравенство – основно образованието и трудовата заетост, също са видими от данните на Националния статистически институт. В същото време кампанийното говорене срещу плоския данък всъщност прикрива идея за чувствително покачване на преките данъци и ролята на държавата. Последното едва ли ще се хареса на данъкоплатците.

Институт за пазарна икономика

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Как трябва да се явят партиите от десния политически спектър на изборите за европейски парламент?