Ad Config - Website header

 

Article_top

Полша е легенда. Страната, която едно време беше най-веселата барака в социалистическия лагер, родината на „Солидарност”, държавата, която направи първия пробив по пътя към пазарната икономика. Отличничката.

Инерцията на това мислене продължава, макар че всъщност след поредната образователна реформа в учебниците по история Нобеловият лауреат Лех Валенса не се споменава, а инициативен комитет вече две години настоява гданското летище, носещо от 2004 г. името на основателя на „Солидарност”, да се преименува.

След поредната образователна реформа в Полша основателят на „Солидарност“ Лех Валенса дори вече не се споменава в учебниците.

А Валенса се опасява, че битката за съдебната власт може да доведе до гражданска война.

„С потисническа власт не се разговаря, с такава власт се води борба, за да бъде отстранена – това заяви Владислав Фрасинюк, една от легендите на нелегалната „Солидарност” от 80-те години на миналия век, когато през февруари в 6 часа сутринта в дома му влязоха полицаи и с белезници го отведоха на разпит в прокуратурата. – Казах, че никого не съм бил, че отказвам да давам показания и че нищо няма да подпиша. Върнах се към положението отпреди години, когато се държах по същия начин.”

В прокуратурата той трябваше да даде показания как е попречил на провеждането на позволена от властите манифестация в памет на загиналия в самолетна катастрофа през 2010 г. президент Лех Качински.

„Ако полското правителство се наложи в битката за Върховния съд, полското правосъдие ще се окаже изцяло в ръцете на едно правителство, което вече от две години и половина по арогантен начин не зачита правилата на правовата държава и безскрупулно прокарва своите цели. Стане ли това факт, една от най-големите страни членки на ЕС ще поеме по пътя на авторитаризма”, пише в началото на юли германският „Франкфуртер алгемайне”.

Парите

Европейската комисия заведе дело срещу Полша за нарушаване на  съюзните договори.  Варшава може да бъде лишена от глас в Европейския съвет. Обмисля се и предложение за обвързване на кохезионните фондове със спазването на изискванията за законност, които според Франс Тимерманс, заместник-председателя на ЕС, натоварен да преговаря с Варшава, тя нарушава.

А 40-милионната Полша е един от най-големите бенефициенти от тези фондове. Когато преди една година полското правителство реши да повдигне въпроса за репарации от Германия заради Втората световна война (навремето Полша се е отказала от тях), канцлерът Ангела Меркел припомни, че тя е една от страните, получили най-много средства от ЕС, където основен платец е Германия. През сегашния седемгодишен период Варшава трябва да вземе 83 млрд. евро, през следващия – по неокончателни прогнози, се предвиждат 63 млрд.

Ангела Меркел се опъна на Варшава по отношение на репарациите от Втората световна война.

У някогашната европейска отличничка е вдигнал глава евроскептицизмът, а един от предизборните лозунги на управляващата партия на Ярослав Качински „Право и справедливост” от времето на предизборната кампания през 2015 г. бе коленичилата пред Брюксел Полша да се изправи.

В момента варшавското правителство рязко отхвърля  оценките за Брюксел за съдебните реформи. Полша беше и единствената страна, която гласува срещу кандидатурата на бившия си премиер Доналд Туск при преизбирането му за председател на Европейския съвет.

Завоят

Завоят започна през есента на 2015 г., когато консервативно-националистичната партия „Право и справедливост” на Ярослав Качински спечели парламентарните избори. Няколко месеца по-рано нейният кандидат Анджей Дуда бе спечелил президентските избори. В 460-местния парламент „Право и справедливост” получи 235 места, укрепи позициите си с 42 депутати от една малка партия. Гражданска платформа, управлявала два мандата преди това, получи наполовина по-малко гласове. За това си има причини. Лидерът ѝ Доналд Туск бе напуснал премиерския пост и бе заминал за Брюксел, партията му се оказва в центъра на голям финансов скандал, а хората бяха уморени от дългогодишната рестриктивна финансова политика.

Ярослав Качински.

На другия полюс Качински обещаваше месечно по 500 злоти (около 125 евро) на всяко дете, намаляване на пенсионната възраст, връщане на изгубеното според него национално достойнство, включително „дегерманизация” на икономика и медии, част от които са собственост на германски концерни. Зад себе си имаше и продължава да има подкрепата на извънредно мощната католическа църква.

Лидерът на „Право и справедливост” Ярослав Качински, който за разлика от министър-председателя Виктор Орбан в Унгария не успя да получи конституционното мнозинство, което да му развърже ръцете, си спомня с горчивина как част от реформите му от 2005-2007 г., когато беше премиер, по-късно падат в съда, затова решава да се заеме със съдилищата. Първо с Конституционния, по-късно с Върховния съдебен съвет, накрая с Върховния съд. В началото на юли, в разгара на конфликта за Върховния съд, той заяви в интервю за близкото до партията му списание „В мрежата”:

„Ако не реформираме съдебната система, другите реформи няма да имат смисъл, защото рано или късно ще бъдат анулирани от съдилищата в сегашния им вид.”

През есента на 2015 г., веднага след идването на власт на кабинета на партията му, тогава начело с Беата Шидло, изтича мандатът на председателя на КС и се прекратява мандатът на няколко членове, на тяхно място президентът назначава други.

Следват процедурни спорове, според мнозинството бивши съдии новите им колеги не са встъпили в длъжност редовно, съдът издава съответно решение, но премиерът отказва да го публикува. Страната е залята от протести, настъпва първата колизия с Брюксел. Качински обаче държи на своето и Конституционният състав в новия си състав започва да действа.

Абортите

Междувременно избухва друг конфликт, засягащ половината от полското население – в парламента е внесен проект за пълна забрана на абортите. От началото на 90-те години в Полша вече действа един от най-строгите в това отношение забранителни закони, но той все пак допуска някакви изключения, като позволява аборт, ако бременността е резултат от групово изнасилване, кръвосмешение или плодът е увреден. Процъфтява т.нар. абортен туризъм до Словакия, Чехия, Германия и прибалтийските страни, но борбата е за пълна забрана.

Стотици хиляди жени излизат на протестни демонстрации под лозунга „Имаме право да се разпореждаме с тялото си”. Въпросът все още не е решен, но как ще гласува парламентарното мнозинство може да се прогнозира от думите на Качински:

„Все още се извършват по около 1000 аборта годишно поради увреждане на плода, преди всичко при констатиране на синдром на Даун. Надяваме се, че скоро това няма да го има, това е нашата цел. Ще се стремим към това дори много трудни бременности, когато детето е обречено на смърт и е силно деформирано, все пак да завършват с раждане, за да може детето да бъде кръстено, да получи име и да бъде погребано.”

Става дума за дейности, свързани с приходи за църквата. А църквата, добавя политикът, „е здраво вкоренена в полския дух, в народа, тя е държател и крепител на единствената аксиологична система на ценности, която съществува в Полша”. Нападките срещу църквата са до голяма степен нападки срещу Полша, казва Качински.

Битката за абортите тепърва предстои, но според наблюдатели в страната строгият забранителен закон е сред причините за многобройната емиграция. След влизането на Полша в ЕС през 2004 г. по приблизителни данни от нея са емигрирали над 2,5 милиона души, макар самият Национален статистически институт да признава, че няма точни данни, тъй като никой не е длъжен да регистрира заминаването или връщането си.

Съдебната власт

През лятото на миналата година Качински претърпя тактическа загуба, след като президентът Анджей Дуда наложи вето на закона за Върховния съдебен съвет, който в момента се преработва. В началото на т.г. обаче започна битката за Върховния съд. Тя бе предшествана от медийна кампания срещу съдийското съсловие, в която магистрати бяха обвинявани в престъпления и дори, че са крали салам от магазин.

Полският президент Анджей Дуда наложи вето на закона за Върховния съдебен съвет.

В Европейския парламент, оправдавайки новия закон и нападайки членовете на Върховния съд, премиерът Матеуш Моравиецки заяви, че чрез съдебната реформа правителството се бори с посткомунизма и че сред членовете  на ВС има такива, които са правораздавали по време на военното положение, въведено от генерал Войчех Ярузелски през 1981 г. Говорител на съда незабавно опроверга това и посочи, че в него изобщо няма съдии, назначавани по комунистическо време. Според съдията Бартоломей Пшимусински, ако премиерът знае нещо такова и не е уведомил надлежно прокуратурата, той е извършил престъпление.

Премиерът Матеуш Моравиецки твърди, че чрез съдебната реформа се бори с посткомунизма.

Всъщност не съдии във Върховния съд, а действащ прокурор от времето на военното положение има в парламентарната група на „Право и справедливост”. Това е Станислав Пьотрович, който заяви неотдавна:

„Ако съдийските среди решат да провалят реформата, ще предприемем такива действия, които ще направят невъзможни неконституционните им действия.”

Опозиционният в. „Газета виборча” коментира, че щом хората, които помнят времето на военното положение, не са се уплашили от прокурора тогава, когато са защитавали в съда опозиционери, не са се уплашили от Брежнев и Ярузелски, няма да се уплашат и от Качински и Пьотрович.

Законът за Върховния съд, подписан от президента през август миналата година, предвижда задължително пенсиониране на членовете на съда на 65-годишна възраст. Проблемът за президента и авторите на законодателния акт обаче е, че шестгодишният мандат на председателя на Върховния съд е записан в конституцията. Това даде основание на председателката на съда Малгожата Герсдорф да пренебрегне записа и да се яви на работа на другия ден, след като официално бе пенсионирана от държавния глава. На пресконференция тя поясни, че конституционният запис, определящ шестгодишен мандат на председателя на Върховния съд, стои над закона за Върховния съд, който сваля възрастта на членовете му от 70 на 65 години.

Малгожата Герсдорф.

Самата Герсдорф е навършила 65 г. и ако не я пазеше конституционният запис, би трябвало да напусне. Вместо това тя излезе в отпуск. Според наблюдатели Герсдорф, професор по право, чиято кариера е свързана с Варшавския университет, не иска да изостря конфликта и предпочита да изчака едномесечния срок, даден от Брюксел на Варшава.

Ако законът за Върховния съд бъде приложен, той ще доведе до много сериозно разместване на пластовете в този орган. Съдът има 73 членове, от които 27 са навършили 65 години. Законът им даде право да подадат специална молба до президента с искане да продължат да работят. От 27-те такива молби са подали 16, останалите, включително председателката Малгожата Герсдорф, не са, тъй като смятат, че самият закон и това искане са противоконституционни. Герсдорф окачестви действието на закона като „чистка” и „червена линия”, която Европейската комисия не бива да допуска да бъде прекрачена.

В спора се очертава клинч, тъй като нов председател на Върховния съд може да бъде назначен от президента след избор между петима негови членове, посочени от генералната колегия на съда. Това няма да може да стане, докато пенсионираните членове не бъдат заместени от нови, а това ще отнеме месеци.

„Ролинг стоунс”

Въпросът за Върховния съд нашумя дотолкова, че стигна до ушите на Мик Джагър.

Мик Джагър проговори на полски като протест срещу случващото се в съдебната система.

„Ролинг стоунс” даваха концерт във Варшава в самия разгар на скандала и след призив на Валенса да заеме становище Миг Джагър заяви на полски:

„Полша е хубава страна. Твърде стар съм, за да бъда съдия.” И сред избухналите овации 75-годишният певец добави: „Но съм все още млад да пея.”

На 4 юли, след като Европейската комисия започна процедура срещу Полша за нарушаване на европейското законодателство, тя ѝ даде едномесечен срок да отговори на забележките. Процедурата, която обикновено е двумесечна, бе съкратена наполовина.

Западният печат, особено германският, който е силно критичен към Полша и правителството ѝ, пита има ли намерение страната да спазва европейското законодателство.

„Действията на ЕС радват, но са твърде слаби и закъснели – писа „Зюддойче цайтунг”. – За две години и половина властите във Варшава извършиха срещу Конституционния съд и обществената телевизия нарушения на полското и европейското право, като превърнаха двете институции в стълбове за нерядко незаконно управление. И в двата случая Европейската комисия трябваше да внесе срещу Полша жалба до съда на Европейския съюз. Днес Конституционният съд е зависим партиен съд, а телевизията е плосък, но ефективен пропаганден инструмент. Доказателство, че действията на Брюксел не правят никакво впечатление на Варшава, е намерението на президента Дуда да пенсионира Малгожата Герсдорф.”

Според „Ди цайт” „полското правителство тихомълком ликвидира демократичния строй, което не е само полски проблем, тъй като залогът са европейските ценности. Извършва се без шума на някогашните военни преврати, с малки стъпки, които бързо уморяват обществото.“

„Тук се натегне някой винт, там се смени човек на отговорен пост, институциите стават фасади, а правото ерозира”, пише вестникът.

Критичните европейски мнения обаче не тревожат полския избирател. Според представително проучване на общественото мнение на института „Полстер“ от 11-12 юли, ако изборите бяха днес, „Право и справедливост” щеше да получи 40% от гласовете. Освен тази партия, чието конституционно мнозинство обаче остава под въпрос, в парламента биха влезли още четири партии. Либералната Гражданска платформа е предпочетена засега от 27% от анкетираните.

Скритият дълг

Подкрепата за „Право и справедливост” е логична – партията изпълнява обещанията си. Първото, което направи, бе увеличаването на детските надбавки. За първите деца в семейството се получават надбавки в зависимост от дохода, но за второто и следващите, независимо от него, държавата дава по 500 злоти (125 евро). Пенсионната възраст, която според реформата от 2012 г. трябваше да достигне 67 години за мъжете и жените, бе намалена на 60 г. за жените и 65 г. за мъжете. В момента се разработва програма за евтини жилища за младите. Тя обаче все още не е конкретизирана, а може и изобщо да не се стигне до осъществяването ѝ в светлината на крайно тревожните данни за външния и вътрешния дълг, които бяха публикувани през юни.

За първи път Главният статистически институт публикува изчисленията за скрития дълг – задълженията на държавата за обещаните вече пенсии възлизат на астрономическата сума от 4960 милиарда злоти, или 1185 милиарда евро. Това представлява 275% от брутния вътрешен продукт на страната. Досега чиновниците и политиците срамежливо замитаха този проблем под килима, докато нови европейски изисквания не го извадиха наяве, пише сайтът Money.pl.

Задълженията на сектора на публичните финанси възлизат на 989 млрд. злоти (247,25 млрд. евро). Това е най-големият дълг в историята на Полша, многократно надхвърлящ онзи от 70-те години, който даде началото на кризата, родила „Солидарност”. И той нараства, а това, както предупреждава бащата на полските реформи Лешек Балцерович, е най-опасното за една икономика.

Доналд Туск.

В казуса за Върховния съд се намеси и Доналд Туск, който обикновено избягва коментари за политическото положение в родината си.

В интервю за телевизия TVN 24 председателят на Европейския съвет заяви:

„Власт, която подчинява на себе си съда, полицията, прокуратурата и независимите медии, тъй като и тук апетитите личат съвсем очевидно, е власт, която много бързо се превръща от демокрация в клептокрация, или казано с други думи – в управление на крадци. И това не е само полски проблем. Властта, която не среща никакви ограничения и контролира съдилищата, е просто власт, която безнаказано краде.”

И добави, че без колебание ще се изправи на президентските избори през 2020 г. срещу Ярослав Качински, ако предпочитащият да се държи в сянка лидер на „Право и справедливост” реши да се кандидатира.

---

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през август 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.

 

Полша е легенда. Страната, която едно време беше най-веселата барака в социалистическия лагер, родината на „Солидарност”, държавата, която направи първия пробив по пътя към пазарната икономика. Отличничката.

Инерцията на това мислене продължава, макар че всъщност след поредната образователна реформа в учебниците по история Нобеловият лауреат Лех Валенса не се споменава, а инициативен комитет вече две години настоява гданското летище, носещо от 2004 г. името на основателя на „Солидарност”, да се преименува.

След поредната образователна реформа в Полша основателят на „Солидарност“ Лех Валенса дори вече не се споменава в учебниците.

А Валенса се опасява, че битката за съдебната власт може да доведе до гражданска война.

„С потисническа власт не се разговаря, с такава власт се води борба, за да бъде отстранена – това заяви Владислав Фрасинюк, една от легендите на нелегалната „Солидарност” от 80-те години на миналия век, когато през февруари в 6 часа сутринта в дома му влязоха полицаи и с белезници го отведоха на разпит в прокуратурата. – Казах, че никого не съм бил, че отказвам да давам показания и че нищо няма да подпиша. Върнах се към положението отпреди години, когато се държах по същия начин.”

В прокуратурата той трябваше да даде показания как е попречил на провеждането на позволена от властите манифестация в памет на загиналия в самолетна катастрофа през 2010 г. президент Лех Качински.

„Ако полското правителство се наложи в битката за Върховния съд, полското правосъдие ще се окаже изцяло в ръцете на едно правителство, което вече от две години и половина по арогантен начин не зачита правилата на правовата държава и безскрупулно прокарва своите цели. Стане ли това факт, една от най-големите страни членки на ЕС ще поеме по пътя на авторитаризма”, пише в началото на юли германският „Франкфуртер алгемайне”.

Парите

Европейската комисия заведе дело срещу Полша за нарушаване на  съюзните договори.  Варшава може да бъде лишена от глас в Европейския съвет. Обмисля се и предложение за обвързване на кохезионните фондове със спазването на изискванията за законност, които според Франс Тимерманс, заместник-председателя на ЕС, натоварен да преговаря с Варшава, тя нарушава.

А 40-милионната Полша е един от най-големите бенефициенти от тези фондове. Когато преди една година полското правителство реши да повдигне въпроса за репарации от Германия заради Втората световна война (навремето Полша се е отказала от тях), канцлерът Ангела Меркел припомни, че тя е една от страните, получили най-много средства от ЕС, където основен платец е Германия. През сегашния седемгодишен период Варшава трябва да вземе 83 млрд. евро, през следващия – по неокончателни прогнози, се предвиждат 63 млрд.

Ангела Меркел се опъна на Варшава по отношение на репарациите от Втората световна война.

У някогашната европейска отличничка е вдигнал глава евроскептицизмът, а един от предизборните лозунги на управляващата партия на Ярослав Качински „Право и справедливост” от времето на предизборната кампания през 2015 г. бе коленичилата пред Брюксел Полша да се изправи.

В момента варшавското правителство рязко отхвърля  оценките за Брюксел за съдебните реформи. Полша беше и единствената страна, която гласува срещу кандидатурата на бившия си премиер Доналд Туск при преизбирането му за председател на Европейския съвет.

Завоят

Завоят започна през есента на 2015 г., когато консервативно-националистичната партия „Право и справедливост” на Ярослав Качински спечели парламентарните избори. Няколко месеца по-рано нейният кандидат Анджей Дуда бе спечелил президентските избори. В 460-местния парламент „Право и справедливост” получи 235 места, укрепи позициите си с 42 депутати от една малка партия. Гражданска платформа, управлявала два мандата преди това, получи наполовина по-малко гласове. За това си има причини. Лидерът ѝ Доналд Туск бе напуснал премиерския пост и бе заминал за Брюксел, партията му се оказва в центъра на голям финансов скандал, а хората бяха уморени от дългогодишната рестриктивна финансова политика.

Ярослав Качински.

На другия полюс Качински обещаваше месечно по 500 злоти (около 125 евро) на всяко дете, намаляване на пенсионната възраст, връщане на изгубеното според него национално достойнство, включително „дегерманизация” на икономика и медии, част от които са собственост на германски концерни. Зад себе си имаше и продължава да има подкрепата на извънредно мощната католическа църква.

Лидерът на „Право и справедливост” Ярослав Качински, който за разлика от министър-председателя Виктор Орбан в Унгария не успя да получи конституционното мнозинство, което да му развърже ръцете, си спомня с горчивина как част от реформите му от 2005-2007 г., когато беше премиер, по-късно падат в съда, затова решава да се заеме със съдилищата. Първо с Конституционния, по-късно с Върховния съдебен съвет, накрая с Върховния съд. В началото на юли, в разгара на конфликта за Върховния съд, той заяви в интервю за близкото до партията му списание „В мрежата”:

„Ако не реформираме съдебната система, другите реформи няма да имат смисъл, защото рано или късно ще бъдат анулирани от съдилищата в сегашния им вид.”

През есента на 2015 г., веднага след идването на власт на кабинета на партията му, тогава начело с Беата Шидло, изтича мандатът на председателя на КС и се прекратява мандатът на няколко членове, на тяхно място президентът назначава други.

Следват процедурни спорове, според мнозинството бивши съдии новите им колеги не са встъпили в длъжност редовно, съдът издава съответно решение, но премиерът отказва да го публикува. Страната е залята от протести, настъпва първата колизия с Брюксел. Качински обаче държи на своето и Конституционният състав в новия си състав започва да действа.

Абортите

Междувременно избухва друг конфликт, засягащ половината от полското население – в парламента е внесен проект за пълна забрана на абортите. От началото на 90-те години в Полша вече действа един от най-строгите в това отношение забранителни закони, но той все пак допуска някакви изключения, като позволява аборт, ако бременността е резултат от групово изнасилване, кръвосмешение или плодът е увреден. Процъфтява т.нар. абортен туризъм до Словакия, Чехия, Германия и прибалтийските страни, но борбата е за пълна забрана.

Стотици хиляди жени излизат на протестни демонстрации под лозунга „Имаме право да се разпореждаме с тялото си”. Въпросът все още не е решен, но как ще гласува парламентарното мнозинство може да се прогнозира от думите на Качински:

„Все още се извършват по около 1000 аборта годишно поради увреждане на плода, преди всичко при констатиране на синдром на Даун. Надяваме се, че скоро това няма да го има, това е нашата цел. Ще се стремим към това дори много трудни бременности, когато детето е обречено на смърт и е силно деформирано, все пак да завършват с раждане, за да може детето да бъде кръстено, да получи име и да бъде погребано.”

Става дума за дейности, свързани с приходи за църквата. А църквата, добавя политикът, „е здраво вкоренена в полския дух, в народа, тя е държател и крепител на единствената аксиологична система на ценности, която съществува в Полша”. Нападките срещу църквата са до голяма степен нападки срещу Полша, казва Качински.

Битката за абортите тепърва предстои, но според наблюдатели в страната строгият забранителен закон е сред причините за многобройната емиграция. След влизането на Полша в ЕС през 2004 г. по приблизителни данни от нея са емигрирали над 2,5 милиона души, макар самият Национален статистически институт да признава, че няма точни данни, тъй като никой не е длъжен да регистрира заминаването или връщането си.

Съдебната власт

През лятото на миналата година Качински претърпя тактическа загуба, след като президентът Анджей Дуда наложи вето на закона за Върховния съдебен съвет, който в момента се преработва. В началото на т.г. обаче започна битката за Върховния съд. Тя бе предшествана от медийна кампания срещу съдийското съсловие, в която магистрати бяха обвинявани в престъпления и дори, че са крали салам от магазин.

Полският президент Анджей Дуда наложи вето на закона за Върховния съдебен съвет.

В Европейския парламент, оправдавайки новия закон и нападайки членовете на Върховния съд, премиерът Матеуш Моравиецки заяви, че чрез съдебната реформа правителството се бори с посткомунизма и че сред членовете  на ВС има такива, които са правораздавали по време на военното положение, въведено от генерал Войчех Ярузелски през 1981 г. Говорител на съда незабавно опроверга това и посочи, че в него изобщо няма съдии, назначавани по комунистическо време. Според съдията Бартоломей Пшимусински, ако премиерът знае нещо такова и не е уведомил надлежно прокуратурата, той е извършил престъпление.

Премиерът Матеуш Моравиецки твърди, че чрез съдебната реформа се бори с посткомунизма.

Всъщност не съдии във Върховния съд, а действащ прокурор от времето на военното положение има в парламентарната група на „Право и справедливост”. Това е Станислав Пьотрович, който заяви неотдавна:

„Ако съдийските среди решат да провалят реформата, ще предприемем такива действия, които ще направят невъзможни неконституционните им действия.”

Опозиционният в. „Газета виборча” коментира, че щом хората, които помнят времето на военното положение, не са се уплашили от прокурора тогава, когато са защитавали в съда опозиционери, не са се уплашили от Брежнев и Ярузелски, няма да се уплашат и от Качински и Пьотрович.

Законът за Върховния съд, подписан от президента през август миналата година, предвижда задължително пенсиониране на членовете на съда на 65-годишна възраст. Проблемът за президента и авторите на законодателния акт обаче е, че шестгодишният мандат на председателя на Върховния съд е записан в конституцията. Това даде основание на председателката на съда Малгожата Герсдорф да пренебрегне записа и да се яви на работа на другия ден, след като официално бе пенсионирана от държавния глава. На пресконференция тя поясни, че конституционният запис, определящ шестгодишен мандат на председателя на Върховния съд, стои над закона за Върховния съд, който сваля възрастта на членовете му от 70 на 65 години.

Малгожата Герсдорф.

Самата Герсдорф е навършила 65 г. и ако не я пазеше конституционният запис, би трябвало да напусне. Вместо това тя излезе в отпуск. Според наблюдатели Герсдорф, професор по право, чиято кариера е свързана с Варшавския университет, не иска да изостря конфликта и предпочита да изчака едномесечния срок, даден от Брюксел на Варшава.

Ако законът за Върховния съд бъде приложен, той ще доведе до много сериозно разместване на пластовете в този орган. Съдът има 73 членове, от които 27 са навършили 65 години. Законът им даде право да подадат специална молба до президента с искане да продължат да работят. От 27-те такива молби са подали 16, останалите, включително председателката Малгожата Герсдорф, не са, тъй като смятат, че самият закон и това искане са противоконституционни. Герсдорф окачестви действието на закона като „чистка” и „червена линия”, която Европейската комисия не бива да допуска да бъде прекрачена.

В спора се очертава клинч, тъй като нов председател на Върховния съд може да бъде назначен от президента след избор между петима негови членове, посочени от генералната колегия на съда. Това няма да може да стане, докато пенсионираните членове не бъдат заместени от нови, а това ще отнеме месеци.

„Ролинг стоунс”

Въпросът за Върховния съд нашумя дотолкова, че стигна до ушите на Мик Джагър.

Мик Джагър проговори на полски като протест срещу случващото се в съдебната система.

„Ролинг стоунс” даваха концерт във Варшава в самия разгар на скандала и след призив на Валенса да заеме становище Миг Джагър заяви на полски:

„Полша е хубава страна. Твърде стар съм, за да бъда съдия.” И сред избухналите овации 75-годишният певец добави: „Но съм все още млад да пея.”

На 4 юли, след като Европейската комисия започна процедура срещу Полша за нарушаване на европейското законодателство, тя ѝ даде едномесечен срок да отговори на забележките. Процедурата, която обикновено е двумесечна, бе съкратена наполовина.

Западният печат, особено германският, който е силно критичен към Полша и правителството ѝ, пита има ли намерение страната да спазва европейското законодателство.

„Действията на ЕС радват, но са твърде слаби и закъснели – писа „Зюддойче цайтунг”. – За две години и половина властите във Варшава извършиха срещу Конституционния съд и обществената телевизия нарушения на полското и европейското право, като превърнаха двете институции в стълбове за нерядко незаконно управление. И в двата случая Европейската комисия трябваше да внесе срещу Полша жалба до съда на Европейския съюз. Днес Конституционният съд е зависим партиен съд, а телевизията е плосък, но ефективен пропаганден инструмент. Доказателство, че действията на Брюксел не правят никакво впечатление на Варшава, е намерението на президента Дуда да пенсионира Малгожата Герсдорф.”

Според „Ди цайт” „полското правителство тихомълком ликвидира демократичния строй, което не е само полски проблем, тъй като залогът са европейските ценности. Извършва се без шума на някогашните военни преврати, с малки стъпки, които бързо уморяват обществото.“

„Тук се натегне някой винт, там се смени човек на отговорен пост, институциите стават фасади, а правото ерозира”, пише вестникът.

Критичните европейски мнения обаче не тревожат полския избирател. Според представително проучване на общественото мнение на института „Полстер“ от 11-12 юли, ако изборите бяха днес, „Право и справедливост” щеше да получи 40% от гласовете. Освен тази партия, чието конституционно мнозинство обаче остава под въпрос, в парламента биха влезли още четири партии. Либералната Гражданска платформа е предпочетена засега от 27% от анкетираните.

Скритият дълг

Подкрепата за „Право и справедливост” е логична – партията изпълнява обещанията си. Първото, което направи, бе увеличаването на детските надбавки. За първите деца в семейството се получават надбавки в зависимост от дохода, но за второто и следващите, независимо от него, държавата дава по 500 злоти (125 евро). Пенсионната възраст, която според реформата от 2012 г. трябваше да достигне 67 години за мъжете и жените, бе намалена на 60 г. за жените и 65 г. за мъжете. В момента се разработва програма за евтини жилища за младите. Тя обаче все още не е конкретизирана, а може и изобщо да не се стигне до осъществяването ѝ в светлината на крайно тревожните данни за външния и вътрешния дълг, които бяха публикувани през юни.

За първи път Главният статистически институт публикува изчисленията за скрития дълг – задълженията на държавата за обещаните вече пенсии възлизат на астрономическата сума от 4960 милиарда злоти, или 1185 милиарда евро. Това представлява 275% от брутния вътрешен продукт на страната. Досега чиновниците и политиците срамежливо замитаха този проблем под килима, докато нови европейски изисквания не го извадиха наяве, пише сайтът Money.pl.

Задълженията на сектора на публичните финанси възлизат на 989 млрд. злоти (247,25 млрд. евро). Това е най-големият дълг в историята на Полша, многократно надхвърлящ онзи от 70-те години, който даде началото на кризата, родила „Солидарност”. И той нараства, а това, както предупреждава бащата на полските реформи Лешек Балцерович, е най-опасното за една икономика.

Доналд Туск.

В казуса за Върховния съд се намеси и Доналд Туск, който обикновено избягва коментари за политическото положение в родината си.

В интервю за телевизия TVN 24 председателят на Европейския съвет заяви:

„Власт, която подчинява на себе си съда, полицията, прокуратурата и независимите медии, тъй като и тук апетитите личат съвсем очевидно, е власт, която много бързо се превръща от демокрация в клептокрация, или казано с други думи – в управление на крадци. И това не е само полски проблем. Властта, която не среща никакви ограничения и контролира съдилищата, е просто власт, която безнаказано краде.”

И добави, че без колебание ще се изправи на президентските избори през 2020 г. срещу Ярослав Качински, ако предпочитащият да се държи в сянка лидер на „Право и справедливост” реши да се кандидатира.

---

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през август 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.

Коментари

Леле много лоша Полша

Леле много лоша Полша

Леле каква лоша Полша

Леле каква лоша Полша

Самият факт, че личности като Балцерович и Валенса

протестират трябва да е достатъчен, за да знаем на чия страна е правдата. Независимо от всякакви дългове и закони за аборти. А това че "нападките срещу църквата са ... нападки срещу Полша" (думите на Качински) звучи като полски превод на путлеристката апология на "Святая Русь", която е почти тъждествена с Православието. Е, има някои разлики - в Путлеристан най-вече се дрънка - там, например, под "православие" се има предвид преди всичко ритуалната декорация. Абортите в Русия са безплатни и безпроблемни.

Интересна работа,

Като ще въвеждат църковните норми със закон, тогава да забранят всички противозачатъчни и развода. Да видим колко ще се задържи правителството на Качински в Полша. :))))

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията