Днес прокуратурата публикува изцяло двете постановления за прекратяване на наказателни производства, свързани с Бойко Борисов. Първото беше за т. нар. афера "Ало, Ваньо".

Досъдебното производство за смъртта на Тодор Тодоров-Чакъра е образувано от софийската Военноокръжна прокуратура на 23 юли 2013 г., няма и 10 години след смъртта на рецидивиста във вилата му край Харлманли на 11 декември 2003 г. И 4 месеца, след като Бойко Борисов депозира оставката на кабинета си.

Във Военноокръжна прокуратура - Пловдив проверка започва по неотложност още в самия ден на инцидента. Тя е прекратена на 3 септември през далечната 2004 г. поради липса на престъпление. След поредица от обжалвания, връщания и пак прекратявания тримата наследници на Тодоров подават жалба срещу България и на 16 февруари Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че 

„е допуснато нарушение на задължението на държавата да разследва ефективно обстоятелствата, при които Тодор Димов Тодоров от гр. Харманли е загубил живота си. Стандартът, приложен от властите при разследването, не отговаря на стандарта „не повече от абсолютно необходимото", изискван от чл. 2, параграф 2 от Конвенцията (за защита на правата на човека, б.р.), тъй като прочитът на постановлението за прекратяване на наказателното производство и потвърждаващото го определение показват, че както прокуратурата и съдът са счели, че силата, включително експлозивите и реактивния гранатомет, е гарантирала преодоляване на съпротивата на Тодоров. На следващо място се отбелязва, че всеки порок на разследването, който подкопава възможността да се установи самоличността на отговорните лица, го прави неефективно и такъв подход не отговаря на изискванията на чл. 2 от Конвенцията. Този извод се е наложил във връзка с установеното от Европейския съд по делото, че членовете на отряда за борба с тероризма не могат да бъдат разследвани или съдени, тъй като съгласно чл. 159 от ЗМВР от 1997 г., тяхната самоличност следвало да се запази в тайна.“

Това е причината на 25 март 2013 г. главният прокурор Сотир Цацаров да поиска от ВКС да се отмени решението на пловдивски военен съд да се спре разследването и то да се върне за ново разглеждане. На 19 юли 2013 г. Цацаров мести досъдебното производство във Военноокръжна прокуратура – София. Създава се екип от прокурор и трима военни следователи, които наново се заемат със случая.

Кой кой е?

Тодоров е осъждан 6 пъти - за телесна повреда, саботаж, опит за незаконно пресичане на границата, незаконно оръжие и какво ли още не, включително един път кражба на 53 броя агнета. На 21 октомври 2003 г. влиза в сила поредната му присъда от 6 месеца затвор за това, че срещу пари е предоставял помещения "на различни лица за полови сношения или за блудствени действия“.

Прокурор възлага на областно звено „Охрана“ - Хасково да го въведе в затвор, но полицаите два пъти го търсили в дома му и не го намерили. На 8 ноември собственик се оплакал, че са му откраднали "Опел Астра“, колата била намерена с отпечатък на Чакъра по нея. Когато не го открили и по това дознание, го обявили за издирване.

За лош късмет на Тодоров на 8 декември 2003 г. прокурор от ВКП възлага с писмо до главния секретар на МВР Бойко Борисов „да се създаде организация органите на МВР да задържат всички престъпници, които били на свобода и в законовия срок материалите незабавно да се представят в компетентната прокуратура.“ Борисов пуска окръжно за това, считано от 22 ч. на същи ден - студентския празник. В Харманли изготвят два плана за издирване и задържане на Тодоров.

Около 06.00 ч. на 10.12.2003 г. шефът на РПУ-Харманли Ангел Цанков сформира три групи от полицаи, които трябвало да издирят и задържат Чакъра - на адреса му (7 служители), в кошарата на негов приятел (4 служители) и най-малката - от трима, трябвало да отиде на вилата му в м. Сухата чешма. Било казано и трите групи да са въоръжени със служебните си пистолети. По време на проведения инструктаж ст. лейт. Цанков изрично предупредил да използват оръжията си само в краен случай, пише в прокурорската преписка. Мотивацията на вилата да бъде пратена най-зле снаряжената и малочислена група била, че липсвали сведения, че Тодоров се укрива там.

Първите две групи не го установили, но най-малката отишла с полицейския „Голф“ край Сухата чешма, където установила, че „всички сгради били построени върху терен със силно изразена денивелация по ниското ниво на терена - дере от югоизток.“ Единият от полицаите бил цивилен, само един имал бронежилетка и така тримата „подходили към входната врата – порта“.

Според майката на Чакъра те го провокирали с това, че тръгнали да влизат с извадени пистолети и тя дори ги помолила да ги приберат. Той пък, като ги видял, изкрещял: „Не с пистолетите, с пистолетите назад". След което повторил предупреждението, заплашил, че „ще ги избие всичките“ и възпроизвел изстрел с оръжие, което полицаите „не видели, но оприличили на автомат марка „Калашников" - модел „47".

Двама залегнали до кочина в двора, а един изтичал до автомобила, откъдето предупредил шефа на РПУ-то, че Тодоров е въоръжен с автомат, стрелял е по тях и казал, че ще избие всички. Тук местният началник насочил всички налични сили в района, а след това решил да се свърже с областната дирекция в Хасково, но пък не открил директора Иван Петров. 

И може би още един лош късмет за Чакъра – като не могъл да се свърже, Цанков попаднал на началника на звено „Полиция“ Александър Димитров, който е бивш шеф на РПУ-Харманли и познавал отлично рецидивиста и района на вилата. Той изпратил т. нар. група за бързи действия от 6 човека, а после и сам отишъл по нареждане на шефа на РДВР.
Били пратени и подкрепления от Свиленград – 8 души. Подразнен от струпаните полицаи, Чакъра произвел изстрел по посока на единия от тях, който бил в дерето, за да наблюдава. 

Стрелбата изплашила намиращите се на място полицейски служители, които възприели сериозността на обстановката и се прикрили по-добре, констатира по-нататък военният прокурор.

Служителите на МВР чули как майката на Тодоров – Мара Чакърова, го приканвала да не прави глупости и да се предаде. Вече прииждали и полицаи с дългоцевно оръжие. Всички зачакали идването на директора на РДВР Иван Петров, а през това време Чакъра откривал откъслечна стрелба, като един куршум се забил в предния ляв калник на служебен „Фолксваген“. До този момент полицаите все още не били произвели нито един изстрел.

Шефът на областната полиция уведомил министъра на вътрешните работи Георги Петканов и главния секретар Бойко Борисов, като МВР-шефът веднага разпоредил да се включат СОБТ и екип от Института по психология. Междувременно двамата полицаи, които се криели до кочината, успели да се изтеглят на безопасно място, а в района били доведени сестрата и синът на Тодоров – Таня и Добромир. Когато сестрата успяла да изведе майка си, предложила да даде на Чакъра мегафон, телефон, радиостанция или друго средство за връзка, но ѝ било отказано с обяснението, че ще дойдат психолози.

Те провели неуспешни преговори с него да се предаде и да напусне вилата, макар че "използвали сина му", за да не стреля той по тях. Към 12.30 ч. дошъл и отрядът на СОБТ, бил сформиран щаб, а сестрата и детето на барикадирания дали пълно описание на разположението на къщата и казали, че е невъзможно да се проникне от първия етаж.

Преговорите не дали резултат, а психолозите докладвали, че лицето искало среща с майка си и сестра си, което изтълкували, че най-вероятно означава сбогуване с близките, пояснява прокурорът. 

Нататък обвинението прави разбор на плановете на СОБТ да се вкарат димки, на разположението на снайперистите и т.н. Атаката се провела по светло около 16.30-17 ч. Когато Чакъра пак стрелял, две барети били пратени напред под прикриващ огън. Били изстреляни 4-5 димни гранати по втория и третия етаж, а една рикоширала и паднала обратно в двора, което наложило баретите да си сложат противогази. Никой не излязъл, Тодоров не реагирал и на новите призиви да се предаде.

Междувременно той стрелял и по втората група командоси, проникващи от друга страна.

Стояли около 2 часа. После поставили взрив на мазето с идеята да проникнат през него.

Когато той гръмнал, се чул и втори взрив, което потвърдило информацията, че Тодоров също е заложил капани от бомби. Затова и баретите хвърлили вътре две нападателни гранати, но резултат не последвал. Тъй като мазето не било свързано с другата част на къщата, решили да се направи отвор в стената – пак с помощта на пиротехника. Първият взрив не направил достатъчна дупка, което наложило да се вкара взрив и вътре в стаята. 

Междувременно къщата вече горяла. Бил поставен и дистанционно активиран взрив, вследствие на което се получил отвор и не горния етаж, констатират разследващите. Докато проверявали за признаци на живот,  отново се чули гърмежи. Било разпоредено всички да се изтеглят на безопасни позиции.

Било взето решение в тъмното да не се влиза, след като вече се били убедили, че има и бомбени капани и преценили да останат до сутринта на позиции.
Пожарът се разраствал и обхванал последния етаж и покрива.

„В този момент - около 21.30 часа и при такава обстановка на място пристигнал главният секретар на МВР – ген. м-р Бойко Борисов. Командирът на СОБТ полк. Узунов му докладвал за обстановката. След това полк. Узунов извикал при него ст. лейт. Спасов и му наредил да обясни на главния секретар защо не трябва да се прониква в къщата в този момент. В същото време откъм къщата се чул силен взрив, вследствие на който от покрива изхвръкнали искри и пламъци и се разхвърчали керемиди“, пише военният прокурор.

Някъде след полунощ Борисов разпоредил да се използва гранатомет РПГ – 7 след „подробен анализ на оперативната обстановка - неустановено местонахождение на Тодоров; водена от него ожесточена стрелба при всички опити за атака на командосите; наличието на неустановено количество въоръжение в него и налична оперативна информация, макар и непроверена за заложени взривни устройства в двора и в къщата (проверена) и за възможност Тодоров да напусне къщата по предварително подготвени проходи".

Да, но командосите не носели гранатомет, а само изстрели за такъв и се наложило РПГ да се вземе от граничния участък в Свиленград. От там дошъл и термовизьор за наблюдение, но „същият не отчел наличието на различен топлинен източник в къщата освен топлинен източник – огън“.

Въпреки това изстреляли 7 на брой изстрели с РПГ. „Някои изстрели пропуснали целта, един уцелил в основата на стената, а другите направили отвор в основата на северозападната страна на къщата, като някои от изстрелите преминали през къщата, през оформилия се отвор и се самовзривили в дерето, пише в заключението. Това станало около 2.30 ч., след което полицаите изчакали до сутринта, когато и вилнеещият пожар утихнал. 

За да не рискуват през вътрешна вита стълба, но все пак да погледнат на таванския етаж, баретите докарали пожарен автомобил и с негова помощ надникнали през малко прозорче. 

 „Виждам го, вътре е ... мъртъв е", казал единият командос.

Патоанатомът описал по следния начин състоянието на трупа на 48-годишния Тодоров:

Разчленяване на две части на трупа с прекъсване на гръбначен стълб на нивото на 5-ти - 6-ти гръдни прешлени; данни за общо овъгляване; счупване на долната челюст на нивото на десния клон с отделяне на отломки и избити зъби; силно намалени размери, като изпечени и повърхностно овъглени белите дробове и сърцето; многофрагментно счупване на ребра; липса на органите от коремната кухина и на меки тъкани на коремната стена; овъглени гръбначни прешлени в поясния отдел; многофрагментно счупване на тазовите кости, вкл. крилата на хълбочните кости, седалищните и срамни кости, с полепнали по тях остатъци от овъглени чревни бримки и мастна тъкан; данни за овъгляване на дясна ръка /свита в лакътната става и в китката и със свити в юмрук пръсти/; липса на дланта и две трети от предмишницата на лявата ръка, като чукана е с неравен край и силно свит в лакътя, а меките тъкани в тази област са овъглени; овъглени до костта меки тъкани по задната повърхност на дясната подбедрица, включително и петата на крака и на лява подбедрица. Наличие на множество вбити в меките тъкани и кости на шията, тялото, таза, горните и долни крайници метални проектили /сачми от сивкав метал/, повече в лявата част на трупа на нивото на тазовите кости.

Уврежданията са получени в резултат на взрив, с въздействие на ударна взривна вълна и на проектили от взривеното устройство, плюс че е „изпечен“ от високата температура.

Прокурорът посочва, че въз основа на наличните в делото медицински данни, включително и тези от ексхумация на трупа и свидетелски показания, не е възможно да се отговори еднозначно кога е настъпила смъртта на Тодоров, не става ясно и каква е ролята на възникналия пожар.

„Може да се направи изводът, че причината за смъртта на Тодоров е взрив от близко разстояние, довел до разчленяване на тялото в областта на кръста, разкъсване на вътрешни органи на коремната кухина в ляво и откъсване на част от лявата ръка в областта на предмишницата с двустранно счупване на ребрата“, заключава прокурорът.

Той приема още, че близкият взрив – на максимум 52 см, е бил от ръчна граната. Има и нелошо обяснение:

„Ръчните отбранителни гранати „РГО-78" действат убивно върху човек чрез проникване на осколки в тялото, при което се предава определена енергия и се нарушават някои функционални възли от същото.“

На пръста на Чакъра е намерена халка от ръчна граната. „От медицинска гледна точка е възможно халката да е поставена на пръста и послесмъртно, преди настъпване на процеса на мумификация“, пише в заключението. Знае се със сигурност, че едната половина от останките от Тодоров е била в стаята, другата в коридора.

(Интересно е, че през миналата година зам.-главният прокурор Борислав Сарафов каза: "Чакъра е бил взривен, за да се маскират истинските причини за смъртта му. В стаята, където е било тялото на Чакъра, има мебели, които не са били изгорели, а трупът е изгорял.")

В крайна сметка, според финалното постановление на обвинението - заповедта за акцията е на министър Георги Петканов, не са манипулирани снимки или файлове, до трупа са открити 2 ръчни отбранителни гранати РГО-78, че и... самата сграда на Чакъра е била незаконно построена, установява обширната документация по проверката.

Срещу покойния в деня 10 декември дори е образувано дело по чл. 116 – че е опитал умишлено да умъртви длъжностни лица, но „деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини“.

Всички действия на местните полицаи и СОБТ са в рамките на закона и подзаконовите нормативни актове. А относно ролята на тогавашния главен секретар:

В конкретната обстановка решението за употреба на „РПГ-7",  ген. майор Борисов взел след получен доклад от полк. Г. Узунов - Командир на СОБТ-МВР; след подробен анализ на оперативната обстановка - неустановено местонахождение на Тодоров; водена от него ожесточена стрелба, при всички опити за атака на командосите; наличието на неустановено количество въоръжение в него и налична оперативна информация, макар и непроверена за заложени взривни устройства в двора и в къщата /проверена и вярна/ и за възможност Тодоров да напусне къщата по предварително подготвени проходи, с цел да се обезвредят възможни заложени взривни устройства в къщата.

Приема се, че: „Реална стрелба срещу Тодоров с изстрели с „РПГ-7" не е имало“. Те са били в основата на къщата, за да се разтресе. 

Не е налице превишаване на необходимите мерки за задържането на лицето.