Мненията не струват нищо, но не нашите мнения имат значение – нека да не взимаме страна, преди да знаем какви са предложенията

"Интелектуалната омраза е най-лошата", казва У. Б. Йейтс - "Така че нека я оставим да си мисли, че мненията са прокълнати."

Това си мислех, когато самият аз се занимавах с дипломация донякъде. По-лесно е да имаш мнение отколкото да вземеш решение или да поемеш отговорност за ново предложение. Мненията не струват нищо, но ако си политически лидер, правещ предложение, тогава може да се каже, че залагаш бъдещето си на тази идея. 

Коментариатът – и предполагам, трябва да си призная, че и аз съм коментатор – изглежда, се отнася към въпроса за Сърбия и Косово по много поляризиращ начин: всеки взима страна. По време на посещение с делегация на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) в Прищина преди седмица седмица установих, че всеки се идентифицира или с едната, или с другата страна. Плурализмът е ключов за демокрацията, но единството също е такова, когато става въпрос за въпроси от национално значение.

Двадесет години след края на последната война на Балканите конфликтът между Сърбия и Косово отново си проправя път към заглавията на международните издания. Лидерите на сръбското и на косовското правителство започнаха дискусии през август, за да намерят компромис на дълго обсъждания въпрос за границата между двете страни.

Война и мир

Това е много подходящ въпрос, ако искаш да вземеш страна: отнася се за война и мир – някои казват, че промяната на границите ще доведе до война, а други твърдят, че това е начин да се постигне мир. Този въпрос се отнася и до нашата история на Балканите, до грешките, които допуснахме, успехите, които постигнахме, и уроците, които научихме. Вярно е също така, че геополитическите сделки не решават големите проблеми на Балканите – същите, които са били винаги – лоша политика и лошо управление. Трудно е обаче да управляваш добре, ако не си сигурен докъде стигат границите ти и какви са отношенията ти със съседите. 

Моят апел е да не позволяваме на старите навици да оформят подхода ни към балканските въпроси. Не трябва да взимаме страна прекалено бързо или прекалено категорично.

Европейското решение беше да се запазят границите, каквито са, и да се направят незначителни. Това проработи идеално за нас. Но трябва да признаем, че ние доста размествахме границите, преди да стигнем дотук. Да не забравяме и Хелзинкския заключителен акт, който е много ясен по отношение на териториалната цялост и ненарушимостта на границите, но също така включва и изключения за мирна промяна в съответствие с международното право.

Политиката трябва да събира хората, а не да ги разделя. Така че нека не задълбаваме предварително. Защо не почакаме да видим дали някой има предложение, да го изслушаме внимателно и да го обмислим сериозно: не само какво е предложено, ами и как  може да се направи и какви мерки вървят с него, къде е балансът между страните, как то би се отразило на региона.

Детайлите

Решенията трябва да се взимат на първо място с мисъл за тези, които ще са най-засегнати от тях. Това са най-вече директно засегнатите и техните съседи.

До този момент никой не е предложил нищо конкретно. Чуваме идеи, но те са доста смътни. Преди идеите да се превърнат в план, те трябва да имат ясна форма. Обикновено, колкото повече навлизаш в детайли, толкова по-сложно става – но няма как да се избегнат детайлите. Политиките не се отнасят до принципи или генерализации. ("Харесвам принципите", казва Наполеон на Талейран в Ерфурт, "Те не ме задължават в нищо.") Детайлите отнемат време. Ако са замесени няколко страни, това означава, че ще има компромиси, така че да се види дали и двете страни по спора имат изгода.

Нека да нарушим старите навици на Балканите и да не взимаме страна, преди да знаем какви са предложенията. Трябва да се даде време на засегнатите от ситуацията да развият идеите си в предложения, да им се даде време да ги обяснят и може би дори да ги преработят. Нека да чуем мнения от всички страни, особено на тези, които са на място, и чак тогава да решим – но нека не забравяме, че в крайна сметка не нашите мнения са от значение.

И тогава, в зависимост от това какво искат засегнатите от проблема – нека да се върнем към сериозната задача да накараме Косово да проработи. Има много умни, креативни и мотивирани хора в Косово. Те се справят блестящо в чуждите държави. Ако им се даде възможност, може би ще се справят блестящо и в своята собствена.

*Робърт Купър е член на съвета на European council on foreign relations и европейски дипломат, който спомагаше за диалога между Сърбия и Косово.