Ad Config - Website header

 

Article_top

"Проект за реставрация, финансиран от ЕС, превърна българските крепости в посмешище" - под това заглавие британският "Дейли Телеграф" публикува статия за "реновирането" на културно-исторически забележителности с уклон към модернизиране, което от много български експерти беше определено като "бутафория" и "дисниленд".

"Изляти бяха милиони евро от финансирането от ЕС, за да се възстановят рушащите се стени и арки в миналия им блясък.

Но древните замъци и крепости на България се превърнаха в посмешище след като след калпава реконструкция забележителностите започнаха да изглеждат като от "сирене и картон" и да отблъскват туристите", пише британското издание като цитира пространен материал, публикуван от  Balkan Insight под заглавие "Бутафорните замъци на България и неслучилият се туристически бум".

Ето и останалата част от статията на "Телеграф", която много синтезирано преразказва "Balkan Insight" :

Реставраторите възнегодуваха срещу опитите да се построят наново средновековната крепост Кракра и римския форт при Траянови врата, както и много други, след като те бяха изградени като се използваше полимербетон.

Провалилият се проект е управляван от българското правителство, което вложи собствени средства и близо 90 млн. евро от Фонда за регионално развитие на ЕС.

И ЕС, и правителството непублично са признали, че трябва да си извлекат поуки от провала.

"Тя плаче, това е плачеща крепост", казва архитектът реставратор Стела Дулева за Траянови врата в интервю пред Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР).

"Оцеляла е 16 века и сега е унищожена от 2 млн. евро", добавя тя.

Реставрацията на крепостта Кракра, известна популярно вече като "картонения замък", е толкова зле приета, че местните власти вече гласуваха добавени елементи да бъдат демонтирани през 2019 г.

Междувременно византийската крепост на Яйлата беше наречена "Сиренето", след като беше достроена с гладки бели блокове, които се биеха с носещата белезите на времето фасада. 

Това се случва, когато ЕС подновява контрола за това как се харчат фондовете за развитие след обвинения, че милиони са били присвоени от корупмпирани властимащи и некадърни изпълнители.

Крепостите и замъците са източник на притеснение за културния министър Вежди Рашидов (в "Телеграф" са пропуснали уточнението, че става въпрос за бившия министър на културата Вежди Рашидов, който сега е председател на парламентарната комисия по култура - б.р.), който позорно обяви през 2015 г., че "малко бутафория ще допринесе много ползи за туризма".

"Първоначалната цел на програмата не е да спонсорира кича. За съжаление това е, което се е случило в много от случаите и е копрометирало идеята за развитие на туристически атракции", обяснява д-р Елка Дограмаджиева, доцент по туризъм в Софийския университет.

“Вместо да се фокусират върху стратегически забележителности средствата бяха разпределени между подобни проекти, към които има скромен интерес от посетителите и в някои случаи са от малко значимост за науката", добавя тя.

"Нужно е повече от хубави алеи и указателни табели, за да привлечеш хората. Като цяло изглежда, че най-важната цел на местните власти е била да усвоят европейските пари, а не насърчаването на туризма", смята Дограмаджиева.

Материалът на "Болкан инсайт" подчертава и разминаването във финансовите отчети на компаниите, които поддържат крепостите. От тях излиза, че приходите от туристи са много по-малко от очакваните.

Например крепостта Кракра е била посетена от 15412 туристи през 2016 г., но от продажба на билети и туристически обиколки постъпленията са само 8000 евро, въпреки че средната цена на билет е 2 евро.

Скорошни данни от Националния статистически институт показват, че туристите отделят все по-малко време и пари за културни дейности в България.

Източник от Европейската комисия твърди: "В българската програма за развитие са дадени около 138, 5 млн. евро за инвестиции в устойчиви туристически проекти в периода на финансиране от 2007 до 2013 г. Инвестиции е имало в над 70 културни забележителности. Всички са извършени в близко сътрудничество в Министерството на културата и консултации с експерти и са внимателно контролирани от отговорните органи"

Българското правителство не е отговорило на искането за коментар.

 

"Проект за реставрация, финансиран от ЕС, превърна българските крепости в посмешище" - под това заглавие британският "Дейли Телеграф" публикува статия за "реновирането" на културно-исторически забележителности с уклон към модернизиране, което от много български експерти беше определено като "бутафория" и "дисниленд".

"Изляти бяха милиони евро от финансирането от ЕС, за да се възстановят рушащите се стени и арки в миналия им блясък.

Но древните замъци и крепости на България се превърнаха в посмешище след като след калпава реконструкция забележителностите започнаха да изглеждат като от "сирене и картон" и да отблъскват туристите", пише британското издание като цитира пространен материал, публикуван от  Balkan Insight под заглавие "Бутафорните замъци на България и неслучилият се туристически бум".

Ето и останалата част от статията на "Телеграф", която много синтезирано преразказва "Balkan Insight" :

Реставраторите възнегодуваха срещу опитите да се построят наново средновековната крепост Кракра и римския форт при Траянови врата, както и много други, след като те бяха изградени като се използваше полимербетон.

Провалилият се проект е управляван от българското правителство, което вложи собствени средства и близо 90 млн. евро от Фонда за регионално развитие на ЕС.

И ЕС, и правителството непублично са признали, че трябва да си извлекат поуки от провала.

"Тя плаче, това е плачеща крепост", казва архитектът реставратор Стела Дулева за Траянови врата в интервю пред Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР).

"Оцеляла е 16 века и сега е унищожена от 2 млн. евро", добавя тя.

Реставрацията на крепостта Кракра, известна популярно вече като "картонения замък", е толкова зле приета, че местните власти вече гласуваха добавени елементи да бъдат демонтирани през 2019 г.

Междувременно византийската крепост на Яйлата беше наречена "Сиренето", след като беше достроена с гладки бели блокове, които се биеха с носещата белезите на времето фасада. 

Това се случва, когато ЕС подновява контрола за това как се харчат фондовете за развитие след обвинения, че милиони са били присвоени от корупмпирани властимащи и некадърни изпълнители.

Крепостите и замъците са източник на притеснение за културния министър Вежди Рашидов (в "Телеграф" са пропуснали уточнението, че става въпрос за бившия министър на културата Вежди Рашидов, който сега е председател на парламентарната комисия по култура - б.р.), който позорно обяви през 2015 г., че "малко бутафория ще допринесе много ползи за туризма".

"Първоначалната цел на програмата не е да спонсорира кича. За съжаление това е, което се е случило в много от случаите и е копрометирало идеята за развитие на туристически атракции", обяснява д-р Елка Дограмаджиева, доцент по туризъм в Софийския университет.

“Вместо да се фокусират върху стратегически забележителности средствата бяха разпределени между подобни проекти, към които има скромен интерес от посетителите и в някои случаи са от малко значимост за науката", добавя тя.

"Нужно е повече от хубави алеи и указателни табели, за да привлечеш хората. Като цяло изглежда, че най-важната цел на местните власти е била да усвоят европейските пари, а не насърчаването на туризма", смята Дограмаджиева.

Материалът на "Болкан инсайт" подчертава и разминаването във финансовите отчети на компаниите, които поддържат крепостите. От тях излиза, че приходите от туристи са много по-малко от очакваните.

Например крепостта Кракра е била посетена от 15412 туристи през 2016 г., но от продажба на билети и туристически обиколки постъпленията са само 8000 евро, въпреки че средната цена на билет е 2 евро.

Скорошни данни от Националния статистически институт показват, че туристите отделят все по-малко време и пари за културни дейности в България.

Източник от Европейската комисия твърди: "В българската програма за развитие са дадени около 138, 5 млн. евро за инвестиции в устойчиви туристически проекти в периода на финансиране от 2007 до 2013 г. Инвестиции е имало в над 70 културни забележителности. Всички са извършени в близко сътрудничество в Министерството на културата и консултации с експерти и са внимателно контролирани от отговорните органи"

Българското правителство не е отговорило на искането за коментар.

Коментари

Pepi Pepolova's picture
Pepi Pepolova
Pepola

Крепост Кракра

Защо местните власти да не гласуват за демонтирането на добавените елементи? Който трябва е усвоил едни пари, за да ги сложи. Сега пак който трябва ще усвои други пари, за да ги махне.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Как трябва да постъпи Брюксел, след като Великобритания гласува да не напуска Европейския съюз без сделка?