Ad Config - Website header

 

Article_top

"Проект за реставрация, финансиран от ЕС, превърна българските крепости в посмешище" - под това заглавие британският "Дейли Телеграф" публикува статия за "реновирането" на културно-исторически забележителности с уклон към модернизиране, което от много български експерти беше определено като "бутафория" и "дисниленд".

"Изляти бяха милиони евро от финансирането от ЕС, за да се възстановят рушащите се стени и арки в миналия им блясък.

Но древните замъци и крепости на България се превърнаха в посмешище след като след калпава реконструкция забележителностите започнаха да изглеждат като от "сирене и картон" и да отблъскват туристите", пише британското издание като цитира пространен материал, публикуван от  Balkan Insight под заглавие "Бутафорните замъци на България и неслучилият се туристически бум".

Ето и останалата част от статията на "Телеграф", която много синтезирано преразказва "Balkan Insight" :

Реставраторите възнегодуваха срещу опитите да се построят наново средновековната крепост Кракра и римския форт при Траянови врата, както и много други, след като те бяха изградени като се използваше полимербетон.

Провалилият се проект е управляван от българското правителство, което вложи собствени средства и близо 90 млн. евро от Фонда за регионално развитие на ЕС.

И ЕС, и правителството непублично са признали, че трябва да си извлекат поуки от провала.

"Тя плаче, това е плачеща крепост", казва архитектът реставратор Стела Дулева за Траянови врата в интервю пред Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР).

"Оцеляла е 16 века и сега е унищожена от 2 млн. евро", добавя тя.

Реставрацията на крепостта Кракра, известна популярно вече като "картонения замък", е толкова зле приета, че местните власти вече гласуваха добавени елементи да бъдат демонтирани през 2019 г.

Междувременно византийската крепост на Яйлата беше наречена "Сиренето", след като беше достроена с гладки бели блокове, които се биеха с носещата белезите на времето фасада. 

Това се случва, когато ЕС подновява контрола за това как се харчат фондовете за развитие след обвинения, че милиони са били присвоени от корупмпирани властимащи и некадърни изпълнители.

Крепостите и замъците са източник на притеснение за културния министър Вежди Рашидов (в "Телеграф" са пропуснали уточнението, че става въпрос за бившия министър на културата Вежди Рашидов, който сега е председател на парламентарната комисия по култура - б.р.), който позорно обяви през 2015 г., че "малко бутафория ще допринесе много ползи за туризма".

"Първоначалната цел на програмата не е да спонсорира кича. За съжаление това е, което се е случило в много от случаите и е копрометирало идеята за развитие на туристически атракции", обяснява д-р Елка Дограмаджиева, доцент по туризъм в Софийския университет.

“Вместо да се фокусират върху стратегически забележителности средствата бяха разпределени между подобни проекти, към които има скромен интерес от посетителите и в някои случаи са от малко значимост за науката", добавя тя.

"Нужно е повече от хубави алеи и указателни табели, за да привлечеш хората. Като цяло изглежда, че най-важната цел на местните власти е била да усвоят европейските пари, а не насърчаването на туризма", смята Дограмаджиева.

Материалът на "Болкан инсайт" подчертава и разминаването във финансовите отчети на компаниите, които поддържат крепостите. От тях излиза, че приходите от туристи са много по-малко от очакваните.

Например крепостта Кракра е била посетена от 15412 туристи през 2016 г., но от продажба на билети и туристически обиколки постъпленията са само 8000 евро, въпреки че средната цена на билет е 2 евро.

Скорошни данни от Националния статистически институт показват, че туристите отделят все по-малко време и пари за културни дейности в България.

Източник от Европейската комисия твърди: "В българската програма за развитие са дадени около 138, 5 млн. евро за инвестиции в устойчиви туристически проекти в периода на финансиране от 2007 до 2013 г. Инвестиции е имало в над 70 културни забележителности. Всички са извършени в близко сътрудничество в Министерството на културата и консултации с експерти и са внимателно контролирани от отговорните органи"

Българското правителство не е отговорило на искането за коментар.

 

"Проект за реставрация, финансиран от ЕС, превърна българските крепости в посмешище" - под това заглавие британският "Дейли Телеграф" публикува статия за "реновирането" на културно-исторически забележителности с уклон към модернизиране, което от много български експерти беше определено като "бутафория" и "дисниленд".

"Изляти бяха милиони евро от финансирането от ЕС, за да се възстановят рушащите се стени и арки в миналия им блясък.

Но древните замъци и крепости на България се превърнаха в посмешище след като след калпава реконструкция забележителностите започнаха да изглеждат като от "сирене и картон" и да отблъскват туристите", пише британското издание като цитира пространен материал, публикуван от  Balkan Insight под заглавие "Бутафорните замъци на България и неслучилият се туристически бум".

Ето и останалата част от статията на "Телеграф", която много синтезирано преразказва "Balkan Insight" :

Реставраторите възнегодуваха срещу опитите да се построят наново средновековната крепост Кракра и римския форт при Траянови врата, както и много други, след като те бяха изградени като се използваше полимербетон.

Провалилият се проект е управляван от българското правителство, което вложи собствени средства и близо 90 млн. евро от Фонда за регионално развитие на ЕС.

И ЕС, и правителството непублично са признали, че трябва да си извлекат поуки от провала.

"Тя плаче, това е плачеща крепост", казва архитектът реставратор Стела Дулева за Траянови врата в интервю пред Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР).

"Оцеляла е 16 века и сега е унищожена от 2 млн. евро", добавя тя.

Реставрацията на крепостта Кракра, известна популярно вече като "картонения замък", е толкова зле приета, че местните власти вече гласуваха добавени елементи да бъдат демонтирани през 2019 г.

Междувременно византийската крепост на Яйлата беше наречена "Сиренето", след като беше достроена с гладки бели блокове, които се биеха с носещата белезите на времето фасада. 

Това се случва, когато ЕС подновява контрола за това как се харчат фондовете за развитие след обвинения, че милиони са били присвоени от корупмпирани властимащи и некадърни изпълнители.

Крепостите и замъците са източник на притеснение за културния министър Вежди Рашидов (в "Телеграф" са пропуснали уточнението, че става въпрос за бившия министър на културата Вежди Рашидов, който сега е председател на парламентарната комисия по култура - б.р.), който позорно обяви през 2015 г., че "малко бутафория ще допринесе много ползи за туризма".

"Първоначалната цел на програмата не е да спонсорира кича. За съжаление това е, което се е случило в много от случаите и е копрометирало идеята за развитие на туристически атракции", обяснява д-р Елка Дограмаджиева, доцент по туризъм в Софийския университет.

“Вместо да се фокусират върху стратегически забележителности средствата бяха разпределени между подобни проекти, към които има скромен интерес от посетителите и в някои случаи са от малко значимост за науката", добавя тя.

"Нужно е повече от хубави алеи и указателни табели, за да привлечеш хората. Като цяло изглежда, че най-важната цел на местните власти е била да усвоят европейските пари, а не насърчаването на туризма", смята Дограмаджиева.

Материалът на "Болкан инсайт" подчертава и разминаването във финансовите отчети на компаниите, които поддържат крепостите. От тях излиза, че приходите от туристи са много по-малко от очакваните.

Например крепостта Кракра е била посетена от 15412 туристи през 2016 г., но от продажба на билети и туристически обиколки постъпленията са само 8000 евро, въпреки че средната цена на билет е 2 евро.

Скорошни данни от Националния статистически институт показват, че туристите отделят все по-малко време и пари за културни дейности в България.

Източник от Европейската комисия твърди: "В българската програма за развитие са дадени около 138, 5 млн. евро за инвестиции в устойчиви туристически проекти в периода на финансиране от 2007 до 2013 г. Инвестиции е имало в над 70 културни забележителности. Всички са извършени в близко сътрудничество в Министерството на културата и консултации с експерти и са внимателно контролирани от отговорните органи"

Българското правителство не е отговорило на искането за коментар.

Коментари

Pepi Pepolova's picture
Pepi Pepolova
Pepola

Крепост Кракра

Защо местните власти да не гласуват за демонтирането на добавените елементи? Който трябва е усвоил едни пари, за да ги сложи. Сега пак който трябва ще усвои други пари, за да ги махне.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията