Ad Config - Website header

 

Article_top

Новият вестник „К“ възкреси познатата стара „Култура“. И може да го откриете на щандовете и сергиите до новото списание „Култура“. Така на опустелия вестникарски пазар, където дори най-големите издания броят читателите си на пръсти, днес се конкурират две периодични хартиени медии. За елитарна култура.

Двете издания се предлагат с подобен дизайн – с това и двете заявяват претенция към наследството на стария вестник „Култура“. Буквата „К“ в новия стар вестник е претърпяла лека промяна, изразена в удължена вдясно основа – алюзия за историята, с която идва на бял свят. Списанието пък запазва стария дизайн на главата на вестника – тъй като притежава авторски права върху нея. Корицата му е решена елегантно, изчистена от текст.

„К“ се завръща с формата, с който „Култура“ излизаше в продължение на 60 години – и е с познатия стил на съдържанието: виждаме познатите рубрики и много от постоянните автори.

Главен редактор е отново Копринка Червенкова, но не тя е подписала уводната статия на вестника, в която се казва, че старото заглавие е „узурпирано“ и че наследникът на вестника – сп. „Култура“, е „някакъв месечен сборник“.

„Вероятно този първи брой на едно ново издание Ви напомня нещо. Няма как да е иначе, то е продължение на едно заглавие, „Култура“, което бе узурпирано и превърнато от седмичник в някакъв месечен сборник.

Екипът на седмичника започва това издание, защото  многогодишните традиции искат да бъдат защитени, а новото, което променящите се времена носят – да бъде присаждано внимателно върху тях. Така, с постоянство и целенасоченост, се гради медия и се печели доверие. Така и само така, впрочем, се гради и културата на една нация – чрез приемственост, а не чрез скъсване.

Революционни прекъсвания се случват в света на изкуствата, там те улесняват създаването на адекватни към обновяващия се свят съобщения. В по-общия случай с националната култура обаче, чиято непрекъснатост, бихме казали монолитност, е условие за здрави и плодоносни обществени отношения, всяко подценяване на натрупаното е фатално.

Фатално за културата е олекотяването и загубата на критерии при оценка на произведенията, множащото се бездарие под фалшивия лозунг за фалшива вседостъпност или фалшив елитаризъм на културата.

Фатално е – и за културата, и за обществото – налагането на една-единствена гледна точка, на една-единствено правилна идея. На страниците на това ново – обаче с богати традиции – издание множеството на идеи и на гледни точки ще е задължително.

Така започваме.

Добър ден!

К.“

На първа страница на вестник „К“ са поместени два текста без пренос – за „бития репотер“ от „Господари на ефира“ и отзив за стихосбирката „Втора кожа“ на Катерина Стойкова. Анонсирано е огромно интервю с поета Ани Илков, както и още едно с проф. Галин Тихонов, анонс за отзив, посветен на есенните изложби в Пловдив, изложбата на Александър Добринов в Софийска градска галерия и др.

Темата на новия брой на сп. „Култура“ е „Театър без драматургия?“ и поставя въпроси, които писателят Георги Тенев е разпратил в писма до съмишленици:

„Дали театралната драматургия, сравнена с кинодраматургията, не е отчайващо изостанала? Можем ли да срещнем на сцената героите на деня като живи и артикулирани образи в съвременна българска пиеса? Защо драмата на съвременна България не задвижва въображението на драматурзите и режисьорите? Къде се намира нашият театър днес? И накъде се е запътил?“

Първите отговори са от самия подател. Следват мненията и анализите на философа Георги Каприев, на актрисата Елена Димитрова, на сценариста Димитър Стоянович, на журналистката и драматург Оля Стоянова.

Поместени са интервюта с проф. Виолета Дечева, с художника Емил Миразчиев, с Бернар Блистен, директор на Центъра за модерно изкуство „Жорж Помпиду“, с диригента Найден Тодоров, с македонския режисьор Милчо Манчевски, с фотографката Надежда Чипева, както и статии на Диана Попова, проф. Чавдар Попов, Красимир Илиев, проф. Божидар Кунчев, Петър Пламенов, Соня Александрова.

Немалко от тях са от постоянните автори през годините на вестник „Култура“ и сега се е наложило да изберат къде да продължат. Колкото до аудиторията – предположението, че двете издания ще бъдат купувани от едни и същи хора, може би няма да намери потвърждение във времето. Читателите вероятно ще се наложи да изберат едно от двете – най-вече заради цената: седмичният вестник „К“ струва 3 лв. (12 лв. месечно), а месечното списание „Култура“ – 3,50 лв.

И тъй като са адресирани до публика с високи претенции, която у нас се събира в една шепа, възможно е от избора между двете „култури“ да пострадат и двете издания.

"Площад Славейков"

 

Новият вестник „К“ възкреси познатата стара „Култура“. И може да го откриете на щандовете и сергиите до новото списание „Култура“. Така на опустелия вестникарски пазар, където дори най-големите издания броят читателите си на пръсти, днес се конкурират две периодични хартиени медии. За елитарна култура.

Двете издания се предлагат с подобен дизайн – с това и двете заявяват претенция към наследството на стария вестник „Култура“. Буквата „К“ в новия стар вестник е претърпяла лека промяна, изразена в удължена вдясно основа – алюзия за историята, с която идва на бял свят. Списанието пък запазва стария дизайн на главата на вестника – тъй като притежава авторски права върху нея. Корицата му е решена елегантно, изчистена от текст.

„К“ се завръща с формата, с който „Култура“ излизаше в продължение на 60 години – и е с познатия стил на съдържанието: виждаме познатите рубрики и много от постоянните автори.

Главен редактор е отново Копринка Червенкова, но не тя е подписала уводната статия на вестника, в която се казва, че старото заглавие е „узурпирано“ и че наследникът на вестника – сп. „Култура“, е „някакъв месечен сборник“.

„Вероятно този първи брой на едно ново издание Ви напомня нещо. Няма как да е иначе, то е продължение на едно заглавие, „Култура“, което бе узурпирано и превърнато от седмичник в някакъв месечен сборник.

Екипът на седмичника започва това издание, защото  многогодишните традиции искат да бъдат защитени, а новото, което променящите се времена носят – да бъде присаждано внимателно върху тях. Така, с постоянство и целенасоченост, се гради медия и се печели доверие. Така и само така, впрочем, се гради и културата на една нация – чрез приемственост, а не чрез скъсване.

Революционни прекъсвания се случват в света на изкуствата, там те улесняват създаването на адекватни към обновяващия се свят съобщения. В по-общия случай с националната култура обаче, чиято непрекъснатост, бихме казали монолитност, е условие за здрави и плодоносни обществени отношения, всяко подценяване на натрупаното е фатално.

Фатално за културата е олекотяването и загубата на критерии при оценка на произведенията, множащото се бездарие под фалшивия лозунг за фалшива вседостъпност или фалшив елитаризъм на културата.

Фатално е – и за културата, и за обществото – налагането на една-единствена гледна точка, на една-единствено правилна идея. На страниците на това ново – обаче с богати традиции – издание множеството на идеи и на гледни точки ще е задължително.

Така започваме.

Добър ден!

К.“

На първа страница на вестник „К“ са поместени два текста без пренос – за „бития репотер“ от „Господари на ефира“ и отзив за стихосбирката „Втора кожа“ на Катерина Стойкова. Анонсирано е огромно интервю с поета Ани Илков, както и още едно с проф. Галин Тихонов, анонс за отзив, посветен на есенните изложби в Пловдив, изложбата на Александър Добринов в Софийска градска галерия и др.

Темата на новия брой на сп. „Култура“ е „Театър без драматургия?“ и поставя въпроси, които писателят Георги Тенев е разпратил в писма до съмишленици:

„Дали театралната драматургия, сравнена с кинодраматургията, не е отчайващо изостанала? Можем ли да срещнем на сцената героите на деня като живи и артикулирани образи в съвременна българска пиеса? Защо драмата на съвременна България не задвижва въображението на драматурзите и режисьорите? Къде се намира нашият театър днес? И накъде се е запътил?“

Първите отговори са от самия подател. Следват мненията и анализите на философа Георги Каприев, на актрисата Елена Димитрова, на сценариста Димитър Стоянович, на журналистката и драматург Оля Стоянова.

Поместени са интервюта с проф. Виолета Дечева, с художника Емил Миразчиев, с Бернар Блистен, директор на Центъра за модерно изкуство „Жорж Помпиду“, с диригента Найден Тодоров, с македонския режисьор Милчо Манчевски, с фотографката Надежда Чипева, както и статии на Диана Попова, проф. Чавдар Попов, Красимир Илиев, проф. Божидар Кунчев, Петър Пламенов, Соня Александрова.

Немалко от тях са от постоянните автори през годините на вестник „Култура“ и сега се е наложило да изберат къде да продължат. Колкото до аудиторията – предположението, че двете издания ще бъдат купувани от едни и същи хора, може би няма да намери потвърждение във времето. Читателите вероятно ще се наложи да изберат едно от двете – най-вече заради цената: седмичният вестник „К“ струва 3 лв. (12 лв. месечно), а месечното списание „Култура“ – 3,50 лв.

И тъй като са адресирани до публика с високи претенции, която у нас се събира в една шепа, възможно е от избора между двете „култури“ да пострадат и двете издания.

"Площад Славейков"

Коментари

...

Интересното е, че за същия сегмент от читателската аудитория се борят още няколко списания, посветени на културата у нас и по света. Времето ще покажи дали и кои от тях ще останат на пазара, ще се дигитализират или ще изчезнат напълно.

Може би удължаването в дясно на основата на буквата

всъщност е графичен знак за постепенната фашизация на традиционно левичарската му редакционна колегия. Свидетелство за това са налудните думи на Ани Илков, който може да е изключително талантлив поет, но също така е и изключителен нарцис, който - подобно на останалите артистични нарциси - се превърна в апокалиптик и настоява, че щом той остарява, значи скоро светът ще свърши. Същите тези Буцев и Червенкова, които стигаха то ултимума на ляво-либералния полюс, които се отнасяха с погнуса към опитите на демокрацията да се справи с тоталитарната хватка и се поставяха "над тези неща" - сега публикуват (очевидно с одобрение) речта на Тръмп пред ООН и русофилската истерия на фундаменатлиста Георги Тодоров, който трупа съчки за украинските църковни сепаратисти. В тон с фашизоидния ренесанс е и апологията на Андрей Райчев (от Александър Кьосев), който е и спонсорът на новия вестник "К". Впрочем - към авторката - вие старателно (макар и изборно) описахте какво предлага вестник "К", но не прочетохме и дума за съдъжанието на вече втория брой на списание "Култура".

Всъщност думи са казани за новия брой на списанието

накрая, макар пропорционално те да са 1/3 от казаното за в-к "К", чието цялостно "въззвание" е публикувано. Това не променя по същество написаното от мен по-горе. Особено за спонсорството на Андрей Райчев, когото са похвалили чрез словото на Кьосев. Дотам стига гордата им принципност спрямо спонсорите :))) Това ме навежда на мисълта, че целият вой, който надаваха повече от половин година (която предишният им работотадел им беше дал, за да си търсят нови спонсори) е бил само рекламно шоу и вдигане на цената. В този вой се включиха с голямо усърдие и страст литератори като Миглена Николчина, която, за разлика от нейния поетически враг, Ани Илков, изглежда не е била поканена в първия брой. Може би защото е твърде либерална за новата им политическа линия (и тази на спонсора им, почитател на Орбан и Путин) .

Ха, ха, Копринка бясна от факта, че спонсорството

на Райчев излезе наяве. Не бил техен "издател" - да, не е. Само спонсор и само на 6 броя, засега. А я кажи ти, Копринке, защо отиде да искаш пари от Светлана Шаренкова? За тези, които не знаят, това е наградената от Гундяев представителна русофилка, която организира чистенето на МОЧА всеки път, когато някой реши да го украси. Тя е още съиздател на болшевишкия вестник Земя, заедно с дългогодишния си партньор Димитър Иванов (Митьо Гестапото). Тя е и бивша съпруга на един от руските шпиони, изгонени от Костов навремето. А вестник "К" очевидно няма гнусливост към подобни източници на финансиране. Не се съмнявам, че ще намерят начин да им помогнат откъдето трябва. При днешната непрозрачност на финансиране на медиите, това е безпроблемно.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията