Който не е бил президент на Южна Корея, той не е влязъл в затвора.

Поне за четирим бивши държавни глави важи този принцип. Вчера зад решетките бе пратен И Мюн-бак, управлявал страната през 2008-2013 г.

Ами така е то, като си сменят постоянно президентите. Република Корея (каквото е официалното название на Южна Корея) е имала досега 12 президенти от основаването си през 1948 г. Докато Корейската народнодемократична република (известна повече като Северна Корея) – само трима за същия период. При това първите двама не са в затвора, а в мавзолей и народът се наслаждава на мумиите им. Това са Ким Ир Сен и синът му Ким Чен Ир. Сега а власт там е Ким Чен Ун – внук на първия и син на втория.

Не си играят хората с многопартийни системи, дето се чудиш кого да избереш, кой крив и кой прав. Не експериментират да си сменят президента на всеки 4-5 години. На какво прилича това? Тъкмо светът те е опознал, и ти него, установил си контакти и хоп – трябва да се явяваш пак на избори, които можеш и да не спечелиш. Или дори могат да те свалят от власт.

Ето още един светъл пример. Русия след разпадането на СССР е имала само трима президенти – Борис Елцин, Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Този последният всъщност беше за малко поради някакви недоглеждания в конституцията за не повече от два последователни мандата, но май и тази грешка скоро ще бъде коригирана.

Православието не одобрява и не допуска честа смяна на президентите.

Поне така ми обясни преди година на затънтен плаж в Гърция случайно срещнат руснак от Молдова на име Дмитрий.

„На нас, православните, ни трябва един лидер за много години напред, а не да ги сменяме постоянно като тези п.де.ас.и в Европа“, сподели той.

Понеже и ние сме православни, нека възприемем този модел. Имали сме цели петима президенти досега. Много е. Не е сериозно.

То без това южнокорейците не можем ги стигна, дори ако те тичат назад към нас. Иначе, току виж сме създали много работа на съдиите.