Затъвайки в Корейската война, президентът Хари Труман замислил заговор, чрез който федералното правителство да установи контрол над американските металургични компании, за да предотврати стачка в тях. Преди да осъществи плана си, той тайно попитал председателя на Върховния съд Фред Винсън - негов близък приятел и партньор на покер, как би реагирал съдът.

Винсън казал на приятеля си да не се безпокои и Труман изпълнил замисъла си. Няколко месеца по-късно Върховният съд оцени действията му като неконституционни. 

Това е един от няколкото случая, в които президенти и съдии, изглежда, са се опитвали да не спазват ясното конституционно разделение на властите. Тези примери са характерни за новата история, когато американските президенти са били в състояние на война. 

Партизанщина

Отношението между Белия дом и Върховния съд отново е поставено под лупа след острата битка, разиграла се около назначаването на Брет Кавано, който гневно се опълчи на политическите опоненти на президента Доналд Тръмп по време на слушанията в Сената по неговата кандидатура. 

Кавано, който преди е работил в екипа на президента Джордж Буш-младши в Белия дом, се оказа толкова притеснен от впечатлението за партизанщина, което е оставил, че написа коментар в "Уолстрийт джърнъл" в навечерието на утвърждаването му за върховен съдия. В него той подчерта надеждата си, че "независимата и безпристрастна съдебна система е от ключово значение за нашата конституционна република".

Той оправда част от партийния си патос с интензивността на процеса на утвърждаване на кандидатурата му, който едва не катастрофира заради появилите се обвинения в сексуална агресия.

Кавано бе утвърден с минимално мнозинство в събота и ще заеме мястото си във Върховния съд през тази седмица. По време на усложнилата се процедура той бе активно съветван как да реагира на обвиненията от съветници на Тръмп, включително съветникът на Белия дом Дон Макгън. 

Историкът Майкъл Бешлос, автор на книгата "Президенти по време на война", каза, че Кавано "се оказа много тясно обвързан с администрацията на Тръмп през последните няколко седмици". И добави, че в историята има примери "защо трябва да се безпокоим за един съдия, който не е достатъчно независим от президента".

Мишени във Виетнам

Бешлос описва отношенията между президента Линдън Джонсън и неговия близък приятел Ейб Фортас, когото лично той номинира за Върховния съд през 1965 г. След утвърждаването на Фортас той "стига дотам, че помага в писането на речите на президента и в избора на мишени за бомбардировки във Виетнам", отбелязва Бешлос. 

Близките връзки между Джонсън и Фортас допринесоха за проваляне на номинацията на последния за председател на Върховния съд, след като те бяха разкрити пред Сената.

Някои президенти са се обръщали и по-открито към върховни съдии с молби да им помогнат в труден политически момент. 

Сговорчиви съдии

След бомбардировка на Пърл Харбър през Втората световна война президентът Франклин Рузвелт се е страхувал, че може да бъде обвинен за нападението, защото е преместил американския Тихоокеански флот от Сан Диего на Хаваите. Опитвайки се да изпревари конгресно разследване, пише Бешлос, Рузвелт се обърнал дискретно към върховния съдия Оуен Робъртс с идеята той да оглави независимата комисия. "Робъртс бил известен като сговорчив, което го направило обект на настоятелните молби на президента", отбелязва Бешлос. 

Робъртс се срещнал лично с Рузвелт най-малко три пъти след създаването на комисията. Изготвеният от него доклад пощадил президента и посочил за виновни местните командири - генерал Уолтър Шорт и адмирал Хазбънд Кимъл.

Високопоставени служители от Белия дом на Тръмп сипеха похвали за консервативните позиции на Кавано, а в същото време твърдяха, че той ще бъде безпристрастен съдия.

"Той ще прилага закона, а няма да се опитва да го нагажда в движение", каза в неделя съветничката от Белия дом Келиан Конуей в токшоуто "Тази седмица" на телевизия Ей Би Си.

"На тази страна й е омръзнало от хора, които поправят законите така, както им отърва, за да паснат на определени политически намерения или на нечии лични предпочитания", заяви тя. 

Улични вълнения

Книгата на Бешлос, която ще излезе през тази седмица, изследва как осем военновременни президенти - от Томас Джеферсън до Джордж Буш, са упражнявали властта си съгласно конституцията. Той пише особено подробно за Джонсън, който според него е станал по-параноичен и емоционално объркан с разгръщането на Виетнамската война. Той силно се фокусирал върху хората, които смятал за свои съперници, и казал в тайни записи, че Мартин Лутър Кинг бил "изцяло под контрола" на комунистите, а също твърдял, че Робърт Кенеди плащал на Кинг да подклажда улични вълнения.

Според Бешлос Джонсън все пак се надявал, че демократите ще го предложат за президентската си номинация през 1968 г. въпреки публичното му изявление, че няма да се стреми, нито да приеме номинацията. Джонсън възнамерявал да отиде в Чикаго, където се провеждал партийният конгрес (през лятото на същата година), на рожден ден, но в крайна сметка се отказал от частната сбирка, след като неговите съветници предположили, че няма да бъде номиниран.

Джонсън останал да гледа дебатите на партийния форум по телевизията от ранчото си в Тексас.

БТА