Ad Config - Website header

 

Article_top

Обезобразена, изнасилена, убита. 30-годишна жена, чийто живот е отнет жестоко, посред бял ден, на оживено място в голям град, в европейска България.

Случилото се е ужасно и трагично и без допълнителните нюанси и различните акценти – журналистка от русенската медия ТВН, разследваща журналистка, в чието предаване са гостували Димитър Стоянов от „Биволъ“ и румънският му колега Атила Биро,, самата тя работела по свое следващо разследване, не всъщност, бивша манекенка и водеща на лайфстайл предаване…

Бързо се появиха двете паралелни истории. Така в едната полицията работи по всички версии, но все пак е малко вероятно убийството да е свързано с работата ѝ, а наблизо има психиатрична клиника, или е внимателно обмисляно, или е внезапна жестокост, свързана с личния ѝ живот… А на мястото има много ДНК.

В другата убитата млада жена е смел разследващ журналист, станала жертва заради своята работа…

Единственото обосновано предположение засега е, че истината трудно ще излезе наяве. И дори това да се случи и разследващите да си свършат работата – съвестно и професионално, без обичайните пропуски  (примерно – унищожаване на следи от местопрестъплението, както при убийството на сестрите Белнейски, невъзможност да бъде заловен избягал рецидивист, защото си е пуснал брада и ходи с яке с качулка, или разкриване на престъпление поради активността и смелостта на две непълнолетни момичета – като в случая с убития с нож в Борисовата градина 15-годишен Георги…), съмненията ще останат.

Какво се знае за убитата

Виктория Маринова е била в Съвета на директорите на фирмата "Май Фай", която е собственик на русенската телевизия ТВН. Според местни медии до началото на тази година е била омъжена за Свилен Максимов. Той е собственик на една от най-големите фирми доставчици на телевизия и интернет в региона "Нетуъркс-България", нейна е и телевизията ТВН. Двамата се развели, но запазили добрите си отношения. Имат дъщеря на 7 години.

Имала е активна гражданска позиция, подкрепяла е каузата на майките на децата с увреждания. От водеща на лайфстайл предаване през последните месеци Маринова е започнала да води предаването "Детектор". В последното му издание е излъчено интервю с журналиста от "Биволъ" Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро, които бяха арестувани от полицията, докато работеха по разследване за източване на евросредства, свързано със строителната компания "Джи Пи груп". Маринова не е правила това интервю. Като водеща го е анонсирала.

Самият факт, че в медийната среда в България малката местна телевизия е решила да излъчва подобно интервю, е било акт на смелост. Журналистите извън София са изложени в още по-голяма степен на натиск и агресия от местните феодали, които задават правилата и освен финансови неблагополучия - лишаване от реклама, приходи, уволнения, могат да заповядат и физическа разправа, и то за материали, които нямат общо с разследване, а са с критичен тон или недостатъчно възторжени.

Световната реакция като търкаляща се снежна топка

Убийството влезе като новина в най-авторитетните и влиятелни медии по цял свят – Ройтерс, Би Би Си, АФП, „Гардиън“, Си Ен Ен, "Франфуртер алгемайне цайтунг", "Ал Джазира", в „Политико“ до късния следобед на понеделник беше най-четената новина.

В общия вариант със заглавие „В България беше убита разследваща журналистка“.

В реакцията на "Репортери без граници" от българските власти се настояваше да хвърлят цялата светлина върху "този ужасяващ акт". Комитетът за защита на журналистите поиска те да положат всички усилия и да използват всички ресурси, за да изправят отговорните пред правосъдието.

В туитър реакции на еврокомисаря по правосъдието Вера Йоурова, както и на зам.-шефа на ЕК Франс Тимерманс призоваха българските власти да си свършат работата бързо, като се отбелязваше, че Брюксел ще следи отблизо какво се случва.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изрази притеснение и очакване, че управляващите ще гарантират престъпленията срещу журналисти да бъдат наказвани.

В редица изказвания се припомняха показните убийства на разследващата журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция, взривена в колата си след поредица от разкрития за корупция по върховете на властта в островната държава, и на словашкия ѝ колега Ян Куцияк, разследвал бизнесмен, близък до управлението на подалия оставка премиер Роберт Фицо.

Убийството на Виктория Маринова беше поставено в тази поредица от брутални посегателства на свободата на словото в ЕС.

Реакцията отвън е обяснима – в Европа чувствителността след двете убийства на журналисти от последната година е още по-изострена, като това се случва сред нарастващото влияние на популистки и ксенофобски партии и на общия фон на криза на толерантността на Стария континент.

А журналист, разследващ и убит в едно изречение, са важна новина винаги и навсякъде. Заради основополагащия принцип, че свободата на медиите е гаранция за доброто функциониране на демокрацията.

Така убийството, което МВР все опитва да побутне към графа битови или по лични причини, за Европа стана убийство на журналист заради неговата работа по разкриване на корупционни схеми по източването на еврофондове.

Клеймо, което може само да ужасява българските власти. Но което са си извоювали с последователност в създаването на зловредна медийна среда в страната.

„Може да е опасно да си журналист в България“

От по-близка вътрешна перспектива определението „разследващ журналист“ за Виктория Маринова изглежда преувеличено.

(Дори и да е чисто битово престъпление - това ще е поредната убита жена в България, станала жертва заради пола си.)

Медиите в България обаче са в толкова тежко положение, че не се оказа трудно да се заподозре, че убийството има политическо измерение.

Страната се намира на 111-о място от общо 180 държави по отношение на медийната свобода в класацията на „Репортери без граници“. В ЕС е на последно място по този показател, представя се зле и в сравнение с почти всички балкански държави. Откакто станахме член на ЕС, медийната свобода в страната непрекъснато се свлича надолу. Ситуацията е толкова лоша, че „Свободна Европа" реши да поднови дейността си за България.

Припомняме картината, очертана от „Репортери без граници“, при представянето на доклада за състоянието на медиите в началото на годината:

"Макар че в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС, България е по-ниско в индекса в сравнение с всички страни от Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС. Корупцията и тайното сговаряне между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-видимото проявление на това ненормално положение е Делян Пеевски, бивш шеф на българска разузнавателна агенция и собственик на "Нова българска медийна група". Неговата група има шест вестника и контролира близо 80% от разпространението на печата. Отпускането на европейски фондове от правителството при пълна липса на прозрачност практически ги подкупва, за да не бъдат критични към правителство в своите публикации или за да се въздържат от покриване на проблематични истории. Заплахите и атаките срещу журналисти зачестяват през последните месеци.“

 „Може да е опасно да си журналист в България", се подчертава в доклада на "Репортери без граници".

Опасно до загуба на живота.

Чувството за безнаказаност

Задушаването на коректните журналистически практики и израждането на медийната среда в България до царство на медии бухалки, които се разправят с неудобните на властта и на медии, пиари на успехите на управляващите и свеждането на разследващата журналистика едва ли не до развлекателното тв предаване „Господари на ефира“ са придружени и от чувството за безнаказаност в заподозрените в нарушения или корупция.

Всичко това на фона на общата атмосфера на липса на доверие към институциите.

Според актуалното изследване на агенция „Алфа рисърч“ от действията на полицията са доволни едва една пета от българите, 37 на сто имат отрицателно мнение, 43 са без ясно мнение. Одобрението към главния прокурор е 9 (девет!) процента, отрицателните оценки са 41 на сто.

Това са процентите, но недоверието има не само количествени измерения.

В България винаги се мисли най-страшното и най-лошото, а институциите полагат сериозни усилия, за да оправдаят и подплатят с дела тази народопсихологическа особеност.

Така показни убийства обикновено остават неразкрити. Последното е, което беляза началото на европредседателството на страната – на бизнесмена от Велико Търново, близък до ГЕРБ, Петър Христов, застрелян на оживено място в София, и то посред бял ден на 8 януари тази година.

През 2015  г. шефката на кабинета на пазарджишкия кмет Татяна Стоянова бе убита пред гаража си, без наоколо да има очевидци; през 2016 г. собственикът на модна къща „Агресия" Александър Антов беше убит в гората до Бистрица, а през лятото на 2017 г. дупнишкият бизнесмен Данаил Божилов бе убит в пловдивски парк. Това са само няколко припомняния на неразкрити криминални случаи от последните три години.

Сега подозренията са, че или убийството на Виктория Маринова няма да бъде разкрито, или че някой дежурен виновник с минимални способности да се защити ще бъде посочен за извършител – някой психично болен, някой клошар (с препратка към палежите на Тютюневите складове в Пловдив).

Под натиск

Премиерът Бойко Борисов тези дни е необичайно лаконичен. Той само обяви, че убийството ще бъде разкрито.

"От това, което знам, от многото ДНК материал, който има, съм убеден, че е въпрос на време да го изкарат. Моля ви да не ги пресирате. Най-добрите криминалисти сме пратили там", каза той в неделя.

(В понеделник МВР шефът Младен Маринов обяви, че е „твърде рано за съвпадение на ДНК следите“.)

В понеделник Борисов запази мълчание.

Вероятно чака бурята откъм Европа да отмине и всичко да се забрави на принципа за тридневното чудо. В момента обаче от ЕС изпращат не дотам приятни сигнали с обещания да следят как напредва разследването и даже с предложенията си да изпратят помощ.

Наблюдателите отдавна подчертават, че е необходимо държавите членки на ЕС да заемат ясна позиция за медийната свобода в България и ако трябва, да предявят изисквания към страната.

Дали убийството на Виктория Маринова ще катализира такъв процес, или Брюксел ще предпочете да остане в по-комфортната позиция, според която България е примерен член на ЕС, който не създава проблеми от мащаба на Полша и Унгария?

Каквото посееш, това ще пожънеш

В тази ситуация властта се оказа в позицията на Лъжливото овчарче – след като упорито твърдиш, че има много медии, медийна свобода и всички свободно си критикуват премиера и управляващите, разкриват корупционни схеми, а властта наказва провинилите се (по Борисов), въпреки че реалността е диаметрално противоположна, идва момент, в който дори и да казваш истината, трудно ще ти повярват. Така сега дори и в престъплението да няма политически мотив, да не е поръчково като отмъщение заради работата на Виктория Маринова, подозрението ще остане.

А за западните медии убитата е разследващ журналист, защото за страна с репутацията на„гнила ябълка“ не е трудно да приемеш, че разследващите журналисти ги убиват.

Изглежда иронично. Но е съвсем логично.

 

Обезобразена, изнасилена, убита. 30-годишна жена, чийто живот е отнет жестоко, посред бял ден, на оживено място в голям град, в европейска България.

Случилото се е ужасно и трагично и без допълнителните нюанси и различните акценти – журналистка от русенската медия ТВН, разследваща журналистка, в чието предаване са гостували Димитър Стоянов от „Биволъ“ и румънският му колега Атила Биро,, самата тя работела по свое следващо разследване, не всъщност, бивша манекенка и водеща на лайфстайл предаване…

Бързо се появиха двете паралелни истории. Така в едната полицията работи по всички версии, но все пак е малко вероятно убийството да е свързано с работата ѝ, а наблизо има психиатрична клиника, или е внимателно обмисляно, или е внезапна жестокост, свързана с личния ѝ живот… А на мястото има много ДНК.

В другата убитата млада жена е смел разследващ журналист, станала жертва заради своята работа…

Единственото обосновано предположение засега е, че истината трудно ще излезе наяве. И дори това да се случи и разследващите да си свършат работата – съвестно и професионално, без обичайните пропуски  (примерно – унищожаване на следи от местопрестъплението, както при убийството на сестрите Белнейски, невъзможност да бъде заловен избягал рецидивист, защото си е пуснал брада и ходи с яке с качулка, или разкриване на престъпление поради активността и смелостта на две непълнолетни момичета – като в случая с убития с нож в Борисовата градина 15-годишен Георги…), съмненията ще останат.

Какво се знае за убитата

Виктория Маринова е била в Съвета на директорите на фирмата "Май Фай", която е собственик на русенската телевизия ТВН. Според местни медии до началото на тази година е била омъжена за Свилен Максимов. Той е собственик на една от най-големите фирми доставчици на телевизия и интернет в региона "Нетуъркс-България", нейна е и телевизията ТВН. Двамата се развели, но запазили добрите си отношения. Имат дъщеря на 7 години.

Имала е активна гражданска позиция, подкрепяла е каузата на майките на децата с увреждания. От водеща на лайфстайл предаване през последните месеци Маринова е започнала да води предаването "Детектор". В последното му издание е излъчено интервю с журналиста от "Биволъ" Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро, които бяха арестувани от полицията, докато работеха по разследване за източване на евросредства, свързано със строителната компания "Джи Пи груп". Маринова не е правила това интервю. Като водеща го е анонсирала.

Самият факт, че в медийната среда в България малката местна телевизия е решила да излъчва подобно интервю, е било акт на смелост. Журналистите извън София са изложени в още по-голяма степен на натиск и агресия от местните феодали, които задават правилата и освен финансови неблагополучия - лишаване от реклама, приходи, уволнения, могат да заповядат и физическа разправа, и то за материали, които нямат общо с разследване, а са с критичен тон или недостатъчно възторжени.

Световната реакция като търкаляща се снежна топка

Убийството влезе като новина в най-авторитетните и влиятелни медии по цял свят – Ройтерс, Би Би Си, АФП, „Гардиън“, Си Ен Ен, "Франфуртер алгемайне цайтунг", "Ал Джазира", в „Политико“ до късния следобед на понеделник беше най-четената новина.

В общия вариант със заглавие „В България беше убита разследваща журналистка“.

В реакцията на "Репортери без граници" от българските власти се настояваше да хвърлят цялата светлина върху "този ужасяващ акт". Комитетът за защита на журналистите поиска те да положат всички усилия и да използват всички ресурси, за да изправят отговорните пред правосъдието.

В туитър реакции на еврокомисаря по правосъдието Вера Йоурова, както и на зам.-шефа на ЕК Франс Тимерманс призоваха българските власти да си свършат работата бързо, като се отбелязваше, че Брюксел ще следи отблизо какво се случва.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изрази притеснение и очакване, че управляващите ще гарантират престъпленията срещу журналисти да бъдат наказвани.

В редица изказвания се припомняха показните убийства на разследващата журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция, взривена в колата си след поредица от разкрития за корупция по върховете на властта в островната държава, и на словашкия ѝ колега Ян Куцияк, разследвал бизнесмен, близък до управлението на подалия оставка премиер Роберт Фицо.

Убийството на Виктория Маринова беше поставено в тази поредица от брутални посегателства на свободата на словото в ЕС.

Реакцията отвън е обяснима – в Европа чувствителността след двете убийства на журналисти от последната година е още по-изострена, като това се случва сред нарастващото влияние на популистки и ксенофобски партии и на общия фон на криза на толерантността на Стария континент.

А журналист, разследващ и убит в едно изречение, са важна новина винаги и навсякъде. Заради основополагащия принцип, че свободата на медиите е гаранция за доброто функциониране на демокрацията.

Така убийството, което МВР все опитва да побутне към графа битови или по лични причини, за Европа стана убийство на журналист заради неговата работа по разкриване на корупционни схеми по източването на еврофондове.

Клеймо, което може само да ужасява българските власти. Но което са си извоювали с последователност в създаването на зловредна медийна среда в страната.

„Може да е опасно да си журналист в България“

От по-близка вътрешна перспектива определението „разследващ журналист“ за Виктория Маринова изглежда преувеличено.

(Дори и да е чисто битово престъпление - това ще е поредната убита жена в България, станала жертва заради пола си.)

Медиите в България обаче са в толкова тежко положение, че не се оказа трудно да се заподозре, че убийството има политическо измерение.

Страната се намира на 111-о място от общо 180 държави по отношение на медийната свобода в класацията на „Репортери без граници“. В ЕС е на последно място по този показател, представя се зле и в сравнение с почти всички балкански държави. Откакто станахме член на ЕС, медийната свобода в страната непрекъснато се свлича надолу. Ситуацията е толкова лоша, че „Свободна Европа" реши да поднови дейността си за България.

Припомняме картината, очертана от „Репортери без граници“, при представянето на доклада за състоянието на медиите в началото на годината:

"Макар че в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС, България е по-ниско в индекса в сравнение с всички страни от Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС. Корупцията и тайното сговаряне между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-видимото проявление на това ненормално положение е Делян Пеевски, бивш шеф на българска разузнавателна агенция и собственик на "Нова българска медийна група". Неговата група има шест вестника и контролира близо 80% от разпространението на печата. Отпускането на европейски фондове от правителството при пълна липса на прозрачност практически ги подкупва, за да не бъдат критични към правителство в своите публикации или за да се въздържат от покриване на проблематични истории. Заплахите и атаките срещу журналисти зачестяват през последните месеци.“

 „Може да е опасно да си журналист в България", се подчертава в доклада на "Репортери без граници".

Опасно до загуба на живота.

Чувството за безнаказаност

Задушаването на коректните журналистически практики и израждането на медийната среда в България до царство на медии бухалки, които се разправят с неудобните на властта и на медии, пиари на успехите на управляващите и свеждането на разследващата журналистика едва ли не до развлекателното тв предаване „Господари на ефира“ са придружени и от чувството за безнаказаност в заподозрените в нарушения или корупция.

Всичко това на фона на общата атмосфера на липса на доверие към институциите.

Според актуалното изследване на агенция „Алфа рисърч“ от действията на полицията са доволни едва една пета от българите, 37 на сто имат отрицателно мнение, 43 са без ясно мнение. Одобрението към главния прокурор е 9 (девет!) процента, отрицателните оценки са 41 на сто.

Това са процентите, но недоверието има не само количествени измерения.

В България винаги се мисли най-страшното и най-лошото, а институциите полагат сериозни усилия, за да оправдаят и подплатят с дела тази народопсихологическа особеност.

Така показни убийства обикновено остават неразкрити. Последното е, което беляза началото на европредседателството на страната – на бизнесмена от Велико Търново, близък до ГЕРБ, Петър Христов, застрелян на оживено място в София, и то посред бял ден на 8 януари тази година.

През 2015  г. шефката на кабинета на пазарджишкия кмет Татяна Стоянова бе убита пред гаража си, без наоколо да има очевидци; през 2016 г. собственикът на модна къща „Агресия" Александър Антов беше убит в гората до Бистрица, а през лятото на 2017 г. дупнишкият бизнесмен Данаил Божилов бе убит в пловдивски парк. Това са само няколко припомняния на неразкрити криминални случаи от последните три години.

Сега подозренията са, че или убийството на Виктория Маринова няма да бъде разкрито, или че някой дежурен виновник с минимални способности да се защити ще бъде посочен за извършител – някой психично болен, някой клошар (с препратка към палежите на Тютюневите складове в Пловдив).

Под натиск

Премиерът Бойко Борисов тези дни е необичайно лаконичен. Той само обяви, че убийството ще бъде разкрито.

"От това, което знам, от многото ДНК материал, който има, съм убеден, че е въпрос на време да го изкарат. Моля ви да не ги пресирате. Най-добрите криминалисти сме пратили там", каза той в неделя.

(В понеделник МВР шефът Младен Маринов обяви, че е „твърде рано за съвпадение на ДНК следите“.)

В понеделник Борисов запази мълчание.

Вероятно чака бурята откъм Европа да отмине и всичко да се забрави на принципа за тридневното чудо. В момента обаче от ЕС изпращат не дотам приятни сигнали с обещания да следят как напредва разследването и даже с предложенията си да изпратят помощ.

Наблюдателите отдавна подчертават, че е необходимо държавите членки на ЕС да заемат ясна позиция за медийната свобода в България и ако трябва, да предявят изисквания към страната.

Дали убийството на Виктория Маринова ще катализира такъв процес, или Брюксел ще предпочете да остане в по-комфортната позиция, според която България е примерен член на ЕС, който не създава проблеми от мащаба на Полша и Унгария?

Каквото посееш, това ще пожънеш

В тази ситуация властта се оказа в позицията на Лъжливото овчарче – след като упорито твърдиш, че има много медии, медийна свобода и всички свободно си критикуват премиера и управляващите, разкриват корупционни схеми, а властта наказва провинилите се (по Борисов), въпреки че реалността е диаметрално противоположна, идва момент, в който дори и да казваш истината, трудно ще ти повярват. Така сега дори и в престъплението да няма политически мотив, да не е поръчково като отмъщение заради работата на Виктория Маринова, подозрението ще остане.

А за западните медии убитата е разследващ журналист, защото за страна с репутацията на„гнила ябълка“ не е трудно да приемеш, че разследващите журналисти ги убиват.

Изглежда иронично. Но е съвсем логично.

Коментари

Калин


В България има не само медийна свобода – има медийна свободия…Проблемът идва от автоцензурата, която си налагат самите журналисти, които слугуват на своите работодатели - олигарси. Няма медийна свобода в Северна Корея, а тук в България мога да ви посоча поне три телевизионни канала, които денонощно говорят против управляващите. Отделно вестници и сайтове на бивши ченгета на ДС, които пишат каквото си искат от сутрин до вечер.
Работата е там , че журналистите слугуват на своите работодатели олигарси, които са разделени на кланове по интереси – Прокопиевци, Пеевски, Дончевски и компания.
По телевизията наричат премиера „мутра”, в сайтовете, че се е занимавал с продажба на дрога, Бареков бе изрекъл по телевизията,че Борисов лично е участвал в 150 убийства.
Той е „тиква”, „прост пожарникар”, „тъпа мутра” и ние имаме в страната „мутренско управление.”
Хайде г-да журналисти, да отидете да поживеете в Северна Корея, Русия или Китай и пишете, че Ким Чен Ун или Путин в Русия, са „тикви”, „мутри” и каквото ви дойде на ума. Ще ви се случат много вълнуващи неща…И вие го знаете !
Тези , които са чели Киркегор, може би знаят, че той свързва журналистиката с най-древната професия . Дали има основание да мисли така, всеки сам може да си отговори.
Няма смисъл да публикувам списъка на журналистите агенти на ДС от телевизии и вестници – много е дълъг. Ето го линка : http://www.omda.bg/page.php?tittle=Списък_на_журналисти_агенти_на_ДС&IDMenu=548&IDArticle=48
Някой от тези люде и сега пишат, и сега дават акъл, четат морал, правят анализи…
Но да се върнем на Киркегор…
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Според теб

"поне три телевизионни канала" казват истината. А останалите??? Защо я премълчават или изопачават? Не ще да е от свободия, струва ми се...

Браво, Калине!

Февруари 2009г.
Управителен съвет на „Съюза на издателите в България":
Тошо Тошев – Председател на УС
Венелина Гочева – Зам. председател на УС
Светлана Шаренкова - Зам. председател на УС
Иво Прокопиев - Зам. председател и Главен секретар на УС
Валери Запрянов, главен редактор на списание „Тема”
Сашо Дончев, издател на в. „Сега”
Степан Ерамян, управител на Издателски къщи „Марица” и „Струма”
Тодор Батков, издател на в. ”Стандарт”
Петър Манджуков, управител на ПМ Прес ООД– издател на в. „Дума”
Валентин Панайотов, издател на в. „Пари”.
Николай Даковски, издател на в. "Новинар"
Аксел Шиндлер, главен управител на Вестникарска група България“

п.с. Линкът към омда е излязъл непълен. - http://www.omda.bg/page.php?tittle=%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8_-_%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%A1&IDMenu=548&IDArticle=4883
sokrat sokraj's picture
sokrat sokraj
sokrat41

Щели да останат съмнения?

Щели да останат съмнения? Да, ще останат и ще се затвърдят окончателно. Но това са съмнения относно факта, дали в България изобщо съществува журналистика. Това, което го има, е продажност, користна заинтересованост, пълна некадърност. Няма как да се измъкнете от капана, който заложихте за друг, а паднахте сами в него.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията