Общо 88% от родителите осъзнават, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но голяма част от тях ги прилагат.

Въпреки че използването на физически наказания намалява през последните 5 години, около 2/3 от родителите някога са прилагали телесни наказания и други травмиращи практики спрямо децата си, като изолация в стая, ненамеса при опасност от нараняване и причиняване на дискомфорт чрез стоене в неудобна поза.

Това показва национално представително проучване на агенция "Ноема" по поръчка на Националната мрежа за децата. В него са участвали родители, млади хора, които са бъдещи родители, и деца. Изследването представя и сравнителна информация с данните от проучване, направено преди пет години от агенция ЕСТАТ.

Най-често родителите използват телесни наказания по емоционални причини, когато се почувстват безсилни и се срамуват, че са изгубили контрол върху възпитанието на детето си и не разбират неговото поведение.

Според изследването поне 2/3 от родителите някога са използвали телесно наказание към децата си, дори само един път, а около 1/4 от родителите използват редовно – поне един път седмично, някакъв вид телесно наказание.

Най-разпространеното телесно наказание у нас от страна на родителите към децата им е удрянето на шамар.

Славянка Иванова от "Ноема" коментира, цитирана от БТА, че телесните наказания, прилагани от родителите, не са в резултат на агресия, а са "израз на загрижеността на родителите за бъдещето на техните деца".

Около 30% от родителите споменават гняв и обида, като причини за прилагането на телесно наказание, показват данните от проучването.

Все повече родители обаче осъзнават вредните последици и оценяват негативно прилагането на телесни наказания към децата. Тревожен е фактът обаче, че "твърдите" привърженици на телесното наказание остават константен дял от настоящите и бъдещите родители.

Респондентите възприемат като по-травмиращи и по-срамни „възпитателните“ методи, причиняващи емоционални щети на децата – обиди, постоянно крещене, омаловажаване и подценяване. Това, заедно с обществената неприемливост, е една от причините подобни практики да се прилагат по-често вкъщи, отколкото на обществени места.

Институционалната среда също не се справя добре с премахването на телесни и сходни наказания. 

Изследването потвърждава, че в училищата и детските градини подобни практики са също често разпространени:

41% от родителите споделят, че децата им са потърпевши от вербално насилие; 22% – свидетелстват за телесно наказание като удар или причиняване на болка, а 14% – за практики на игнориране.

Проучването показва, че е налице срив в доверието към държавата като към легитимен агент, гарантиращ правата на децата.

Делът на родителите и младите хора, които биха се обадили на тел. 112 при малтретирано дете, е намалял съответно с 22 и с 30 пункта; държавните институции не се разпознават като подпомагащи родителите в осъществяването на позитивно възпитание. В същото време се наблюдава стремеж към повишаване на обществената отговорност – намалели са отрицателните нагласи към намесата на странични наблюдатели и съобщаването в случай на насилие към дете. Докато през 2013 г. 80% от хората са смятали, че намесата в семейните разправии на други хора води само до неприятности, то през 2018 г. делът им е спаднал на 56%.

Проучването установява още чувствително повишаване на нивото на тревожност сред родителите и младежите през последните 5 години.

Ако пред 2013 г. хората, които са оценявали своето населено място като „най-безопасно“ или „по-скоро безопасно за деца“, са били около половината от респондентите, днес те са около 40%.  

Преди 5 години агресията между децата изобщо е отсъствала от списъка на най-сериозните рискове за децата в България. Днес тя е поставена на първо място по опасност за децата от родителите им, заедно с разпространението и злоупотребата с алкохол, цигари и наркотици.

Днес най-често идентифицираните рискове за децата в България са разпространението и злоупотребата с вещества (алкохол, цигари, наркотици), агресията между децата, опасността от инциденти и катастрофи и лошата приятелска среда..

Според проучването общуването на родителите с децата се превръща във все по-голяма ценност, но и все по-остро се усеща нейният дефицит.

В сравнение с данните от 2013 г. видимо намалява времето, което родителите прекарват с децата си. Времето, отделено за общуване, заема най-малка част от родителското време за децата – около 14-15%.

Напрегнатото ежедневие, дефицитът на време и на адекватна помощ са предпоставки за неразбиране на причините за нежелано поведение на децата, а оттам – и за неадекватна родителска реакция спрямо това поведение. 

Около 2/3 (67%) от родителите съобщават за системни проблеми със своите деца, а 89% споделят, че са имали някога проблем.

В същото време едва 30% от родителите са търсили информация във връзка с проблем с дете. Име на конкретна организация или институция в помощ на децата са в състояние да посочат около 5-6%.