Президентът Румен Радев поиска бюджетният излишък да бъде изхарчен в края на годината след обществен дебат и санкция на парламента. Държавният глава обяви предложението си на кръгла маса "Неравенства и бедност в България", която се проведе под негов патронаж днес в резиденция Бояна.

Практиката правителството да разпределя парите в повече в края на годината както намери за добре - с постановления на МС, датира още от времето на кабинета на НДСВ-ДПС. Така например бяха разпределени 1 милиард лева излишък в края на 2004 г. за 2005-та, когато имаше парламентарни избори. Това продължи и при управлението на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. По време на управлението на кабинетите на Бойко Борисов през 2016 г. най-солидният дял от излишък отиде за програмата за саниране.

Според държавния глава Народното събрание обаче трябва да изиска тази година "съзнателно заложеният и грижливо отглеждан бюджетен излишък" да се изхарчи именно със санкция на парламента. Това, по думите му, би било стъпка към промяната, необходима на България. През 2019-та ни предстоят европейски и местни избори.

На форума Радев цитира извадки от книгата: "Защо нациите се провалят", в която се анализират причините за неравенството и бедността от древността до днес.

"В тази книга има два извода. Първо, че там, където има инклузивни икономически институции, има прогрес и просперитет. Където са институциите са ексклузивни има големи неравенства, бедност и упадък. Второ, политическите институции определят и типа икономически институции", каза държавният глава.

400 000 българи са работещи бедни, а над 1.7 млн. души живеят с доходи до 600 лева, съобщи Гълъб Донев, секретар по социална политика и здравеопазване на президента Румен Радев. Издръжката на живота за тази година, изчислена от Института за синдикални изследвания към КНСБ, е 585 лева. Минималната работна заплата е 510 лв.

Повече от 2.3 млн. българи, което представлява 88% от населението, живеят с месечни доходи до 1000 лв. "Около 400 000 българи живеят със средни доходи между 1000 и 2000 лв. месечно, което по нашите разбирания ги определя като средна класа. Други 400 хил. българи работят, но са бедни - т.нар. работещи бедни. Техните доходи са под линията на бедност", посочи още Донев.

Пренебрегването на темата за бедността и неравенствата е безотговорност към бъдещето развитие на нашето общество, каза президентът. 

 

Образование за по-добър и качествен живот 

Професионалното ориентиране създава огромна мотивация на хората да правят това, за което носят искрата и парите за него са огромна инвестиция както в икономиката, така и в щастието на хората. Това заяви директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков на кръглата маса за бедността и неравенствата.
 
Според Нейков именно професионалното ориентиране е това, което отличава страните от Г-20, всяка една от 20-те най-силни икономики има десетилетия на система на професионално ориентиране. В България в Бюрата по труда им отделят по 15 минути за професионално ориентиране, каза още Нейков. 

Експертът смята, че много от картините, нарисувани на днешния форум, могат да ни накарат да "излезем навън и да се гръмнем", защото по думите му ситуацията изглежда така като да няма изход, защото няма нито пари, нито човешки капитал. 

Според него обаче все пак има стъпки за решаване на проблемите на неравенството и бедността. Едната е свързана с това, че всеки в трудоспособна възраст, който получава нещо от социалната сфера, трябва и да се обучава. Всички твърдим, че хиляди хора не работят, но изследванията на Балканския институт по труда и социалната политика показват, че те работят и то много яко, но в сивата икономика, коментира още Иван Нейков.
 
 
По думите на Нейков десетките хиляди учители, които ще бъдат пенсионирани през близките години и вероятно обявени за аутсайдери, могат да се ползват като резерв да обучават и да ориентират професионално всички тези хора, които само получават от социалната система, но не се обучават. 
 
Според Нейков институциите трябва да се борят с бедността по принцип, но за да има ефект от тази борба, тя трябва да е насочена и към най-голямото гнездо на бедността - самотните възрастни жени в България. Усилията трябва да са насочени към създаването на повече социални услуги. Тезата за необходимост от повече социални услуги беше подкрепена и от друг бивш социален министър - Ивайло Калфин. 
 
Проф. Валентина Миленкова също говори за значението на образованието за преодоляване на бедността. По данни на Евростат за 2017 г. около 70 процента от хората с под основно образование са в състояние на бедност, докато при тези с висше образование - процентът е едва 16 на сто. По думите на Миленкова при поредица от стратегии , насочени към образователно включване, на практика се оказва, че продължаваме да говорим за висок процент на ранно напусналите образование, функционална неграмотност. Тя смята, че преодоляването на проблема ще дойде с развитието на дуалното образование, което вече е доказало, че дава добри резултати при децата в застрашена ситуация от отпадане от училище.