Тръмп, Кавано и последиците. Чрез спора около кандидата му за върховен съдия президентът на САЩ Доналд Тръмп извади на светло дълбоки пукнатини в американското общество и ги използва. Но зад всичко това стоят далеч по-мощни сили. Битката тепърва предстои. Това пише Марк Питцке в коментар под заглавие “Разединените американски щати”, публикуван в сп. “Шпигел”.

След няколкоседмични разправии в американската политика се настани призрачна тишина. Сенаторите, които дадоха власт на Брет Кавано, дълго не можаха да напуснат Вашингтон. Оспорваният върховен съдия, който от десетилетия положи толкова бързо клетва, че повечето от колегите му не успяха да пристигнат на церемонията. Съпругата му Ешли държеше Библията, усмихвайки се горчиво.

Цялата страна е огорчена. Случаят Кавано засегна всички. Дори когато републиканците триумфират заради завоя надясно във Върховния съд, тяхната победа е куха, точно като всеки епизод от реалити шоуто на Доналд Тръмп. Трайни обаче остават щетите за американската демокрация.

Привърженици на Тръмп на последния партиен митинг.

Самият президент на САЩ не би следвало прекалено рано да се радва. Разединението на Америка, което той чрез кандидата си Кавано извади на светло и обостри, е далеч по-дълбоко. Толкова дълбоко, че и той самият не може да го овладее. Действат по-мощни сили. Нацията е раздирана между минало и бъдеще, регрес и прогрес.

Тръмп използва тези пукнатини за собствените си егоистични и маниакални цели, като подстрекава и двете страни да се възправят една срещу друга. В състояние е да го прави по-добре, отколкото който и да било друг.

Америка винаги е била страна на политическите кланове, за които примирението е почти невъзможно. Но след изборната победа на Тръмп през 2016 г. обстановката наподобява сблъсък на тектонични пластове, водещ до периодични земетресения.

Десни срещу леви. Мъже срещу жени. Бели срещу цветнокожи. Възрастни срещу млади. Военнолюбци срещу пацифисти.

Подобен земетръс беше и Кавано. Тръмп и неговият мини-Тръмп противопоставиха почти всички срещу всички. Не на последно място поради надценената символика на тази съдийска драма. Същевременно те направиха всеки компромис невъзможен. Никой вече не говори с другия, никой не разбира другия, всеки смята другия за дяволско изчадие. И двете страни живеят във все по-различни реалности – едните в създадения от Тръмп лъжовен свят, другите под знака на съпротивата.

Брет Кавано.

Америка е на кръстопът. Непримиримоста излезе наяве чрез перфидната стратегия на Белия дом Кавано да бъде представен като мъченик, а обвиненията срещу него като “разпъване на кръст”. Изведнъж заподозреният (в изнасилвания – б. р.) престъпник се превърна в жертва.

“За младите мъже времето е крайно страховито”, провикна се Тръмп.

Това е същата стратегия, с която напоследък белите се представят като действителните жертви на расизма. Никой не го прави по-добре от Тръмп – отмъстител в името на “забравените американци”, каквито всъщност не съществуват.

Бели, които се боят, че ще се превърнат в демографско малцинство. Мъже, които се страхуват, че патриархатът им клони към края си. Възрастни, които се боят, че младите ще им отнемат съществуването. Миньори, които се страхуват, че професията им загива. Тръмп им обещава да спре тази неизбежна тенденция, но не и да я преобърне. Като доказателство му служи Брет Кавано – бледият гневен мъж. Присъствието му в отдавна политизирания Върховен съд най-сетне ще осигури стабилно консервативно мнозинство и за десетилетия ще замрази обществено-политическата промяна на висшата съдебна инстанция.

Въпреки всичко това не е така просто. Върховният съд, чиито девет съдии са с пожизнен мандат, все още куца след обществото. Често се е противопоставял на напредъка, още по времето на робството. Но в крайна сметка е сменял курса, примерно при еднополовия брак.

Но социалните революции в Америка никога не са били осъществявани чрез съд, а от хората на улицата. Поради трагедията “Кавано” сега те са по-мобилизирани, по-ангажирани, по-пламенни, както никога преди и то от двете страни.