Триест, Италия - Обичам този град. Не зная защо. Не съм роден тук, не съм израснал тук. Никога не съм живял, нито съм избягал оттук. Дори не съм се влюбвал тук, разхождайки се вечер по спиращия дъха площад "Пиаца Унита", който с една от четирите си страни гледа към морето, започва анализа си за в. "Ню Йоркс таймс" Бепе Севернини.

Мисля, че обичам Триест, защото той е географска, мисловна граница, и дори повече. Закътан в североизточния ъгъл на Италия, в него има нещо латинско, немско и славянско. Той е католически, източноправославен, еврейски.

Той е център на литература и търговия. Тук спира Югът: Адриатическо море се хвърля на европейския бряг, за да разбере, че не може да продължи нататък. Тук спира Северът: карстовото плато (по границата между Италия и Словения) е като тераса на континента и векове наред виенчани са идвали тук, за да се радват на гледката. 

Тук спира изтокът: въздишките на Русия никога не са могли да стигнат по-далече. Тук спира Западът: бази на НАТО, някога готови да отблъснат нашественици от Варшавския договор, остават пръснати наоколо. 

Триест бе създаден от Хабсбургската империя, която притежаваше къса морска брегова линия. В началото на 18 век той е бил само малко селище на рибари, на производители на морска сол, на градинари, отглеждащи продукти за пазара. Империята го превърна в пристанище с монопол върху вноса и износа, с облекчен данъчен режим, с "меки" железопътни тарифи. 

Но тази идилична реалност приключи преди един век. Оттогава Триест преживя ужасни перипетии. Той си бе върнат от Италия през 1918 г., после фашистите си го избраха за свой култов град. Беше окупиран от нацистите през 1943 г., а после бе превзет от югославските комунисти през 1945 г.. През 1947 г. Триест бе поставен под англо-американско военно управление. Едва през 1954 г. бе върнат на италианската държава. 

Днес, най-после, Триест е един проспериращ, мирен европейски град. Морското пристанище, корабостроителницата, застрахователни компании и фирми за кафе, както и много научно-изследователски институти осигуряват работни места за всички. Но той си остава град върху подвижни "политически" пясъци, разположен върху нестабилен разлом, в който се сблъскват тектоничните плочи на съперничещи си европейски сили. 

Повече от всяко друго място, Триест отразява избора, пред който е изправено сега новото националистическо правителство на Италия. Съставено от две евроскептични партии - "Лига" и "Движение 5 звезди", за разлика от своите предшественици то изглежда твърдо ориентирано на Изток. 

Триест винаги е смятал себе си за преден пост на Запада и е помагал за прекарването с кораби на хора от гранични земи, като Истрия и Далмация (сега части от Хърватия, в която обаче от векове живеят много италианци) към Италия и други страни от Европейския съюз. Градът винаги се е гордял с тази си роля и сега се мъчи да остане в крак с пулса на времето. 

Дали италианското правителство само гледа на изток, или се движи нататък?

На 28 август Матео Салвини - лидерът на "Лига", дойде в Милано да приветства унгарския авторитарен премиер Виктор Орбан, който обяви домакина си за "моят герой". Няколко дни по-късно депутати от "Лигата" гласуваха в подкрепа на Будапеща в Европейския парламент, който искаше да се вземат мерки срещу антидемократичните действия на унгарското правителство. 

Италианското правителство често изразява вербална подкрепа на руския президент Владимир Путин и избягва да го критикува. През май Салвини нарече Путин "водещ държавник". Между "Лигата" и "Единна Русия" - партията на Путин, се поддържат интензивни и продължителни контакти: конференции, конгреси, срещи. Италианският министър по европейските въпроси Паоло Савона е не само отявлен евроскептик, но и антигермански и проруски настроен. В интервю преди да бъде назначен на този пост, той каза: "Путин е реалист. Той е против онази Европа, която би желала да му навреди. А Европа това и прави". 

Новият шеф на италианската държавна телевизионна компания РАИ - журналистът Марсело Фоа, като всички свои предшественици, бе назначен от управляващото мнозинство. Той открито подкрепя Путин и често е гост по финансирания от Кремъл руски телевизионен канал РТ, като защитава Москва за политиката и спрямо Украйна и по други въпроси. 

В телевизионни дискусии интелектуалци, които подкрепят италианското правителство, говорят за "италианския афинитет към Русия" и настояват за закриване на американските военни бази (в страната). 

Не липсва подкрепа за Москва и в опозиционните редици. Връзките между Силвио Берлускони и руския президент датират отдавна. Експремиерът често посещава Путин и на свой ред посреща Путин у дома си в Сардиния. 
Засега нищо от това не е последвано от съществени външнополитически промени. Традиционните италиански съюзници обаче се безпокоят. Очаква се делегация от американския Държавен департамент да направи тихомълком посещение в Рим, за да разбере каква позиция ще заеме Италия през декември, когато Европейският съвет трябва да реши дали да продължи санкциите срещу Русия заради Украйна. За момента нещата изглеждат така: италианските лидери при всяка възможност споменават, приветстват и оценяват положително авторитарните лидери в Източна Европа. 

Векове наред Триест е свикнал да се бои от обратите на историята, предчувствайки приближаването на смутни времена. Дали на Изток го очакват стари противници или новооткрити приятели? Засега нова националистическа Италия не обръща гръб нито на Европейския съюз, нито на Запада, но ако се предприемат някакви стъпки в подготовка за бъдещето, те са в посока към отчуждаване. Европейските избори през 2019 г. могат да сложат точка на такава ориентация на Италия, но могат да предизвикат и намеса на "пожарната команда".

При това положение знае ли някой докъде може да се стигне? 

* Бепе Севернини е главен редактор на списание "7" - приложение на вестник "Кориере дела сера", и коментатор по актуални въпроси. 

БТА