Ad Config - Website header

 

Article_top

Няколко дни не бяхме журналя. Бяхме журналисти. Допусна се предположението, че журналистите могат (и са!) да бъдат на прицел. Могат да бъдат бити и дори убивани за работата си. Случаят не се оказа такъв, но осъзнаването си остава.

На пресконференцията за жестокото убийство в Русе бяха казани много верни неща. Но и една много голяма лъжа, произнесе я Бойко Борисов – че сега в България може да се пише и говори неограничено свободно. Не, не може. Говори се неограничено свободно в неограничени и свободни медии. Каквито в България се броят на пръстите на едната ръка. Толкова са малко, че служат повече за изобразяване на лъжата за свободата на словото, отколкото за компенсиране на ограничената свобода на словото.

Няма как да са независими медиите в България, ако в голямата си част те са собственост на един човек. Няма как да зададем на този човек въпросите, които се налага да бъдат зададени. Той съществува само като име. Призрак с тежка черна сянка. Той не ходи на работа, но получава заплата за работа. И ние не можем да го попитаме как се чувства от получаването на този срамен хляб – какъвто е изразът за нечестно получени пари, защото няма къде да го видим, как да контактуваме с него. Повечето медии говорят вместо него – това ли е свободата на словото, неограничената свобода, за която говори на пресконференцията премиерът Бойко Борисов? Не само медиите, а и разпространението им е негово. Затова има медии, които са наказани с неразпространение – това ли е държавата, чието име някои наистина се постараха да оплескат с не най-подходящия повод, но затова пък причина да се говори за несвободата на медиите в България  е основателна.

Затова днес, може би последният от няколкото дни, в които не бяхме наричани журналя, а журналисти, искам да ви кажа – няма свобода на словото в България, има отделни островчета на свободата. Ако наистина искате да има независими и свободни медии, оказвайте ни подкрепа, докато сме живи. Не е нужно да ни превръщате в икони, когато сме мъртви. Не е нужно да ни повишавате в ранг разследващи журналисти, да ни оплаквате, да организирате бдения и мероприятия, да пишете колко сме прекрасни. Не сме прекрасни, обикновени хора сме, които са избрали за професия истината. Ако имате нужда от истината, направете така, че да я имате. Медиите в България ще бъдат свободни, когато българите поискат те да са свободни.

И не, не сме първата власт, както каза Борисов. Този израз така и не го научиха, в оригинала не се говори за „власт“, а за „сила“. Не е нужно да сме първата сила, по конституция първите три сили са определени. Журналистиката е четвърта и става сила само когато зад нея са застанали читателите, слушателите и зрителите.

"Редута"

 
Снимка Клуб Z

Няколко дни не бяхме журналя. Бяхме журналисти. Допусна се предположението, че журналистите могат (и са!) да бъдат на прицел. Могат да бъдат бити и дори убивани за работата си. Случаят не се оказа такъв, но осъзнаването си остава.

На пресконференцията за жестокото убийство в Русе бяха казани много верни неща. Но и една много голяма лъжа, произнесе я Бойко Борисов – че сега в България може да се пише и говори неограничено свободно. Не, не може. Говори се неограничено свободно в неограничени и свободни медии. Каквито в България се броят на пръстите на едната ръка. Толкова са малко, че служат повече за изобразяване на лъжата за свободата на словото, отколкото за компенсиране на ограничената свобода на словото.

Няма как да са независими медиите в България, ако в голямата си част те са собственост на един човек. Няма как да зададем на този човек въпросите, които се налага да бъдат зададени. Той съществува само като име. Призрак с тежка черна сянка. Той не ходи на работа, но получава заплата за работа. И ние не можем да го попитаме как се чувства от получаването на този срамен хляб – какъвто е изразът за нечестно получени пари, защото няма къде да го видим, как да контактуваме с него. Повечето медии говорят вместо него – това ли е свободата на словото, неограничената свобода, за която говори на пресконференцията премиерът Бойко Борисов? Не само медиите, а и разпространението им е негово. Затова има медии, които са наказани с неразпространение – това ли е държавата, чието име някои наистина се постараха да оплескат с не най-подходящия повод, но затова пък причина да се говори за несвободата на медиите в България  е основателна.

Затова днес, може би последният от няколкото дни, в които не бяхме наричани журналя, а журналисти, искам да ви кажа – няма свобода на словото в България, има отделни островчета на свободата. Ако наистина искате да има независими и свободни медии, оказвайте ни подкрепа, докато сме живи. Не е нужно да ни превръщате в икони, когато сме мъртви. Не е нужно да ни повишавате в ранг разследващи журналисти, да ни оплаквате, да организирате бдения и мероприятия, да пишете колко сме прекрасни. Не сме прекрасни, обикновени хора сме, които са избрали за професия истината. Ако имате нужда от истината, направете така, че да я имате. Медиите в България ще бъдат свободни, когато българите поискат те да са свободни.

И не, не сме първата власт, както каза Борисов. Този израз така и не го научиха, в оригинала не се говори за „власт“, а за „сила“. Не е нужно да сме първата сила, по конституция първите три сили са определени. Журналистиката е четвърта и става сила само когато зад нея са застанали читателите, слушателите и зрителите.

"Редута"

Коментари

10 стинки's picture
10 стинки
10 стинки

И втора лъжа

Че полицията работи, неуморно и професионално, на световно ниво.
Защо сме такъв дребен гаден народец да мрънкаме срещу професионалистите, които си вършат работата.
Щот толкоз са професионалисти, и толкоз работа вършат, че авторитетът и доверието които са спечелили са КРЪГЛА НУЛА. Всеки случаен когото и да попиташ какво мисли за МВР и служителите там, дори да е в добро настроение и благоразположен, ще се обърне на 180 градуса... и добра дума няма да намери.
Да не говорим за лекари и учители. Един бранш си гради авторитет, само ако се самопочиства от некадърност и бездарие.

Хм

"Няма как да са независими медиите в България, ако в голямата си част те са собственост на един човек. ..."

Хайде пак "Олигархията е Пеевски". Тази мантра я повтарят "соросоидите" като "Сабина".
Офицерите им като Боян Чуков или Красимир Гергов пък винят за всичко "соросоидите".

За мнозинството хора Маман, а вероятно и Пеевски, са само малка част от олигархията. И разлика между "Сабина" и "Гестапото" няма. Мрежата на Сорос у нас е само част от мрежата на десарите. Тъкмо затова синът на Йото Кръстев стана "Прима" на Сорос. Такива са гените на зачатието - договорът между Луканов и Сорос:
"Чл. 1. (1) Фондация "Отворено общество" се освобождава от данъци, мита, такси и отчисления в полза на бюджета.
(2) Средствата, предоставени като дарения и завещания на фондацията от български юридически и физически лица, се освобождават от данъци. ..."
https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/-1088914432/issue/3071/postanovlenie-%E2%84%96-76-na-ministerskiya-savet-ot-20-yuli-1990-g-za-osiguryavane-na-usloviya-za-razvitieto-i-funktsioniraneto-na-fondatsiya-

Такива са гените на Завадски и Карък, на олигарсите, които А.Атанасов винеше:

"Вестниците „Труд” и „24 часа” са купени с крадени пари, източени от Общинска банка.
Това обяви пред ТВ7 общинският съветник от ДСБ Атанас Атанасов. Коментарът му бе по повод разследване на телевизията, което показва схемата, по която сегашните собственици на медийната групировка Любомир Павлов и Огнян Донев са източили Общинска банка през далечната 2000 г. По думите на Атанасов това е най- голямата кражба, извършена в Столична община от промените насам. Именно с парите, които Донев и Павлов са прилапали от крупната далавера, преди месеци успяха да сложат ръка и върху бившите ВАЦ-ови издания ..."
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/33080

Забележете къде го е обявил -

Забележете къде го е обявил - пред ТВ 7, телевизията на Цветан Василев, който, тогава в бащинско-синовни отношения с Пеевски, искаха да прилапат същите тези вестници. (по-късно успяха). А началникът на Атанасов Иван Костов тогава бе в топли отношения с Василев.

Джамджиева,

Да оставим Атанасов. Къде е трилогията на Д. Й. Пеев "Лакомниците" в "Тема" и "Преса"? Сега се намират само парчета тук и там. Ако не се лъжа вие работехте при Тошо Тошев. Ако не вие, то поне Тошев може да ракаже както за "Лакомниците", така и за "Очите на премира", "Ушите на премиера", независимо за кой премиер става въпрос. Допускам, че ще си спомни и за масонската ложа "Братство и чест" на Петко Сертов, а може би и вие. С такива материали вероятно ще имате много повече читатели.

Другото е да останете собственост на издателите/спонсорите си.
Извинете откровението.

Джамджиева,

Свободна сте да оборите frognews.bg:

"Светлана Джамджиева е новият шеф на „Труд”
За назначението обаче главна роля изиграл другият съсобственик – милионерът фармацевт Огнян Донев. Той отдавна повтарял, че човекът, който има качества да ръководи „Труд” е именно Джамджиева.
Може би това е и причината Светлана Джамджиева да откаже на бившия си шеф Тошо Тошев да го последва в новия вестник, където той й е предлагал да бъде първи зам.-главен редактор. След отказа й поста бил зает от Валерия Велева, а Тошев бил силно разочарован."
https://frognews.bg/novini/svetlana-djamdjieva-noviiat-shef-trud.html

Веске, фейса ти още ми е пред очите

Веске, фейса ти още ми е пред очите ...
И полека с драмите, всичко ще се оправи!
https://www.youtube.com/watch?v=0Qs-Suk42dY

Калин

Медиите в България не са собственост на един човек, а на дузина олигарси, които си водят кланови войни помежду си. А журналистите зависят от работодателите си. В страната има 4-5 телевизионни канала, които от сутрин до вечер говорят свободно против правителството. Да не говорим за сайтове в които всеки пише каквото си иска. Премиерът е "тиква", "мутра", "прасе", а правителството е "мутренско" от "крадци" и "мафиоти". Ако това не е свобода на словото, то аз съм папа Франциск. Хайде г-да журналисти се опитайте да говорите в Северна Корея, че Ким Чен Ун е "прасе", "тиква" и "мафиот". Опитайте същото и в Русия и Китай. Много добре знаете, че ще ви се случат много "вълнуващи" неща...Защо не си признаем за автоцензурата, и че зависим от работодателите си, от тези които плащат музиката - Данчевци, Прокопиевци, Пеевски. Цяла една екзотична компания от работодатели. Митологията за свободата на словото отдавна се изтърка, на нея може да се хване само червения планктон дето пее партизански песнички на Бузлуджа, а вечер говори по СКАЙП с децата си в Чикаго и Лондон. Тези които помнят един друг режим, знаят какво е да няма свобода на словото. Този филм за свободата на словото е за една определена публика, която гледа турските сериали със Зафер Ергин, Бену Йълдъръмлар Татътлу и пр. Само те могат да повярват, че няма свобода на словото.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията