Ad Config - Website header

 

Article_top

Парламентът прие на първо четене два проекта за промени в закона за вероизповеданията. Първият е внесен от ГЕРБ, БСП и ДПС. Той въвежда забрана религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица, както и контрол от страна на държавата върху финансирането.

Предлага се и нов модел на финансиране на вероизповеданията - държавна субсидия за тези от тях, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната. На този критерий отговарят само православните и мюсюлманите. Останалите вероизповедания ще получават субсидия по досегашния ред.

Предлага се размерът на субсидията да се определя по модела на финансиране на политическите партии, като максималният размер на субсидията е 15 млн. лв. на вероизповедание, а заплатата на свещенослужител се приравнява на заплатата на учител.

Вторият законопроект е внесен от "Обединени патриоти". В него законово се определя понятието "религиозен радикализъм". Предлагат се промени във финансирането, регистрационния режим, обучението в средните и висшите духовни училища и административните санкции. Промените включват допълнително финансиране на религиозното образование в училищата, както и възможността по утвърдени от МОН програми да бъдат осъществявани образователни дейности от вероизповеданията.

Нека със закона за вероизповеданията да противодействаме на радикалния ислям, но да не пречим на традиционните вероизповедания в България, които спазват законодателството. Това каза Николай Тишев (БСП). Той специално коментира забраната за чужди граждани да проповядват в страната.

"Това ще удари и католическата църква. На много места в католическите църкви в България служат чужди граждани. Така че трябва много внимателно да отсеем сухото от суровото", изтъкна Тишев.

Васил Антонов (БСП) декларира, че партията ще подкрепи и двата законопроекта на първо четене. Той обаче призова текстовете да се прецизират между двете четения и допусна, че ако това не се случи, то социалистите биха могли да гласуват "против".

Зам.-шефът на ГЕРБ и лидер на парламентарната група Цветан Цветанов изтъкна променящата се среда за сигурност в Европа. Според него промените в закона ограничават възможността за външно влияние на други държави върху вероизповеданията в България.

"Много са правителствата и парламентарните мнозинства, коментирали темата за вероизповеданията, но никой не е намирал политическа воля да осигури необходимия държавен ресурс, за да се финансират вероизповеданията в България. Постигнатият консенсус даде възможност да отворим една дискусия, която отсъства от 1990 година. На срещата, на която присъстваха част от вносителите и представители на БПЦ, за съжаление отсъстваха колегите от БСП. Искам да ги успокоя. Ангажиментът, който поехме пред БПЦ, е, че работната група ще бъде с максимално дълъг срок - 21 дни, за да могат да бъдат чути всички мнения", каза още Цветанов.

Той благодари на БСП за подкрепата, но изтъкна, че лидерът на партията Корнелия Нинова отсъства от заседанието.

"За мен няма по-важно от това да отговорим на очакванията на вероизповеданията в страната. Когато народните представители имат своя парламентарен ангажимент, по такива ключови закони да отсъстват от заседание, това означава, че те не уважават избирателите си. Нека да се обърнем и към президентството и те да изпратят свой представител. До момента те не участват по никакъв начин в тези дебати. Смятам, че хубаво би било да изпратим писмо и да призовем експерти от президентството да се включат, за да може действително да облечем със съдържание казаните думи за постигнатия консенсус", каза Цветанов.

 

Парламентът прие на първо четене два проекта за промени в закона за вероизповеданията. Първият е внесен от ГЕРБ, БСП и ДПС. Той въвежда забрана религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица, както и контрол от страна на държавата върху финансирането.

Предлага се и нов модел на финансиране на вероизповеданията - държавна субсидия за тези от тях, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната. На този критерий отговарят само православните и мюсюлманите. Останалите вероизповедания ще получават субсидия по досегашния ред.

Предлага се размерът на субсидията да се определя по модела на финансиране на политическите партии, като максималният размер на субсидията е 15 млн. лв. на вероизповедание, а заплатата на свещенослужител се приравнява на заплатата на учител.

Вторият законопроект е внесен от "Обединени патриоти". В него законово се определя понятието "религиозен радикализъм". Предлагат се промени във финансирането, регистрационния режим, обучението в средните и висшите духовни училища и административните санкции. Промените включват допълнително финансиране на религиозното образование в училищата, както и възможността по утвърдени от МОН програми да бъдат осъществявани образователни дейности от вероизповеданията.

Нека със закона за вероизповеданията да противодействаме на радикалния ислям, но да не пречим на традиционните вероизповедания в България, които спазват законодателството. Това каза Николай Тишев (БСП). Той специално коментира забраната за чужди граждани да проповядват в страната.

"Това ще удари и католическата църква. На много места в католическите църкви в България служат чужди граждани. Така че трябва много внимателно да отсеем сухото от суровото", изтъкна Тишев.

Васил Антонов (БСП) декларира, че партията ще подкрепи и двата законопроекта на първо четене. Той обаче призова текстовете да се прецизират между двете четения и допусна, че ако това не се случи, то социалистите биха могли да гласуват "против".

Зам.-шефът на ГЕРБ и лидер на парламентарната група Цветан Цветанов изтъкна променящата се среда за сигурност в Европа. Според него промените в закона ограничават възможността за външно влияние на други държави върху вероизповеданията в България.

"Много са правителствата и парламентарните мнозинства, коментирали темата за вероизповеданията, но никой не е намирал политическа воля да осигури необходимия държавен ресурс, за да се финансират вероизповеданията в България. Постигнатият консенсус даде възможност да отворим една дискусия, която отсъства от 1990 година. На срещата, на която присъстваха част от вносителите и представители на БПЦ, за съжаление отсъстваха колегите от БСП. Искам да ги успокоя. Ангажиментът, който поехме пред БПЦ, е, че работната група ще бъде с максимално дълъг срок - 21 дни, за да могат да бъдат чути всички мнения", каза още Цветанов.

Той благодари на БСП за подкрепата, но изтъкна, че лидерът на партията Корнелия Нинова отсъства от заседанието.

"За мен няма по-важно от това да отговорим на очакванията на вероизповеданията в страната. Когато народните представители имат своя парламентарен ангажимент, по такива ключови закони да отсъстват от заседание, това означава, че те не уважават избирателите си. Нека да се обърнем и към президентството и те да изпратят свой представител. До момента те не участват по никакъв начин в тези дебати. Смятам, че хубаво би било да изпратим писмо и да призовем експерти от президентството да се включат, за да може действително да облечем със съдържание казаните думи за постигнатия консенсус", каза Цветанов.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията