Ad Config - Website header

 

Article_top

Има свобода на словото в България, казва им Той. Не, няма, отвръщат му те. И ти си виновен за това.

Защо е виновен? Защото е оставил повечето медии и разпространението на печата барабар, пряко или косвено, в ръцете на един друг. И защото медиите на този другия четкат Него от изгрев до здрач, че и след това. А имаше време, когато го плюеха.

Защото Той одобрява бюджетите и ръководствата на държавните медии, които за благозвучие се наричат публични, и разпределя евросредства между частните.

Това е историята накратко. Предъвкваме я от десет години. Бях един от първите, които я описаха в детайли. Бях един от първите, които я критикуваха. И си платих.

Като я препрочитам днес обаче, се питам: какво всъщност искат те? Искат Той да им даде свободата. Да я вземе от оня, другия, дето го четка, и да я даде на тях. Т.е. те искат мястото на оня другия. Той да им го даде, тъй както раздава постове и пари.

Или, може би, не съм прав. Може би искат просто да вземе от оня другия предимствата му и да не ги дава на никого. И всички да са равни.

Ама това значи ли, че след това изведнъж ще изгрее свобода на медиите и свобода изобщо? Не съм съвсем сигурен.

Имам дълга памет. И помня как в самото начало на първия Му мандат, всички Му се слагаха, всички Го цитираха, всички Го славословеха и дума не отваряха за свобода.

Бяхме шепа луди, които които като Радичковата жаба квакахме: “Как така?” Разровете теченията на вестниците (истинските, мир на праха им) и проверете. Всички искаха да са по-близо до Него. Да станат Негови хора. Някои не станаха. И тогава им домиля свободата. Повечето от нас, българите, се сещат за нея, чак като загубят хляба, от който “никой не е по-голям”.

“Две неща ми трябват на земята – те са любовта и свободата./ Жертвал бих живота безвъзвратно за любов,/ любовта да дам за свободата съм готов”.

Нали познахте, че този куплет не е български? Така е. Унгарски е. А потомците на автора му, 171 години по-късно, пъшкат под нещо, което Европа нарича “демократура” и в което също липсва медийна свобода. Този, който я раздава, я държи само за свои хора.

Скромният ми жизнен и професионален опит ме научи, че свобода не се дава. Или си я имаш и никой не може да ти я вземе. Или си я вземаш. Ако Той ти я “даде”, дори от все сърце, тя престава да бъде свобода. Става нещо като еврофонд. Който задължително върви с прикрепени към него условия.

Те вече десет години викат за свобода. По едно време се надяваха, ако Той не рачи да им я даде, Европа да го принуди. Но Европа си го харесва. Освен това няма право да му се меси точно в тази работа. И те пак са нещастни. Няма кой да ги освободи. Търсят си освободител. Може и да не е цар.

Не съм ги чул обаче да кажат: да се освободим от Него. Или: освободете ни от него. Казват: Той да ни даде свобода. Ама в демократичните държави не правителствата дават свободите. Дават ги конституциите. Ако правителствата отнемат тези свободи, демократичните нации ги сменят. Но българската нация не иска да Го смени. Те не могат. Не чух някой от тях да анализира себе си - защо не могат. 

За десет години (съвсем заслужено между другото) изсипваха огън и жупел върху оня, другия. Но нищичко не можаха да му направят. Освен да му казват, че е дебел и лош. Нито едно негово престъпление не можаха да докажат, макар поне половината да се пишат “разследващи журналисти”.

И той си го премести (бизнеса) от единия крачол във фондацията. Тя няма да се меси (в бизнеса), само ще дава пари, вика. Пари, не свобода.

Междувременно, онзи, другият, унищожи не свободата. Унищожи медиите. Създаде техни евтини подобия. Наложи техните стандарти, техния вкус като масови. И никой не му попречи. Макар да имаше незаконен монопол. Макар да правеше дъмпинг. 

Напротив, Той се възползва от медиите на оня, другия. Но така правят всички политици по света. Не познавам нито един, който отказва благоприятно отразяване. Не Той, а т.нар. "независими регулатори" трябваше да попречат. Но никой не пита има ли ги, независими ли са, регулатори ли са? Свободолюбците са приели, че всичко е в Неговите ръце. Ако е така, ние демокрация ли сме? И каква свобода искат изобщо?

Те викат, че съдебната система им пречела, защото била гнила ябълка и че и тя била на оня другия. Викат, викат, ама кой ли ги чува? Уж са будители, но един файтон протестиращи не можаха да събудят. На съдебната система й дреме на тогата. Никой не го е страх от тях. Знаят го, но не искат да си го признаят. А защо е така? Никога не се питат. Все някой друг им е виновен.

Народът е прост, викат. Ами просвещавайте го тогава. Водете го. Това ви е гражданският дълг. За това получавате и заплати. Мълчат. Да водиш е трудно. Значи да поемеш отговорност. Иска работа. Иска четене. Което да предшества писането. Иска факти. Които да са преди коментарите. Иска професионални стандарти. А не умения на кандидатстудентско ниво. Иска хладнокръвие и разум. А не истерия.

Затова пак не изгрява свободата. А международните й измерители всяка година съобщават, че нивото й се понижава. И отнийде взорът надежда не види. И Той повече свобода не дава. Свърши, вика. И без това вече много съм дал.

А бе, българска работа.

Ключови думи
 

Има свобода на словото в България, казва им Той. Не, няма, отвръщат му те. И ти си виновен за това.

Защо е виновен? Защото е оставил повечето медии и разпространението на печата барабар, пряко или косвено, в ръцете на един друг. И защото медиите на този другия четкат Него от изгрев до здрач, че и след това. А имаше време, когато го плюеха.

Защото Той одобрява бюджетите и ръководствата на държавните медии, които за благозвучие се наричат публични, и разпределя евросредства между частните.

Това е историята накратко. Предъвкваме я от десет години. Бях един от първите, които я описаха в детайли. Бях един от първите, които я критикуваха. И си платих.

Като я препрочитам днес обаче, се питам: какво всъщност искат те? Искат Той да им даде свободата. Да я вземе от оня, другия, дето го четка, и да я даде на тях. Т.е. те искат мястото на оня другия. Той да им го даде, тъй както раздава постове и пари.

Или, може би, не съм прав. Може би искат просто да вземе от оня другия предимствата му и да не ги дава на никого. И всички да са равни.

Ама това значи ли, че след това изведнъж ще изгрее свобода на медиите и свобода изобщо? Не съм съвсем сигурен.

Имам дълга памет. И помня как в самото начало на първия Му мандат, всички Му се слагаха, всички Го цитираха, всички Го славословеха и дума не отваряха за свобода.

Бяхме шепа луди, които които като Радичковата жаба квакахме: “Как така?” Разровете теченията на вестниците (истинските, мир на праха им) и проверете. Всички искаха да са по-близо до Него. Да станат Негови хора. Някои не станаха. И тогава им домиля свободата. Повечето от нас, българите, се сещат за нея, чак като загубят хляба, от който “никой не е по-голям”.

“Две неща ми трябват на земята – те са любовта и свободата./ Жертвал бих живота безвъзвратно за любов,/ любовта да дам за свободата съм готов”.

Нали познахте, че този куплет не е български? Така е. Унгарски е. А потомците на автора му, 171 години по-късно, пъшкат под нещо, което Европа нарича “демократура” и в което също липсва медийна свобода. Този, който я раздава, я държи само за свои хора.

Скромният ми жизнен и професионален опит ме научи, че свобода не се дава. Или си я имаш и никой не може да ти я вземе. Или си я вземаш. Ако Той ти я “даде”, дори от все сърце, тя престава да бъде свобода. Става нещо като еврофонд. Който задължително върви с прикрепени към него условия.

Те вече десет години викат за свобода. По едно време се надяваха, ако Той не рачи да им я даде, Европа да го принуди. Но Европа си го харесва. Освен това няма право да му се меси точно в тази работа. И те пак са нещастни. Няма кой да ги освободи. Търсят си освободител. Може и да не е цар.

Не съм ги чул обаче да кажат: да се освободим от Него. Или: освободете ни от него. Казват: Той да ни даде свобода. Ама в демократичните държави не правителствата дават свободите. Дават ги конституциите. Ако правителствата отнемат тези свободи, демократичните нации ги сменят. Но българската нация не иска да Го смени. Те не могат. Не чух някой от тях да анализира себе си - защо не могат. 

За десет години (съвсем заслужено между другото) изсипваха огън и жупел върху оня, другия. Но нищичко не можаха да му направят. Освен да му казват, че е дебел и лош. Нито едно негово престъпление не можаха да докажат, макар поне половината да се пишат “разследващи журналисти”.

И той си го премести (бизнеса) от единия крачол във фондацията. Тя няма да се меси (в бизнеса), само ще дава пари, вика. Пари, не свобода.

Междувременно, онзи, другият, унищожи не свободата. Унищожи медиите. Създаде техни евтини подобия. Наложи техните стандарти, техния вкус като масови. И никой не му попречи. Макар да имаше незаконен монопол. Макар да правеше дъмпинг. 

Напротив, Той се възползва от медиите на оня, другия. Но така правят всички политици по света. Не познавам нито един, който отказва благоприятно отразяване. Не Той, а т.нар. "независими регулатори" трябваше да попречат. Но никой не пита има ли ги, независими ли са, регулатори ли са? Свободолюбците са приели, че всичко е в Неговите ръце. Ако е така, ние демокрация ли сме? И каква свобода искат изобщо?

Те викат, че съдебната система им пречела, защото била гнила ябълка и че и тя била на оня другия. Викат, викат, ама кой ли ги чува? Уж са будители, но един файтон протестиращи не можаха да събудят. На съдебната система й дреме на тогата. Никой не го е страх от тях. Знаят го, но не искат да си го признаят. А защо е така? Никога не се питат. Все някой друг им е виновен.

Народът е прост, викат. Ами просвещавайте го тогава. Водете го. Това ви е гражданският дълг. За това получавате и заплати. Мълчат. Да водиш е трудно. Значи да поемеш отговорност. Иска работа. Иска четене. Което да предшества писането. Иска факти. Които да са преди коментарите. Иска професионални стандарти. А не умения на кандидатстудентско ниво. Иска хладнокръвие и разум. А не истерия.

Затова пак не изгрява свободата. А международните й измерители всяка година съобщават, че нивото й се понижава. И отнийде взорът надежда не види. И Той повече свобода не дава. Свърши, вика. И без това вече много съм дал.

А бе, българска работа.

Коментари

Жени's picture
Жени
Жени

да се чете

и препрочита!

Не всички! Не всички!

"...Имам дълга памет. И помня как в самото начало на първия Му мандат, всички Му се слагаха, всички Го цитираха, всички Го славословеха и дума не отваряха за свобода..."
Още при появяването му попитах като как стана изведнъж толкова известен. Още тогава казвах, че той е мюре.....И мога с чисто сърце да заявя, че не бях само аз. Просто КДС/КГБ си изиграха картите добре.....пък и разполагаха с достатъчно средства за да постигнат успех....

Всъщност, хората избираха ГЕРБ и Борисов не защото те самите бяха по свестни, а защото нямаше (по-скоро не беше позволено да има) наистина качествена алтернатива.
Сигурно си спомняте колко нагласени (и един след друг) проблеми при сините бяха раздути тогава.
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

И аз имам дълга памет

По-фундаментално брюкселско мрънкало от Желев българската журналистика няма.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Отговорът на въпроса,

зададен в самото заглавие „КОГА ЩЕ ИЗГРЕЕ СВОБОДАТА?” , е: Когато отхвърлим руското користно политическо опекунство над българите! Отвратително е, че Той се е продал на руснаците, за да му осигурят политическа кариера, разбира се, предателска, и, за да богатее, но още по-мизерно и нечистоплътно и българоомразно е, че тази идея идва от Кремъл.

Всеки анализ, който търси причината за лошотиите у нас предимно в българите, а замълчава за Русия, не служи на Отечеството.

Трудно е на българите да отхвърлят руското насилничество, но все пак не се ли отървем от него, за България няма да има радостни дни. Ще сме първи по беззаконие, на 111 место по свобода на словото и т.н.

Русия, Руската империя е нашият воденичен камък, който ни пречи да станем модерна просперираща държава. За тази теза съществува много доказателствен материал!
Цветан's picture
Цветан
Цветан

Обобщените образи

Великолепна статия! Да оставим настрана конкретните лица и ситуации, които коментира авторът. Той ги е обобщил в събирателните образи, в архетипите, свързани със свободата и несвободата, с демокрацията и липсата ѝ. По мое мнение много философски текст, издигащ се далеч над злободневната ситуация, към която е обърнат.

Ето например безкрайно вярната оценка за нашите „борци за свобода”, която важи и за „истинските” демократи, озовали се извън коридорите на властта: „Какво всъщност искат те? Искат Той да им даде свободата. Да я вземе от оня, другия, дето го четка, и да я даде на тях. Т.е. те искат мястото на оня другия... Всички искаха да са по-близо до Него. Да станат Негови хора. Някои не станаха. И тогава им домиля свободата.”

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията