Ad Config - Website header

 

Article_top

Когато българското Народно събрание гласува единодушно, това предизвиква съмнения. А когато законопроектът е съвместно дело на управляващи и опозиция, си струва да го разгледаш по-подробно – същността и мотивите му.

Този законопроект не предизвика бурна обществена реакция, дискусии по телевизионните студия, дебати в комисии, писма на НПО-та или шумни постове в социалните мрежи. Всъщност, никой не му обърна внимание.

И вчера парламентът го одобри на първо четене - законопроект за промени в Закона за вероизповеданията, внесен от ГЕРБ, БСП и ДПС.

Какво предвиждат промените?

Годишна държавна субсидия за най-големите религии в България, върху заплатите на свещенослужителите, държавен контрол върху религиозните училища и ВУЗ-ове, и основният "коз" - ограничение и контрол на чуждестранните дарения.

Другояче казано, Българската православна църква и Главното мюфтийство ще получават по 10 лева годишно за всеки, обявил се за вярващ в православието или мюсюлманството, Министерски съвет ще контролира как се разходват текущите разходи на вероизповеданията, духовни училища ще могат да се откриват само от БПЦ и Мюфтийството.

Властта дори се намесва в начина, по който вероизповеданията избират ръководните си органи.

Основен мотив за всичко това е повече сигурност. Или като пише в мотивите "с оглед на международната обстановка и в духа на борбата с тероризма" се налага "пряко ангажиране на държавата с този въпрос".

Разбира се, премиерът Бойко Борисов не остави темата без коментар. 

"Това са проповедници в едната и в другата религия, които ще обучават, възпитават, учат на ценности и морал. Щом ще се качват учителските заплати, толкова се качват съответно на свещеници, ходжи и така нататък."

Щом свещенослужителите трябва да получават заплати, равни на тези на учителите, значи тяхната роля в обществото е също толкова важна - това ни казва министър-председателят на светска България.

Откъде тръгва тази идея?

Казусът с финансирането на религиозните институции от чужбина е стар, но особено внимание му се обърна в последните няколко години. Причината - бежанската вълна, случаите на радикални ислямисти, проповядващи в провинцията, информация за български бойци в редиците на "Ислямска държава".

Основен аргумент на един от лидерите на "Обединените патриоти" Красимир Каракачанов например бе анализ на проф. Татяна Дронзина, базиран на нейни изследвания в 23 области на страната чрез фокус-групи. Той накратко съдържа множество разкази на учители от Родопския регион, според които много деца от ромското малцинство използват религията си като довод да не спазват дисциплина в час. По-големите започват да носят традиционни бради и да се забулват. Общият извод е "основания за опасения има". Но това все пак остават малко и ограничени случаи в слабонаселена част на страната.

Това обаче дава повод въпросът да се повдигне на последния Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев и промените за Закона за вероизповеданията за бъдат поставени като приоритет, който да се изпълни до септември. 

Искат ли го вероизповеданията?

Доволни ли са религиозните институции от законопроекта? Не съвсем - в 9 точки БПЦ разкритикува в детайли всяка от предвидените промени. Логично, църквата не иска някой да се меси в управлението й, средствата й, да я кара да декларира дарителите си, банковите си сметки, да бъде проверявана и контролирана.

Премиерът Борисов се срещна с хора от църквата и първо заяви, че ще изготви работна група с техни представители, която да омекоти мерките между първо и второ четене.

После обеща да им увеличи заплатите.

Главното мюфтийство също изрази притеснения и видя в законопроекта "желания за пряк контрол на дейността и намеса на държавата в религиозните дела"

Другият законопроект

"Обединените патриоти", явно почувствали се забравени, внесоха свои промени. В тях се дефинира понятието "религиозен радикализъм", предлага се строго регулиране на духовните училища и ВУЗ-ове, предвижда се и допълнително финансиране на религиозното образование в училище.

На този проект реакцията бе далеч по-остра - Мюфтийството го определи като "антиконституционен" и "тоталитарен", БПЦ бе не по-малко критична, и очаквано, ДПС се въздържаха на гласуването в зала вчера.

Но като изключим последната мярка, той е всъщност далеч по-малко опасен и притеснителен от основния.

Орбановият модел

През 2011 г в Унгария оперират над 300 "църкви", или признати от държавата религиозни институции. 

Много от тях са всъщност са отделни юридически лица, част от една и съща религия и религиозна институция. Или католически ордени, регистрирани отделно. 

Други в действителност са "бизнес-църкви", измислени институции без никаква връзка с религията, които се ползват, за да се избягват данъци.

Управляващите от ФИДЕС могат да подсетят прокуратурата, че тези случаи могат да бъдат преследвани по настоящия закон. Вместо това обаче избират друг метод - отменят статута на всички и изискват нова пререгистрация.

Любопитни са условията са пререгистрация. Всяка църква трябва да представи подписи на 1000 души, и да докаже, че съществува поне от 20 години в Унгария или от 100 години в света. Друг любопитен детайл - регистрациите се правят в местната Централна избирателна комисия - т.е. там, където традиционно се регистрират политическите партии.

Първоначално само 14 деноминации биват признати. След това се добавят още 18. Ключови промени в новия закон предвижда държавно финансиране и регулация.

Особено интересен е примерът с "Църквата на Вярата", петдесятническа институция, която става изключително популярна в Унгария през последните 30 години. Първоначално тя е традиционно свързвана с опозицията. Сред реформата обаче, църквата започва да получава повече пари, отколкото предполага броят на последователите й. На последния вот в Унгария основателят й Сандор Немет призовава вярващите да гласуват за Орбан и ФИДЕС.

Видно е, че контролът над финансирането на една църковна институция с лекота се превръща в контрол над политиката й. Независимо дали влиянието й в обществото е върху милиони, или десетки хиляди, тя може да бъде ползвана за политически цели, и дори по най-грозният и пряк начин по време на избори.

Този подход не е чужд и за България, макар в по-директен вид - преди няколко години бТВ показа протестантски свещеници, готови да приемат пари за всеки глас, който уредят за дадена политическа партия.

Борисовият модел

Виктор Орбан и Бойко Борисов не си приличат в религиозно отношение. Орбан е известен с неприязънта си към религиите като по-млад, откровено критикуващ обвързването на църква и държава, подиграващ се на унгарските християн-демократи, докато не се появява възможност да се възползва от църквата за политическите си цели.

За разлика от него Борисов редовно разговаря с "Началника", подчертава своята религиозност, показва не само подобаващото уважение от страна на един държавник, но и оттатък. Пример за това е мястото за патриарха, предвидено в новата пленарна зала на Народното събрание, която в момента се довършва в бившия "Партиен дом". Без значение от факта, че българският патриарх няма редовна работа или присъствие в Народното събрание, нито някаква роля в работата му.

Борисов от години усилено насочва средства за ремонти на църкви и храмове в страната. В това само по себе си няма нищо нередно. Философията му е:

"Колкото повече църкви и манастири, толкова повече патриотизъм."

Каква е връзката между църквите и патриотизма? Друга известна реплика на Борисов по темата:

"Никога толкова пари за училища, църкви, заплати и инфраструктура не са се отделяли."

Училищата нямат място в една графа с църквите. Добрата новина е, че тук премиерът поне поставя училищата на първо място. Но не и в скорошното си изказване, според което е готов да даде милиони, за да вдигне заплатите на свещенослужители, в една институция, която би трябвало да е независима и да се издържа сама.

Начало ли е това на един модел за контрол на религиозните институции, наподобяващ този на Виктор Орбан? Ще разберем скоро.

В следващия месец управляващите и двете най-големи религиозни институции страната ще преговарят условията на новия си договор. Какво ще дадат Светият синод и Главното мюфтийство на Борисов за своя нов, специален статут? Какво ще получат, за да преглътнат намесата във финансите им, как ще се отплатят за огромното ново финансиране, което ще получат? 

Повече религия, по-малко гражданско общество

Религиите имат свое място в държавата - в България и във всички цивилизовани страни по света има свобода на вероизповеданията. Тя е ключово човешко право.

Разделянето на църква и държава обаче също са изключително важни. По своето естество религиозните институции са способни да съсредоточат изключителна власт. Религията по дефиниция не се нуждае от разумни, аргументирани позиции, както видяхме при поведението на Българската православна църква по отношение на Истанбулската конвенция. Концепцията за вяра без съмнение и без задаване на въпроси е в пълен противовес с идеята за демократичния, граждански избор.

Подпомагането на религиозните институции така, че да заемат важна хуманитарна роля в обществото е поначало добра идея. Но когато тя се прави чрез създаване на по-силна връзка между църква и държава, това води само до едно - превръща религията в част от държавния апарат. Това в дългосрочен план ще навреди и на църквата, и на държавата.

А най-вече - на гражданското общество. Колкото повече място се дава на религиите, толкова повече се отнема на светското.

---

Настоящият материал е част от кампанията „#НовитеБудител(к)и: Предай нататък“ на Клуб Z и Български фонд за жените, реализирана с подкрепата на Civitates – инициатива за филантропия, демокрация и солидарност в Европа.

Кампанията цели да популяризира човешките права и демократичните ценности, да информира обществеността за активната работа на неправителствените организации за постигане на положителни промени в различни сфери и да алармира за свиващото се пространство и новите предизвикателства пред гражданския сектор.

 

Когато българското Народно събрание гласува единодушно, това предизвиква съмнения. А когато законопроектът е съвместно дело на управляващи и опозиция, си струва да го разгледаш по-подробно – същността и мотивите му.

Този законопроект не предизвика бурна обществена реакция, дискусии по телевизионните студия, дебати в комисии, писма на НПО-та или шумни постове в социалните мрежи. Всъщност, никой не му обърна внимание.

И вчера парламентът го одобри на първо четене - законопроект за промени в Закона за вероизповеданията, внесен от ГЕРБ, БСП и ДПС.

Какво предвиждат промените?

Годишна държавна субсидия за най-големите религии в България, върху заплатите на свещенослужителите, държавен контрол върху религиозните училища и ВУЗ-ове, и основният "коз" - ограничение и контрол на чуждестранните дарения.

Другояче казано, Българската православна църква и Главното мюфтийство ще получават по 10 лева годишно за всеки, обявил се за вярващ в православието или мюсюлманството, Министерски съвет ще контролира как се разходват текущите разходи на вероизповеданията, духовни училища ще могат да се откриват само от БПЦ и Мюфтийството.

Властта дори се намесва в начина, по който вероизповеданията избират ръководните си органи.

Основен мотив за всичко това е повече сигурност. Или като пише в мотивите "с оглед на международната обстановка и в духа на борбата с тероризма" се налага "пряко ангажиране на държавата с този въпрос".

Разбира се, премиерът Бойко Борисов не остави темата без коментар. 

"Това са проповедници в едната и в другата религия, които ще обучават, възпитават, учат на ценности и морал. Щом ще се качват учителските заплати, толкова се качват съответно на свещеници, ходжи и така нататък."

Щом свещенослужителите трябва да получават заплати, равни на тези на учителите, значи тяхната роля в обществото е също толкова важна - това ни казва министър-председателят на светска България.

Откъде тръгва тази идея?

Казусът с финансирането на религиозните институции от чужбина е стар, но особено внимание му се обърна в последните няколко години. Причината - бежанската вълна, случаите на радикални ислямисти, проповядващи в провинцията, информация за български бойци в редиците на "Ислямска държава".

Основен аргумент на един от лидерите на "Обединените патриоти" Красимир Каракачанов например бе анализ на проф. Татяна Дронзина, базиран на нейни изследвания в 23 области на страната чрез фокус-групи. Той накратко съдържа множество разкази на учители от Родопския регион, според които много деца от ромското малцинство използват религията си като довод да не спазват дисциплина в час. По-големите започват да носят традиционни бради и да се забулват. Общият извод е "основания за опасения има". Но това все пак остават малко и ограничени случаи в слабонаселена част на страната.

Това обаче дава повод въпросът да се повдигне на последния Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев и промените за Закона за вероизповеданията за бъдат поставени като приоритет, който да се изпълни до септември. 

Искат ли го вероизповеданията?

Доволни ли са религиозните институции от законопроекта? Не съвсем - в 9 точки БПЦ разкритикува в детайли всяка от предвидените промени. Логично, църквата не иска някой да се меси в управлението й, средствата й, да я кара да декларира дарителите си, банковите си сметки, да бъде проверявана и контролирана.

Премиерът Борисов се срещна с хора от църквата и първо заяви, че ще изготви работна група с техни представители, която да омекоти мерките между първо и второ четене.

После обеща да им увеличи заплатите.

Главното мюфтийство също изрази притеснения и видя в законопроекта "желания за пряк контрол на дейността и намеса на държавата в религиозните дела"

Другият законопроект

"Обединените патриоти", явно почувствали се забравени, внесоха свои промени. В тях се дефинира понятието "религиозен радикализъм", предлага се строго регулиране на духовните училища и ВУЗ-ове, предвижда се и допълнително финансиране на религиозното образование в училище.

На този проект реакцията бе далеч по-остра - Мюфтийството го определи като "антиконституционен" и "тоталитарен", БПЦ бе не по-малко критична, и очаквано, ДПС се въздържаха на гласуването в зала вчера.

Но като изключим последната мярка, той е всъщност далеч по-малко опасен и притеснителен от основния.

Орбановият модел

През 2011 г в Унгария оперират над 300 "църкви", или признати от държавата религиозни институции. 

Много от тях са всъщност са отделни юридически лица, част от една и съща религия и религиозна институция. Или католически ордени, регистрирани отделно. 

Други в действителност са "бизнес-църкви", измислени институции без никаква връзка с религията, които се ползват, за да се избягват данъци.

Управляващите от ФИДЕС могат да подсетят прокуратурата, че тези случаи могат да бъдат преследвани по настоящия закон. Вместо това обаче избират друг метод - отменят статута на всички и изискват нова пререгистрация.

Любопитни са условията са пререгистрация. Всяка църква трябва да представи подписи на 1000 души, и да докаже, че съществува поне от 20 години в Унгария или от 100 години в света. Друг любопитен детайл - регистрациите се правят в местната Централна избирателна комисия - т.е. там, където традиционно се регистрират политическите партии.

Първоначално само 14 деноминации биват признати. След това се добавят още 18. Ключови промени в новия закон предвижда държавно финансиране и регулация.

Особено интересен е примерът с "Църквата на Вярата", петдесятническа институция, която става изключително популярна в Унгария през последните 30 години. Първоначално тя е традиционно свързвана с опозицията. Сред реформата обаче, църквата започва да получава повече пари, отколкото предполага броят на последователите й. На последния вот в Унгария основателят й Сандор Немет призовава вярващите да гласуват за Орбан и ФИДЕС.

Видно е, че контролът над финансирането на една църковна институция с лекота се превръща в контрол над политиката й. Независимо дали влиянието й в обществото е върху милиони, или десетки хиляди, тя може да бъде ползвана за политически цели, и дори по най-грозният и пряк начин по време на избори.

Този подход не е чужд и за България, макар в по-директен вид - преди няколко години бТВ показа протестантски свещеници, готови да приемат пари за всеки глас, който уредят за дадена политическа партия.

Борисовият модел

Виктор Орбан и Бойко Борисов не си приличат в религиозно отношение. Орбан е известен с неприязънта си към религиите като по-млад, откровено критикуващ обвързването на църква и държава, подиграващ се на унгарските християн-демократи, докато не се появява възможност да се възползва от църквата за политическите си цели.

За разлика от него Борисов редовно разговаря с "Началника", подчертава своята религиозност, показва не само подобаващото уважение от страна на един държавник, но и оттатък. Пример за това е мястото за патриарха, предвидено в новата пленарна зала на Народното събрание, която в момента се довършва в бившия "Партиен дом". Без значение от факта, че българският патриарх няма редовна работа или присъствие в Народното събрание, нито някаква роля в работата му.

Борисов от години усилено насочва средства за ремонти на църкви и храмове в страната. В това само по себе си няма нищо нередно. Философията му е:

"Колкото повече църкви и манастири, толкова повече патриотизъм."

Каква е връзката между църквите и патриотизма? Друга известна реплика на Борисов по темата:

"Никога толкова пари за училища, църкви, заплати и инфраструктура не са се отделяли."

Училищата нямат място в една графа с църквите. Добрата новина е, че тук премиерът поне поставя училищата на първо място. Но не и в скорошното си изказване, според което е готов да даде милиони, за да вдигне заплатите на свещенослужители, в една институция, която би трябвало да е независима и да се издържа сама.

Начало ли е това на един модел за контрол на религиозните институции, наподобяващ този на Виктор Орбан? Ще разберем скоро.

В следващия месец управляващите и двете най-големи религиозни институции страната ще преговарят условията на новия си договор. Какво ще дадат Светият синод и Главното мюфтийство на Борисов за своя нов, специален статут? Какво ще получат, за да преглътнат намесата във финансите им, как ще се отплатят за огромното ново финансиране, което ще получат? 

Повече религия, по-малко гражданско общество

Религиите имат свое място в държавата - в България и във всички цивилизовани страни по света има свобода на вероизповеданията. Тя е ключово човешко право.

Разделянето на църква и държава обаче също са изключително важни. По своето естество религиозните институции са способни да съсредоточат изключителна власт. Религията по дефиниция не се нуждае от разумни, аргументирани позиции, както видяхме при поведението на Българската православна църква по отношение на Истанбулската конвенция. Концепцията за вяра без съмнение и без задаване на въпроси е в пълен противовес с идеята за демократичния, граждански избор.

Подпомагането на религиозните институции така, че да заемат важна хуманитарна роля в обществото е поначало добра идея. Но когато тя се прави чрез създаване на по-силна връзка между църква и държава, това води само до едно - превръща религията в част от държавния апарат. Това в дългосрочен план ще навреди и на църквата, и на държавата.

А най-вече - на гражданското общество. Колкото повече място се дава на религиите, толкова повече се отнема на светското.

---

Настоящият материал е част от кампанията „#НовитеБудител(к)и: Предай нататък“ на Клуб Z и Български фонд за жените, реализирана с подкрепата на Civitates – инициатива за филантропия, демокрация и солидарност в Европа.

Кампанията цели да популяризира човешките права и демократичните ценности, да информира обществеността за активната работа на неправителствените организации за постигане на положителни промени в различни сфери и да алармира за свиващото се пространство и новите предизвикателства пред гражданския сектор.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията