Следенето в интернет вълнува милиони потребители по света, особено след разкритията на бившия служител на NSA (Агенцията за национална сигурност) Едуард Сноудън. Анонимните браузъри и търсачки станаха още по-полуярни след като стана ясно, че службите на САЩ събират огромно количество информация за сърфиращите в мрежата.  Една от най-известните програми, използвани от хората, които не искат да бъдат следени е браузърът Tor. 

Tor е мрежа от компютри и сървъри, която осигурява анонимност на потребителите си и тяхната комуникация в интернет. Tor осигурява и достъп до т.нар "дълбока мрежа" (deep web) или "тъмна мрежа" (dark web) – сайтове с .onion домейн, които са достъпни само за потребители с инсталиран Tor. Поради защитата от проследяване и идентифициране, много от тези сайтове се използват незаконни дейности като продажба на наркотици, крадени кредитни карти, оръжия и т.н.

Tor се използва най-лесно чрез Tor Browser Bundle, който включва модифициран браузър, базиран на Firefox. Хората, посещаващи сайт от дълбоката мрежа - вероятно нелегален, най-често използват подобен браузър, за да намерят търсеното от тях съдържание. Съдържанието често е качено на ".onion" сайтове, които могат да бъдат намерени и достъпени единствено по подобен начин.

Агенцията за национална сигурност (NSA) в САЩ и Централата за правителствени комуникации (GCHQ) във Великобритания са обединили усилията си срещу анонимния браузър. Задачата на техните компютърни специалисти е да намерят "дупки" в сигурността, през които да следят потребителите в мрежата. Двете агенции работят съвместно и с други спецслужби, като основен мотив в проекта им е борбата с тероризма.

Действително анонимното сърфиране дава не само сигурност, но и възможности да се извършат редица престъпления. Ако човек е достатъчно внимателен може да покрие следите си напълно и да не бъде открит. В "тъмната мрежа" (dark web) например може да си купите оръжие, взривни вещества или забранени химикали. Въпреки това потребители и IT специалисти са на мнение, че службите използват тероризма за предтекст, за да нахлуят в личния живот на хората и да съберат възможно най-много информация.
 
Срещу работата на NSA и GCHQ са се организирали хакерски групи, които да им попречат да разбият анонимния браузър. Според Андрю Люман, американски IT специалист, който ръководи проекта Tor, в работата на агенциите са се намесили въшни лица. Люман заявява пред BBC, че умишленото подкопаване на службите се извършва с помощта на техни служители. Той посочва, че в американските и британски служби има много хора, които не са съгласни с политиката на подслушване и действат "отвътре", за да помагат за анонимното сърфиране.

Андрю Люман и екипа му откриват няколко възможности за пробиване на браузъра Tor, но почти веднага се появяват "поправки", които обаче не са тяхно дело. Това ги навело на мисълта, че ги саботира вътрешен човек. Люман и организацията, която стои зад Tor получили и анонимни съвети за някои от слабостите на програмата и предложения как да бъдат поправени. Програмисите оценяват писмата като писани от изключително добри компютърни специалисти, с каквито според тях разполагат правителствените агенции. Въпреки това той признава, че подобна информация трудно може да се свърже със службите за сигурност. 

NSA и GCHQ отказват да коментират случаите. Според тях подслушването на deep web е стандартна практика, която е част от борбата с тероризма, трафика на хора и наркотици и др. От разкрития на Едуард Сноудън също стана ясно, че спецслужбите от години се опитват да разбият Tor и правят непрекъснати опити да подслушват анонимните канали за сърфиране.  Според Андрю Люман и колегите му това ще бъде постоянна "война на технологиите". Той е категоричен, че подкрепя борбата с тероризма и престъпността, но службите превишават правата си и следят дори и съвсем обикновени хора.