Ad Config - Website header

 

Article_top

Есента на 2018 година се оказа тежка за Владимир Путин и цялата създадена от него система на руската власт. Непопулярното повишаване на пенсионната възраст се отрази зле на рейтинга на президента. Не стихва и скандалът около руското разузнаване и неговите агенти, които са залавяни и разобличавани по цял свят. И краят на тази история не се вижда. Руската православна църква, в която бяха вложени толкова много пари и пропаганда, претърпя унизително поражение. И то не къде да е, а в Украйна! На този фон се случват все повече нови аварии и аварийни ситуации. Смята ли Владимир Путин, че все още е късметлия?

На 11 октомври аварира ракетата "Съюз" на път за Международната космическа станция. За щастие намиращите се на борда руски и американски астронавти са живи и здрави. С това обаче свършват добрите новини. Програмата за изстрелване на ракети с космонавти на борда е прекратена до изясняването на всички причини, но загубите - финансови и като престиж - е много трудно да бъдат оценени.

Проблемът обаче не е в това, че ракетата "Съюз" не стигна до Международната космическа станция, а падна. Техниката понякога отказва. Случва се и това. Проблемът е в политиката. Постиженията в Космоса са част от мита за величието на Русия и след редица скандали успехът на поредния старт беше жизнено необходим. Както никога досега Владимир Путин има нужда от видими и ярки успехи, за да ги противопостави на редицата провали и поражения.

Скандалите и пораженията са болезнени за всяка една власт. Въпреки това в развитите демокрации никой не държи отговорни политическите лидери за всичко ставащо. Демократичната политика е рационална, както и нейната идеологическа база. Лидерът е временно изпълняващ длъжността чиновник, който след изтичането на мандата напуска поста си.

Авторитаризмът обаче винаги е ирационален и склонен към мистика. Как иначе да обясниш на елита и населението защо десетилетия наред трябва да управлява именно този човек, а който се съмнява в неговите способности на ръководител, върши престъпление, дори грях? Опирайки се на архаичните концепции за властта, авторитарният лидер влиза в ролята на древните царе. Те отговаряли за всичко пред висшите сили, а не пред хората. И управлявали не защото са спечелили избори, а защото такава била волята Божия, която се изразявала в благословия за всички техни действия.

Обаче и в архаичната логика съществуват много архаични проблеми. Ако късметът, военните победи и богатите реколти са се възприемали като знак на благословия за съществуващата власт от страна на висшите сили, то пораженията и неуспехите водят до неприятния извод за лидера, че висшите сили вече не са на негова страна. А това вече поставя под въпрос неговото право на власт и дава повод за преразглеждане на споразумението за лоялност.

Лесното свършва

Поредицата от очевидни неуспехи разрушават най-важната концепция на Путиновия режим - учението за постоянния късмет на Владимир Путин. Има известен резон в това да се доверяваш сляпо на този, на когото постоянно му върви. Освен това лоялното отношение към властта е изгодно в буквалния смисъл на думата и това е сериозен аргумент за мнозина.

Съвсем друго нещо е да следваш безотговорно неудачника. И тук става дума не толкова за населението, колкото за политическите и икономическите елити в Русия, чиито ползи от сътрудничеството с властта надвишаваха значително това, което получаваха в замяна на лоялността на обикновените граждани. Бизнесмени и чиновници на всички равнища залагаха на Путин и печелеха дълги години служба. Дали обаче те са готови и в бъдеще да засвидетелстват безусловна вярност към лидера, убеждавайки се постоянно, че той вече не е същият и сега те само губят?

Късметът вече му изневерява

На Владимир Путин му предстоят най-трудните години като президент. Той дойде на власт на вълната на големите очаквания и в началото получи колосален аванс на доверие от обществото. Много години той управляваше под ореола на същия този късмет и се ползваше с подкрепата на голяма част от населението. Сега обаче Путин навлиза в нова фаза от своята кариера, когато късметът му изневерява и всички анкети сочат сериозен спад на подкрепата за него, както и нарастващото чувство на безнадеждност в обществото.

Спецификата на съвременна Русия е в това, че самó по себе си населението няма възможност да превърне разочарованието си от властта в някакви видими промени. Но политическият, икономическият и дори силовият елит на страната могат да използват падането на рейтинга на президента и растящото разочарование на хората като начало на борбата за власт. В този смисъл всеки пропаднал мост, всяка паднала ракета и всеки разобличен агент могат да станат ако не решаващ аргумент, то последната капка, която да задвижи механизма за смяна на властта. 

"Дойче веле"

 

Есента на 2018 година се оказа тежка за Владимир Путин и цялата създадена от него система на руската власт. Непопулярното повишаване на пенсионната възраст се отрази зле на рейтинга на президента. Не стихва и скандалът около руското разузнаване и неговите агенти, които са залавяни и разобличавани по цял свят. И краят на тази история не се вижда. Руската православна църква, в която бяха вложени толкова много пари и пропаганда, претърпя унизително поражение. И то не къде да е, а в Украйна! На този фон се случват все повече нови аварии и аварийни ситуации. Смята ли Владимир Путин, че все още е късметлия?

На 11 октомври аварира ракетата "Съюз" на път за Международната космическа станция. За щастие намиращите се на борда руски и американски астронавти са живи и здрави. С това обаче свършват добрите новини. Програмата за изстрелване на ракети с космонавти на борда е прекратена до изясняването на всички причини, но загубите - финансови и като престиж - е много трудно да бъдат оценени.

Проблемът обаче не е в това, че ракетата "Съюз" не стигна до Международната космическа станция, а падна. Техниката понякога отказва. Случва се и това. Проблемът е в политиката. Постиженията в Космоса са част от мита за величието на Русия и след редица скандали успехът на поредния старт беше жизнено необходим. Както никога досега Владимир Путин има нужда от видими и ярки успехи, за да ги противопостави на редицата провали и поражения.

Скандалите и пораженията са болезнени за всяка една власт. Въпреки това в развитите демокрации никой не държи отговорни политическите лидери за всичко ставащо. Демократичната политика е рационална, както и нейната идеологическа база. Лидерът е временно изпълняващ длъжността чиновник, който след изтичането на мандата напуска поста си.

Авторитаризмът обаче винаги е ирационален и склонен към мистика. Как иначе да обясниш на елита и населението защо десетилетия наред трябва да управлява именно този човек, а който се съмнява в неговите способности на ръководител, върши престъпление, дори грях? Опирайки се на архаичните концепции за властта, авторитарният лидер влиза в ролята на древните царе. Те отговаряли за всичко пред висшите сили, а не пред хората. И управлявали не защото са спечелили избори, а защото такава била волята Божия, която се изразявала в благословия за всички техни действия.

Обаче и в архаичната логика съществуват много архаични проблеми. Ако късметът, военните победи и богатите реколти са се възприемали като знак на благословия за съществуващата власт от страна на висшите сили, то пораженията и неуспехите водят до неприятния извод за лидера, че висшите сили вече не са на негова страна. А това вече поставя под въпрос неговото право на власт и дава повод за преразглеждане на споразумението за лоялност.

Лесното свършва

Поредицата от очевидни неуспехи разрушават най-важната концепция на Путиновия режим - учението за постоянния късмет на Владимир Путин. Има известен резон в това да се доверяваш сляпо на този, на когото постоянно му върви. Освен това лоялното отношение към властта е изгодно в буквалния смисъл на думата и това е сериозен аргумент за мнозина.

Съвсем друго нещо е да следваш безотговорно неудачника. И тук става дума не толкова за населението, колкото за политическите и икономическите елити в Русия, чиито ползи от сътрудничеството с властта надвишаваха значително това, което получаваха в замяна на лоялността на обикновените граждани. Бизнесмени и чиновници на всички равнища залагаха на Путин и печелеха дълги години служба. Дали обаче те са готови и в бъдеще да засвидетелстват безусловна вярност към лидера, убеждавайки се постоянно, че той вече не е същият и сега те само губят?

Късметът вече му изневерява

На Владимир Путин му предстоят най-трудните години като президент. Той дойде на власт на вълната на големите очаквания и в началото получи колосален аванс на доверие от обществото. Много години той управляваше под ореола на същия този късмет и се ползваше с подкрепата на голяма част от населението. Сега обаче Путин навлиза в нова фаза от своята кариера, когато късметът му изневерява и всички анкети сочат сериозен спад на подкрепата за него, както и нарастващото чувство на безнадеждност в обществото.

Спецификата на съвременна Русия е в това, че самó по себе си населението няма възможност да превърне разочарованието си от властта в някакви видими промени. Но политическият, икономическият и дори силовият елит на страната могат да използват падането на рейтинга на президента и растящото разочарование на хората като начало на борбата за власт. В този смисъл всеки пропаднал мост, всяка паднала ракета и всеки разобличен агент могат да станат ако не решаващ аргумент, то последната капка, която да задвижи механизма за смяна на властта. 

"Дойче веле"

Коментари

Лицето на азиатската космонавтика:

Зарплата инженеров в НАСА — $11.000 в месяц.
Зарплата гендиректора НАСА — $14.500 в месяц.
Зарплата инженеров в Роскосмосе — $350 месяц
Зарплата гендиректора Роскосмоса — $96.000 в месяц
Нищо чудно, че нашичките червенотиквеновчета си мечтаят да направят тук "малка Русия".
tdrgrgv's picture
tdrgrgv
tdrgrgv

ПоПУлитиците рано или късно

ПоПУлитиците рано или късно залязват,но до тогава да му мислят тия дето са я конструирали.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията