Речта на Железния кон, ледената кофа и най-щастливите мъже на света

Хенри Луис Гериг, или просто Лу Гериг, е подготвил реч в "Деня на признателност" в негова чест на 4 юли 1939 г. Изчита я с много вълнение пред 61 808 зрители на оригиналния стадион "Янки" в Бронкс, Ню Йорк. Такава чест решават да му окажат шефовете на "Ню Йорк Янкийс", единственият отбор, за който е играл професионално. Това е публичният край на кариерата на един от най-великите в бейзбола на своето време, пък и до днес. Речта на Лу, известна с изявлението за "най-щастливия човек на лицето на Земята", до днес е от най-великите и същевременно трагични моменти в спортната история на Америка.

Последният мач на Гериг е на 30 април същата година. Причината е Амиотрофична латерална склероза (АЛС), много рядка болест, която самият Гериг описва като "някаква прогресивна парализа" в едно от писмата до жена си от клиниката в Рочестър, Минесота, където е диагностициран през месец юни. Там спортистът, наричан Железния кон, заради уникалната си продуктивност на терена, научава, че му остават не повече от три години живот. В последните сезони от кариерата ефективността му пада, а нещата рязко се влошават през пролетта на 1939-а, когато атлетът окончателно губи бързината и координацията си.

Лу Гериг, някои от рекордите на когото бяха подобрени едва в последните години, умира на 2 юни 1941-ва. На 37 години. Амиотрофичната латерална склероза оттогава е наричана и "Болест на Лу Гериг", тъй като той е сред най-популярните й жертви.

Кой да предположи, че светът масово ще заговори за АЛС точно 75 години след речта на бейзболиста. И не просто ще заговори за заболяването, а ще почне целенасочено да събира пари за битка с неизлечимото зло чрез нещо, което изглежда забавно и предизвикателно, особено през лятото - поливане с кофа студена вода.

Какво представлява АЛС?

Амиотрофичната латерална склероза, наричана още Болест на Лу Гериг, Болест на Шарко или Болест на моторните неврони, представлява прогресивно неврологично заболяване, което се характеризира с дегенерация на моторни неврони (клетки в гръбначния и главния мозък), което води до парализа и смърт.

Днес вече е едно от най-честите невромускулни заболявания в световен мащаб. При 90-95% от всички засегнати хора няма рискови фактори, свързани с болестта. Засяга всички раси и не зависи от пола. Мнозинството от заболелите са на възраст между 40 и 60 години, но болестта може да порази всеки. Между 5 и 10% от хората е разболяват наследствено.

Смята се, че някои от причините включват излагане на токсични вещества, антитела, произведени от автоимунни реакции, увреждане на свободните радикали... Най-често заболяването започва след 50-годишна възраст, макар че е възможно да се случи и в по-ранна възраст. Първите симптоми включват мускулна слабост, потрепвания или крампи. В по-голяма част от случаите симптомите се появяват в мускулите на горните или долните крайници.

Не е изключено да бъдат поразени и лицевите мускули, при което говорът става твърде неясен и провлачен. Ако долен крайник е засегнат, пациентите забелязват, че походката става доста неуверена, а краката направо се влачат при вървене. Тичането става много трудно действие.

Предизвикателството "Ледената кофа"

На 13 март 2012 г. Питър Фрейтс, или просто Пийт, научава че е болен от АЛС. А допреди няколко години е бил бейзболна звезда в "Бостън Колидж". От този колеж е познанството му с Кори Грифин, който пък е бил хокеен вратар там. Грифин е ключов герой в нашия разказ. На 2 юли тази година, в самия зародиш на поливането с вода, Пийт описа с помощта на специална технология историята си, а спортни медии в Съединените щати я публикуваха. Той гледа наличната част от вдъхновяващата реч на Лу Гериг всеки Божи ден в youtube. Също така е залепил негови плакати из дома си. Казва, че така му е по-лесно да се бори с предизвестения си край. 

Едва се движи и все по-трудно говори. А със съпругата му очакват първото си дете през септември. Фрейтс завършва с надеждата, че историята му ще попадне някой ден на някого чрез "Гугъл". И този някой ще се замисли "за нещата от живота", като направи нещо, макар и минимално, да помогне да се намери лек срещу АЛС. Той мечтае, че на 100-годишнината от речта на Лу Гериг светът ще чества някой смел човек, измислил този лек. А не трагични герои от вехтите плакати. Бившият бейзболист описвва себе си като "щастлив човек".

Ето така самият Питър Фрейтс се превръща в пример, подобно на героя си Лу Гериг. Пийт е такъв за Кори Грифин. Цели две години бившият хокеист всячески опитва да помага на своя приятел от колежа. Постепенно узрява идеята да се намери начин за събиране на пари за лечението на Фрейтс и още милиони, поразени от АЛС. Със сигурност в следващите месеци ще чуем много имена и титли: "Аз го измислих...", "Аз бях...", "И аз"... Като с историята на социалните мрежи. Но Грифин вече е посочен за основоположник от Пийт Фрейтс. Трудно е да се каже кога се ражда идеята за "ледената кофа". Някои посочват края на 2013-а, други - пролетта на 2014-а...

Кори Грифин почина при гмуркане в Масачузетс на 16 август. На 27 години. Смъртта му мина почти незабелязано, най-вече за големите медии, които в най-добрия случай само маркираха фаталния край, като в същото време пълнеха рубриките си с това кои известни личности са се поляли, кога, къде и как е станало, кои са куриозните случаи, кой кого е предизвикал...

"Да помага, не беше нищо особено за Гриф, написа Фрейтс във фейсбук. - Той сам ми организира цяло събитие през 2012-а, месеци, след като бях диагностициран. Направо се скъса от работа в последните седмици за каузата. Всеки ден си пращахме съобщения, планирахме събития и как да продължим да набираме средства."

Бащата на Кори пък сподели, че синът му се обадил вечерта преди да загине. Казал му, че се намира в рая. И че е много щастлив от всичко, което се случва с "ледената кофа". Часове преди да издъхне заради счупване на шийни прешлени, Гриф официално дарява $100 000 за начинанието. Колко е дал преди това, само може да се гадае.

Не е необходимо дори да се оглеждаме, за да осъзнаем, че предизвикателството надживява един от своите създатели. Че става по-велико и значимо от всички тях. А колкото и поливането да се превърна в "пиар" и в поредната златна възможност за изява на егоцентриците, има и хора, които не само се показват, а и дават пари. Към момента са събрани над 23 милиона долара за "болестта на Лу Гериг". И дано някой ден да има и щастливи оцелели от заболяването...