В статия, публикувана в ирландския Irish Times, България е определена като най-бързо смаляващата се страна в света и "последната" държава членка на ЕС по показатели като бедност и корупция.

Според ООН населението на България, което наброява седем милиона души, се очаква да намалее до 5,4 милиона през 2050 г. и до 3,9 милиона до края на века. България вече е загубила почти два милиона души след като достигна 8,9 милиона през 1989 г. Подобна отрицателна тенденция се наблюдава в осем други държави на европейския континент, принадлежащи към разпадналия се Източен блок, което разкрива съсипващите последици на некачествено осъществения преход от комунизъм към капитализъм в края на 80-те и началото на 90-те години. За всяка една от тези страни се очаква да загуби 15 процента от населението си до 2050 г.

Но първото място на България по смъртност и ниска раждаемост, в комбинация с масовата емиграция, издига държавата като едноличен катастрофален пример за останалите държави. 

Държавата ни е представена и като най-бедната в Европейския съюз.

"България разполага с най-ниската средна заплата в ЕС - 575 евро на месец, най-ниската минимална заплата - 260 евро и най-ниската пенсия - едва 190 евро".

Според други емпирични данни, публикувани в статията, 40 процента от българското население са под риск от бедност и социално изключване.

За сравнение, в Германия едва 20 на сто от гражданите попадат в тази графа. В допълнение, докато 20-те процента от най-богатите граждани в държавите членки печелят средно по 5,2 пъти повече от най-бедните 20 процента, то в България съотношението е 8 към 1 - и то без да се броят недекларираните доходи.

"Съществуват три "български действителности", твърди Даниел Кадик, живеещият в София директор за Югоизточна Европа на фонданция "Фридрих Науман". "Хората със средна заплата не водят пълноценен начин на живот, с цени за храните, енергията и други неща, сравними с тези в останалата част на Европа. Следват ги представителите на малката средна класа, която живее в свой собствен "балон", работи в стартъпи или международни компании и населява райони на София, сравними с някои на Берлин. И най-отгоре е висшата класа, която е отделена от останалите. Нейните представители разполагат с луксозни коли и са членове на частни клубове. Често имат вземане-даване с престъпния бизнес. Живях в Берлин и никога не видях "Майбах" (германски луксозни автомобили). В София видях поне три", добавя той.

Друга проблемна зона на България е корупцията. Във вестника са цитирани данни от "Индекс за възприятие на корупцията", според които държавата е на последно място в ЕС по ниво на корупцията и на 71-во в световен мащаб, между Южна Африка и Вануату. Според изследване на ЕС едва една четвърт от българското население вярва, че полицията може да реагира адекватно на оплакване при корупция. Същевременно, мнозина българи вярват, че полицаите и публичните дейци взимат подкупи.

Европейският парламент смята, че корупцията в България струва на държавата 15 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година и се простира в много сектори - нагласени обществени поръчки, непрозрачни договори и схеми за източване на милиони евро от субсидии. След това тези средства се инвестират в плащането на подкупи и в осигуряването на достъп до примамливи сектори в държавното управление. Всички тези подкупи, малки и големи, подхранват сивата икономика в България, която според Международния валутен фонд (МВФ) възлиза на 29,6 процента от БВП на страната - отново, най-големият дял в ЕС.

Въпреки множеството проблеми на България, в анализа е публикувана и една от положителните черти на държавата - 81 процента от българите разполагат със собствено жилище, за разлика от Германия, където едва половината могат да се похвалят със същото. В контекста на масовата емиграция българите, които не успяват да се реализират в чужбина, разполагат с дом в родината си, в който могат да се завърнат. 

Анализът завършва с изказване на Кадик, в което той споделя за наличието на солидарност между роднини и приятели у българите, ценност, която им помага да се справят с по-мащабните проблеми, които са отвъд прекия им обсег.

"Много българи, особено сред по-възрастните, разчитат на храната, която самите те отглеждат извън града. Семейната връзка е много силна тук и между роднини и приятели се наблюдава обмяна на средства и помощи, но те са породени от необходимостта, заради липсата на качествени услуги", завършва той.