Ad Config - Website header

 

Article_top

Деймиън Шазел (33) работи като машина за качествено, умно и емоционално кино. През 2014-а той дебютира със страхотната музикална драма „Камшичен удар“ (3 оскара), през 2016-а взе 6 оскара с още по-високо оценения от критиците мюзикъл „Ла Ла Ленд“, а преди малко повече от месец представи във Венеция нещо съвсем различно - „Първият човек“ и отново обра овациите. През уикенда той тръгна и по нашите екрани.

Според трейлърите, „Първият човек“ е разказ за най-прочутата мисия на НАСА - и, разбира се, това го има, но не е само то. В центъра на историята е Нийл Армстронг (Райън Гослинг) – първият човек, стъпил на Луната, и драматичният му път до тази буквално най-висока точка в кариерата му. Но в живота на този човек има и по-трудни моменти.

 

 

От първия до последния кадър филмът акцентира върху проблемите в подготовката за космическия полет и изключителната способност на Армстронг да ги преодолява мълчаливо. Също така без външен израз на чувствата си той преживява и трагедията с двегодишната си дъщеря. Колкото и отблизо камерата да следи лицето му в опит да открие следи от чувства, с изключение на една краткотрайна емоционална експлозия – насаме – то си остава безизразно.

По същия безизразен начин героят посреща и екстремните физически предизвикателства на професията си, още в първите кадри. Годината е 1961-а, Армстронг е пилот-изпитател и при опит да достигане на рекордна височина изпада в смъртоносна опасност. На 42 хиляди метра над Земята, на ръба между горния край на атмосферата и черната бездна на космоса, всичко, което се случва със и във клаустрофобичната кабина на самолета му Х-15, е показано много ефектно.

След смъртта на детето си Нийл Армстранг се записва в групата на астронавтите и на екрана кадрите от семейната проза у дома се разнообразяват с далеч по-интересните събития в работата му. Там, между тежките тренировки и технологичните пробиви, се редуват експлозии, катастрофи, смъртоносни опасности и ефектни космически пейзажи. През всичко това време Армстронг преминава с каменно лице. Също и когато се сбогува с децата си, преди да излети в най-рисковата си мисия.

Ако нещо в „Първият човек“ може да подразни някои зрители – това е изобилието от прекалено близки планове при сцените в космическите апарати. Да, така клаустрофобичността на космическите апарати се усеща почти физически, но за сметка на това публиката ще се запознае лично и от упор с всяка пора от петметровите (в IMAX-залата на мол „София“) носове на Гослинг и Кори Стол. Но тази незабравима гледка е компенсирана от красотата на лунния пейзаж (донякъде).

Каквито и очаквания да имате към филм за тази „малка стъпка за човека, голям скок за човечеството“, „Първият човек” не е епос за завладяването на Космоса. Не е и точно ода за дързостта на човека, устремил са към звездите. По-скоро е интимна семейна драма за двама души, преживели трагедия, и различните начини, по които господин и госпожа Армстронг се опитват да се справят с последиците. Тя мие чинии и се грижи за децата, а той отива на Луната. (Това донякъде обяснява липсващата сцена с инсталирането на американския флаг на лунната повърхност, скандализирало Бъз Олдрин и други патриотично настроени американци.)

Ако искахме да парафразираме Нийл Армстронг, щяхме да кажем, че „Първият човек“ е „малка стъпка за Деймиън Шазел, голям скок за американското кино“, но досега Шазел прави само големи стъпки, а американското кино – всякакви стъпки и скокове.

 

 

Още за филма

Филмът е адаптация на книгата на Джеймс Хансен „Първият човек: Животът на Нийл Армстронг“.

В ролите са Райън Гослинг (Нийл Армстронг, астронавт от втория набор в NASA, командир „Аполо-11“, първият човек, стъпил на Луната), Клеър Фой (Джанет Шерън, първата съпруга на Армстронг), Кори Стол (Бъз Олдрин, астронавт, участник в програмата „Джемини“, пилот на лунния модул на „Аполо-11“ и вторият човек на Луната), Кайл Чандлър (Доналд Слейтън, ветеран от Втората световна война, астронавт от първия набор на НАСА и пръв началник на Управлението на астронавтите, по-късно — участник в полета „Съюз-Аполо“), Джейсън Кларк (Едуард Уайт, астронавт, първият американец в открития космос. Загива по време на изпитанията на космическия кораб „Аполо-1“).

"Площад Славейков"

 

Деймиън Шазел (33) работи като машина за качествено, умно и емоционално кино. През 2014-а той дебютира със страхотната музикална драма „Камшичен удар“ (3 оскара), през 2016-а взе 6 оскара с още по-високо оценения от критиците мюзикъл „Ла Ла Ленд“, а преди малко повече от месец представи във Венеция нещо съвсем различно - „Първият човек“ и отново обра овациите. През уикенда той тръгна и по нашите екрани.

Според трейлърите, „Първият човек“ е разказ за най-прочутата мисия на НАСА - и, разбира се, това го има, но не е само то. В центъра на историята е Нийл Армстронг (Райън Гослинг) – първият човек, стъпил на Луната, и драматичният му път до тази буквално най-висока точка в кариерата му. Но в живота на този човек има и по-трудни моменти.

 

 

От първия до последния кадър филмът акцентира върху проблемите в подготовката за космическия полет и изключителната способност на Армстронг да ги преодолява мълчаливо. Също така без външен израз на чувствата си той преживява и трагедията с двегодишната си дъщеря. Колкото и отблизо камерата да следи лицето му в опит да открие следи от чувства, с изключение на една краткотрайна емоционална експлозия – насаме – то си остава безизразно.

По същия безизразен начин героят посреща и екстремните физически предизвикателства на професията си, още в първите кадри. Годината е 1961-а, Армстронг е пилот-изпитател и при опит да достигане на рекордна височина изпада в смъртоносна опасност. На 42 хиляди метра над Земята, на ръба между горния край на атмосферата и черната бездна на космоса, всичко, което се случва със и във клаустрофобичната кабина на самолета му Х-15, е показано много ефектно.

След смъртта на детето си Нийл Армстранг се записва в групата на астронавтите и на екрана кадрите от семейната проза у дома се разнообразяват с далеч по-интересните събития в работата му. Там, между тежките тренировки и технологичните пробиви, се редуват експлозии, катастрофи, смъртоносни опасности и ефектни космически пейзажи. През всичко това време Армстронг преминава с каменно лице. Също и когато се сбогува с децата си, преди да излети в най-рисковата си мисия.

Ако нещо в „Първият човек“ може да подразни някои зрители – това е изобилието от прекалено близки планове при сцените в космическите апарати. Да, така клаустрофобичността на космическите апарати се усеща почти физически, но за сметка на това публиката ще се запознае лично и от упор с всяка пора от петметровите (в IMAX-залата на мол „София“) носове на Гослинг и Кори Стол. Но тази незабравима гледка е компенсирана от красотата на лунния пейзаж (донякъде).

Каквито и очаквания да имате към филм за тази „малка стъпка за човека, голям скок за човечеството“, „Първият човек” не е епос за завладяването на Космоса. Не е и точно ода за дързостта на човека, устремил са към звездите. По-скоро е интимна семейна драма за двама души, преживели трагедия, и различните начини, по които господин и госпожа Армстронг се опитват да се справят с последиците. Тя мие чинии и се грижи за децата, а той отива на Луната. (Това донякъде обяснява липсващата сцена с инсталирането на американския флаг на лунната повърхност, скандализирало Бъз Олдрин и други патриотично настроени американци.)

Ако искахме да парафразираме Нийл Армстронг, щяхме да кажем, че „Първият човек“ е „малка стъпка за Деймиън Шазел, голям скок за американското кино“, но досега Шазел прави само големи стъпки, а американското кино – всякакви стъпки и скокове.

 

 

Още за филма

Филмът е адаптация на книгата на Джеймс Хансен „Първият човек: Животът на Нийл Армстронг“.

В ролите са Райън Гослинг (Нийл Армстронг, астронавт от втория набор в NASA, командир „Аполо-11“, първият човек, стъпил на Луната), Клеър Фой (Джанет Шерън, първата съпруга на Армстронг), Кори Стол (Бъз Олдрин, астронавт, участник в програмата „Джемини“, пилот на лунния модул на „Аполо-11“ и вторият човек на Луната), Кайл Чандлър (Доналд Слейтън, ветеран от Втората световна война, астронавт от първия набор на НАСА и пръв началник на Управлението на астронавтите, по-късно — участник в полета „Съюз-Аполо“), Джейсън Кларк (Едуард Уайт, астронавт, първият американец в открития космос. Загива по време на изпитанията на космическия кораб „Аполо-1“).

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията