Ad Config - Website header

 

Article_top

След няколко месеца на протести на майките на деца с увреждания и безпрецедентен, както го определи вицепремиерът Валери Симеонов, натиск, законопроектът за хората с увреждания влиза утре в Министерски съвет, а оттам - и в парламента. 

Проектът, подкрепен от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, днес получи частична подкрепа, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.  Работодателските организации не го подкрепиха, а от двата големи синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа", оценката на "Подкрепа" е "по-скоро неутрална".

Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" подчерта, че благодарение на техните усилия не е била отменена защитата на хората с увреждания от уволнение. След като заяви, че оценката им за проекта "е по-скоро неутрална", добрите новини са значително увеличената финансова подкрепа за хората с увреждания.

Григорова обаче посочи, че остават нерешените проблеми - като този за достъпната среда, както и това, че записаните квоти за заетост, които трябва да осигуряват работодателите, са пожелателни.

"Квотите няма да действат, ако се изпълняват алтернативни мерки, ще следим между първо и второ четене да не отпадне защитата от уволнения и квотите да останат. Апокалипсисът, който ни се описва от работодателите, ако бъдат въведени, е неоснователен", заяви Ваня Григорова.

Колежката ѝ от КНСБ - Ася Гонева, също смята, че най-големият проблем на хората с увреждания е достъпната среда. 

"Спорим с работодателите редно ли е по този начин да се решават въпросите с тяхната заетост, но могат ли те да стигнат до работодателите, до бюрото по труда - приветстваме този подход и твърдим, че това е правилната посока, в която да се доразвиват нещата", заяви Гонева.

Тя заяви, че КНСБ не споделя позицията - и няма да я подкрепи, че трябвало обезателно да се приеме и закона за личната помощ, "защото решавал неща, които ги нямало в този закон". Ася Гонева се позова на европейско определение, в което се обяснява какво е личната помощ за хора с увреждания.

"Това са едни парички, които се дават на хората с увреждания, за да заплащат социалните услуги, които им се полагат според оценката (индивидуалната оценка, която получават, на база степента на увреждане - б.р.) и които те искат да заплатят. За нас личната помощ като термин трябва да влезе в раздела, който говори за финансовата подкрепа, допълнителните средства, които правителството насочва", обясни Гонева. 

Експертът на КНСБ призова да се изчака една-две години, докато проработи законът, за да се види дали ефективно е помогнал на хората с увреждания.

Срещу какво възразява бизнесът

Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не подкрепят законопроекта. Работодателите не приемат въвеждането на задължителни квоти за наемане на хора с увреждания в предприятия с над 50 работници, както и  плащане на компенсационна такса, ако квотата не е изпълнена. 

Тезата на БСК е, че е налице отказ от по-радикална реформа на медицинската експертиза на функционалността (т. нар. ТЕЛК). От организацията настояха да се приеме международният класификатор, одобрен и от Световната здравна организация. Това е сред основните причини законопроектът да не бъде подкрепен и от АИКБ.

Комисиите, които издават ТЕЛК решенията, трябва да бъдат премахнати, защото са пропити от корупция, България е единствената страна в ЕС, където съществуват такива комисии, заяви председателят на АИКБ Васил Велев. 

Наред  с това БСК посочи, че по отношение на квотите, тежестта пада върху малки предприятия, за които 4% е квотата да назначат хора с увреждания при тях, и стига до 14% от заетостта в съответното предприятие.

"Не е ясен редът, по който ще се прилагат изключенията от тези квоти, изключително са високи обезщетенията, компенсационната такса има всички белези на данък и се налагат санкции, достигащи до 10 000 лева при неизпълнение на разпоредбите. Необходимо е да има регламентирани преференции за предприятията на хората с увреждания, преди 30 години имахме над 55 000 души заети в такива предприятия", отбеляза Димитър Бранков от БСК.

Васил Велев смята, че хората с увреждания не се нуждат от привилегии, а от насърчаване и подкрепа. За да работят, трябва да искат, да могат и да могат да стигнат до работа, каза той.

По думите му законът ще накара хората с увреждания да не искат да работят, "защото ще получават едни прилични пари, без да работят".

"А те не работят, защото нямат образование и квалификация. в настоящата ситуация, когато се намираме в остър дефицит на кадри, тъй като има повече работа, отколкото хора, които могат да я свършат. И в тази ситуация да се налагат глоби за работодатели, които не изпълнят квотите, е решение в грешна посока", категоричен е той.

Социалният министър посочи, че в бюджет 2019 е предвидено обезпечаването с паричен ресурс на заложените в законопроекта мерки за подкрепа на хората с увреждания за реализиране на различни техни права. Става въпрос за две национални програми - едната, която да подпомага работодателите, да осигурява финансиране, да пригодява работните места за хора с увреждания, както и да финансира проекти за по-достъпна жилищна среда и лична мобилност.

За първи път по-голямата финансова подкрепа за хората с увреждания се базира на линията за бедност.

 

След няколко месеца на протести на майките на деца с увреждания и безпрецедентен, както го определи вицепремиерът Валери Симеонов, натиск, законопроектът за хората с увреждания влиза утре в Министерски съвет, а оттам - и в парламента. 

Проектът, подкрепен от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, днес получи частична подкрепа, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.  Работодателските организации не го подкрепиха, а от двата големи синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа", оценката на "Подкрепа" е "по-скоро неутрална".

Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" подчерта, че благодарение на техните усилия не е била отменена защитата на хората с увреждания от уволнение. След като заяви, че оценката им за проекта "е по-скоро неутрална", добрите новини са значително увеличената финансова подкрепа за хората с увреждания.

Григорова обаче посочи, че остават нерешените проблеми - като този за достъпната среда, както и това, че записаните квоти за заетост, които трябва да осигуряват работодателите, са пожелателни.

"Квотите няма да действат, ако се изпълняват алтернативни мерки, ще следим между първо и второ четене да не отпадне защитата от уволнения и квотите да останат. Апокалипсисът, който ни се описва от работодателите, ако бъдат въведени, е неоснователен", заяви Ваня Григорова.

Колежката ѝ от КНСБ - Ася Гонева, също смята, че най-големият проблем на хората с увреждания е достъпната среда. 

"Спорим с работодателите редно ли е по този начин да се решават въпросите с тяхната заетост, но могат ли те да стигнат до работодателите, до бюрото по труда - приветстваме този подход и твърдим, че това е правилната посока, в която да се доразвиват нещата", заяви Гонева.

Тя заяви, че КНСБ не споделя позицията - и няма да я подкрепи, че трябвало обезателно да се приеме и закона за личната помощ, "защото решавал неща, които ги нямало в този закон". Ася Гонева се позова на европейско определение, в което се обяснява какво е личната помощ за хора с увреждания.

"Това са едни парички, които се дават на хората с увреждания, за да заплащат социалните услуги, които им се полагат според оценката (индивидуалната оценка, която получават, на база степента на увреждане - б.р.) и които те искат да заплатят. За нас личната помощ като термин трябва да влезе в раздела, който говори за финансовата подкрепа, допълнителните средства, които правителството насочва", обясни Гонева. 

Експертът на КНСБ призова да се изчака една-две години, докато проработи законът, за да се види дали ефективно е помогнал на хората с увреждания.

Срещу какво възразява бизнесът

Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не подкрепят законопроекта. Работодателите не приемат въвеждането на задължителни квоти за наемане на хора с увреждания в предприятия с над 50 работници, както и  плащане на компенсационна такса, ако квотата не е изпълнена. 

Тезата на БСК е, че е налице отказ от по-радикална реформа на медицинската експертиза на функционалността (т. нар. ТЕЛК). От организацията настояха да се приеме международният класификатор, одобрен и от Световната здравна организация. Това е сред основните причини законопроектът да не бъде подкрепен и от АИКБ.

Комисиите, които издават ТЕЛК решенията, трябва да бъдат премахнати, защото са пропити от корупция, България е единствената страна в ЕС, където съществуват такива комисии, заяви председателят на АИКБ Васил Велев. 

Наред  с това БСК посочи, че по отношение на квотите, тежестта пада върху малки предприятия, за които 4% е квотата да назначат хора с увреждания при тях, и стига до 14% от заетостта в съответното предприятие.

"Не е ясен редът, по който ще се прилагат изключенията от тези квоти, изключително са високи обезщетенията, компенсационната такса има всички белези на данък и се налагат санкции, достигащи до 10 000 лева при неизпълнение на разпоредбите. Необходимо е да има регламентирани преференции за предприятията на хората с увреждания, преди 30 години имахме над 55 000 души заети в такива предприятия", отбеляза Димитър Бранков от БСК.

Васил Велев смята, че хората с увреждания не се нуждат от привилегии, а от насърчаване и подкрепа. За да работят, трябва да искат, да могат и да могат да стигнат до работа, каза той.

По думите му законът ще накара хората с увреждания да не искат да работят, "защото ще получават едни прилични пари, без да работят".

"А те не работят, защото нямат образование и квалификация. в настоящата ситуация, когато се намираме в остър дефицит на кадри, тъй като има повече работа, отколкото хора, които могат да я свършат. И в тази ситуация да се налагат глоби за работодатели, които не изпълнят квотите, е решение в грешна посока", категоричен е той.

Социалният министър посочи, че в бюджет 2019 е предвидено обезпечаването с паричен ресурс на заложените в законопроекта мерки за подкрепа на хората с увреждания за реализиране на различни техни права. Става въпрос за две национални програми - едната, която да подпомага работодателите, да осигурява финансиране, да пригодява работните места за хора с увреждания, както и да финансира проекти за по-достъпна жилищна среда и лична мобилност.

За първи път по-голямата финансова подкрепа за хората с увреждания се базира на линията за бедност.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията