Ad Config - Website header

 

Article_top

Журналисти от изданието "Сън" заявиха, че в Либия има руско присъствие - офицери от ГРУ, наемници и консултанти. Дали обаче наистина е така?, задава въпрос руският в. "Правда".

Представители на "Ал Араби ал Джадид" потърсиха руски експерти за разяснения. Всички проявяват интерес най-вече към по-нататъшните планове на Кремъл в този регион. Мнозина искат да разберат дали Либия ще се нареди сред зоните с постоянно военно присъствие на Русия.

Според източник от Министерството на отбраната Русия вече прехвърля елитни десантни подразделения от Подмосковието в Източна Либия. 
Съюзник на Русия в случая са либийски военни начело с генерала в оставка Халифа Хафтар. Както обясни шефът на руската контактна група за Либия Лев Денгов, това не е първият опит взаимодействието на Русия с някой от играчите в Либия да бъде представено като политика в подкрепа на една от страните.

Григорий Лукянов, старши преподавател от департамента за политически науки във Висшето училище за икономика, смята за малко вероятно събитията да се развият според сценария, описан от британските журналисти.

"Либия днес не е зона на жизненоважни руски интереси в региона, за разлика от Сирия", заяви експертът. И добави, че днес Русия може да води внушителни и ефикасни действия от собствената си територия, използвайки най-нови оръжия и методи за водене на война. 

Евентуалното "засилване на военното присъствие на редовни руски сили не е в интерес на руската политика нито в Либия, нито в Северна Африка като цяло, защото този механизъм е вреден за целите на руското ръководство по либийското направление". 

Анализаторът допълни, че в цял свят често се използват частни военни компании за подготовка на кадри, охрана на определени обекти и хора, за разузнаване, дори за специални операции. Фактически те имат международен статут.

Русия е предприемала редица стъпки с цел подновяване на договорите, изгубени поради свалянето на режима на полковник Муамар Кадафи през 2011 г. Ще посочим например многократните посещения на Хафтар и на Файез Сарадж, оглавяващ правителството на националното съгласие, в Русия - стремежът на Москва бе да играе ролята на посредник между тях.

Лукянов сподели извода, че де факто Русия предпочита "да се държи на еднакво разстояние от всички основни играчи", за да постигне стратегическата си цел, възстановявайки икономическите и политическите контакти на приемливо равнище, което в средносрочна и дългосрочна перспектива е в интерес и на двете страни.

Сиреч нещата стоят така: Западът вече е признал победата на Русия в Сирия, но плаши другите и сам себе си с "плановете на Русия за Либия". Именно британци писаха, премиерът Тереза Мей е получила данни, според които президентът на Русия Владимир Путин иска да превърне Либия в "нова Сирия". Уж имало сведения, че в градовете Тобрук и Бенгази вече действат две руски военни бази, използващи за прикритие руската частна военна компания "Вагнер". 

Както пишат по този повод авторите на канала "Толковател", "Либия е десеторно по-значима в стратегически план".

Ето няколко фактора:

- Това е основното място, където се събират африканските мигранти, бягащи към Европа. Място, предоставящо на онзи, който може да регулира тези потоци, огромно влияние върху европейската политика. "Значи не щете "Северен поток-2"? Иванич, товари бързо пет транспортни кораба с африканци и ги пращай в Италия и Гърция."
- От Либия към Италия е прокаран газопроводът "Грийнстрийм" с пропускателна мощност 10-11 милиарда кубични метра газ. Това е друг добър начин да се въздейства на Европа: "отваряш кранчето - затваряш кранчето". Войната в Либия, за разлика от Сирия, може да бъде (и ще бъде) на самоиздръжка, а дори и рентабилна. Наемниците могат да се издържат от износ на петрол.
- Населението на Либия е само 6,2 милиона срещу 20 милиона души в Сирия. Либия не е и толкова раздробена на религии и етноси като Сирия. Това е хомогенна страна. Да не забравяме пустинния релеф на терена. В такава страна е по-удобно да водиш война.
- От географска гледна точка стратегическото положение на Либия е по-изгодно - оттук държиш под контрол цялото Източно Средиземноморие.
- Западът със сигурност ще е принуден да се договаря с победителя в либийската война, защото е инвестирал много в добива на петрол и газ (в американски и чак до френски и италиански транснационални корпорации).
- В Либия нямаш главоболни съседи, за разлика от Сирия (Турция и Израел), не се налага да съгласуваш с тях своите интереси".

С оглед отношението на Запада към Либия впрочем действията на Русия в региона ще се тълкуват еднозначно. Горката страна се озова навремето в сферата от интереси на западните страни заради запасите от злато и петрол. Известна роля изигра и нарастващото влияние на Франция в региона. 
Ще припомним публикуваните документи и писма на Хилъри Клинтън, според които златните резерви на Кадафи са били толкова големи, че създаването на панафриканска валута, способна да поизмести долара, е било само въпрос на време. 

Нещо вече със сигурност недопустимо за Щатите, бездруго подразнени и от огромните либийски петролни запаси. Съответно Европа нарече свалянето на Кадафи през 2011 г. "демократична стъпка".

В своя полза, естествено.

БТА

 

Журналисти от изданието "Сън" заявиха, че в Либия има руско присъствие - офицери от ГРУ, наемници и консултанти. Дали обаче наистина е така?, задава въпрос руският в. "Правда".

Представители на "Ал Араби ал Джадид" потърсиха руски експерти за разяснения. Всички проявяват интерес най-вече към по-нататъшните планове на Кремъл в този регион. Мнозина искат да разберат дали Либия ще се нареди сред зоните с постоянно военно присъствие на Русия.

Според източник от Министерството на отбраната Русия вече прехвърля елитни десантни подразделения от Подмосковието в Източна Либия. 
Съюзник на Русия в случая са либийски военни начело с генерала в оставка Халифа Хафтар. Както обясни шефът на руската контактна група за Либия Лев Денгов, това не е първият опит взаимодействието на Русия с някой от играчите в Либия да бъде представено като политика в подкрепа на една от страните.

Григорий Лукянов, старши преподавател от департамента за политически науки във Висшето училище за икономика, смята за малко вероятно събитията да се развият според сценария, описан от британските журналисти.

"Либия днес не е зона на жизненоважни руски интереси в региона, за разлика от Сирия", заяви експертът. И добави, че днес Русия може да води внушителни и ефикасни действия от собствената си територия, използвайки най-нови оръжия и методи за водене на война. 

Евентуалното "засилване на военното присъствие на редовни руски сили не е в интерес на руската политика нито в Либия, нито в Северна Африка като цяло, защото този механизъм е вреден за целите на руското ръководство по либийското направление". 

Анализаторът допълни, че в цял свят често се използват частни военни компании за подготовка на кадри, охрана на определени обекти и хора, за разузнаване, дори за специални операции. Фактически те имат международен статут.

Русия е предприемала редица стъпки с цел подновяване на договорите, изгубени поради свалянето на режима на полковник Муамар Кадафи през 2011 г. Ще посочим например многократните посещения на Хафтар и на Файез Сарадж, оглавяващ правителството на националното съгласие, в Русия - стремежът на Москва бе да играе ролята на посредник между тях.

Лукянов сподели извода, че де факто Русия предпочита "да се държи на еднакво разстояние от всички основни играчи", за да постигне стратегическата си цел, възстановявайки икономическите и политическите контакти на приемливо равнище, което в средносрочна и дългосрочна перспектива е в интерес и на двете страни.

Сиреч нещата стоят така: Западът вече е признал победата на Русия в Сирия, но плаши другите и сам себе си с "плановете на Русия за Либия". Именно британци писаха, премиерът Тереза Мей е получила данни, според които президентът на Русия Владимир Путин иска да превърне Либия в "нова Сирия". Уж имало сведения, че в градовете Тобрук и Бенгази вече действат две руски военни бази, използващи за прикритие руската частна военна компания "Вагнер". 

Както пишат по този повод авторите на канала "Толковател", "Либия е десеторно по-значима в стратегически план".

Ето няколко фактора:

- Това е основното място, където се събират африканските мигранти, бягащи към Европа. Място, предоставящо на онзи, който може да регулира тези потоци, огромно влияние върху европейската политика. "Значи не щете "Северен поток-2"? Иванич, товари бързо пет транспортни кораба с африканци и ги пращай в Италия и Гърция."
- От Либия към Италия е прокаран газопроводът "Грийнстрийм" с пропускателна мощност 10-11 милиарда кубични метра газ. Това е друг добър начин да се въздейства на Европа: "отваряш кранчето - затваряш кранчето". Войната в Либия, за разлика от Сирия, може да бъде (и ще бъде) на самоиздръжка, а дори и рентабилна. Наемниците могат да се издържат от износ на петрол.
- Населението на Либия е само 6,2 милиона срещу 20 милиона души в Сирия. Либия не е и толкова раздробена на религии и етноси като Сирия. Това е хомогенна страна. Да не забравяме пустинния релеф на терена. В такава страна е по-удобно да водиш война.
- От географска гледна точка стратегическото положение на Либия е по-изгодно - оттук държиш под контрол цялото Източно Средиземноморие.
- Западът със сигурност ще е принуден да се договаря с победителя в либийската война, защото е инвестирал много в добива на петрол и газ (в американски и чак до френски и италиански транснационални корпорации).
- В Либия нямаш главоболни съседи, за разлика от Сирия (Турция и Израел), не се налага да съгласуваш с тях своите интереси".

С оглед отношението на Запада към Либия впрочем действията на Русия в региона ще се тълкуват еднозначно. Горката страна се озова навремето в сферата от интереси на западните страни заради запасите от злато и петрол. Известна роля изигра и нарастващото влияние на Франция в региона. 
Ще припомним публикуваните документи и писма на Хилъри Клинтън, според които златните резерви на Кадафи са били толкова големи, че създаването на панафриканска валута, способна да поизмести долара, е било само въпрос на време. 

Нещо вече със сигурност недопустимо за Щатите, бездруго подразнени и от огромните либийски петролни запаси. Съответно Европа нарече свалянето на Кадафи през 2011 г. "демократична стъпка".

В своя полза, естествено.

БТА

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията