Ad Config - Website header

 

Article_top

Проявите на епистоларна комуникация между условно заявилите се „страни“, имащи претенцията да изразяват „новите“ политически разбирания на фейсбук активното малцинство у нас, не свършиха много, освен да покажат нови нива на нарцисизъм и политически инфантилизъм. Имам предвид, разбира се, текстовете на Евгений Дайнов, Тончо Краевски, Радан Кънев и Николай Облаков (в този ред, доколкото ми е известно) от последните няколко дни. (Спорът е консерватор срещу либерал в рубриката "Дуел в писма" на "Офнюз").   

Много е приятно да гледаш как изкласява едно съвсем ново политическо течение у нас, поставено при подходящите условия. Медиен прожектор и „напоителна система“, осигуряващи двадесет и четири часова, постоянна и почасова циркулация на понятието „консерватизъм“. Адепти, които доскоро си оправяха стаята, а сега оправят света. Грижат се за оцеляването на стара бяла християнска Европа и бъдещето на белите деца. 

И същевременно е тъжно да гледаш как в саксията до него изсъхва най-старата българска политическа школа – тази на „либералите-демократи“. Които са повече либерали в класическия смисъл на думата и по-малко демократи, най-близо до класическото понятие „републиканец“. И чиито лоши политически решения от последните години неизбежно ще доведат дотам, да се превърнат в торта под ботушите на някой по-организиран и целеустремен „арийски“ завоевател.

На мен лично ми е неприятно да чета какво пишат един за друг „бивши“ приятели и бойни другари, за които зная, че биха могли да свършат работа за две стотинки, но няма да го направят заради изкуствено раздухания конфликт между „нас“ и „тях“. 

Готов съм да споря с всекиго, най-вече с най-истеричните хора и от двете „страни“, по следния въпрос. Твърдя, че всички равнини и разломи, по които от поне 2-3 години насам се насажда конфликт между нас, са non-issues, които имат конкретно и адекватно експертно решение, с което всеки от нас би могъл да се съгласи, без да му слагаме етикета, че е консервативно или либерално. Нямаше и да обърнем толкова внимание на конкретния проблем, ако политиците не искаха да се съсредоточим в него, за да ги оставим да крадат на спокойствие. В истерията си всеки един от вас, а най-вероятно и аз в някакъв момент, предизвикахме и допуснахме свръхреакция от човек от „другата страна“, което в крайна сметка доведе до загуба на рационалния диалог. От това се възползваха популисти и от двете страни.

За да илюстрирам какво имам предвид, убедено заявявам, че както не всяко зло е от Путин, така и не всяко действие на ЕС е проява на еврогейщина и антипазарен бюрократизъм. Ако някой е за ЕС на четирите свободи (или както е модерно да се казва – ЕС на нациите/отечествата), нека не изпада дотам да агитира да се отказваме от икономическото пространство на съюза, защото му пречат регулациите.

Ако някой е искал да приеме бежанци без предварителна оценка на риска по законов критерий (неправилно разчетеното Меркелово „Елате всички бежанци“), то този човек е също толкова идиот, колкото този, който е искал да ги разстрелваме на границата, както се правело по бай Тошово време.

Истанбулската конвенция и проблемът с понятието „джендър“ е non-issue, защото то се употребява в текста единствено „по смисъла на Конвенцията“ и нямаше да намери приложение извън нея. Това не е само мое мнение. Не бих искал да коментирам мненията в обратния смисъл на хора, които решиха да си върнат дипломите по право и разбиранията по етика, за да стават на стари години комсомолци и политици от висотата на осигурени постове в администрацията.

Караницата и злорадството впоследствие по повод изнасилването и убийството в Русе, че соросоидите не били прави и това било криминално, а не политическо престъпление, е non-issue, защото а) не познавам човек, на когото МВР да му е свършило работата като хората, б) не съм чул някой да е казал, че ПРЕКИЯТ извършител е управителят на „Джи Пи груп“ или Бойко Борисов и в) чисто фактологично има причина за съмнения в действията на прокуратурата. 

Във всяка нормална страна убийството на журналист е big deal, ако ще и да е водил прогнозата за времето. Само у нас проправителственият фейсбук реши да си умие сурата с това, че тя не била разследвала този случай. Значи всичко е наред, вижте народе, хванахме циганина, заради когото ни злепоставиха пред Европа! После премиерът дойде и каза, че ще извади тази фирма от еврофондовете. После за открита процедура за 46 милиона лева бе избрана друга фирма, свързана с тази. Прокуратурата трае. Business as usual, nothing to see here. Не ни трябва съдебна реформа, само джендърите искат такава.

Обобщих няколко свирепи скандала, които станаха повод на някои хора пръстите им да прегракнат от писане на коментари и изобличаване на „идеологическите“ им врагове. Мога да си съчинявам нови и нови начини да наричам идиоти хората, които прекарват огромна част от времето си във водене на абсолютно безсмислени и без стойност в бъдещето дискусии във фейсбук, движени от заблудата, че ще повлияят на някого. Разберете, не става така. Пробвано е. Не работи. Вие казвате опорните си точки, отсрещният казва своите – и се надявате на боговете на фейсбук алгоритъма вашият коментар да го видят повече хора. Диалогът е много повече от два монолога един след друг. 

Що се отнася до референциите към Междузвездни войни и песничките във фейсбук, тях ви ги разбират най-много хиляда души в Републиката –  и то, ако са направени като хората.
Политиката е процес на взаимодействие, на убеждение. Истерията е вредна. Да бъдеш използван е вредно. Да си на върха на вълната, без да си готов за спада, е вредно.

Времето, в което си написал един фейсбук статус, щеше да е похарчено по-добре, ако беше убедил един човек, че си прав, или един друг, че греши. Лице в лице. Чувствате ли се късметлии? По-трудно е да се държиш като невменяем, когато нямаш интернет дистанция и анонимност. И го няма евтиното оправдание, че не си професионален политик и си запълваш времето между две обаждания в кол-центъра с тролене. Правиш или не правиш – няма „опитвам се“.

Вижте само какво шоу играят Валери Симеонов и Волен Сидеров. Прави са, когато ви казват, че тяхното ниво на 3D шах е трудно достижимо. Затова нека правим всеки това, в което е най-добър. Тези с партиите да градят местни структури, да изработват смислени програми и политики, с които да привличат гласове. Да работят истински с „правителството в сянка“. 

Тези, които имат претенцията да са политически анализатори, нека да четат книги, да си събират емпирика, и да достигат до независими и неспуснати отнякъде политически изводи. Явленията „младежки клуб“ и „партийна коалиция“ са от съвсем различен порядък, че да ги съпоставяме по начина, по който се опитват да ни накарат да го правим. И аз самият, въпреки определени антипатии, не заемам страна, защото никой не е на моя страна.

За да приключим с положителен тон, най-силният цитат от Междузвездни войни, зад който се крие цялото послание на първата Трилогия, не е от Кодекса на Ситите. А от „Завръщането на джедаите“, когато Люк Скайуокър казва за баща си Дарт Вейдър, от когото трепери цялата Галактика:

„В него все още има добро."

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z"

 

Проявите на епистоларна комуникация между условно заявилите се „страни“, имащи претенцията да изразяват „новите“ политически разбирания на фейсбук активното малцинство у нас, не свършиха много, освен да покажат нови нива на нарцисизъм и политически инфантилизъм. Имам предвид, разбира се, текстовете на Евгений Дайнов, Тончо Краевски, Радан Кънев и Николай Облаков (в този ред, доколкото ми е известно) от последните няколко дни. (Спорът е консерватор срещу либерал в рубриката "Дуел в писма" на "Офнюз").   

Много е приятно да гледаш как изкласява едно съвсем ново политическо течение у нас, поставено при подходящите условия. Медиен прожектор и „напоителна система“, осигуряващи двадесет и четири часова, постоянна и почасова циркулация на понятието „консерватизъм“. Адепти, които доскоро си оправяха стаята, а сега оправят света. Грижат се за оцеляването на стара бяла християнска Европа и бъдещето на белите деца. 

И същевременно е тъжно да гледаш как в саксията до него изсъхва най-старата българска политическа школа – тази на „либералите-демократи“. Които са повече либерали в класическия смисъл на думата и по-малко демократи, най-близо до класическото понятие „републиканец“. И чиито лоши политически решения от последните години неизбежно ще доведат дотам, да се превърнат в торта под ботушите на някой по-организиран и целеустремен „арийски“ завоевател.

На мен лично ми е неприятно да чета какво пишат един за друг „бивши“ приятели и бойни другари, за които зная, че биха могли да свършат работа за две стотинки, но няма да го направят заради изкуствено раздухания конфликт между „нас“ и „тях“. 

Готов съм да споря с всекиго, най-вече с най-истеричните хора и от двете „страни“, по следния въпрос. Твърдя, че всички равнини и разломи, по които от поне 2-3 години насам се насажда конфликт между нас, са non-issues, които имат конкретно и адекватно експертно решение, с което всеки от нас би могъл да се съгласи, без да му слагаме етикета, че е консервативно или либерално. Нямаше и да обърнем толкова внимание на конкретния проблем, ако политиците не искаха да се съсредоточим в него, за да ги оставим да крадат на спокойствие. В истерията си всеки един от вас, а най-вероятно и аз в някакъв момент, предизвикахме и допуснахме свръхреакция от човек от „другата страна“, което в крайна сметка доведе до загуба на рационалния диалог. От това се възползваха популисти и от двете страни.

За да илюстрирам какво имам предвид, убедено заявявам, че както не всяко зло е от Путин, така и не всяко действие на ЕС е проява на еврогейщина и антипазарен бюрократизъм. Ако някой е за ЕС на четирите свободи (или както е модерно да се казва – ЕС на нациите/отечествата), нека не изпада дотам да агитира да се отказваме от икономическото пространство на съюза, защото му пречат регулациите.

Ако някой е искал да приеме бежанци без предварителна оценка на риска по законов критерий (неправилно разчетеното Меркелово „Елате всички бежанци“), то този човек е също толкова идиот, колкото този, който е искал да ги разстрелваме на границата, както се правело по бай Тошово време.

Истанбулската конвенция и проблемът с понятието „джендър“ е non-issue, защото то се употребява в текста единствено „по смисъла на Конвенцията“ и нямаше да намери приложение извън нея. Това не е само мое мнение. Не бих искал да коментирам мненията в обратния смисъл на хора, които решиха да си върнат дипломите по право и разбиранията по етика, за да стават на стари години комсомолци и политици от висотата на осигурени постове в администрацията.

Караницата и злорадството впоследствие по повод изнасилването и убийството в Русе, че соросоидите не били прави и това било криминално, а не политическо престъпление, е non-issue, защото а) не познавам човек, на когото МВР да му е свършило работата като хората, б) не съм чул някой да е казал, че ПРЕКИЯТ извършител е управителят на „Джи Пи груп“ или Бойко Борисов и в) чисто фактологично има причина за съмнения в действията на прокуратурата. 

Във всяка нормална страна убийството на журналист е big deal, ако ще и да е водил прогнозата за времето. Само у нас проправителственият фейсбук реши да си умие сурата с това, че тя не била разследвала този случай. Значи всичко е наред, вижте народе, хванахме циганина, заради когото ни злепоставиха пред Европа! После премиерът дойде и каза, че ще извади тази фирма от еврофондовете. После за открита процедура за 46 милиона лева бе избрана друга фирма, свързана с тази. Прокуратурата трае. Business as usual, nothing to see here. Не ни трябва съдебна реформа, само джендърите искат такава.

Обобщих няколко свирепи скандала, които станаха повод на някои хора пръстите им да прегракнат от писане на коментари и изобличаване на „идеологическите“ им врагове. Мога да си съчинявам нови и нови начини да наричам идиоти хората, които прекарват огромна част от времето си във водене на абсолютно безсмислени и без стойност в бъдещето дискусии във фейсбук, движени от заблудата, че ще повлияят на някого. Разберете, не става така. Пробвано е. Не работи. Вие казвате опорните си точки, отсрещният казва своите – и се надявате на боговете на фейсбук алгоритъма вашият коментар да го видят повече хора. Диалогът е много повече от два монолога един след друг. 

Що се отнася до референциите към Междузвездни войни и песничките във фейсбук, тях ви ги разбират най-много хиляда души в Републиката –  и то, ако са направени като хората.
Политиката е процес на взаимодействие, на убеждение. Истерията е вредна. Да бъдеш използван е вредно. Да си на върха на вълната, без да си готов за спада, е вредно.

Времето, в което си написал един фейсбук статус, щеше да е похарчено по-добре, ако беше убедил един човек, че си прав, или един друг, че греши. Лице в лице. Чувствате ли се късметлии? По-трудно е да се държиш като невменяем, когато нямаш интернет дистанция и анонимност. И го няма евтиното оправдание, че не си професионален политик и си запълваш времето между две обаждания в кол-центъра с тролене. Правиш или не правиш – няма „опитвам се“.

Вижте само какво шоу играят Валери Симеонов и Волен Сидеров. Прави са, когато ви казват, че тяхното ниво на 3D шах е трудно достижимо. Затова нека правим всеки това, в което е най-добър. Тези с партиите да градят местни структури, да изработват смислени програми и политики, с които да привличат гласове. Да работят истински с „правителството в сянка“. 

Тези, които имат претенцията да са политически анализатори, нека да четат книги, да си събират емпирика, и да достигат до независими и неспуснати отнякъде политически изводи. Явленията „младежки клуб“ и „партийна коалиция“ са от съвсем различен порядък, че да ги съпоставяме по начина, по който се опитват да ни накарат да го правим. И аз самият, въпреки определени антипатии, не заемам страна, защото никой не е на моя страна.

За да приключим с положителен тон, най-силният цитат от Междузвездни войни, зад който се крие цялото послание на първата Трилогия, не е от Кодекса на Ситите. А от „Завръщането на джедаите“, когато Люк Скайуокър казва за баща си Дарт Вейдър, от когото трепери цялата Галактика:

„В него все още има добро."

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията