Ad Config - Website header

 

Article_top

Последното проучване на Евробарометър сочи, че одобрението за ЕС е скочило сериозно - 62% от европейците заявяват, че ЕС е нещо добро, а 68% са убедени, че страната им е спечелила от членството си в Съюза. Това са най-високите резултати от 1983 година насам. Включително Обединеното кралство би гласувало днес за оставане в ЕС.

На този позитивен фон тенденцията в България е обратната - стойностите на одобрение са под-средните, въпреки че само допреди няколко години бяхме сред страните с най-висок еврооптимизъм. Днес 55% намират членството в ЕС за добро, а 60% смятат, че страната е спечелила от него. При евентуален референдум 59% биха гласували за оставане в Съюза. Да, това са ясни мнозинства, но през последните няколко години те определено са се “свили”.

На какво се дължи това разочарование, след като България и Източна Европа като цяло са сред най-големите печеливши от членството в ЕС? С оглед на обективните показатели, както българският БВП на глава от населението, така и доходите на българите наваксват изоставането от европейските и вече възлизат на около 50% от средното (при нива от 20-25% в началото на столетието). България е освен това сред най-големите нетни бенефициери в ЕС - с около 4% от БВП трансфери към страната на годишна база.

Отвличането на Европа

Смяната на настроенията е породена основно от промяната в политическото говорене. Тя е ясен резултат от “патриотизацията” и завоя към “консерватизъм” сред българските политици. Популистите твърдят, че следват народната воля, но всъщност често - както в случая - именно те я формират и променят. Когато всички основни партии възприемат определен начин на говорене, нагласите на хората логично се променят.

В древногръцката митология Европа е девойка, която Зевс отвлича в образа на бик. Днес у нас Европа също е на път да бъде отвлечена от едно „добиче", съставено от различни политически формации, които вкупом теглят в евроскептична посока. Всяка от тези формации е навлякла бичите кожи на “патриотизма” и “консерватизма”: те громят Брюксел и безчувствените евробюрократи, възпяват някаква неясна “Европа на отечествата”, в която всяка страна прави каквото си поиска, но най-вече не допуска мигранти, бежанци и Истанбулската конвенция. Героят на този отбор е Орбан, който твърдо се противопоставя на „меките" европейци.

В България надпреварата кой да бъде предницата и кой задницата на това политическо добиче се разпали миналата седмица. Волен Сидеров и Николай Бареков направиха заявка да оглавят консервативното движение, като се явят заедно на европейските избори. И двамата добре олицетворяват горепосочените евроскептични идеи. И двамата са закоравели борци срещу Брюксел. Много “консерватори” се обидиха на идеята точно Сидеров и Бареков да са предница на движението, тъй като в общите нагласи на хората на тази двойка повече ѝ отиват като че ли задните части.

По-интелектуално настроените “консерватори” - група от публични фигури, пребродили целия политически спектър в България и гравитиращи днес около ГЕРБ и спонсорирани от тях институти - се събраха тази седмица в бившия “Шератон”, за да обсъдят една по-възвишена и по-благородна визия за “Европа на отечествата”. Както Сидеров и Бареков, те също са подходящи кандидати за оглавяване на движението. А това означава, че в резултат от тази борба то може да се окаже с две глави (или съответно с две задници). В калкулациите на кандидатите за тези важни части трябва да бъдат добавени и останалите патриоти - НФСБ и ВМРО. Боричкането между патриотичните формации през последните дни може да бъде интерпретирано и като предизборно наместване под бичата кожа.

Докато спорът за двата края на движението все още не е стигнал до окончателно решение, основният въпрос е за средната част - тази, която привлича големите маси хора. Туловището на българското консервативно добиче е съставено от двете ни основни партии - ГЕРБ и БСП. Корнелия Нинова отдавна взе консервативен завой и се въоръжи с антиевропейска реторика (руско производство). Борисов е по-късен адепт на консервативния дискурс и все още не е съвсем ясно дали е консерватор или либерал. Обичайно за него е, че винаги се опитва да “балансира”. Проблемът обаче е, че вече балансира само между “консерватори”.

Причините за промяната

Доскоро в България всички основни партии бяха силно проевропейски. Как стана така, че само в рамките на последната година България подкрепи Орбан, отхвърли Истанбулската конвенция, застана до Русия по казуса “Скрипал” и заговори на езика на “Европа на отечествата”? Завоят е толкова радикален, че мнозина започнаха да го обясняват с ефектите от “хибридна атака” на Русия. Основания за подобна параноична теза има - руското медийно и немедийно влияние в България е наистина сериозно. Сигурно и някои от кандидатите за глава на “консервативното” движение са попаднали под него. Но макар да е ясно, че Русия има интерес от самомаргинализация на България в ЕС и от противоречия между европейските държави, обръщането на основните политически сили в страната не може да е породено само от външна намеса. Причините са най-вече домашни, вътрешни - част от тях са си чисто български, други са източноевропейски. Но за да може да възникне и да се наложи ефективна проевропейска политическа сила, тези причини трябва да бъдат осъзнати. Ето ги:

1. Нарасналото самочувствие на Източна Европа

Консервативният обрат ала Орбан е резултат и от успехите на региона. Полша вече е развита държава, другите се движат след нея. След десетилетие и при добра политика България ще бъде там, където днес е Полша. Тези успехи карат региона да се чувства горд от постигнатото - и да желае неговият глас да се чува повече. Това ново самочувствие е важна част от настроенията, които популистите използват. Борбата срещу “диктата на Брюксел” резонира с желанието за признание на източноевропейския успех. Една проевропейска партия трябва да отчита тези настроения и да ги “впрегне” в собствена визия за ЕС;

2. Неравното разпределение на благата

Благата от членството в ЕС не са разпределени равномерно. В България има региони, които вече са достигнали средното ниво в ЕС. Но има и такива, които са най-бедните в Съюза. Тъй като бедността продължава да бъде проблем за България, антиевропейската реторика успешно мобилизира тези настроения и превръща ЕС в причина за проблемите;

3. Страхът на един корумпиран истаблишмънт от външен мониторинг и надзор

Това е тема, която е специфична за България. Една захваната държава не може лесно да допусне мониторинг и контрол над интимните си дела - да речем, какво става в банките. Затова въпреки заявките, че ще кандидатстваме за чакалнята на еврозоната, продължаваме да си влачим краката с надеждата външният поглед да ни се размине. Разпалването на антиевропейски, суверенистки настроения обслужва горещото желание на един окопал се елит да не се раздели с привилегиите си.

За да не останем в аварийната лента на Европа

През последните десетина години ГЕРБ изпълняваше ролята на проевропейски мотор на България. Но днес този мотор се задавя и произвежда все по-сериозни количества “консервативен” шум и пушек. А когато моторът не работи, гореописаното евроскептично добиче започва да тегли колата.

За да не останем в аварийната лента на Европа, имаме нужда от силна проевропейска формация, която да се стреми да удържа България в центъра на европейската интеграция. За целта хората, които вярват в този идеал - а те все още са мнозинство, трябва да отчитат и възторзите, и притесненията, които мотивират “консервативния” обрат. Интеграцията не пречи на стремежа за признаване на източноевропейските успехи, нито пък възпрепятства по-справедливо разпределение на позитивите от членството в ЕС. Крайно време е например да се въведе необлагаем минимум към плоския данък, за да не се натоварват прекомерно най-бедните слоеве в страната. България вече може да си позволи и много по-хуманно отношение към хората с увреждания, към болните и т.н. Ясно е също така, че държавата трябва да е сериозно ангажирана с подкрепата за българския език и култура, с подпомагане на културните ни институти.

В този смисъл една проевропейска партия трябва да възприеме насърчаването на националната култура и справедливото разпределение на благата като свои основни политики. Дотук проевропейските сили се концентрират основно върху антикорупционна реторика и борба срещу хибридната опасност. Това са важни приоритети, да, но докато не се обърне внимание и на другите два, в България наистина може да се стигне до отвличане на Европа.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".

 

Последното проучване на Евробарометър сочи, че одобрението за ЕС е скочило сериозно - 62% от европейците заявяват, че ЕС е нещо добро, а 68% са убедени, че страната им е спечелила от членството си в Съюза. Това са най-високите резултати от 1983 година насам. Включително Обединеното кралство би гласувало днес за оставане в ЕС.

На този позитивен фон тенденцията в България е обратната - стойностите на одобрение са под-средните, въпреки че само допреди няколко години бяхме сред страните с най-висок еврооптимизъм. Днес 55% намират членството в ЕС за добро, а 60% смятат, че страната е спечелила от него. При евентуален референдум 59% биха гласували за оставане в Съюза. Да, това са ясни мнозинства, но през последните няколко години те определено са се “свили”.

На какво се дължи това разочарование, след като България и Източна Европа като цяло са сред най-големите печеливши от членството в ЕС? С оглед на обективните показатели, както българският БВП на глава от населението, така и доходите на българите наваксват изоставането от европейските и вече възлизат на около 50% от средното (при нива от 20-25% в началото на столетието). България е освен това сред най-големите нетни бенефициери в ЕС - с около 4% от БВП трансфери към страната на годишна база.

Отвличането на Европа

Смяната на настроенията е породена основно от промяната в политическото говорене. Тя е ясен резултат от “патриотизацията” и завоя към “консерватизъм” сред българските политици. Популистите твърдят, че следват народната воля, но всъщност често - както в случая - именно те я формират и променят. Когато всички основни партии възприемат определен начин на говорене, нагласите на хората логично се променят.

В древногръцката митология Европа е девойка, която Зевс отвлича в образа на бик. Днес у нас Европа също е на път да бъде отвлечена от едно „добиче", съставено от различни политически формации, които вкупом теглят в евроскептична посока. Всяка от тези формации е навлякла бичите кожи на “патриотизма” и “консерватизма”: те громят Брюксел и безчувствените евробюрократи, възпяват някаква неясна “Европа на отечествата”, в която всяка страна прави каквото си поиска, но най-вече не допуска мигранти, бежанци и Истанбулската конвенция. Героят на този отбор е Орбан, който твърдо се противопоставя на „меките" европейци.

В България надпреварата кой да бъде предницата и кой задницата на това политическо добиче се разпали миналата седмица. Волен Сидеров и Николай Бареков направиха заявка да оглавят консервативното движение, като се явят заедно на европейските избори. И двамата добре олицетворяват горепосочените евроскептични идеи. И двамата са закоравели борци срещу Брюксел. Много “консерватори” се обидиха на идеята точно Сидеров и Бареков да са предница на движението, тъй като в общите нагласи на хората на тази двойка повече ѝ отиват като че ли задните части.

По-интелектуално настроените “консерватори” - група от публични фигури, пребродили целия политически спектър в България и гравитиращи днес около ГЕРБ и спонсорирани от тях институти - се събраха тази седмица в бившия “Шератон”, за да обсъдят една по-възвишена и по-благородна визия за “Европа на отечествата”. Както Сидеров и Бареков, те също са подходящи кандидати за оглавяване на движението. А това означава, че в резултат от тази борба то може да се окаже с две глави (или съответно с две задници). В калкулациите на кандидатите за тези важни части трябва да бъдат добавени и останалите патриоти - НФСБ и ВМРО. Боричкането между патриотичните формации през последните дни може да бъде интерпретирано и като предизборно наместване под бичата кожа.

Докато спорът за двата края на движението все още не е стигнал до окончателно решение, основният въпрос е за средната част - тази, която привлича големите маси хора. Туловището на българското консервативно добиче е съставено от двете ни основни партии - ГЕРБ и БСП. Корнелия Нинова отдавна взе консервативен завой и се въоръжи с антиевропейска реторика (руско производство). Борисов е по-късен адепт на консервативния дискурс и все още не е съвсем ясно дали е консерватор или либерал. Обичайно за него е, че винаги се опитва да “балансира”. Проблемът обаче е, че вече балансира само между “консерватори”.

Причините за промяната

Доскоро в България всички основни партии бяха силно проевропейски. Как стана така, че само в рамките на последната година България подкрепи Орбан, отхвърли Истанбулската конвенция, застана до Русия по казуса “Скрипал” и заговори на езика на “Европа на отечествата”? Завоят е толкова радикален, че мнозина започнаха да го обясняват с ефектите от “хибридна атака” на Русия. Основания за подобна параноична теза има - руското медийно и немедийно влияние в България е наистина сериозно. Сигурно и някои от кандидатите за глава на “консервативното” движение са попаднали под него. Но макар да е ясно, че Русия има интерес от самомаргинализация на България в ЕС и от противоречия между европейските държави, обръщането на основните политически сили в страната не може да е породено само от външна намеса. Причините са най-вече домашни, вътрешни - част от тях са си чисто български, други са източноевропейски. Но за да може да възникне и да се наложи ефективна проевропейска политическа сила, тези причини трябва да бъдат осъзнати. Ето ги:

1. Нарасналото самочувствие на Източна Европа

Консервативният обрат ала Орбан е резултат и от успехите на региона. Полша вече е развита държава, другите се движат след нея. След десетилетие и при добра политика България ще бъде там, където днес е Полша. Тези успехи карат региона да се чувства горд от постигнатото - и да желае неговият глас да се чува повече. Това ново самочувствие е важна част от настроенията, които популистите използват. Борбата срещу “диктата на Брюксел” резонира с желанието за признание на източноевропейския успех. Една проевропейска партия трябва да отчита тези настроения и да ги “впрегне” в собствена визия за ЕС;

2. Неравното разпределение на благата

Благата от членството в ЕС не са разпределени равномерно. В България има региони, които вече са достигнали средното ниво в ЕС. Но има и такива, които са най-бедните в Съюза. Тъй като бедността продължава да бъде проблем за България, антиевропейската реторика успешно мобилизира тези настроения и превръща ЕС в причина за проблемите;

3. Страхът на един корумпиран истаблишмънт от външен мониторинг и надзор

Това е тема, която е специфична за България. Една захваната държава не може лесно да допусне мониторинг и контрол над интимните си дела - да речем, какво става в банките. Затова въпреки заявките, че ще кандидатстваме за чакалнята на еврозоната, продължаваме да си влачим краката с надеждата външният поглед да ни се размине. Разпалването на антиевропейски, суверенистки настроения обслужва горещото желание на един окопал се елит да не се раздели с привилегиите си.

За да не останем в аварийната лента на Европа

През последните десетина години ГЕРБ изпълняваше ролята на проевропейски мотор на България. Но днес този мотор се задавя и произвежда все по-сериозни количества “консервативен” шум и пушек. А когато моторът не работи, гореописаното евроскептично добиче започва да тегли колата.

За да не останем в аварийната лента на Европа, имаме нужда от силна проевропейска формация, която да се стреми да удържа България в центъра на европейската интеграция. За целта хората, които вярват в този идеал - а те все още са мнозинство, трябва да отчитат и възторзите, и притесненията, които мотивират “консервативния” обрат. Интеграцията не пречи на стремежа за признаване на източноевропейските успехи, нито пък възпрепятства по-справедливо разпределение на позитивите от членството в ЕС. Крайно време е например да се въведе необлагаем минимум към плоския данък, за да не се натоварват прекомерно най-бедните слоеве в страната. България вече може да си позволи и много по-хуманно отношение към хората с увреждания, към болните и т.н. Ясно е също така, че държавата трябва да е сериозно ангажирана с подкрепата за българския език и култура, с подпомагане на културните ни институти.

В този смисъл една проевропейска партия трябва да възприеме насърчаването на националната култура и справедливото разпределение на благата като свои основни политики. Дотук проевропейските сили се концентрират основно върху антикорупционна реторика и борба срещу хибридната опасност. Това са важни приоритети, да, но докато не се обърне внимание и на другите два, в България наистина може да се стигне до отвличане на Европа.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".

Коментари

Калин

Откакто я помня , а я помня повече от петдесет години - България винаги е била разочарована. Само , че имаше дълъг период през който не можеше да се пише за това. Англичаните също за разочаровани от правителството си Много са разочаровани.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Руският фактор!

В многовековната история на българите ЕС и НАТО са най-добрите неща, които са предлагани на България. Враг номер 1 на българския просперитет – Русия обаче, е против ЕС, не пуска захапаната от нея жертва, не иска България да бъде равноправен член на Голямото европейско семейство. Озлобена Русия прави всичко възможно, за да обърне общественото мнение към евразийските степи, там където ордите на Иван Грозни умъртвиха през 1552 г. сестрата на Дунавска България – Волжка България.

Докато руската имперска доктрина е жива, активна, за българите черните дни ще са повече от слънчевите. България ще продължи да крета. Може ли някой например да каже колко бройна е руската резидентура в момента у нас и колко са генералите от КГБ, които я ръководят на место?

Огнян Минчев очевидно се е припознал като част от задника

на "консервативния" бик и се е развилнял на своята ФБ страница. В интерес на истината аз с нарастваща тревога следя Минчевото изместване назад в последната година, неговата тревожност за "мигрантите" (публикуване на фейк новини от англоезични македонски трол фабрики), двусмисленото му (меко казано) отношение към незащитими за интелигентен човек без пропагандна мотивация каузи като битката срещу ИК... Присъствието му на събитие, организирано от недоучковците от "Консерваторъ" представлява даване на легитимност на тази сбирка (в услуга на спорсориращия ги ГЕРБ), а оправдаването с присъствието на журналисти като Бойко Василев и Димитър Стоянович въобще не променя неговата собствена неадекватност в подобен контекст.

Друг дефицит на "консервативните" е че те нямат такива

едновременно образовани и талантливи анализатори като Даниел Смилов (и не само той, разбира се). Да се надяваме, че четящата маса достига брой, способен да осъществи някакви промени. "Списувателите" на Консерваторъ и Петте кьошета - представители на претенциозната група в "консервативното" шоу, напоследък прибегнаха до услугите на Петър Волгин (освен до средствата на ГЕРБ).

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията